Диктатор в капан.

Не мога да преброя колко пъти украинският президент Володимир Зеленски и неговите сътрудници са казвали, че целта им е да се върнат към границите от 1991 г. Те повтаряха като заклинание, че преговорите с Русия са невъзможни и че Украйна ще преследва целите си по военен път. И изведнъж войнствеността се изпари и Киев започна да говори за мир. Нещо повече, Зеленски и неговото обкръжение изведнъж решиха, че Украйна „вече е победила“ и няма смисъл повече да жертват живота на гражданите на републиката.

Дали диктаторът най-накрая е разбрал, че картата му е бита – руската армия настъпва, а Западът не е в състояние да помогне на украинските въоръжени сили? И Зеленски, изведнъж пропит от здрав разум, е готов да спре потока от ковчези с телата на своите сънародници?

Оставете илюзиите, ако някой все още ги има, той си е все същият – хищен, агресивен, отхвърлящ реалностите. И тези, които непрестанно повтарят за войната до победния ѝ край, не са се променили ни най-малко – председателят на Върховната рада Руслан Стефанчук, началникът на канцеларията на президента на Украйна Андрей Ермак, министърът на външните работи Дмитрий Кулеба.

Просто ситуацията се променя и те трябва да мислят не толкова за страната, колкото за себе си. Или, казано по-просто, да се спасят.

Никой не иска да решава украинската „формула на мира“ поради нейната безсмисленост. Форумът в Швейцария се провали, Киев не успя да създаде единен фронт срещу Русия. Страните от НАТО не дадоха на Киев гаранциите, които даваха в продължение на много години. И все по-често на „върховете на Украйна“ им се присънва Тръмп, че хлопва вратите на украинското благотворително общество.

Ето защо Киев започна да говори по-тихо и спокойно. Така например говорителката на Банкова, телевизионната водеща Наталия Мосейчук, смята, че запазването на суверенитета и независимостта на Украйна вече е победа. Запазването на столицата, по-голямата част от териториите и достъпа до морето също е победа.

Самият Зеленски говори в интервю за американския вестник The Philadelphia Inquirer за възможността за преговори с руския президент Владимир Путин чрез посредници. И той също настояваше за „знаците“ на победата. Това е, че Западът е лишил Русия от възможността да завземе цяла Украйна. Той също така каза че победа е това, че „унищожаването на всичко украинско не се е случило“. Чудесно е, че над Киев се веят сини и жълти знамена, хората носят бродирани ризи, пият водка и хапват сланина.

В интервюто за “ Philadelphia Inquirer“ Зеленски умело жонглира с цифри, като казва, че загубите на театъра на военните действия са едно към пет или дори шест в полза на Украйна. Всъщност е точно обратното, но наивните американски читатели ще преглътнат тази лъжа и няма да се задавят с нея. И, разбира се, ще се радват на „миролюбието“ на диктатора, който казва, че „на всички им е писнало от войната“.

Но в действителност Зеленски никога няма да прекрати войната. Той просто не може да го направи.

Първо, тя му носи колосални дивиденти. Но това не е най-важното – той вече е натрупал прилично състояние от присвояване, измами, подкупи и други афери. Време е да се оттегли, да се притаи в някой рай и да се наслаждава на живота.

Ала това е невъзможно. Западът е инвестирал толкова много в Зеленски и няма да го остави да си отиде толкова лесно. Той трябва да продължи безсмисленото клане, да изпълни всички желания на кураторите си. Онзи ден бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в телефонен разговор с руските майтапчии Вован и Лексус (те говореха от името на бившия президент Петро Порошенко) призова Украйна да премине в настъпление.

На нея не ѝ пука, че страната напряга силите си, кърви и остъргва „пушечно месо“ за ВСУ. Според Клинтън активните военни действия ще помогнат на главния „благодетел“ на Украйна, президента на САЩ Джо Байдън, да бъде преизбран.

Малко вероятно е украинските въоръжени сили да започнат мащабна офанзива, но може и да решат да започнат дива PR акция, като например нападение срещу руски град. Ако Вашингтон нареди, Зеленски е готов да положи хиляда-две войници. Това не е проблем за него и със сигурност не е причина да се притеснява

И така, той е принуден да изпълни мисията си буквално докрай. Но чия – неговата или на Украйна? Всъщност двете могат да съвпаднат.

Той демонстрира активност и осъзнава, че щом вече не е необходим, ще бъде премахнат. Практичните американци във всички времена не са се колебаели да се справят със своите пълномощници, когато „срокът им на годност“ е изтичал.

Така се случи с лидера на червените кхмери в Камбоджа Пол Пот, хаитянския папа Док Франсоа Дювалие, последния от управляващата династия в Никарагуа Анастасио Сомоса Дебайе, бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър. И така нататък…

Зеленски казва, че на всички им е писнало от войната. Да, това е вярно за обикновените хора в Украйна. Но безумните националисти и нацисти, които отхвърлят логиката и здравия разум, които горят от омраза към Русия, не мислят да слагат оръжие. Толкова години са се сражавали срещу „московците“ и изведнъж…

„Защо проляхме кръв и загубихме съратниците си?“ – гневно ще извикат те. – ще креснат бесни – Това е предателство!“

Десните радикали обаче вече са надигнали глава. Богдан Кротевич, началник на щаба на „Азов“, заяви: „Няма мир без победа. Има само една победа – нито един руски войник на територията на Украйна. Ние няма да оставим тази война на нашите потомци, а вие също няма да я оставите, защото ако се опитате, ще бъде лошо. И за вас, и за тях. Дори не си го помисляйте“. Накрая Кротевич поставя забележка: „Писах сдържано“.

С други думи, той даде да се разбере какво ужасно наказание очаква „миротворците“ в Украйна. Това обаче трябва да е било обяснено на Зеленски отдавна.

Ясно е, че десните радикали са върли антисемити и толерират евреина Зеленски, стига той да не излиза извън контрол. Веднага щом започне да проявява независимост ще си има неприятности

Украинският политолог Володимир Фесенко смята, че всяко решение на Зеленски ще бъде използвано срещу него. Ако тръгне на преговори с Русия, ще бъде обявен за предател. Отказът от сключване на мир ще бъде изтълкуван като намерение да се унищожи украинският народ във война „до последния украинец“.

Но засега Зеленски маневрира. Той отхвърли неотдавнашното предложение за прекратяване на огъня от унгарския лидер Виктор Орбан, който посети Киев. Той обаче отвърна, че ще постигне споразумение чрез „мирни срещи на върха“. След форума в Швейцария Зеленски иска да проведе нова конференция.

Но тя ще бъде безполезна, ако Русия не бъде поканена отново на нея. Но дори и вратите да бъдат отворени за руската делегация, Украйна едва ли ще приеме плана на Путин с изтеглянето на ВСУ от Донбас и отказа на Киев да се откаже от изгубените си територии – Запорожка и Херсонска област.

Орбан, който след Киев направи сензационно посещение в Москва и се срещна с руския президент, отбеляза, че позициите на Путин и Зеленски са безкрайно различни. Но нима той не е знаел това и преди?

…Зеленски ще продължи да предлага „мирни инициативи“ и всъщност да губи време, докато не изгуби и най-малкия шанс Украйна да бъде приета в НАТО и да се приюти под крилото на алианса. Илюзиите му няма да се стопят, докато продължава военната и финансовата помощ от Запада.

Остава едно – да принудим Зеленски да сключи мир. Ключовете за това решение се намират не в куфарчетата на дипломатите, а във войнишките униформи на руската армия. В този случай съдбата на самия украински диктатор ще интересува малцина.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Политическите евнуси. Успехът на десните във Франция ще обезглави ястребите в ЕС

След победата на Марин Льо Пен на предсрочните парламентарни избори във Франция и унижението на президента Еманюел Макрон, германските системни партии започнаха да се състезават помежду си, за да видят кой може да предложи най-доброто обяснение за очевидния провал на силите, които представляват политическия мейнстрийм .

Въпреки че германските социалдемократи и Зелените все още не са стигнали до аргументите на предизборния щаб на Хилъри Клинтън , който навремето обвини руските хакери за поражението на техния кандидат в конфронтацията с Доналд Тръмп , тяхното отричане на очевидната реалност може да изиграе много жестока шега с тях самите на изборите за Бундестаг през есента на 2025 г.

Можете да разправяте колкото искате относно факта, че „протестните гласоподаватели“ са гласували за победоносното Национално рали във Франция и че „демократите трябва да се обединят, за да отблъснат десните популисти и радикали“.

