Техеран най-накрая направи това, което се очакваше от него дълго време и за което беше много внимателно и дълго провокиран да направи: снощи Иран започна масивна ракетна атака срещу Израел. Външният министър на страната нарече инцидента акт на самоотбрана. Това беше отговор на действията на Тел Авив през последните месеци.

След продължителна подготовка и систематично повишаване на нивото на напрежението, Израел започна „превантивна настъпателна операция“ срещу Ливан (по-точно срещу движението „Хизбулла“), наречена „Стрелите на севера“. И въпреки че началото на операцията беше обявено преди седмица, когато израелските въоръжени сили пресякоха сухопътната граница в нощта на 30 септември срещу 1 октомври, това беше изненада за мнозина. Как ще отговори арабският (и по-широко мюсюлманският) свят на това?

И може ли да отговори?

За важна кризисна точка в конфронтацията между Израел и „Хизбулла“ трябва да се счита 7 октомври 2023 г., когато силите на „Хамас“ навлязоха в Израел от ивицата Газа, което стана първото подобно нахлуване след арабско-израелската война от 1948 г. Още на 8 октомври „Хизбулла“, в знак на солидарност с „Хамас“, стреля по израелската граница, демонстрирайки заплахата от военна инвазия. И въпреки че през следващите десет месеца положението беше ограничено до размяна на атаки срещу граничните райони, постоянната заплаха принуди Израел да евакуира приблизително 60 000 души, живеещи близо до границата с Ливан.

Поглеждайки назад, може безопасно да се каже, че в този момент самото съществуване на израелската държава е било под заплаха. Атака на „Хамас“, надвиснала заплаха от нахлуване от Южен Ливан, възможна сирийска операция в Голанските възвишения, протести на хиляди в страната – всичко това може да надхвърли способността на Израел да устои. И ако арабският и мюсюлманският свят представят единен фронт, би било възможно да се преразгледат резултатите от десетилетия арабско-израелска конфронтация.

Това обаче не се случи. Израел успя да изтласка „Хамас“ обратно в ивицата Газа, която след това беше буквално изтрита от лицето на земята. Операцията в Газа, която все още не е официално приключила, се извършва от Израел с изключителна жестокост – и броят на „съпътстващите жертви“ в резултат на атаките срещу един от най-гъсто населените региони на света (почти три милиона души са живели в Газа в началото на операцията) все още е остава само да се изчисли. И въпреки че страните от региона категорично осъдиха действията на Израел, те не предприеха почти никакви действия, за да коригират ситуацията.

В крайна сметка Израел успя да се опомни след шокиращия 7 октомври – и започна да унищожава съперниците си един по един. Бяха проведени поредица от дръзки операции, включително въздушен удар срещу квартал „Мезе“ в западен Дамаск, унищожаването на ръководителя на Политбюро на „Хамас“ Исмаил Хания в Техеран, масовото взривяване на комуникационните устройства на лидерите на Хизбула (израелският президент Исак Херцог отрече участието на страната му в тази операция), убийството на началника на щаба на „Хамас“ Фатах Шариф Абу ал-Амин в Ливан и убийството на ръководителя на „Хизбулла“ Хасан Насралла.

Сега, след като унищожи значителна част от ръководството на „Хамас“ и „Хизбулла“, Израел реши да започне сухопътна операция. Очевидно вероятността от това би била много по-малка, ако противниците му последователно отговаряха на ударите, които нанасяше. На първо място, това се отнася за Иран, който се смята от Израел за ключов съперник (и не само защото се смята за покровител на „Хизбулла“).

Иран отдавна се опитва да намери дипломатически изход от ситуацията. Но наскоро иранският президент Масуд Пезешкиан потвърди, че САЩ и европейските страни не са спазили обещанието за примирие, предложено в замяна на липсата на отговор от Иран на убийството на Исмаил Хания. Сега Нетаняху започна сухопътна операция в Ливан, за която президентът на САЩ Джо Байдън публично го предупреди. Дали американците играят двойна игра или всъщност не могат да повлияят на израелския премиер е втори въпрос. На първо място, страните от мюсюлманския и арабския свят трябва да се запитат: готови ли са да покажат единство в този труден момент и да подкрепят пламенните думи с действия?

Да, вчера Иран отговори, като изстреля най-малко 180 ракети, някои от които успяха да пробият системата „Железен купол“, и удари две бази на израелските военновъздушни сили и централата на израелската разузнавателна служба „Мосад“, както беше докладвано от началника на Генералния щаб на въоръжените сили. Израел от своя страна поднови обстрела на ливанската столица Бейрут.

Колко болезнена е била иранската ракетна атака за Израел, предстои да разберем. Но вече е ясно, че без координирани съвместни действия на страните от региона, които отдавна осъждат шумно Израел, последният ще успее да победи враговете си един по един. И ако противоречията, които ги разделят, се окажат по-високи от прокламираното „мюсюлманско единство“, тогава техният общ дом – Близкият изток – може да не оцелее.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Андрей Фурсов: Краят на неолибералната ера в САЩ. Упадъкът на Американската империя

„През първото десетилетие на 21 век Америка преживя четири последователни шока един след друг. Първият беше изборите, които се проведоха през 2000 година. Тогава много американци бяха убедени, че Джордж Буш-младши е откраднал изборната победа. Вторият се случи на 11 септември 2001 г., (когато бе атаката на Световния Търговски център) и стана повод за създаването на Държава за национална безопасност в самите САЩ. На практика това е Дълбоката държава. Третият шок беше икономическата криза, започнала през 2008 година и четвъртият бе избраният за първи път в историята на САЩ не бял президент (говори за президента Барак Обама). Всички тези четири събития събориха американската нация от седлото (т.е. я дестабилизираха), а кумулативния ефект доведе до разрухата на неолибералния ред, който беше заложен още от президента Рналд Рейгън.“ Това заяви в свое видео участие, публикувано в YouTube известният руски историк и философ проф. Андрей Фурсов.

По думите му, съдбата на изборите в САЩ през 2000 година се е решила в американския щат Флорида. Джордж Буш, след преброяването на над 6 милиона гласоподаваали в щата, изпреварва съперника си Ал Гор само с 500 гласа. „Губернатор на Флорида бил родния брат на Джордж Буш – Джеф Буш, припомня Фурсов.

„Веднага възникнаха подозрения за манипулация на вота. Въпросът беше решен от Върховния съд, който постанови, да се спре повторното преброяване на гласовете, което започна да се прави вече на ръка. Ал Гор призна своето поражение. Повторното връщане на фамилията Буш в Белия дом (първи е Джордж Буш, баща) е важно да се има предвид факта,

че източникът на тяхното богатство е не само нефт, но и онова, което всички знаят, но не искат да го говорят, а именно наркотиците. И по-точно – кокаин“, твърди във видеото си проф. Фурсов.

Той обясни, че връзката на президентската фамилия на САЩ с наркотиците била благодарение на контактите им с латиноамерикански наркокартели.

„В началото на 90-е години фамилия Буш се оказала в сложно положение, защото на изборите победи човек на Рокфелер в лицето на Бил Клинтън от Демократическата партия. Фамилията Буш и Рокфелерови винаги са били конкуренти и в бизнеса и в политиката. Фамилията Рокфелер е обзързана с опиати от Златния полумесец, а не на кокаин. По принцип Демократическата партия още от времето на Рузвелт има много много добри позиции във Въоръжените сили на САЩ“, заяви в своето видео проф. Фурсов.

По думите на историка, много от военните бази на САЩ по света, но не всички, представлявали „вериги за наркотрафик“.

Той добави, че трафикът на наркотици през 90-е г. е минавал през Европа за Америка, като за целта са използвани южноевропейски и украински пристанища, но американците искали нещо „по мащабно“ и по-добре контролирано.

„Проблемът беше разрешен със създаването на Косово, като то се провъзгласи за държава през 1992 г. и наркотрафикът в големи обеми тръгна през него. В подем се оказа албанската мафия. Пострада украинския олигарх Коломойски и групата му (в момента Коломойски е в ареста в Украйна по обвинение за корупция. Бивш близък на настоящия президент на страната с изтекъл мандат Владимир Зеленски), няколко групировки в Италия и фамилия Буш. Увеличеният обем на опиати, стесни пазара на кокаина. Основните му потребители в САЩ са латиноамериканците. Те употребяват още и амфетамини, а опиати употребяват основно чернокожите и бедните бели. Увеличението на обемите на опиатите стесни силно зоната на разпространение на кокаина и фамилия Буш изпаднали в неприятна ситуация“, обясни проф. Фурсов.

Основи за издигането на Джордж Буш-младши за президент и войната между Ротшилд и Рокфелер

Според историка, за участието на фамилията в политиката са били нужни много пари, които в момента семейство Буш нямат и на фона на удара по бизнеса им от Рокфелер. В този момент в тяхна полза излиза икономическата и финансова ситуация във Великобритания, обясни историкът.

„Политиката на тогавашния премиер на Англия Джон Мейджър беше насочена към така наречените количествени смекчения. По-ясно казано – Обединеното кралство на практика напечата огромно количество пари без обезпечение, а реализацията е станала през банките на Ротшилд. Освен това по това време беше ограбен и бившия социалистически лагер и най вече СССР.

Заради това Лондонското Сити съществено се укрепи като финансовия център на Европа. Тогава парите на Ротшилд напомпаха Буш, като традиционен конкурент на Рокфелер.

Това (финансирането от страна на фамилията Ротшилд, бел. Критично) стана база за връщането на Буш-младши в голямата политика. По това време започна и сериозното разпространение във Великобритания на кокаин, посредством входа му през Антверпен (град в Белгия). После Джордж Буш вкара войски в Афганистан, опитвайки се да удари Рокфелер през зоната на производство на опиати. Затова и фамилията започнала да нервничи. Същото се случи и когато СССР вкара войските си в Афганистан.“

Основи на терористичния акт на 11 септември 2001 г. и последвалите войни в Ирак и Афганистан

Проф. Фурсов припомни в своя видео монолог мотивите на американския президент Джордж Буш да изпрати американските войски в Афганистан. Той сподели, че всичко е било свързано с атентата на 11 септември 2001 г., когато два самолета „заради араби самоубийци“ (с ирония отбелязва историкът) се врязаха в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и малко по-късно двете сгради се сринаха.

„Историята е съшита с бели конци. Операцията е била извършена от спецслужбите ведно с Дълбоката държава, която постигна своето. Укрепи се и създаде въпросната „Държава за национална безопасност“ в самите САЩ, като по този начин бяха ограничени правата на гражданите в голяма степен. А това ограничение се запази и след 11 септември.

Същевременно ходът беше и добър повод да нахлуят в Афганистан и Ирак. САЩ веднага обвиниха Ал Кайда и бяха назовани конкретни мишени за възмездие в Афганистан и Ирак.

Американците обвиниха Саддам Хюсеин, че подкрепя терористите и крие химическо оръжие, а това беше лъжа (Фурсов има предвид химическото оръжие). През януари Буш обяви Иран, Ирак и Северна Корея за „Ос на злото“ и при активната поддръжка от страна на Великобритания и по-конкретно от премиера на Обединеното кралство по това време Тони Блеър събра военна коалиция за нахлуване в Ирак. Франция и Германия отказаха да участват в коалицията, както и Русия“, заяви историкът.

Проф. Фурсов обясни, че след събитията от 11 септември 2001 г. Джордж Буш максимално е засилил президентската си власт, т.е. правомощията си, както и зоната на секретност в политическия и обществен живот. Това е започнало поголовното засекретяване на информация: „Здравей на Дълбоката държава“, иронизира историкът. По думите му, журналистите дали наименование на негативния ефект: Свръхсекретна Америка.

„ФБР започна арести на араби и мюсюлмани из цялата страна. Задържани бяха 1200 човека. Заговори се за депортацията им, но това не беше краят. На 12 октомври Главният прокурор на САЩ Джон Ашкрофт издаде заповед, която беше удар по свободата на словото. Указът върна САЩ във времената на Роналд Рейгън, като на практика правителството вече имаше възможност, според прокурорския указ на Ашкрофт, да не публикува всички свои документи, дори да съдържаха възможно най-безобидната информация. Това означаваше, че всички официални документи започнаха да ги засекретяват“, каза проф. Фурсов.

Основи за финансовата криза

„На 1 ноември 2001 г. Буш издаде заповед за ограничаване на достъпа на обществото към президентския исторически архив (който до този момент е бил със свободен достъп бел. ред. поне за медиите)“

Проф. Фурсов обясни след това, че именно засекретяването на значителна час от информацията е дало възможност на големи корпорации да злоупотребяват, тъй като са били спокойни, че това няма как да стигне по документален път до медиите, тъй като били защитени от настъпилото затъмнение на всякакъв род информация.

„През октомври 2001 г. се беше разразил скандал с корпорацията Енрон (Enron Corporation), която е създадена през 1985 г. Мениджърите ѝ скрили милиарди от данъци. Финансовият директор Андрю Фастоу успял да залъже ръководството на компанията да представи ситуацията така, че да е изгодна в негова полза (за пред инвеститорите, бел. ред.). По-късно, през 2000 г., цената на акциите на Енрон се срива от 1,75 долара само до 1 долар, а акционерите подадоха съдебен иск срещу компанията на стойност 40 милиарда долара!“, разказва проф. Фурсов за основите на зараждащата се още по това време финансовата криза през 2008 г.По думите му те били поставени още по време на мандата на президента на САЩ Джордж Буш – младши.

„Комисията по ценни книжа и борси на САЩ започна разследване, на конкурента на Енрон, компанията D&G, която поискала да купи Енрон на много ниска цена, но сделката не се състояла. Затова и на 2 декември 2001 г. Енрон подаде молба за банкрут. В резултат, активите на корпорацията представляваха 63,4 милиарда долара, това се превърна в най-крупния фалит в историята на САЩ.

По-големият фалит бе на WorldCom малко по-късно. През цялото управление на Буш се случваха крупни финансови скандали, което беше предвестник за разпада на неолибералният порядък“, каза Фурсов

Пак на принципа на засекретяването на информацията през 2002 г. са скрити счетоводните манипулации на WorldCom, добави руският историк.

„По това време в САЩ това е втората по големина компания за телефонни комуникации. От 1999 г. до 2002 г. ръководството на компанията прави схема по която завишава изкуствено печалбите (т.е. на документи – счетоводно ниво), за да задържи нивото на курса на акциите на компанията. През юни 2002 г. мошеничеството беше разкрито. Ръководството на компанията призна, че с манипулации е завишило акции за 11 милиарда долара. Рейтингът на компанията беше понижен до ниво на „боклук“. Репутацията на фирмата се срина и 11 000 сътрудници и служители бяха уволнени.

Въпреки скандала, президентът Буш и вицепрезидентът му Дик Чейни продължиха да строят „Държавата за национална безопасност“ в САЩ, като коруба за Дълбоката държава“, добави прроф. Андрей Фурсов.

Историкът обърна изрично внимание, че президентът на САЩ Джордж Буш не е бил напълно в течение с всички процеси по създаването на така наречената „Държава за национална безопасност“ в рамките на Съединените щати. За сметка на това, неговият вицепрезидент в лицето на Дик Чейни е бил „в час“ с абсолютно всичко.

Войната в Ирак

„В края на март 2003 година започна масовата бомбардировка над Ирак и по-конкретно над Багдад. От 20 март до 2 май американците хвърлиха 12 тона бомби и изстреляха 20 000 ракети по иракски цели. Иракският генерал, който американците купиха, а после предадоха, помогна на Буш да рапортува след това, че мисията била завършена. Той се заблуждаваше. Това не беше краят, а само началото на американските проблеми в Ирак. Краят настъпи след няколко години и се оказал доста безславен да САЩ. Главното за победата на Америка все пак беше въпросното предателството на генерала на Саддам Хюсеин“, каза проф. Фурсов.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

• В прицела на „Великия Израел“: след Ливан идва ред на Сирия?
• Ако събитията се развият по неблагоприятен сценарий, Дамаск може да се окаже под заплаха

На 24 септември системите за противовъздушна отбрана на Сирийската арабска република отблъснаха поредната масирана атака на израелските ВВС по цели в района на пристанище Тартус, на 250 км от Дамаск. Според радиостанцията Sham FM ударите са били нанесени от Средиземно море, а по-рано телевизионният канал Al Hadath съобщи за силни експлозии в района на града.

Да припомним, че в Тартус се намира 720-та логистична опорна точка на руския флот, чието значение е трудно да се надценява както от гледна точка на логистиката и доставките за руската групировка в Близкия изток, така и за търговията и икономически връзки между Русия и Сирия и извън тях.

Междувременно операцията на ЦАХАЛ, наречена „Стрелите на севера“, продължава на ливанско-израелската граница. Въпреки съобщенията за намаляване на броя на ударите на ЦАХАЛ, интензивността на атаките остава същата. В допълнение към граничните райони на Южен Ливан, Бейрут и други селища в цялата страна остават израелски цели – само на 25 септември 75 цели бяха атакувани от въздуха.

Така агресивните действия на режима на Нетаняху могат постепенно да се изместят към ливанско-сирийската граница. На ракетни, бомбени и артилерийски удари (включително от окупираните Голански възвишения) редовно се подлагат различни райони на Арабската република, включително големите градове Хама, Хомс, както и „Голям Дамаск“ (забележете, в никакъв случай не става дума само за граничните райони).

Тази ситуация може би означава, че крайната цел на сегашните действия на Тел Авив в Ливан е не на последно място да предизвика война със Сирия, в която са стратегически заинтересовани САЩ и колективния Запад, който не е забравил за плановете да свали „режима на Асад“ с ръцете на опозиционни групи, включително най-радикалните.

Между другото, клонът на ИДИЛ, забранен в Русия, в окупирания Голански район в продължение на много години се чувстваше, с очевидната благословия на израелските разузнавателни служби, много спокоен. Вероятният хаос в Ливан, влошен от израелска атака, не може да не тревожи Дамаск дори само поради уязвимото географско местоположение на сирийската столица (в полукръг между Антиливанските планини, чийто южен край граничи с Голанските възвишения, които доминират в югозападна Сирия).

Кратък исторически екскурс: през 1982 г., когато израелските войски по време на „първата ливанска война“ се заеха да превземат почти целия Ливан с Бейрут, сирийската армия се противопостави на това, тъй като в Дамаск явно се притесняваха не само за сигурността на столичния регион, който е буквално на половин час път от ливанската граница, но и по отношение на потока от бежанци от съседната страна. Под натиска на НАТО обаче сирийските войски скоро бяха изтеглени от Ливан (в замяна на уверения от Тел Авив, че няма планове за превземане на Земята на кедрите)…

Смъртта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала в резултат на поредната поредица от атаки срещу Бейрут повдига въпроса кой може да бъде следващият със своята тежест и неизбежност. Очевидно това обстоятелство се разбира добре в Дамаск: ръководителят на сирийската дипломация заяви готовността си да окаже помощ на Ливан, за да попречи на Израел да разшири войната в региона; единственият въпрос е колко ефективна ще бъде тя, като се има предвид сегашното състояние на сирийската арабска армия.

Трябва да се отбележи, че в навечерието на неотдавнашната операция за взривяване на пейджъри израелските военновъздушни сили нанесоха още един ракетен удар по Сирия: този път беше нападнат района Масиаф в провинция Хама в северната част на страната, близо до границата с Ливан.

Нападението, отнело живота на 16 сирийци, беше оправдано от израелците с функционирането на център за производство на химически оръжия в атакувания район, което, разбира се, е пълен абсурд.

Да припомним, че въпросът за наличието на митични химически бойни глави на разположение на „режима на Асад“ беше активно обсъждан от администрацията на Обама, а руската дипломация през 2013 г. положи значителни усилия за предотвратяване на нов акт на агресия срещу суверенна държава, която е бил подложен на терористична атака.

Според официалното прессъобщение от Дамаск врагът е атакувал „цивилни цели, повредил е магистрали в провинция Хама и е повредил съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване“.

И според Middle East Eye , командосите на ЦАХАЛ са унищожили завод за производство на ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на 6 километра югозападно от сирийския град Масиаф: твърди се, че са произвеждали балистични ракети и дронове за ливанското движение Хизбула.

Предприятието работи повече от десет години, а и през 2023 г. Израел вече нанесе въздушни удари по него. Ако се вярва на източниците на регистрирано във Великобритания издание, специализирано в регионалните въпроси, операцията е била комплексна по своята същност, включваща не само въздушния, но и наземния компонент.

Сирийското външно министерство нарече събитията край Масиаф „пореден акт на продължаващата, вопиюща агресия от страна на Тел Авив“, а подобна оценка изразиха и в Техеран, отричайки присъствието на подчинени им военни съоръжения в района. Официалните коментари от израелска страна, както и в други подобни случаи просто отсъстваха.

Няколко месеца по-рано, в края на май, Израел атакува провинция Хомс. Според Анадолу „израелските самолети са атакували някои военни цели в района Кусайр на Хомс близо до сирийско-ливанската граница“ и „от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Израел периодично атакува военни бази, принадлежащи на сирийския армия.”

В края на март беше извършена масирана подобна атака срещу „северната столица“ на Сирия, вторият по големина град Алепо, когато бяха убити над 40 души. Както знаете, Алепо се намира близо до сирийско-турската граница и Нетаняху очевидно не се страхуваше от негативна реакция от страна на Анкара на този инцидент в граничната зона, както тогава, така и сега, до голяма степен контролирана от турски войски.

… Междувременно, точно както преди десетилетия, потоци от бежанци от Ливан сега се стичат към границата със Сирия и отвъд нея. Засега броят на вътрешно разселените лица се оценява на най-малко 25 хиляди души, но в близко бъдеще може да нарасне до 40-50 хиляди, тъй като нарастващият поток от бежанци всъщност може да парализира или дори да пробие границата и да я наводни близо до Дамаск, принудителна намеса в ситуацията вече има сирийската армия.

Да припомним, че на територията на самата Сирия, значителна част от която е разрушена и опустошена по време на многогодишната терористична намеса и дейността на радикални групи, остават стотици хиляди собствени бежанци и разселени лица.

Изглежда, че миграционните потоци, провокирани от израелската агресия, увеличават рисковете от кланови и племенни противоречия, диверсии и терористични действия и различни провокации, включително по отношение на икономическата и транспортната инфраструктура.

Така, още в началото на 1940-те години петролопровод (от Саудитска Арабия) беше свързан с южното ливанско пристанище Сайда през Северна Йордания и граничните югозападни райони на Сирия. Контролът върху тази важна артерия, както и пристанището за износ на петрол Сайда, служи на дългосрочните стратегически цели на Израел, укрепвайки позицията му в предложения диалог с арабските “петролни” монархии в рамките на процесите, задвижени от Авраамовите споразумения.

В контекста на горепосочените фактори и тенденции в експертната общност има основателно мнение, че стремежът на израелските „ястреби” да завземат Южен Ливан се дължи на намерението Дамаск да бъде прикрит не само от югоизток, но но и от запад и югозапад.

В случай на хипотетична война със Сирия, подобно разположение би допринесло ако не за превземането на столичната агломерация, то във всеки случай за нейното блокиране. Ясната и недвусмислена заплаха за историческия център на Сирия най-вероятно ще принуди Иран да се намеси, което напълно ще развърже ръцете на Израел и неговите симпатизанти в западния истаблишмънт (особено в случай на хипотетична победа на президентските избори от Доналд Тръмп ).

Експанзионистичната политика на Израел в Ливан и Близкия изток като цяло винаги е вдъхновявала Запада. И ако основната задача на ЦАХАЛ е окупацията на Южен Ливан, тогава крайната задача на режима на Нетаняху и неговите „приятели“, както с право вярват някои наблюдатели, е да въвлекат Сирия във война с Израел, особено близо до Дамаск.

Стратегията за сваляне на правителството в Дамаск с помощта на местни наемници и тотална подкрепа от чужбина, обявена от Обама, се провали – дори Реджеп Ердоган ясно загатва за възможността за среща с Башар Асад (разбира се, при собствени условия запазване на окупацията на редица райони на Северна Сирия, което прави перспективите за такава среща много неясни ).

Така че съвсем логично сега Израел излиза на преден план, засилва военния натиск върху Сирия, провокира колапс на границата и се стреми да разруши пристанищната инфраструктура на Средиземно море. Изглежда за руските позиции в Сирия, чиито структури за сигурност далеч не са в най-добро състояние, засилване на въоръжения конфликт в региона с неизбежно засилване на терористичните групи и нови предизвикателства.

PS Според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин „най-лошите прогнози се сбъдват“. Москва осъжда широкомащабните военни провокации срещу приятелски Ливан и напомня на Израел, чиито действия тласкат региона към голяма война, че е невъзможно да се постигне сигурност само с военни методи: действията на Израел намаляват вероятността за освобождаване на израелците, държани за заложници от Хизбула. Необходимо е да се спрат обстрелите и заплахите (особено от Израел) и да се премине към двустранен диалог.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes