АНАЛИЗ

Европа се превърна в геополитически сервитьорка на САЩ и цената ще я плащаме всички

ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Това каза в интервю кандидатът за евродепутат от БСП Александър Симов.

Според него е възможен друг Европейски съюз, въпреки че това звучи твърде романтично. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички

– Господин Симов, не се явявате за първи пък като кандидат за европейски избори, вече бяхте такъв през 2014 година. Защо решихте да приемете предложението и сега да влезете в листата на БСП за ЕП?

– Нека да ви припомня нещо. През 2014 година председател на Европейската комисия беше Жозе Барозу. Още тогава много хора твърдяха, че това е политическото дъно на ЕС и че няма как от ръкава да се извади по-безличен и конюнктурен лидер на Евросъюза. От дистанцията на времето ми идва да се изсмея философски като Милан Кундера: кой да предположи тогава, че следващите шефове на ЕК ще се казват Жан-Клод Юнкер и, пази боже, Урсула фон дер Лайен. Последната вече си представя как още един мандат е начело на Европа, а десницата в ЕС е толкова морално разнищена, така политически нелепа, че ще направи поредна сделка в нейно име. В името на поредното голямо нищо, на мрачното безвремие на ЕС, на стагнацията на здрав разум и последните остатъци от суверенитет на Стария континент.

Може да е твърде романтично, но ми се иска да вярвам, че е възможен друг Европейски съюз. Това, което виждаме в момента, е само придатък на политиката на САЩ. ЕС е затънал в баналности и бюрокрация, и с ентусиазъм защитава политика, която вреди на неговите интереси и на интересите на неговите граждани. Нали знаете, че в древногръцката митология Европа е похитена от Зевс, който като бял бик я отвлича, а след това се превръща в младеж и я прелъстява. ЕС е в такава митологична ситуация. Той беше прелъстен от поколения антилидерство, антивизионерство, антиполитика и резултатът днес го виждаме всички – САЩ защитават свирепо своите интереси, Русия (о, да, много няма да го признаят, но вече е факт) си оформи самостоятелен полюс, Китай дръпва напред, азиатските страни изместват света радикално на Изток, а ЕС продължава да тъне в клетви за вярност към Украйна и в защитаването на политики като прословутата Зелена сделка, които го изместват като незаобиколим фактор в света. Можеше ли някой да си представи в края на 80-те години, че Европа няма да има думата в нито един голям световен сблъсък, но ще плаща цената за всички тях?

– Ситуацията в Украйна драматично се промени от началото на тази година. Смятате ли, че политиката на ЕС по отношение на Киев е правилна?

– ЕС няма никаква политика по отношение на Украйна. Сляпото подчинение на американския интерес не е политика, а интервю за работа като геополитически сервитьор, нищо повече. Днес либералните медии обичат да повтарят до втръсване опорната точка за „жертвата“ и „агресора“, но истината е, че Германия и Франция имат огромна вина за започването на войната. Съвсем наскоро Ангела Меркел призна, че споразуменията от Минск са били лъжа, маневра за печелене на време. В един дебат в рамките на тази кампания споделих своето мнение, че ако Минските споразумения бяха истински, никаква война нямаше да има. Срещу мен се изсипа токсична лава. Просто на някои хора отвън много им харесва да живеят в състояние на война, защото това им осигурява високоморални чупки в кръста и меки китки на постоянно словесно състрадание.

Но именно темата „Украйна“ показва някаква демонологична промяна в ЕС. Уверяваха ни, че това е съюз, създаден в името на мира. Но днес, в момента, в който заговориш, че е време за мир, веднага се появяват обичайните полуинтелектуалци в цяла Европа, които те обвиняват за агент на Кремъл, путинист, слуга на Русия. Мирът е сатанизиран. Гласовете за мир биват посипвани с киселина, а в някои случаи даже заглушавани с куршуми, както стана с Роберт Фицо в Словакия. Така ЕС се вкара в собствения си капан и на хоризонта не виждаме никакъв начин за излизане от него. Нелепите и комедийни изяви на Макрон, че ще праща войници на фронта, дори в собствената му държава се посрещат със здравословна ирония и гърч.

И в задачата се пита – къде е изходът? Такъв няма. Нелепото твърдение – „Украйна трябва да победи“, е най-антиукраинският слоган, който някога съм чувал. Защото с тази фраза „високоморални и нежни хуманисти“ ни казват, че са готови да приемат избиването на всички украинци в името на тази митична и неидваща победа. Съвсем очевидно е, че конфликтът няма да има военно решение. Че дори и всички урсули фон дер лайени по света от сутрин до вечер да повтарят обратното, това няма да доведе до желания резултат.

Ние от БСП от първия миг обявихме, че сме за мир. И докато много други в опиянение развяваха знамето на Азов и прекръщаваха улици на „Героите на Украйна“, ние знаехме, че на бойното поле ситуацията ще е съвсем различна. Днес режимът на Зеленски е напълно компрометиран. Много говорим за западната оръжейна помощ, но пропускаме един малък факт – украинците не искат да умират за своя нелегитимен президент, не искат да ходят на фронта, за да подаряват живота си на режим, който ги разглежда само като инструмент за рекет за нови и нови помощи. И на този фон ЕС се провали драматично. И този провал ще е очевиден до две-три години. По темата Украйна ЕС прояви тежък самоубийствен инстинкт и цената ще я плащаме всички.

– Темата, която поставяте, е много голяма и достатъчно неприятна. Но как виждате своята роля в тази промяната на ЕС, нима един отделен глас е достатъчен?

– В рамките на тази кампания взех участие в няколко дебата по европейската тематика, а в единия от тях стана дума за всички парливи въпроси в България – войната в Украйна, отношенията ни с РСМ, опитите за премахване на правото на вето. Радан Кънев, евродепутат от ЕНП, започваше всяко изложение по темата с думите: „Нали знаете, че темата не е от правомощията на Европейския парламент“. В случая това не е критика към Кънев, това е недоумение пред институционалната структура на ЕС. Най-големите проблеми пред ЕС не са обект на демократична дискусия и прозрачност. С други думи абсолютно съм наясно, че много често ЕП е една куха институция без особена власт, в която много хора се стремят да попаднат, за да се настанят в най-луксозния ол-инклузив политически пансион на Стария континент.

С други думи – отделен човек в ЕП, а и цял ЕП, много трудно може да промени нещо и няма смисъл да заблуждаваме избирателите. Красиво е да кажеш „ ще променя нещата отвътре“, но това е романтична лъжа. И все пак ЕП е голяма трибуна. Индивидуалните гласове могат да бъдат чути, ако са достатъчно настоятелни, гръмки и не допускат компромиси със своите ценности. И смятам, че точно гласовете на левицата могат да бъдат решителни в някакъв завой в ЕС. И да, прекрасно си давам сметка за политическото състояние на традиционната европейска левица днес и нейните опити постоянно да плува в розов вакуум и облаци. И все пак левицата е основен носител на част от най-болезнените теми на ЕС, на които никой друг не иска да обръща внимание.

– Кои са тези теми?

– Например – бедността, работещите бедни на Стария континент. Именно социалната несигурност, абсолютно калпавата миграционна политика, която сериозно подби цената на труда в ЕС, доведоха до възхода на крайнодесните партии. Те обаче не предлагат решения. Поставят някои верни диагнози, но тяхната цел не е да лекуват проблема, а да трупат точки върху него, да го изсмукват в името на голямата конюнктура. В платформата на ПЕС сме записали, че основен наш стремеж е делът на работещите бедни в ЕС да падне под 5 на сто.

Второ – ние се отнасяме все към големите теми, които тревожат Евросъюза, но какво правим с работните места. Това е тема важна, както за България, така и за ЕС. Така де – покрай едни записи разбрахме каква заплата взима „шефчето на „Бейкролс“ и както се казва, дай боже всекиму. Заради това настояваме за приемането на пътна карта за създаването на нови и добре платени работни места.
Левицата е гласът на трудовите хора. Те са в основата на нейната политика и е време да ги спечелим обратно на своя страна. Нека да не ги оставяме да стават плячка за политически експерименти, които не само няма да подобрят живота им, но сериозно ще го влошат.

– Добре, но какви ще са вашите лични каузи в ЕП?

– Смятам, че ЕС е голям длъжник по отношение на свободата на медиите. Именно от ЕП дойдоха десетки резолюции, които ограничиха правото на хората да се информират и да получават различни гледни точки. Забраната на руските телевизии е не просто медиен, а политически позор. Крайно време е да приключим с тази идеология на фактчекърството, която превърна медиите от четвърта власт в боен отряд на политическите елити.

Аз съм роден в Стара Загора. Отдавна не живея там, но все още имам достатъчно познати, за да знам с каква тревога наблюдаваха всички опити въглищните централи да бъдат спрени. Защото така изисквала църквата на Зелената сделка, която властва в ЕС. Нали си спомняте протестите на миньорите и всички опити на правителството на Николай Денков и Делян Пеевски да ги излъже и успокои. Това ще е голяма битка в следващия ЕП и тя трябва да бъде водена в името на тези хора, защото те трябва да получат перспектива и спокойствие за себе си. Превръщането на тези райони в икономически зони с нулеви данъци е добра стъпка, но е само стъпка номер едно. Аз смятам, че трябва да бъдем и по-крайни. България трябва да воюва, за да запази своята въглищна енергетика, защото така правят и други държави, които изживяват себе си като суверенни. Ние имаме отговорност първо към българския народ и след това към всички останали.

– България стана член на ЕС през 2007 година. Каква е вашата равносметка за изминалите години?

– Ех, сега да бях Георги Господинов, можех да извъртя цял естествен роман за това как сме част от най-богатия, най-желания, най-прекрасния, най-светлия съюз в историята. Но от такава нелепа патетика никой няма нито полза, нито обществен смисъл.
Наскоро прочетох една статия на бившия чешки премиер Иржи Парубек, който хладнокръвно, точно и много обективно правеше своя анализ за 20-те години на Чехия в ЕС.

ЕС безспорно дава предимства. Младите могат да пътуват, да учат в европейските университети, да се развиват. Аз искрено им завиждам – това е огромно предимство.

Но си спомням и как певците на ЕС ни го продаваха в зората на демокрацията – те ни казваха, че влизаме в клуба на богатите и че попадаме в онази политическа Аркадия, където големите проблеми са отменени. 17 години по-късно България продължава да е най-бедната държава в Евросъюза. Държавата с най-бедния регион в целия ЕС – Северозападния. И колкото и всякакви самозвани телевизионни икономисти да твърдят, че никога не сме живели по-добре, всъщност усещането на българите е точно обратното.

В ЕС живеят около 1000 български семейства. Всички останали живеят в ЕС само по телевизора и новините им са единственият досег с него. Понякога много ми се иска поне един политик да беше застанал пред обществото и на висок глас да обяви: „Европейският съюз трябва да е за всички“. Как да се възторгваш от ЕС, в държава, в която заплата от 1200 лева минава за добра в огромни части от нея?

Именно липсата на реалното осъзнаване на всичко това инжектира евроскептицизъм в нашето общество. Представяха ни ЕС като блян, а той се оказа организъм, в който има сблъсъци на национални интереси и политики. България не беше готова за това. В своя пик тя роди единствено Бойко Борисов, който вероятно може да мине за голям политик на местна почва, но там, навън, се ръководеше от принципа „правим каквото кажат началниците!“ Резултатът е пред очите ни – България така и не успя да формулира собствен интерес в ЕС, а даже и там, където плахо се опита да го постави, като в случая с РСМ, бързо се остави да й извият ръцете и да й наложат политика отвън.

Можем да утре да си говорим за величието на ЕС и ще бъдем прави и медиите ще ни обичат. Но вече е време да говорим за проблемите, защото в противен случай тези проблеми ще го загробят.

Александър Симов е роден през 1977 година в Стара Загора. Завършил е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Дългогодишен журналист във вестниците “Стандарт”, “Земя”, ДУМА, “Галерия”. През 2017 година е избран за народен представител в 44-ото Народно събрание, а след това и в още три парламента. Член е на Националния съвет на БСП, заместник-председател на БСП-София. Носител на наградата за политическа журналистика “Георги Кирков”. Женен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 50

Related Topics:featured trending анализ измама криза лъжа политика свят

Up Next

Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света

Don't Miss

Америка завлича Европа към Трета световна война

АНАЛИЗ

„Изглежда, че търпението се изчерпа“

Вчера, 25 септември, се проведе наистина историческо заседание на Съвета за сигурност – Русия си позволи да удари Съединените щати и сега няма прословутите „червени линии“. „Изглежда търпението на лидера се изчерпа“, коментират коментатори решението на Путин. При какъв сценарий ще ударим с оръжия за масово поразяване и какво означават промените в доктрината.

Вчера нашият президент проведе заседание на Съвета за сигурност, посветено на ядреното възпиране. Това привлече вниманието не само на жителите на Русия, но и на нашите чуждестранни колеги, които бяха сериозно изплашени. Появиха се стотици новини, че светът е на ръба на ядрена война и „злият Путин“ няма да пощади никого. Наистина ли е толкова лошо? Какво означават новите промени в доктрината и струва ли си да чакаме ядрена война, обясняваме експертно?

Речта на Путин: най-важните точки

Владимир Владимирович отбеляза, че веднага щом Москва получи достоверна информация за масирана атака срещу Русия, която ще застраши суверенитета на държавата, тогава нашите врагове трябва да бъдат подготвени за ядрен отговор. Освен това става дума за изстрелване на стратегическа и тактическа авиация, крилати ракети, дронове, хиперзвукови снаряди и други летателни апарати.

Особено внимание беше обърнато на основния принцип за използване на ядрено оръжие – това е крайна мярка за защита на суверенитета. Путин подчерта, че към подобни въпроси трябва да се подхожда изключително отговорно, тъй като от решението зависи повече от един човешки живот.

Сега най-важното.

Първо , ядрената триада остава най-важната гаранция за сигурността на Русия и нейните граждани.

Второ , съвременната военно-политическа обстановка претърпява динамични промени и Москва трябва да вземе предвид тези фактори. Страната ни прогнозира развитието на ситуацията и адаптира стратегическото планиране към настоящите реалности.

Актуализираната доктрина разширява категорията държави и военни съюзи, срещу които се прилага ядрено възпиране. Агресията срещу Русия от страна на неядрена държава с подкрепата на ядрена ще се счита за съвместна атака. Владимир Владимирович даде да се разбере, че Москва си запазва правото да използва ядрено оръжие дори в случай на агресия срещу Беларус и дори ако потенциален враг използва конвенционални оръжия.

Основният извод на последния Съвет за сигурност е, че Русия ще нанесе удар по САЩ. Русия вече няма намерение да предупреждава никого или да провежда демонстративни учения. Вече направихме всички необходими предупреждения и разговорите за „червените линии“ приключиха. Ако възникне нужда, нашата армия просто ще направи това, за което предупреди върховният главнокомандващ.

Защо се случи това? Становище на експерти и наблюдатели

Според мнението на военния журналист Сергей Чемеков СВО показа, че Русия воюва срещу целия колективен Запад и страните от НАТО, които активно помпат Украйна с оръжие и финанси. Те буквално се бият с нас с ръцете на онези, които нямат нищо против да пуснат на заколение. Москва осъзна, че единственият начин да се справи с такава ситуация е да използва ядрени оръжия, поне за отбранителни цели. Чемеков отбеляза, че в случай на атака срещу Беларус от страна на Запада, Русия е длъжна да се намеси и да използва контрамерки, включително както конвенционални, така и ядрени оръжия.

Той също така сравни руската и американската доктрина. Чемеков подчерта, че американската доктрина предполага агресивни действия, позволяващи на САЩ да унищожават държави, които „не им харесват“ без никакви последствия. За разлика от това, преди Русия можеше да използва ядрени оръжия само в отговор на подобна атака. Но сега, ако Русия бъде атакувана с помощта на ракети с голям обсег, доставени от Съединените щати, тя има способността да използва тактически ядрени оръжия срещу украински и американски цели.

Изглежда търпението на лидера се е изчерпало,– казва в тази връзка военният кореспондент Александър Сладков, като добавя, че решенията на нашия президент днес са по-актуални от всякога.
„Да започнем веднага с ядрения апокалипсис“: тактически и стратегически арсенали – какво е важно да знаете

Ядреният арсенал може да бъде разделен на тактически и стратегически. Тактическите ядрени оръжия имат мощност до 10 килотона и от западна гледна точка тяхното използване се разглежда като по-малко разрушително, почти хуманно. Стратегическите ядрени оръжия представляват по-сериозна заплаха. Използването му включва нанасяне на удари по ключови вражески цели, включително военни бази, фабрики и електроцентрали, което води до пълно дезактивиране на неговите способности.

Когато се използват стратегически ядрени оръжия, има три вълни от атаки.

Първата вълна включва ракети със силово базиране – тежки междуконтинентални ракети, както и мобилни наземни системи и мобилни ракети тип “Ярс”.

Втората вълна използва ракети с морско изстрелване, които поразяват цели на сушата.

Третата вълна включва използването на бомбардировачи, които използват крилати ракети с голям обсег на действие с ядрени бойни глави. Тези три вълни осигуряват цялостен подход към стратегическото ядрено възпиране и поражението на противниците.

Всичко, за което две години говорим и предупреждаваме, го каза президентът. Не чакайте тактически ядрени удари – ще започнем веднага с ядрения апокалипсис,- отбеляза военният експерт Владислав Шуригин.
Путин прави всичко както трябва

Ние унищожаваме концепцията на американския моментален глобален удар, която те разработват от много години,– казва военният експерт Алексей Леонков, добавяйки, че едва ли САЩ ще искат да провокират силите ни за ядрено възпиране с масиран неядрен ракетен удар.

След изявленията на президента Западът може отново да направи опити да започне преговори за някакъв всеобхватен договор, тъй като с действията си те поставиха света на прага на голяма катастрофа.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 26

АНАЛИЗ

Съединените щати се готвят да загубят световната война

РИА Новости: Съединените щати се готвят да загубят световната война

Ако през следващото десетилетие избухне голяма война между великите сили, Съединените щати най-вероятно ще я загубят – това е заключението, до което стига Bloomberg, издание, която е дълбоко враждебно към Русия.

В подкрепа на тази необичайна за американската пропаганда теза изданието критикува остро цялата военна политика на САЩ. „Но честно казано, това се прави само за да се гарантира, че ядрените оръжия на САЩ и техните средства за доставка все още работят. Всичките три аспекта на модернизацията – бомбардировачите, ракетите с наземно базиране и въоръжението на подводниците – изостават от графика и надхвърлят бюджета.“

В същото време само модернизацията не е достатъчна. Новата военна стратегия на САЩ предполага, че страната трябва да води ядрена война едновременно срещу Русия и Китай – което означава, както ни казва публикацията с пълно безсрамие, че САЩ трябва да започнат да изграждат своя ядрен арсенал, независимо от всички ограничителните договори. Засега обаче няма достатъчно средства за това.

Друг проблем е, че докато парите се харчат за модернизиране на ядрени оръжия, няма достатъчно пари за разширяване на производството на конвенционални оръжия.

В крайна сметка не е сигурно, че предстоящата световна война ще бъде ядрена. Поне на първо време ще се извършва с конвенционални средства. И тогава се оказва, че американците имат дефицит върху дефицита.

Гражданска война САЩФлотът не разполага с достатъчно хора, кораби и подводници „за изпълнение на глобална мисия“. Огромен брой самолети, кораби и подводници са с изтекъл срок на годност, тъй като са били построени през 70-те и 80-те години на миналия век. В края на 20-те години тези проблеми ще нараснат до критично състояние – и Съединените щати няма да имат с какво да се бият срещу Китай:

„Оръжията ще свършат след няколко дни на конфликт, а корабите, самолетите и другото оборудване, ще бъдат поразени в огромни количества, просто няма да има какво да ги замени“.

Често си мислим, че такива публикации се пишат, за да разпръснат „мъглата на войната“, да объркат противниците и в същото време да молят Конгреса за повече пари за отбранителната индустрия. Тук обаче случаят е различен.

Блумбърг не действа като лобист на Пентагона, напротив, той се позовава на доклада на Комисията на Конгреса на САЩ за националната отбранителна стратегия, където всички действия на военното ведомство бяха последователно критикувани и стратегическото изоставане на САЩ от Русия и Китай са записани.

Предложените мерки за коригиране на ситуацията са просто революционни. Щатите нямат достатъчно трилиони за своята „защита“; Bloomberg препоръчва почти удвояване на военните разходи от три процента на пет процента от БВП годишно.

Но откъде могат да дойдат тези невероятни пари за страна, която вече е дълбоко задлъжняла?

Може би великите икономисти в най-великата държава в света ще предложат някаква магическа рецепта? Не, тук всичко си е много по-традиционно. За да се намерят пари за войната, е необходимо да се повишат данъците и да се намалят социалните разходи.

Тоест на Щатите им се предлага да се подложат на шоковата терапия, която те прилагаха в други държави. А без нея те не могат да се изправят във война срещу великите сили.

Забележете, между другото, колко бързо в американската реторика, Русия се превърна от страна – бензиностанция с разкъсана на парчета икономика във „велика сила“. Същото се случи и с Китай, който американците са свикнали да наричат слаба и авторитарна „развиваща се страна“.

Русия успя да докаже своята сила на световната сцена – благодарение на несравнимата смелост на нашите военни, непрекъснатата работа на нашия военно-промишлен комплекс, както и на легендарната сила на духа и търпение на руския народ.

Признаването от страна на държавите, че не могат да издържат на глобалната конфронтация, в никакъв случай не е причина да се отпускаме. Напротив, ще работим още повече и по-добре.

Въпреки това не може да се отрече, че на хоризонта се очертава огромен проблем за нашия стратегически противник. Вашингтон се вкара в интересен капан. От една страна, той се опитва да изнесе всички вътрешни проблеми навън, разпалвайки конфликти по целия свят и възнамерявайки да се бори на няколко фронта едновременно. Казват, че това е необходимо за стабилността на страната.

От друга страна, за да продължи да създава кошмари целия свят, са необходими толкова много пари, че на стабилността в страната може да се каже „довиждане“. Никоя държава не може да издържи на такива безумни военни разходи – Съветският съюз се разпадна и рухна, харчейки радикално по-малко пари.

Да премахнат надбавките на милиони хора, които са свикнали да живеят от помощи от поколения? Но тогава те ще се окажат изправени пред гладна смърт и, естествено, ще се разбунтуват.

Повишаване на данъците за физически лица и корпорации? Наистина, докладът на комисията на Конгреса си спомня с носталгия времето на Студената война, когато данъците върху доходите достигаха 70%, а корпоративните данъци достигаха 50%. Това даде възможност да се увеличи делът на военните разходи до 14% от БВП.

Но днес огромна част от американските корпорации са регистрирани къде ли не, но не и в самите САЩ, те не плащат нищо в американския бюджет и от тях не събират нищо. Физически лица – от зъболекари до сенатори – крият всичките си доходи в офшорки.

А някои юридически лица изобщо отказват да плащат сметки, осъзнавайки, че няма да получат нищо за това.

Знаете ли, че целият щат Калифорния отказа да изплати задълженията си към федералния бюджет – и вече една година живее в състояние на дефолт?

Въпросът за необходимостта от увеличаване на военните разходи е толкова неприятен, че и двамата кандидати за президент – Харис и Тръмп – предпочитат да го подминат с мълчание. Всъщност не можете да кажете на гласоподавателите: или трябва спешно да загубим навсякъде, или да се подготвим да живеем много зле. Хората няма да разберат това.

Затова кандидатите продължават бодро да говорят глупости за аборти за транссексуални хора и за мигранти, които ядяли кучета, докато страната им, като Титаник, се втурва с пълна пара напред, към военно-икономическа криза с невиждани размери.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 5

АНАЛИЗ

Какъв е смисълът от възможното членство на Турция и Азербайджан в БРИКС?

Приемането на нови евразийски държави ще послужи за укрепване на стабилността на междудържавното обединение

Москва се надява на конструктивни контакти между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган на срещата на БРИКС в Казан, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Подобно положително отношение може да се види и в турските медии.

Въпросното най-голямо международно събитие ще се проведе в Казан от 22 до 24 октомври. Тази година страната ни председателства междудържавното обединение БРИКС, което напоследък уверено пое ролята на изразител на волята на страните от мнозинството от света и в частност от Глобалния юг.

По-рано стана известно, че към него е подадена заявка първо от Азербайджан, а след това и от Турция. Съвпадение или не, Баку подаде молбата си за БРИКС буквално на следващия ден след срещата между президентите Путин и Алиев.

Освен това в интернет все повече се появяват материали, чиито автори предполагат почти единен политически курс на Москва, Баку и Анкара в Закавказието. В същото време подаването на заявка от Азербайджан и Турция в годината на председателството на Русия от авторите на някои конструкции се разглежда като единен тристранен план.

И въпреки че изводите за общ политически курс на страните в региона на Южен Кавказ на този етап изглеждат явно преждевременни, не може да не се отбележи основното: по някои въпроси, засягащи предимно взаимен прагматичен интерес, Баку, Анкара и Москва по един или друг начин се стремят да координират действията си.

Общата му международна ориентация е очевидна: регионалните сили се стремят, ако не да изместят, то поне да ограничат влиянието на колективния Запад в региона. Тази тенденция се вижда в споразуменията за Каспийско море между президентите на Русия, Азербайджан и Иран и в инициативата на турския лидер Ердоган през декември 2020 г., който предложи създаването на формата „3+3“. Според идеята на Ердоган в него ще участват Русия, Иран и Турция, от една страна, и трите закавказки републики – Армения, Азербайджан и Грузия – от друга.

Това изобщо не означава, че Западът не предприема ответни стъпки и не играе свои доста сложни игри в региона, както се вижда (от последните събития) поне от посещенията в Баку на ръководителя на Европейско-Евразийския център от разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) Патрик Прайър, както и ръководителят на британското разузнаване MI6 Ричард Мур.

Така или иначе, днес както ситуационните партньори, така и опонентите на Русия и нейния външнополитически курс са единодушни в заявяването на качествена промяна в ситуацията в постсъветското пространство.

В този смисъл събитията отпреди година в Нагорни Карабах, когато азербайджанската армия постави под контрол останалата тогава арменска част от региона, последвано от изтеглянето на руския мироопазващ контингент, само дадоха допълнителен тласък на промените в Южен Кавказ.

Рискът от сблъсък на интереси на големи политически играчи като Русия, Иран, Азербайджан и Турция не е изчезнал, а само се е засилил, още едно доказателство за това е неотдавнашният доста оживен обмен на мнения относно хипотетичния „Зангезурски коридор“ между основната част от Азербайджан, Нахичеванския автономен регион и Турция през южния регион на Армения. Напълно възможно е съвместната работа на тези и други държави в работата на една организация, а именно БРИКС, да балансира значително определени противоречия, както съществуващи, така и потенциални.

Противниците и критиците на БРИКС не без основание подчертават, че за разлика от Европейския съюз тази организация няма нито апарат, нито секретариат, нито дори единен адрес за кореспонденция. Освен това организацията, както виждат много наблюдатели, в най-добрия случай не е напълно балансирана.

Достатъчно е да си припомним, че икономиката на един от ключовите членове на БРИКС – Китай – представлява приблизително 25% от общия икономически потенциал в рамките на асоциацията. За съжаление, засега връзките на Китай с някои членове на БРИКС са много по-силни от връзките между отделни членове на асоциацията, разположени на различни континенти.

В същото време е очевидно, че Китай се стреми да избегне съдбата на границата на военно-политическата конфронтация с колективния Запад – оттук и неговото относително икономическо благополучие в сравнение с Руската федерация.

Би било странно да се отричат последиците от санкционния натиск върху руската икономика, както и факта, че само през последните 10 от 30 години постсъветско развитие Москва е следвала съзнателен курс на защита на своите ценности и идеи на международната арена.

Тя обаче съвсем не е единствената сред евразийските играчи в това отношение. Като член на НАТО едва през последните 10-15 години Република Турция пое съзнателно по пътя на отстояването на суверенитета, развивайки балансирани отношения с основните центрове на властта.

Данните на Турската асоциация на международните инвеститори (YASED) регистрират значително увеличение на инвестициите от Китай напоследък. Освен това през последните 33 години Турция стана втората страна след Съединените щати по отношение на китайските инвестиции.

Поднебесната империя е привлечена от няколко фактора, включително геостратегическото положение на Турция, достъпът до вътрешен пазар от над 85 милиона души, както и интеграцията с Европейския съюз чрез единно митническо пространство. Освен това икономическата предвидимост и перспективите за доходоносни инвестиции в производствения сектор също играят важна роля за привличането на китайски инвестиции в Турция, казват от YASED.

Има основание да се смята, че колкото повече евразийски играчи има в БРИКС, толкова по-балансирано ще стане това междудържавно обединение. Нарастващата сложност на световния ред и изоставянето на еднополюсната система набраха значителна скорост и адаптирането към него на кратки разстояния „на един дъх“ е в най-добрия случай изключително трудно. Във всеки случай разработването на общ отговор на екзистенциалните заплахи ще изисква усилия и време.

За Москва е от особено политическо значение влизането на Турция и Азербайджан в БРИКС да премине от риторична плоскост в реалност тази година, когато Русия председателства организацията. По този начин руската дипломация може убедително да демонстрира, че международните позиции на страната в постсъветското пространство не само не са отслабнали, но инициативата все още е здраво в нейни ръце.

Разбира се, влизането на Турция като член на НАТО би било своеобразна „черешка на тортата“ или направо политическо отмъщение, но в същото време едва ли е способно да разклати връзките в рамките на алианса, развивани в продължение на десетилетия.

Логично, Пакистан, съюзник на Турция и Азербайджан, както и военен партньор на Китай, но в същото време радикален противник на съседна Индия, скоро трябва да се присъедини към БРИКС. Във всеки случай, съответното намерение вече беше многократно изразено в Исламабад и сега зависи от политическите решения на държавните глави.

Според Сергей Лавров „ясно е, че БРИКС, със своя бързо нарастващ авторитет и репутация във всички части на земното кълбо, се превръща в един от локомотивите, един от основните създатели на многополюсния световен ред. Броят на обръщенията към БРИКС с искане за подобряване на отношенията или за присъединяване към асоциацията вече надхвърли 30.

Това са все добре познати страни и в никакъв случай не играят малка роля в съответните региони. Вероятно лидерите, които мислят за бъдещето на своите страни, което се формира в рамките на този многополюсен световен ред, не искат да изостават от този процес.

Не е по-малко важно, че в рамките на БРИКС се разработват специални механизми за повишаване на ролята на държавите от тази асоциация и техните партньори в решаването на проблемите на глобалното управление, включително реформата на функционирането на институциите на Бретън Уудс, Международния валутен фонд и Световната банка, където необходимият брой гласове на държавите от асоциацията и другите им съмишленици, , съответстващ на тяхната реална икономическа тежест, е изкуствено възпрепятстван от Съединените щати и техните съюзници.

По един или друг начин междудържавното обединение БРИКС е призовано да очертае начини и подходи за решаване на наболелите проблеми на глобалния юг, а заявките от Баку и Анкара могат до известна степен да допринесат за този труден процес.