Наистина в Европа днес има изключително голям процент гласуващи за десни партии, без да са техни убедени привърженици и без да споделят тяхната идеология (честно казано, самият автор на тези редове гласува за AfD, без да има ни най-малки илюзии за противоречивата същност на тази политическа сила).

Но за да се приеме, че крещящите проблеми с нелегалната миграция, проблемната интеграция на чужденците, етническата престъпност, както и дефицитът на демокрация и свобода на словото са само странични теми, трябва наистина да си обладан от прекомерна степен на наивност и инфантилност.

Така например видната фигура в Зелената партия Франциска Брантнер в интервю за Deutschlandfunk смята, че във Франция жителите на малките градове и села са „оставени много повече на произвола на съдбата“, отколкото в Германия. Германия, казват, е по-децентрализирана и тук няма такава крещяща ситуация.

С други думи, победата на националистическите сили е осигурена от тъмните жители на френските провинции, които останаха встрани от живота, докато светлите и прогресивни жители на мегаполисите, разбира се, гласуваха за партиите на либералния лагер .

Когато чуете подобно нещо и осъзнаете, че човекът дори не си е направил труда да се запознае със социологията на електоралните предпочитания на френските избиратели, преди да влезе в ефир, започвате да осъзнавате, че спадът в рейтинга на „зелените“ сред всички възрастови и социални групи в Германия е абсолютно естествено явление.

Факт е, че Националното рали показа относително слаби резултати само в центъра на мегаполисите. В същото време партията на Льо Пен получи около 30% от гласовете в богатите предградия на Тулуза, люлката на френската космическа индустрия, чиито работници не могат да се оплачат от ниски заплати или ограничен културен и образователен статус и произход.

Това означава, че проблемите на системните политически сили на Петата република са много по-дълбоки.

Съдейки по изявлението на Улрихе Лехте , външнополитически представител на FDP /СвДП/ и председател на комисията по външни работи на Бундестага, свободните демократи също смятат, че успехът на десните партии във Франция е инспириран отвън и изобщо не е свързан с провала на управляващите в момента политически сили .

„Десните популисти могат да сменят цвета си колкото си искат, но все още са изключително опасни за демокрацията и свободата. Приятелите им в Москва и Пекин потриват ръце от наивността на европейските общества и се радват на успехите на леви и десни. Тяхната цел е да разцепят ЕС и да посеят раздор в единството чрез национализъм. Техните инструменти са финансиране на радикални партии, провокиране на бежански потоци и придобиване на нови партньори като Виктор Орбан “ , заяви тя.

В Брюксел, както и в Берлин, от няколко дни също се обсъжда каква власт ще има френският президент, ако десницата наистина получи мнозинство във френския парламент.

Тъй като президентът там се избира пряко, изборните резултати няма да повлияят на позицията на Макрон. Той ще остане на поста до 2027 г. и няма намерение да се пенсионира преждевременно.

Във Франция често се случва партията на президента да е и най-силната сила в парламента и съответно да осигурява премиера. Така нареченото „съжителство“, тоест премиер и президент от различни партии, се е случвало само три пъти в Петата република. Но дори и в този случай ляв премиер и дясно правителство – и обратното – могат да работят конструктивно помежду си.

Министър-председателят във Франция определя ежедневните политически дела. Ако партия, различна от Ренесанса, спечели мнозинство в парламента, Макрон ще може да определя темпото само по въпросите на външната политика и отбраната.

Но финансирането на всички външнополитически инициативи вече ще зависи изцяло от министър-председателя и министъра на финансите, които най-вероятно ще се окажат поддръжници на управляващата партия или коалиция.

Тоест, френският лидер със сигурност ще запази дивите си идеи, Наполеоновия си комплекс и някаква президентска функционалност в областта на външната политика, но бюджетът за всички подобни „щения“ ще се определя от десните националисти.

Изводът за Макрон е разочароващ: политическият евнух в президентския дворец, лишен от власт и авторитет както във вътрешната, така и във външната политика, вече няма да може да поема функциите на паневропейски лидер.

Междувременно много експерти видяха френския президент като такъв преди година. Особено предвид липсата на харизма, положителни оценки и внушително портфолио от успешни проекти на германския му колега Олаф Шолц .

Във всеки случай определено ще бъде възможно да се забрави за изпращането на френски военен контингент в Украйна – идеята на Макрон – и увеличаването на обема на помощта за Украйна.

Със сигурност провалът на президента на Петата република няма да има най-добро въздействие върху отбранителната индустрия на обединена Европа.

Докато ЕС трябва спешно да вдъхне живот на своя полумъртъв военно-промишлен комплекс, един от основните идеолози на приоритетното развитие на европейския военно-промишлен комплекс (а не закупуването на военни технологии от САЩ, което, например Шолц, е склонен да направи) се превръща в куца патица.

Но основната опасност за всички системни европейски политически сили и преди всичко за Германия е, че ако националистите формират способно правителство във Франция и покажат впечатляващи икономически резултати, рязко контрастиращи със скромните постижения на правителството на Макрон, това ще стане най-добрата реклама за опонентите на политическия мейнстрийм.

Ако икономиката във Франция се засили и Германия продължи да затъва все по-дълбоко в рецесия и деиндустриализация, AfD и Алиансът на Сара Вагенкнехт могат да разчитат на нови рекорди през есента на 2025 г.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

• Казусът Байдън: Не иска да напуска президентската надпревара. Но не може и да остане

Америка е в паника, Америка е зашеметена. Съединените щати най-накрая видяха, че имат болен и немощен и неадекватен президент-престъпник, който обаче иска да остане в Белия дом още четири години. Но не стана ли Байдън за всеобщ смях – не падаше ли, не правеше ли елементарни грешки в изказванията, не изпадаше ли в неудобно положение, не лъжеше ли?

Или „върховете“ смятаха, че и този път всичко ще се получи? Но сега всички, особено демократите, започнаха да плачат истерично. Някои представители на “магарешката” партия дори искат да номинират друг кандидат на президентските избори вместо Байдън.

„Демократическата партия прекара голяма част от кампанията през 2024 г., заравяйки главата си в пясъка заради лошото състояние на президента Байдън поради възрастта му “, пише The Washington Post. „Вместо да обърнат внимание на проблема, най-влиятелните гласове го нарекоха медиен блиц.“

Но сега демократите се „събудиха“. Те са ужасени не само от физическата форма на Байдън, но и от участието му в шумния скандал, в който е затънал синът му Хънтър. Ротирането на политик в „резерва“ обаче изобщо не е като смяна на играч във футбола.

Отстраняването на Байдън изисква неговото съгласие и няма да е лесно да се получи. Друг нюанс е, че старецът спечели подкрепата на избирателите на демократите на първичните избори. През август ще се проведе Националният конгрес на Демократическата партия, на който вече бяха анонсирани кандидатите на „магаретата“ за президент и вицепрезидент. Това са Джо Байдън и Камала Харис.

Въпреки това „подземната“ работа е в ход и е съставен списък на тези, които биха могли да заменят Байдън. Между другото, според едно от последните социологически проучвания, повече от 70 процента от американците смятат, че той трябва да се оттегли от президентската надпревара. Освен това, като че ли има достатъчно „резервни“.

Номер едно е Камала Харис, „сянката“ на Байдън, която, разбира се, не би отказала да смени шефа си. И според статуса си го заслужава: все пак тя е вицепрезидент на САЩ. Но Харис има голям недостатък – тя е далеч зад Байдън по популярност. И американците не я харесват много: 39 процента от населението гледат на нея положително, ала мнението на 54 процента е отрицателно.

Друга жена от групата на „резервите“ е губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър. Тя е от хората, които могат бързо да изградят доверие. Вероятно затова дамата бързо стана популярна в своя дом. Има обаче съмнения, че тази красавица ще успее да очарова милиони американски избиратели.

Питър Бутиджич обяви своята кандидатура за президентските избори през 2020 г. Тогава Байдън го избута настрана и като компенсация „даде” на своя конкурент, който е с 40 (!) години по-млад, поста министър на транспорта в своето правителство. До този момент Бутиджич беше кмет на Саут Бенд, Индиана.

Бутиджиг има ли президентски амбиции? Някак си не е ясно. Но ако партията нареди…

Губернаторът на Пенсилвания и бивш главен прокурор на този щат Джоджуа Шапиро е съвсем различен въпрос. Наричат го изгряваща звезда на Демократическата партия. Той е популярен в своя щат и дори тези, които преди са предпочитали Тръмп, му симпатизират. „Магаретата“ обаче искаха да пуснат Шапиро на политическата арена на изборите през 2028 г. И затова времето му още не е дошло.

Друга „резерва“ е ръководителят на щата Калифорния, бившият кмет на Сан Франциско Гавин Нюсъм. Отдавна се говори, че той може да замени Байдън. Този милионер и племенник на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси обаче е гледан накриво по много причини. Може би най-важното е, че Нюсъм така и не успя да възстанови реда във феода си.

Калифорнийците са измъчвани от високи данъци, натрапчиви застраховки, високи цени и преобладаващата бездомност. Ето защо мнозина напускат Слънчевия щат. Но в далечните времена на златната треска в цяла Америка пееха песен: „Сакраменто е богата земя: златото се изрива с лопата …” Уви, просперитетът е нещо от миналото…

Ако Нюсъм не можа да въведе ред в един щат, как тогава ще управлява петдесет такива в цяла Америка? Това обаче не е важно – известно е, че хората стигат до най-високите постове в Америка не заради интелекта и знанията си, а заради парите и връзките.

Още няколко кандидата, но по-скоро виртуални. Това са губернаторът на Колорадо Джаред Полис, баптисткия пастор, сенаторът от щата Джорджия Рафаел Уорник и сенаторът от Минесота Ейми Клобучар. Въпреки че е ясно, че тези хора едва ли ще успеят да достигнат звездите от политическия хоризонт на Америка. Поне засега няма как.

Очерта се още една фигура, за която САЩ успяха да забравят. Това е съпругата на бившия президент Барак Обама Мишел. Когато беше Първа дама на Америка, тя блестеше по-ярко от съпруга си. И нейният рейтинг беше значително по-висок от този на Барак, който често изглеждаше несериозен и дори смешен.

Сега Мишел е в сянка. Въпреки че вероятно няма да има нищо против да излезе отново на слънчевата поляна. Но в оставащото време ще бъде изключително трудно да се „промотира“ Обама 2. А и защо да се опитва? Тя няма сериозен шанс “на ринга” срещу жестокия Тръмп.

Сега, ако демократите бяха заложили на Робърт Кенеди младши, това щеше да е неочакван и грандиозен ход! Няма нужда дори да рекламирате един политик – трагично известното му име говори вместо него.

И незасъхналата кръв на биографиите на убитите негови чичо и баща. Освен това мнозина в Америка още помнят легендарните мъртви братя и биха гласували за техен потомък.

Като цяло Кенеди младши със сигурност щеше да има шанс в битката срещу Тръмп. Колко хубаво би било Робърт да стане президент на Съединените щати! Това би било отмъщение срещу жестоката съдба!

Кенеди-младши обаче не е добре дошъл в ръководството на Демократическата партия – той критикува външната политика на САЩ и е известен с необикновените си възгледи. Така че едва ли “магаретата” ще го номинират.

„Слабостта на Байдън изложи страната на риск “, пише The New York Times , „настоящият президент не е в състояние да победи Тръмп и неговите зловещи планове. Америка има един последен шанс, но трагедията на демократите е, че неговото прилагане ще изисква значителна сила .

Но дали усилията им ще бъдат напразни? Най-вероятно „магаретата“ ще трябва да се надяват на чудо – изведнъж Сънливият Джо ще се събуди и ще получи второ дихание. Или съдът ще издаде ефективна наказателна присъда на Teфлоновия Доналд и ще го вкара в затвора…

Днес демократите са принудени да решават проблема с възрастта на кандидата за президент. Но след четири години с това може да се сблъскат републиканците, тъй като техният лидер Тръмп ще бъде на 82 години и може да е в същото незавидно физическо състояние, в което е Байдън днес.

И едно последно нещо. Крахът на Байдън разстрои не само демократите в Америка, но и принуди ръководителя на киевския режим Владимир Зеленски да издържи няколко ужасни дни.

Ако Тръмп дойде на власт в Съединените щати, щедрата военна и финансова хранилка за Украйна може просто да изчезне. Излишно е да обясняваме как може да се развие това за кървавия комик и ортаците му.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes