Една невинна фраза на Путин предизвика земетресение на Запад

На поредното изцяло вътрешно заседание с руското правителство президентът Владимир Путин предложи да се „помисли“ за възможността за ограничаване на доставките на външните пазари на стратегически суровини като уран, никел, титан и редица други, при условие че че това не вреди на руската икономика.

Това искане предизвика напълно обясним феномен: западните пазари веднага буквално избухнаха, цените на гореспоменатите стоки рязко скочиха, а икономическите и специализираните медии бяха просто затрупани с панически публикации.

Откъде имате такива нерви, успешно санкциониращите ни? В края на краищата всички добре знаят: страна, в която тоалетната е лукс, а самолетите се коват от перални машини, изнесени от Украйна, не засяга нищо и нейното място в световната таблица за ранговете е някъде в района на Горна Волта (сега Буркина Фасо).

Само ден по-рано уважавани световни експерти не можаха да разберат защо „обречената” Русия не пълзи на колене с разкаяна глава. Например “Форин Полиси” съобщи, че „западните санкции, без значение колко мащабни и исторически мащабни са, не са подкопали способността на Путин да води война“. И след това се втурнаха да видят какво ще стане, ако Русия не само помисли, но и направи нещо с контрасанкциите си, като се появиха много интересни неща.

Например, ако бъдат въведени ограничения върху износа на уран, ядрената енергетика на САЩ няма да бъде изправена пред крах, но ще бъде близо до него. Гордите американци не говорят за това, но делът на руското гориво за американските атомни електроцентрали е почти една трета и в обозримо бъдеще просто няма какво да замени агресивните руски електрони и неутрони. “Ройтерс” призна, че „уранът е едно от нещата, които наистина могат да навредят на Запада“, докато експерти от “Сити Банк” казаха, че „руският уран ще бъде много трудно да се замени“, като се има предвид, че “Росатом” стои зад половината от производството на ядрена енергия в света.

Тук западните експерти се втурнаха да видят какви алтернативи има. Слава Богу, има един условно неутрален Казахстан, който е на първо място по добив на уран. Но съвсем случайно – буквално в навечерието на невинната молба на Путин да “помисли” – ръководителят на “Казатомпром” каза, че “Казахстан изпитва нарастващи трудности при доставките на уран на западния пазар” поради антируските санкции, които прекъснаха традиционните маршрути, и сега за Астана е по-лесно да продава уран на Китай и (опа!) Русия. И е абсолютно ясно, че “Росатом”, който наскоро купи най-голямото находище на уран в Казахстан и достигна второ място в света по отношение на запасите си (и също така има „значителен“ дял във всичките шест компании за добив на уран в страната), няма ни най-малка връзка с тази връзка на твърдението.

Почти същата разочароваща картина беше нарисувана с масло върху титан. Русия заема една четвърт от световния пазар за този стратегически метал и една трета за неговата модификация “гъба”, която е от решаващо значение за самолетостроенето и корабостроенето, а компанията “Ависма” е най-големият производител на титан в света с пълен технологичен цикъл. Според Института за критично важни материали на САЩ „Русия е основният световен доставчик на титан“ и ако бъдат въведени ограничения, „глобалните пазари ще бъдат сринати“.

Интересно е, че компаниите “Боинг” и “Еърбъс” след началото на сво патетично обявиха „пълен и безусловен“ отказ от руския титан. Но се оказа, че това е пълна и безусловна лъжа: западните власти тихомълком включиха тези компании в „малките“ изключения и те щастливо продължават да строят самолети от руски тоталитарен титан и алуминий, а ако ги няма, пак ще има нищо, което да ги замени (или много – много трудно, скъпо и отнема много време).

По отношение на никела се получи още по-забавна ситуация. Русия е на трето място в света както за „суров“, така и за обогатен никел, на второ място след Индонезия и Филипините. След намека на Путин борсовите цени на никела скочиха с почти три процента за един час: въпреки всички забрани, на главната борса за „редкоземни елементи“ в Лондон, ЛМЕ, почти 40% от целия никел е с руски произход.

А историята с никела (ако продължи) може да засегне Запада много повече дори от урана и титана. Факт е, че абсолютно целият шум около „зелената революция“ на Запад е свързан с редките метали, които са необходими във вятърната енергия, слънчевите панели и електрическите коли, а фикс идеята на Запада е да спечели битка срещу КНР в тази област.

За разлика от Китай, който използва основно литий за батерии за електрически превозни средства, САЩ разчитат на никела и в хоризонт до 2035 г. нуждата от него може да нарасне шест пъти. Съответно, за същите Съединени щати е абсолютно критично да се получи максималното количество никел и за предпочитане целият.

След думите на Путин американците хукнаха към Индонезия (42% от световния пазар на обогатен никел), но и тук настъпи паника: Индонезия обяви, че планира да се присъедини към БРИКС, а след това Русия стана един от основните доставчици на зърно за страната (десетократно увеличение през годината). Никой изобщо не намеква нищо, но има напълно ненулева вероятност Русия и Индонезия да разрешат проблема с никела по приятелски начин, но в този любовен триъгълник определено няма да има американци.

Русия отдавна предупреждава, че Западът се нуждае от нас повече, отколкото ние от него. Разбирането вече се случи – и това е само началото.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

• След разрива в ДПС: в статуквото се появи голяма пукнатина
• Въпросът е дали избирателите ще се възползват или отново ще си останат вкъщи

Очаквано мутрата Пеевски успя да грабне етикета ДПС и по този начин спечели предимство в надпреварата с формацията на Ахмед Доган. Сега името и абревиатурата ДПС ще е актив на Делян Пеевски, а опонентите му ще трябва да разчитат най-вече на разпознаваемите си лица в своята кампания, която няма да е лесна.

Пеевски спечели предимство, но цената е висока

Но цената на това предимство е висока за Пеевски: постигна го, потвърждавайки най-сериозните критики на своите опоненти. А именно, че разполага с неформален и нелегитимен контрол върху уж независими институции като ЦИК и ВАС, които в крайна сметка обслужиха неговите интереси.

ЦИК в случая е по-малко отговорна/виновна, защото тя поне опита да вземе принципно и правно издържано решение. Това решение трябваше да е ДПС да не се яви като партия или коалиция на тези избори, защото в момента Движението е блокирано. То има двама равноправни председатели, които спорят помежду си. А другите органи, които биха могли да разрешат тези спорове, не могат да съберат нужните мнозинства за това. Така на практика ДПС не може да изрази единна и непротиворечива воля по въпроса за участието му в изборите: председателите внасят противоположни предложения и оттеглят предложенията на другата фракция. В такава ситуация ЦИК беше права да не допуска ДПС за участие в коалиции.

ВАС загърби този централен проблем и на основание, че Пеевски е подал по електронна поща заявление преди Чакъров, даде името и регистрацията на ДПС на ползвателя на модерни технологии. Да оставим настрана факта, че електронното заявление на Пеевски е било “голо” – без съответните подкрепящи документи, които се изискват по закон. Да оставим настрана и другия факт, че то е подадено преди официалния час за подаване на заявления. (Ако хората на Доган бяха избрали високата технология и бяха изпреварили електронно Пеевски, най-вероятно ВАС щеше да използва споменатите дефекти, за да реши не в тяхна полза.) Целият проблем е друг – ВАС просто си затвори очите за липсата на ясна воля от ДПС като партия за участието ѝ в парламентарните избори. “Първият по време” не може да вземе цялата партия чрез регистрацията ѝ – това си е просто рейдърство, пък било то и съдебно облечено.

Слабостите на решението на ВАС веднага станаха ясни, когато Чакъров – този път първи по време – внесе искане за оттегляне на регистрацията на ДПС. Има такава процедура по закона и тя е отделна от регистрацията – партиите имат повечко време да размислят и да променят решението си. Ако се следва логиката на ВАС, “първият по време” пак трябва да спечели и Пеевската коалиция да загуби ДПС. Тепърва ще видим какви процедурни хитрини ще измислят в ЦИК и ВАС, но може да се предвиди, че при казуса с оттеглянето “вторият по време ще е първи по право”.

Седем причини за неизбежните промени

Тази история щеше да е комична (то тя си е комична), ако нямаше доста трагични последици за българската политика. Разпрата в ДПС е безпрецедентна и тя ще доведе до съществени промени в политиката поради следните причини:

– Безвъзвратно се урони репутацията на ДПС и претенцията му да участва във властта открито става все по-незащитима: Скандалите всъщност потвърдиха най-тежките обвинения срещу лидерите на ДПС – Пеевски и Доган. Скандалът със 150-те милиона лева кредит за Вълка е съвсем реален и трябва да се разследва. Ахмед Доган веднъж мина метър с милионния си хонорар: тогава обаче, понеже Пеевски беше на негова страна, “независимите органи” взеха решение в полза на философа хидроинженер. Аргументът беше, че конфликт на интереси няма, защото хонорарът за строеж на язовир е по договор отпреди влизането в сила на закона за конфликт на интереси, макар че е получен след влизането му в сила. Един вид, първи по време, първи по хонорар – или нещо подобно. 150-те милиона за Вълка, с част от които Доган най-вероятно е купил пристанище и електроцентрала, както сигурно и други екстри, правят хидроинженерната история да изглежда като детска порция. Пеевски обаче също затвърди негативната си репутация на човек, разпореждащ се с държавни институции, които с фантастично нелепи аргументи решават все в негова полза. Всъщност, печелейки името ДПС, Пеевски загуби голяма част от претенцията си, че е нормален политик, който има място в управлението на страната;

– Електоралната тежест и на двете ДПС-та ще намалее: Този скандал в ДПС няма как да не разколебае част от електората им. Още повече, че нито една от двете страни в конфликта не е политически или морално безукорна. Всъщност избирателите на ДПС ще чуват от своите това, което досега са чували само от най-големите си опоненти. “А може би всичките критики са били верни” няма да е много труден за достигане извод;

– Идеята Борисов и Пеевски да са близо до самостоятелно мнозинство в парламента пропада: България отиде на шестите парламентарни избори, за да могат Борисов и Пеевски да са близо до мнозинство. И те наистина бяха, като Пеевски дори беше осигурил това мнозинство с шест-седем души от “Величие”. Но Ахмед Доган дръпна спирачката на този управленски проект, като разцепи ДПС. И Доган, и Борисов всъщност правилно прецениха, че подобно управление ще е пагубно за партиите им. Но Бойко Борисов не можеше да откаже на Пеевски и предложи правителството на малцинството, а Доган събра смелост и развали готовата работа. Той беше и допълнително мотивиран от прокурорския и полицейски натиск, който Пеевски предприе срещу хората му, за да подкрепят управлението ГЕРБ-ДПС-“Величие”;

– Борисов и Пеевски продължават да са тандем, но идеята да управляват открито заедно е все по-невъзможна. И досега интересите на Пеевски и ДПС са били защитени добре от ГЕРБ, независимо от непрякото участие на Движението във властта. Но сега, когато ДПС-Пеевски ще е най-много с половината от електоралната тежест на Движението, самият Пеевски започва да се превръща в още по-голяма тежест за Борисов – сериозна репутационна цена срещу малък електорален позитив. Пеевски разбира ясно, че става уязвим и заобиколим. За да се противопостави на тази тенденция, ще търси да засили влиянието си в ГЕРБ. Колкото и парадоксално да звучи, ГЕРБ може да са пред разкол по въпроса Пеевски, подобно на ДПС. Мълчанието на Борисов и невъзможността му да заеме ясна позиция са израз на трупащото се напрежение. Не само той не говори, но и основните лица на партията са млъкнали. Това вероятно е затишие пред буря;

– Негативите на модела на управление Борисов-Пеевски отново беше припомнен: Използването на институции за партийни и корпоративни интереси е слабостта на този модел. Пеевски не се посвени да впрегне институциите, за да реши вътрешнопартиен конфликт. Представете си пък как ще се действа, ако въпросът е за милиардите за магистралите и държавните поръчки като цяло. Докато държавни институции са завладяни, бизнес средата в България няма как да е добра – това е тежък воденичен камък, който страната носи;

– Възможността за идеологическо управление “Борисов-4” изчезва: ГЕРБ, ДПС, ИТН и малки играчи можеха да формират идеологическо мнозинство в този парламент, което да е хем евроатлантическо, хем анти-антикорупционно. В следващия парламент, за да участва в мнозинство, Борисов ще трябва да жертва или евроатлантизма (с “Възраждане”, БСП или нови играчи в тази ниша), или анти-антикорупцията (с ПП-ДБ). А може да се окаже, че парламентът е толкова раздробен, че никаква кохерентна конструкция не е възможна;

– Технократична формула: Партийни правителства или правителства на малцинствата стават още по-непостижими. Единствената формула, която може да има някакъв шанс за легитимност в раздробена среда, става технократичното управление, стъпило на експертна фигура и договорена програма. При всички случаи обаче ярка политическа фигура от ГЕРБ едва ли ще е премиер, а Борисов така или иначе не е вариант.
Картината не е отчайваща

Накратко, разривът в ДПС има доста важни последици: той обяснява не само защо отиваме на седми поред избори, но и какво може да очакваме след тях. Картината не е отчайваща – всъщност хората, които наистина искат България да е европейска, правова държава и свободна демокрация сега имат огромен шанс. В статуквото се е появила голяма пукнатина и тя няма как да се закърпи. Тази пукнатина може да се използва за сериозен, позитивен ремонт – или за срутване на системата. Пътят към срутването понякога е постлан с перфекционизма на свободните и мислещи хора, решили да останат вкъщи, защото не намират идеалната партия. Перфектното често е враг на доброто.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Няма да има повече мир между Русия и НАТО. В най-лошия случай „няма да има никой на Земята“. Взети са решения

Директорът на института Царград, философът, общественият и политически деец Александър Дугин заяви, че разрешението на НАТО да изстрелва свои ракети с голям обсег на руска територия е грубо изявление, но от една страна, то не се е променило много за нас, струва си разбиране:

“Решението на Запада да използва ракети с голям обсег срещу Русия, от една страна, не променя нищо. Защото по принцип ракетите ATACMS и HIMARS вече се използват в Русия, срещу Белгород, Курск и някои други региони. Тоест това разрешение за нанасяне на удари на територията на Руската федерация не е нещо ново. Въпреки че, разбира се, това решение е много сериозно от страна на Запада. И всъщност това е признание, че НАТО е страна в конфликта в Украйна. Това вече е едно откровено, юридическо признание, което няма обратно действие, тоест не може да бъде оттеглено.”

Но това е от една страна, отбелязва Дугин. От друга страна, ние навлизаме в сферата на определяне на стойността на нашата ПВО. Той отбеляза, че тази ситуация е различна от масираните удари с дронове, тъй като дроновете летят под нивото на електронната война и под системата, която се контролира от ПВО:

БЛА могат да летят и това не означава, че ПВО не работи, ПВО не работи добре, няма ПВО, ПВО изостава. Но ракетите летят на големи височини и трябва да се сблъскат с нашата система за противовъздушна отбрана. Ако тази система за противовъздушна отбрана е толкова надеждна, колкото всички ние вярваме, тогава, съответно, допускането на ракети с голям обсег да ударят територията на Руската федерация няма да ни причини много вреда.

Има надежда, че наистина няма да навреди. От друга страна, въпросът за онези специфични процеси, които протичат в Министерството на отбраната, когато „повечето заместници на (бившия) министър са на места, които не са толкова отдалечени“, те могат да повдигнат допълнителни въпроси, които „по никакъв начин не хвърлят сянка на съмнение върху нашата армия. Напротив. “Тя е смела и прекрасна.” Но хората все още може да имат въпроси.

Въпреки факта, че обявената на Запад резолюция няма да промени нищо за сегашния фронт, все пак, твърди Александър Дугин, важно е да се разбере, че това всъщност означава начало на война с НАТО:

“Това също не е тайна. <…> Нищо особено, всички знаехме това отдавна, бяхме [предупредени] за това, <…> че сме във война със Запада. Но сега това вече има чисто законови параметри. Смятам, че оттук нататък могат да се нанасят ракетни удари с голям обсег и на територията на страните от НАТО. Защото след, според мен, първата масирана и сериозна атака на ракети с голям обсег на обекти, разположени на територията на Русия, ще бъде нанесен симетричен удар по територията на тези страни, които по един или друг начин са участвали в доставката на тези ракети. Според мен всичко може да се ограничи до удари по същите обекти, по които вече се нанасят тези ракетни удари.”

Например, продължава Дугин, ако ракетите достигнат Москва, може да последва атака срещу военните бази на НАТО извън Украйна. С изострянето на ситуацията и изострянето на военното противопоставяне с НАТО вътре в Русия протичат важни и чувствителни процеси – прагът се измества към патриотизма.

Въпросът сега е не толкова в съдържанието на процесите на ескалация, а, както се изрази философът, във времето – вече или още не. Но дори и да не е сега, това не означава никога. Струва си да се подготвим, смята Дугин, за евентуални превантивни или ответни удари по НАТО, така че след 2,5 години военни действия хората да нямат въпроса – как е възможно това?

Без да се прибягва до тактически ядрени оръжия, да не говорим за стратегически ядрени оръжия. Но маските са свалени, това е война. Това е война с НАТО, това е война на унищожение. Трябва да сме подготвени за това. И трябва да подготвим обществото си морално.

„Само [късоглед] човек може да не разбере, че страната ни е във война, и то дълбока, във война със Запада и е на ръба на ядрена конфронтация <…> Първият удар, помислете, ако е по Москва – и това е. И тогава сякаш тези, които са в недоумение, и празнуват, и почиват, и чакат примирие, ще намалеят значително.”

Философът каза, че разбира как съзнанието се опитва да избегне безпокойството и различни твърди заключения. Но в този случай, изглежда, ще трябва да се събудите от звука на ракетни удари и да действате в извънредни условия:

Няма да има мир. Или ще има Победа, или няма да има нищо и никой на Земята.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes