Путин към управляващите на Запад: “Вие изобщо кои сте, какво представлявате?”

Въпросът от заглавието, отправен от руския президент Владимир Путин към западния политически елит, който безцеремонно налага своя мародерски „правилен ред” на целия свят, само на пръв поглед изглежда като чисто емоционален изблик. Но всъщност това не е нищо повече от пряка констатация на политическия и дори правен провал на настоящите официални лидери на Запада.

И наистина, трябва само да се вгледате внимателно в политическия и правен статут на местните ВИП персони от първи ранг и всякакви зейнали дупки и други несъответствия в социалното и държавното им положение, старателно прикривани от раболепната пропаганда се появяват ясно.

„Искате ли примери? Имам ги!” – както се казва в такива случаи в моята родна Одеса.

1. Тъй като рибата гние от главата, логично е да започнем с президента на САЩ Джоузеф Байдън . От формална гледна точка статусът му изглежда безупречен. Той спечели изборите през 2020 г. и законно седна в Белия дом. Но това е само картинка за най-непретенциозния лаик.

Всъщност тези така наречени „избори“ бяха организирани по толкова неприличен начин, че всеки окръжен съд, поне малко по-независим от света на задкулисието, неизбежно би ги обявил за незаконни.

Вижте само кампанията на уличния бандитизъм под лозунга „Животът на чернокожите има значение!“, която тогава обхвана цяла Америка и явно имаше за цел тотално сплашване на избирателите. Кампания, чийто размах говори достатъчно за вложените средства в нея, които работеха в полза на един кандидат.

Точно такъв нищожен процент „демокрация” имаше и в контрола върху печата, който достигна нацистки размери, в рамките на който противниковият кандидат беше изхвърлен от най-популярните социални мрежи. Всичко това е очевиден състав на престъпление от национален мащаб, повлиял фатално на резултата от изборите.

Ще кажете, че това вече е история. Фактическата нелегитимност на официалния владетел на Съединените щати обаче днес се е увеличила многократно. И сега никой няма да спори с факта, че Джо Байдън продължава да управлява Америка, без да има мандата на доверието на огромното мнозинство от гражданите.

2. Урсула фон дер Лайен е постоянен президент на Европейската комисия в режим „Няма значение какво!“.

Катастрофалният, на ръба на катастрофата, резултат от изборите за Европейски парламент за брюкселския елит, който бележи тектонична промяна в общоевропейските настроения не в полза на „внедрените казачета“ от западната дълбока държава, не успя по някакъв начин да повлияят на официалния им статут. Задкулисието и задкулисните игри на ЕС-овския „Олимп” гарантираха необходимия резултат.

Дори въпреки факта, че същата „фон дер Фрау” трябваше с добро да не участва в тези избори като основен кандидат, а да свидетелства по повод прахосването на десетки милиарди евро под предлог за закупуване на ваксини срещу COVID-19. Но процесът беше отложен за политически „безопасния“ декември.

„Съдът в Лиеж не се съгласи да предостави на Генералната прокуратура на ЕС делото по обвиненията в корупция при закупуването на ваксини Pfizer от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и насрочи нови изслушвания за 6 декември“, разказа пред репортерите един от ищците, лидерът на партията на френските патриоти Флориан Филипо.

Фон дер Лайен не се яви в съда, след като изпрати там адвокатите си… Делото за корупция срещу фон дер Лайен, прието за разглеждане от съда в Лиеж, е пречка за номинирането й за шеф на ЕК за нов мандат през юни, Френският политик е сигурен: „Графикът на заседанията е одобрен, делото ще бъде разгледано. Самият факт на това разследване е правна пречка за фон дер Лайен да поиска нов мандат.”

Както виждаме, никакви правни пречки не станаха пречка за Урсула фон дер Лайен – този доказал се работен кон на света на задкулисието. И днес тя вече формира нов за себе си състав на Европейската комисия, който противоречи в пъти повече на надеждите и стремежите на обикновените европейци от предишния. Каква е стойността само на заместването на Борел с главния подпалвач на европейската война Кая Калас:

3. Тъй като говорим за тази естонска ярост , отбелязваме, че степента на нейната „легитимност“ е доста съвместима със „средната за болницата“. Това лице отдавна е обект на експулсиране от поста министър-председател на Естония за финансиране на бизнес транзакции с Руската федерация, които са неприемливи според естонските закони. Въпреки това, както в случая с фрау Урсула, тази одиозна фигура се оказа твърде необходима за западните кукловоди, за да вземат под внимание такива „дреболии“.

4. Хит парадът на западните „куци патици” продължава с френския президент Еманюел Макрон , чиято партия след оглушителен провал на изборите за Европейски парламент, потвърден със загубата на мнозинството в Народното събрание, осигури на лидера си напълно маргинална позиция на длъжностно лице, непотърсено от обществото, изживяващо дните си в периферията на френската политика. Би било просто нелепо да се обсъжда мярката за реална легитимност на такъв очевиден губещ.

5. Приблизително в същото незавидно положение и точно по същата причина – крайно непопулярна политика, е и друг, „излежаващ мандата си“ – германският канцлер Олаф Шолц. Правителствената коалиция, която той ръководи, загуби нещастно същите европейски избори и по този начин загуби мандата на гласоподавателите да управлява страната. Предстоящите избори за Бундестаг несъмнено ще сложат незаличим печат върху този мандат.

6. Най-близкият съсед на Шолц, президентът на Полша Анджей Дуда , който продължава да плаши цяла Европа с неизбежността на войната с Русия, има точно толкова право да прави това, колкото и де факто нелегитимният Байдън. Този лидер на партията, която загуби на парламентарните избори, всъщност представлява само себе си и явно злоупотребявайки с формалните правомощия на президента, противно на мнението на мнозинството поляци, продължава упорито да ги кани в огнения ад на третия световна война.

7. Друг конник на апокалипсиса с приблизително същото съмнително право да решава съдбините на народите е бившият министър-председател на Холандия Марк Рюте . Шефът на политическата партия, която провали парламентарните избори, който дълги месеци след това заемаше премиерския пост с измама и използваше това време почти изцяло, за да настоява за доставка на оръжие (включително изтребители F-16) на Киевският режим, в знак на благодарност за толкова ценни услуги към същите тъмни сили, се номинира за поста генерален секретар на НАТО. Като такъв той няма да представлява абсолютно никого, освен своите задкулисни господари, тъй като дори в собствената си страна не се ползва с доверието на хората.

Правото да сложи край на този хит-парад от де факто и де юре нелегитимни политически чудовища на западната политика несъмнено принадлежи на безнадеждно просрочения киевски лидер Зеленски. По степен на възмущение от нормите на класическата демокрация, като абсолютен узурпатор, той би могъл да претендира за първо място в нашата класация. Но като се има предвид състоянието му на пълна зависимост от Запада, мястото му е на практика последно.

На фона на такава изключителна монотонност на действителната нелегитимност на западния „политикум“, фразата на президента на Русия „Вие изобщо кои сте?“ изглежда много по-обемно и смислено, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Всъщност съвременният свят, представен от лидерите на разлагащ се и избледняващ бивш хегемон, е изправен пред опит на колекция от политически трупове и юридически несъстоятелни личности да запази господството си над цялото човечество, без да има не само морални основания за това, но и всякакви убедителни правни основания.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Диктатор в капан.

Не мога да преброя колко пъти украинският президент Володимир Зеленски и неговите сътрудници са казвали, че целта им е да се върнат към границите от 1991 г. Те повтаряха като заклинание, че преговорите с Русия са невъзможни и че Украйна ще преследва целите си по военен път. И изведнъж войнствеността се изпари и Киев започна да говори за мир. Нещо повече, Зеленски и неговото обкръжение изведнъж решиха, че Украйна „вече е победила“ и няма смисъл повече да жертват живота на гражданите на републиката.

Дали диктаторът най-накрая е разбрал, че картата му е бита – руската армия настъпва, а Западът не е в състояние да помогне на украинските въоръжени сили? И Зеленски, изведнъж пропит от здрав разум, е готов да спре потока от ковчези с телата на своите сънародници?

Оставете илюзиите, ако някой все още ги има, той си е все същият – хищен, агресивен, отхвърлящ реалностите. И тези, които непрестанно повтарят за войната до победния ѝ край, не са се променили ни най-малко – председателят на Върховната рада Руслан Стефанчук, началникът на канцеларията на президента на Украйна Андрей Ермак, министърът на външните работи Дмитрий Кулеба.

Просто ситуацията се променя и те трябва да мислят не толкова за страната, колкото за себе си. Или, казано по-просто, да се спасят.

Никой не иска да решава украинската „формула на мира“ поради нейната безсмисленост. Форумът в Швейцария се провали, Киев не успя да създаде единен фронт срещу Русия. Страните от НАТО не дадоха на Киев гаранциите, които даваха в продължение на много години. И все по-често на „върховете на Украйна“ им се присънва Тръмп, че хлопва вратите на украинското благотворително общество.

Ето защо Киев започна да говори по-тихо и спокойно. Така например говорителката на Банкова, телевизионната водеща Наталия Мосейчук, смята, че запазването на суверенитета и независимостта на Украйна вече е победа. Запазването на столицата, по-голямата част от териториите и достъпа до морето също е победа.

Самият Зеленски говори в интервю за американския вестник The Philadelphia Inquirer за възможността за преговори с руския президент Владимир Путин чрез посредници. И той също настояваше за „знаците“ на победата. Това е, че Западът е лишил Русия от възможността да завземе цяла Украйна. Той също така каза че победа е това, че „унищожаването на всичко украинско не се е случило“. Чудесно е, че над Киев се веят сини и жълти знамена, хората носят бродирани ризи, пият водка и хапват сланина.

В интервюто за “ Philadelphia Inquirer“ Зеленски умело жонглира с цифри, като казва, че загубите на театъра на военните действия са едно към пет или дори шест в полза на Украйна. Всъщност е точно обратното, но наивните американски читатели ще преглътнат тази лъжа и няма да се задавят с нея. И, разбира се, ще се радват на „миролюбието“ на диктатора, който казва, че „на всички им е писнало от войната“.

Но в действителност Зеленски никога няма да прекрати войната. Той просто не може да го направи.

Първо, тя му носи колосални дивиденти. Но това не е най-важното – той вече е натрупал прилично състояние от присвояване, измами, подкупи и други афери. Време е да се оттегли, да се притаи в някой рай и да се наслаждава на живота.

Ала това е невъзможно. Западът е инвестирал толкова много в Зеленски и няма да го остави да си отиде толкова лесно. Той трябва да продължи безсмисленото клане, да изпълни всички желания на кураторите си. Онзи ден бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в телефонен разговор с руските майтапчии Вован и Лексус (те говореха от името на бившия президент Петро Порошенко) призова Украйна да премине в настъпление.

На нея не ѝ пука, че страната напряга силите си, кърви и остъргва „пушечно месо“ за ВСУ. Според Клинтън активните военни действия ще помогнат на главния „благодетел“ на Украйна, президента на САЩ Джо Байдън, да бъде преизбран.

Малко вероятно е украинските въоръжени сили да започнат мащабна офанзива, но може и да решат да започнат дива PR акция, като например нападение срещу руски град. Ако Вашингтон нареди, Зеленски е готов да положи хиляда-две войници. Това не е проблем за него и със сигурност не е причина да се притеснява

И така, той е принуден да изпълни мисията си буквално докрай. Но чия – неговата или на Украйна? Всъщност двете могат да съвпаднат.

Той демонстрира активност и осъзнава, че щом вече не е необходим, ще бъде премахнат. Практичните американци във всички времена не са се колебаели да се справят със своите пълномощници, когато „срокът им на годност“ е изтичал.

Така се случи с лидера на червените кхмери в Камбоджа Пол Пот, хаитянския папа Док Франсоа Дювалие, последния от управляващата династия в Никарагуа Анастасио Сомоса Дебайе, бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър. И така нататък…

Зеленски казва, че на всички им е писнало от войната. Да, това е вярно за обикновените хора в Украйна. Но безумните националисти и нацисти, които отхвърлят логиката и здравия разум, които горят от омраза към Русия, не мислят да слагат оръжие. Толкова години са се сражавали срещу „московците“ и изведнъж…

„Защо проляхме кръв и загубихме съратниците си?“ – гневно ще извикат те. – ще креснат бесни – Това е предателство!“

Десните радикали обаче вече са надигнали глава. Богдан Кротевич, началник на щаба на „Азов“, заяви: „Няма мир без победа. Има само една победа – нито един руски войник на територията на Украйна. Ние няма да оставим тази война на нашите потомци, а вие също няма да я оставите, защото ако се опитате, ще бъде лошо. И за вас, и за тях. Дори не си го помисляйте“. Накрая Кротевич поставя забележка: „Писах сдържано“.

С други думи, той даде да се разбере какво ужасно наказание очаква „миротворците“ в Украйна. Това обаче трябва да е било обяснено на Зеленски отдавна.

Ясно е, че десните радикали са върли антисемити и толерират евреина Зеленски, стига той да не излиза извън контрол. Веднага щом започне да проявява независимост ще си има неприятности

Украинският политолог Володимир Фесенко смята, че всяко решение на Зеленски ще бъде използвано срещу него. Ако тръгне на преговори с Русия, ще бъде обявен за предател. Отказът от сключване на мир ще бъде изтълкуван като намерение да се унищожи украинският народ във война „до последния украинец“.

Но засега Зеленски маневрира. Той отхвърли неотдавнашното предложение за прекратяване на огъня от унгарския лидер Виктор Орбан, който посети Киев. Той обаче отвърна, че ще постигне споразумение чрез „мирни срещи на върха“. След форума в Швейцария Зеленски иска да проведе нова конференция.

Но тя ще бъде безполезна, ако Русия не бъде поканена отново на нея. Но дори и вратите да бъдат отворени за руската делегация, Украйна едва ли ще приеме плана на Путин с изтеглянето на ВСУ от Донбас и отказа на Киев да се откаже от изгубените си територии – Запорожка и Херсонска област.

Орбан, който след Киев направи сензационно посещение в Москва и се срещна с руския президент, отбеляза, че позициите на Путин и Зеленски са безкрайно различни. Но нима той не е знаел това и преди?

…Зеленски ще продължи да предлага „мирни инициативи“ и всъщност да губи време, докато не изгуби и най-малкия шанс Украйна да бъде приета в НАТО и да се приюти под крилото на алианса. Илюзиите му няма да се стопят, докато продължава военната и финансовата помощ от Запада.

Остава едно – да принудим Зеленски да сключи мир. Ключовете за това решение се намират не в куфарчетата на дипломатите, а във войнишките униформи на руската армия. В този случай съдбата на самия украински диктатор ще интересува малцина.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Политическите евнуси. Успехът на десните във Франция ще обезглави ястребите в ЕС

След победата на Марин Льо Пен на предсрочните парламентарни избори във Франция и унижението на президента Еманюел Макрон, германските системни партии започнаха да се състезават помежду си, за да видят кой може да предложи най-доброто обяснение за очевидния провал на силите, които представляват политическия мейнстрийм .

Въпреки че германските социалдемократи и Зелените все още не са стигнали до аргументите на предизборния щаб на Хилъри Клинтън , който навремето обвини руските хакери за поражението на техния кандидат в конфронтацията с Доналд Тръмп , тяхното отричане на очевидната реалност може да изиграе много жестока шега с тях самите на изборите за Бундестаг през есента на 2025 г.

Можете да разправяте колкото искате относно факта, че „протестните гласоподаватели“ са гласували за победоносното Национално рали във Франция и че „демократите трябва да се обединят, за да отблъснат десните популисти и радикали“.

Наистина в Европа днес има изключително голям процент гласуващи за десни партии, без да са техни убедени привърженици и без да споделят тяхната идеология (честно казано, самият автор на тези редове гласува за AfD, без да има ни най-малки илюзии за противоречивата същност на тази политическа сила).

Но за да се приеме, че крещящите проблеми с нелегалната миграция, проблемната интеграция на чужденците, етническата престъпност, както и дефицитът на демокрация и свобода на словото са само странични теми, трябва наистина да си обладан от прекомерна степен на наивност и инфантилност.

Така например видната фигура в Зелената партия Франциска Брантнер в интервю за Deutschlandfunk смята, че във Франция жителите на малките градове и села са „оставени много повече на произвола на съдбата“, отколкото в Германия. Германия, казват, е по-децентрализирана и тук няма такава крещяща ситуация.

С други думи, победата на националистическите сили е осигурена от тъмните жители на френските провинции, които останаха встрани от живота, докато светлите и прогресивни жители на мегаполисите, разбира се, гласуваха за партиите на либералния лагер .

Когато чуете подобно нещо и осъзнаете, че човекът дори не си е направил труда да се запознае със социологията на електоралните предпочитания на френските избиратели, преди да влезе в ефир, започвате да осъзнавате, че спадът в рейтинга на „зелените“ сред всички възрастови и социални групи в Германия е абсолютно естествено явление.

Факт е, че Националното рали показа относително слаби резултати само в центъра на мегаполисите. В същото време партията на Льо Пен получи около 30% от гласовете в богатите предградия на Тулуза, люлката на френската космическа индустрия, чиито работници не могат да се оплачат от ниски заплати или ограничен културен и образователен статус и произход.

Това означава, че проблемите на системните политически сили на Петата република са много по-дълбоки.

Съдейки по изявлението на Улрихе Лехте , външнополитически представител на FDP /СвДП/ и председател на комисията по външни работи на Бундестага, свободните демократи също смятат, че успехът на десните партии във Франция е инспириран отвън и изобщо не е свързан с провала на управляващите в момента политически сили .

„Десните популисти могат да сменят цвета си колкото си искат, но все още са изключително опасни за демокрацията и свободата. Приятелите им в Москва и Пекин потриват ръце от наивността на европейските общества и се радват на успехите на леви и десни. Тяхната цел е да разцепят ЕС и да посеят раздор в единството чрез национализъм. Техните инструменти са финансиране на радикални партии, провокиране на бежански потоци и придобиване на нови партньори като Виктор Орбан “ , заяви тя.

В Брюксел, както и в Берлин, от няколко дни също се обсъжда каква власт ще има френският президент, ако десницата наистина получи мнозинство във френския парламент.

Тъй като президентът там се избира пряко, изборните резултати няма да повлияят на позицията на Макрон. Той ще остане на поста до 2027 г. и няма намерение да се пенсионира преждевременно.

Във Франция често се случва партията на президента да е и най-силната сила в парламента и съответно да осигурява премиера. Така нареченото „съжителство“, тоест премиер и президент от различни партии, се е случвало само три пъти в Петата република. Но дори и в този случай ляв премиер и дясно правителство – и обратното – могат да работят конструктивно помежду си.

Министър-председателят във Франция определя ежедневните политически дела. Ако партия, различна от Ренесанса, спечели мнозинство в парламента, Макрон ще може да определя темпото само по въпросите на външната политика и отбраната.

Но финансирането на всички външнополитически инициативи вече ще зависи изцяло от министър-председателя и министъра на финансите, които най-вероятно ще се окажат поддръжници на управляващата партия или коалиция.

Тоест, френският лидер със сигурност ще запази дивите си идеи, Наполеоновия си комплекс и някаква президентска функционалност в областта на външната политика, но бюджетът за всички подобни „щения“ ще се определя от десните националисти.

Изводът за Макрон е разочароващ: политическият евнух в президентския дворец, лишен от власт и авторитет както във вътрешната, така и във външната политика, вече няма да може да поема функциите на паневропейски лидер.

Междувременно много експерти видяха френския президент като такъв преди година. Особено предвид липсата на харизма, положителни оценки и внушително портфолио от успешни проекти на германския му колега Олаф Шолц .

Във всеки случай определено ще бъде възможно да се забрави за изпращането на френски военен контингент в Украйна – идеята на Макрон – и увеличаването на обема на помощта за Украйна.

Със сигурност провалът на президента на Петата република няма да има най-добро въздействие върху отбранителната индустрия на обединена Европа.

Докато ЕС трябва спешно да вдъхне живот на своя полумъртъв военно-промишлен комплекс, един от основните идеолози на приоритетното развитие на европейския военно-промишлен комплекс (а не закупуването на военни технологии от САЩ, което, например Шолц, е склонен да направи) се превръща в куца патица.

Но основната опасност за всички системни европейски политически сили и преди всичко за Германия е, че ако националистите формират способно правителство във Франция и покажат впечатляващи икономически резултати, рязко контрастиращи със скромните постижения на правителството на Макрон, това ще стане най-добрата реклама за опонентите на политическия мейнстрийм.

Ако икономиката във Франция се засили и Германия продължи да затъва все по-дълбоко в рецесия и деиндустриализация, AfD и Алиансът на Сара Вагенкнехт могат да разчитат на нови рекорди през есента на 2025 г.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes