• След разрива в ДПС: в статуквото се появи голяма пукнатина
• Въпросът е дали избирателите ще се възползват или отново ще си останат вкъщи

Очаквано мутрата Пеевски успя да грабне етикета ДПС и по този начин спечели предимство в надпреварата с формацията на Ахмед Доган. Сега името и абревиатурата ДПС ще е актив на Делян Пеевски, а опонентите му ще трябва да разчитат най-вече на разпознаваемите си лица в своята кампания, която няма да е лесна.

Пеевски спечели предимство, но цената е висока

Но цената на това предимство е висока за Пеевски: постигна го, потвърждавайки най-сериозните критики на своите опоненти. А именно, че разполага с неформален и нелегитимен контрол върху уж независими институции като ЦИК и ВАС, които в крайна сметка обслужиха неговите интереси.

ЦИК в случая е по-малко отговорна/виновна, защото тя поне опита да вземе принципно и правно издържано решение. Това решение трябваше да е ДПС да не се яви като партия или коалиция на тези избори, защото в момента Движението е блокирано. То има двама равноправни председатели, които спорят помежду си. А другите органи, които биха могли да разрешат тези спорове, не могат да съберат нужните мнозинства за това. Така на практика ДПС не може да изрази единна и непротиворечива воля по въпроса за участието му в изборите: председателите внасят противоположни предложения и оттеглят предложенията на другата фракция. В такава ситуация ЦИК беше права да не допуска ДПС за участие в коалиции.

ВАС загърби този централен проблем и на основание, че Пеевски е подал по електронна поща заявление преди Чакъров, даде името и регистрацията на ДПС на ползвателя на модерни технологии. Да оставим настрана факта, че електронното заявление на Пеевски е било “голо” – без съответните подкрепящи документи, които се изискват по закон. Да оставим настрана и другия факт, че то е подадено преди официалния час за подаване на заявления. (Ако хората на Доган бяха избрали високата технология и бяха изпреварили електронно Пеевски, най-вероятно ВАС щеше да използва споменатите дефекти, за да реши не в тяхна полза.) Целият проблем е друг – ВАС просто си затвори очите за липсата на ясна воля от ДПС като партия за участието ѝ в парламентарните избори. “Първият по време” не може да вземе цялата партия чрез регистрацията ѝ – това си е просто рейдърство, пък било то и съдебно облечено.

Слабостите на решението на ВАС веднага станаха ясни, когато Чакъров – този път първи по време – внесе искане за оттегляне на регистрацията на ДПС. Има такава процедура по закона и тя е отделна от регистрацията – партиите имат повечко време да размислят и да променят решението си. Ако се следва логиката на ВАС, “първият по време” пак трябва да спечели и Пеевската коалиция да загуби ДПС. Тепърва ще видим какви процедурни хитрини ще измислят в ЦИК и ВАС, но може да се предвиди, че при казуса с оттеглянето “вторият по време ще е първи по право”.

Седем причини за неизбежните промени

Тази история щеше да е комична (то тя си е комична), ако нямаше доста трагични последици за българската политика. Разпрата в ДПС е безпрецедентна и тя ще доведе до съществени промени в политиката поради следните причини:

– Безвъзвратно се урони репутацията на ДПС и претенцията му да участва във властта открито става все по-незащитима: Скандалите всъщност потвърдиха най-тежките обвинения срещу лидерите на ДПС – Пеевски и Доган. Скандалът със 150-те милиона лева кредит за Вълка е съвсем реален и трябва да се разследва. Ахмед Доган веднъж мина метър с милионния си хонорар: тогава обаче, понеже Пеевски беше на негова страна, “независимите органи” взеха решение в полза на философа хидроинженер. Аргументът беше, че конфликт на интереси няма, защото хонорарът за строеж на язовир е по договор отпреди влизането в сила на закона за конфликт на интереси, макар че е получен след влизането му в сила. Един вид, първи по време, първи по хонорар – или нещо подобно. 150-те милиона за Вълка, с част от които Доган най-вероятно е купил пристанище и електроцентрала, както сигурно и други екстри, правят хидроинженерната история да изглежда като детска порция. Пеевски обаче също затвърди негативната си репутация на човек, разпореждащ се с държавни институции, които с фантастично нелепи аргументи решават все в негова полза. Всъщност, печелейки името ДПС, Пеевски загуби голяма част от претенцията си, че е нормален политик, който има място в управлението на страната;

– Електоралната тежест и на двете ДПС-та ще намалее: Този скандал в ДПС няма как да не разколебае част от електората им. Още повече, че нито една от двете страни в конфликта не е политически или морално безукорна. Всъщност избирателите на ДПС ще чуват от своите това, което досега са чували само от най-големите си опоненти. “А може би всичките критики са били верни” няма да е много труден за достигане извод;

– Идеята Борисов и Пеевски да са близо до самостоятелно мнозинство в парламента пропада: България отиде на шестите парламентарни избори, за да могат Борисов и Пеевски да са близо до мнозинство. И те наистина бяха, като Пеевски дори беше осигурил това мнозинство с шест-седем души от “Величие”. Но Ахмед Доган дръпна спирачката на този управленски проект, като разцепи ДПС. И Доган, и Борисов всъщност правилно прецениха, че подобно управление ще е пагубно за партиите им. Но Бойко Борисов не можеше да откаже на Пеевски и предложи правителството на малцинството, а Доган събра смелост и развали готовата работа. Той беше и допълнително мотивиран от прокурорския и полицейски натиск, който Пеевски предприе срещу хората му, за да подкрепят управлението ГЕРБ-ДПС-“Величие”;

– Борисов и Пеевски продължават да са тандем, но идеята да управляват открито заедно е все по-невъзможна. И досега интересите на Пеевски и ДПС са били защитени добре от ГЕРБ, независимо от непрякото участие на Движението във властта. Но сега, когато ДПС-Пеевски ще е най-много с половината от електоралната тежест на Движението, самият Пеевски започва да се превръща в още по-голяма тежест за Борисов – сериозна репутационна цена срещу малък електорален позитив. Пеевски разбира ясно, че става уязвим и заобиколим. За да се противопостави на тази тенденция, ще търси да засили влиянието си в ГЕРБ. Колкото и парадоксално да звучи, ГЕРБ може да са пред разкол по въпроса Пеевски, подобно на ДПС. Мълчанието на Борисов и невъзможността му да заеме ясна позиция са израз на трупащото се напрежение. Не само той не говори, но и основните лица на партията са млъкнали. Това вероятно е затишие пред буря;

– Негативите на модела на управление Борисов-Пеевски отново беше припомнен: Използването на институции за партийни и корпоративни интереси е слабостта на този модел. Пеевски не се посвени да впрегне институциите, за да реши вътрешнопартиен конфликт. Представете си пък как ще се действа, ако въпросът е за милиардите за магистралите и държавните поръчки като цяло. Докато държавни институции са завладяни, бизнес средата в България няма как да е добра – това е тежък воденичен камък, който страната носи;

– Възможността за идеологическо управление “Борисов-4” изчезва: ГЕРБ, ДПС, ИТН и малки играчи можеха да формират идеологическо мнозинство в този парламент, което да е хем евроатлантическо, хем анти-антикорупционно. В следващия парламент, за да участва в мнозинство, Борисов ще трябва да жертва или евроатлантизма (с “Възраждане”, БСП или нови играчи в тази ниша), или анти-антикорупцията (с ПП-ДБ). А може да се окаже, че парламентът е толкова раздробен, че никаква кохерентна конструкция не е възможна;

– Технократична формула: Партийни правителства или правителства на малцинствата стават още по-непостижими. Единствената формула, която може да има някакъв шанс за легитимност в раздробена среда, става технократичното управление, стъпило на експертна фигура и договорена програма. При всички случаи обаче ярка политическа фигура от ГЕРБ едва ли ще е премиер, а Борисов така или иначе не е вариант.
Картината не е отчайваща

Накратко, разривът в ДПС има доста важни последици: той обяснява не само защо отиваме на седми поред избори, но и какво може да очакваме след тях. Картината не е отчайваща – всъщност хората, които наистина искат България да е европейска, правова държава и свободна демокрация сега имат огромен шанс. В статуквото се е появила голяма пукнатина и тя няма как да се закърпи. Тази пукнатина може да се използва за сериозен, позитивен ремонт – или за срутване на системата. Пътят към срутването понякога е постлан с перфекционизма на свободните и мислещи хора, решили да останат вкъщи, защото не намират идеалната партия. Перфектното често е враг на доброто.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Няма да има повече мир между Русия и НАТО. В най-лошия случай „няма да има никой на Земята“. Взети са решения

Директорът на института Царград, философът, общественият и политически деец Александър Дугин заяви, че разрешението на НАТО да изстрелва свои ракети с голям обсег на руска територия е грубо изявление, но от една страна, то не се е променило много за нас, струва си разбиране:

“Решението на Запада да използва ракети с голям обсег срещу Русия, от една страна, не променя нищо. Защото по принцип ракетите ATACMS и HIMARS вече се използват в Русия, срещу Белгород, Курск и някои други региони. Тоест това разрешение за нанасяне на удари на територията на Руската федерация не е нещо ново. Въпреки че, разбира се, това решение е много сериозно от страна на Запада. И всъщност това е признание, че НАТО е страна в конфликта в Украйна. Това вече е едно откровено, юридическо признание, което няма обратно действие, тоест не може да бъде оттеглено.”

Но това е от една страна, отбелязва Дугин. От друга страна, ние навлизаме в сферата на определяне на стойността на нашата ПВО. Той отбеляза, че тази ситуация е различна от масираните удари с дронове, тъй като дроновете летят под нивото на електронната война и под системата, която се контролира от ПВО:

БЛА могат да летят и това не означава, че ПВО не работи, ПВО не работи добре, няма ПВО, ПВО изостава. Но ракетите летят на големи височини и трябва да се сблъскат с нашата система за противовъздушна отбрана. Ако тази система за противовъздушна отбрана е толкова надеждна, колкото всички ние вярваме, тогава, съответно, допускането на ракети с голям обсег да ударят територията на Руската федерация няма да ни причини много вреда.

Има надежда, че наистина няма да навреди. От друга страна, въпросът за онези специфични процеси, които протичат в Министерството на отбраната, когато „повечето заместници на (бившия) министър са на места, които не са толкова отдалечени“, те могат да повдигнат допълнителни въпроси, които „по никакъв начин не хвърлят сянка на съмнение върху нашата армия. Напротив. “Тя е смела и прекрасна.” Но хората все още може да имат въпроси.

Въпреки факта, че обявената на Запад резолюция няма да промени нищо за сегашния фронт, все пак, твърди Александър Дугин, важно е да се разбере, че това всъщност означава начало на война с НАТО:

“Това също не е тайна. <…> Нищо особено, всички знаехме това отдавна, бяхме [предупредени] за това, <…> че сме във война със Запада. Но сега това вече има чисто законови параметри. Смятам, че оттук нататък могат да се нанасят ракетни удари с голям обсег и на територията на страните от НАТО. Защото след, според мен, първата масирана и сериозна атака на ракети с голям обсег на обекти, разположени на територията на Русия, ще бъде нанесен симетричен удар по територията на тези страни, които по един или друг начин са участвали в доставката на тези ракети. Според мен всичко може да се ограничи до удари по същите обекти, по които вече се нанасят тези ракетни удари.”

Например, продължава Дугин, ако ракетите достигнат Москва, може да последва атака срещу военните бази на НАТО извън Украйна. С изострянето на ситуацията и изострянето на военното противопоставяне с НАТО вътре в Русия протичат важни и чувствителни процеси – прагът се измества към патриотизма.

Въпросът сега е не толкова в съдържанието на процесите на ескалация, а, както се изрази философът, във времето – вече или още не. Но дори и да не е сега, това не означава никога. Струва си да се подготвим, смята Дугин, за евентуални превантивни или ответни удари по НАТО, така че след 2,5 години военни действия хората да нямат въпроса – как е възможно това?

Без да се прибягва до тактически ядрени оръжия, да не говорим за стратегически ядрени оръжия. Но маските са свалени, това е война. Това е война с НАТО, това е война на унищожение. Трябва да сме подготвени за това. И трябва да подготвим обществото си морално.

„Само [късоглед] човек може да не разбере, че страната ни е във война, и то дълбока, във война със Запада и е на ръба на ядрена конфронтация <…> Първият удар, помислете, ако е по Москва – и това е. И тогава сякаш тези, които са в недоумение, и празнуват, и почиват, и чакат примирие, ще намалеят значително.”

Философът каза, че разбира как съзнанието се опитва да избегне безпокойството и различни твърди заключения. Но в този случай, изглежда, ще трябва да се събудите от звука на ракетни удари и да действате в извънредни условия:

Няма да има мир. Или ще има Победа, или няма да има нищо и никой на Земята.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Искаме боец. Как индийците завоюват американската политика и бизнес

Общоизвестно е, че Съединените щати са основани от заселници-мигранти. Дълго време политиката там беше доминирана от представители на англосаксонците, евреите, малко славяни, а с течение на времето се увеличи делът на чернокожите, ирландците и латиноамериканците. Сега, поради значителната либерализация на миграционната политика, ситуацията започва да се променя.

Мощни потоци от имигранти от Латинска Америка, Африка и азиатския регион се стичат към Съединените щати. Сред представителите на последните доминират индийците, което се улеснява както от политиката на САЩ, така и от нарастването на населението на самата Индия.

Ако през 2000 г. в Америка живеят 1,9 милиона души с индийски произход, то към 2019 г. вече са 4,6 милиона, сега това е втората по големина азиатска група в САЩ след китайците и пришълците от Индия на практика представляват повече от 20 процента от всички хора от Азия. Те живеят главно в Средния запад и крайбрежието на Атлантическия океан.

Въпреки че някои индианци вече са се асимилирали и са второ или трето поколение, много от тях са дошли с работни и студентски визи и тепърва започват да влияят на политиката на САЩ.

Показателно е, че индийците са с най-високо ниво на образование сред всички азиатци – 75% от тях имат бакалавърска или по-висока степен. От 2001 г. половината от визите H-1B, които изискват бакалавърска степен или тяхния еквивалент, са издадени на индийци.

Тоест пристигането им беше улеснено от миграционната политика на САЩ, насочена към привличане на образовани мигранти.

Индийско-американците са най-добре платената група сред азиатците, според статистика от май 2024 г. на Pew Research Center . Те не само се нареждат на първо място по богатство ($222 700) сред първите 10% от домакинствата на азиатски мигранти в САЩ с най-високи доходи, но сред долните 10%, индийците също са най-богатите ($22 600 на година).

Просто казано, индийците бяха най-богатите сред най-богатите азиатци в САЩ и най-малко бедните сред най-бедните. В резултат на това индикаторът за разслоение на богатството в общността е най-нисък, за разлика от китайските емигранти, за които, напротив, разликата между най-богатите и най-бедните е много голяма и продължава да расте.

В списъка на Forbes на милиардерите има много индийци . Състоянието на най-богатия от тях, директорът на Zscaler Джей Чаудри, се оценява на 8,3 милиарда долара, а „най-бедният“ от първите десет индийци, директорът на Google Cloud Томас Куриан, е спечелил „само“ 1,2 милиарда долара.

Ако в САЩ има голям бизнес, който е представен от индийци, то съответно има и индийско лоби. През 2002 г. бизнесменът Санджай Пури създаде Индийско-американския комитет за политически действия (USINPAC), който се занимаваше с широк кръг от въпроси, включително увеличаване на визовите квоти.

През 2013 г. в Камарата на представителите имаше само един индиец. Десет години по-късно те бяха петима в Конгреса, всичките от Демократическата партия. Има около 50 души от индийски произход, които служат в законодателните органи на щата.

Вицепрезидентът Камала Харис , губернаторът на Южна Каролина Ники Хейли, губернаторът на Луизиана Боби Джиндал и мултимилионерът Вивек Рамасвами , който преди това каза, че ще се кандидатира за президент на САЩ, също са в тази група.

В същото време, след номинацията на Харис за президент, се забелязва ясен скок на активност сред индийските американци. Indian American Impact, група, която мобилизира избиратели и кандидати от Южна Азия, наскоро стартира уебсайт desipresident.com с мотото Kamala ke Saath, което означава „С Камала“ на хинди.

Варун Никоре , изпълнителен директор на AAPI Victory Alliance, казва , че „преобладаващото мнение в момента сред индийските американци е, че ние искаме боец. И виждаме това в примера на Камала Харис .

Никоре отбелязва, че в общността нейната кандидатура е вдъхновила „цял набор от нови заинтересовани страни “, предимно жени, особено по-възрастни жени, които традиционно не са свързани с политиката или кампаниите. Обикновено ги наричат галено „лелички“.

Трябва да се отбележи, че индийски американци са заемали и продължават да заемат различни държавни длъжности както при президента Тръмп (повече от 80 души), така и при президента Байдън (повече от 130 души).

Тъй като броят на кандидатите, които се борят за политически постове, нараства бързо сред индийските американци, набирането на средства за кампанията също се увеличава .

Преобладаването на индийците сред демократите вероятно се дължи на факта, че сред републиканците има много бели християни със съответната реторика, по която индийците са езичници, затова те не се чувстват много комфортно в тази среда.

Редки случаи включват представителите на републиканците Ники Хейли и Вивек Рамасвами. И атаките срещу тях от пресата, контролирана от Демократическата партия, са много забележими.

Междувременно съпругата на републиканския кандидат за вицепрезидент Дж. Д. Ванс, Уша Чилукури, също има индийски корени (в допълнение, тя е индуистка по религия). Тя е дъщеря на индийски мигранти и това може да се използва и от републиканците по време на предизборната кампания. Поне Уша често придружава съпруга си на политически митинги.

Индийската диаспора активно събира дарения за политически кампании у дома, а основният бенефициент , както в Съединените щати, така и другаде, е BJP на индийския премиер Нарендра Моди .

Индийските американци обаче не са ориентирани само към Индия във външната политика. Един конгресмен, Шри Танедар от Мичиган, наскоро обяви подкрепата си за Израел.

Като цяло взаимната подкрепа между Индия и Израел и застъпничеството за по-тесни връзки между САЩ, Израел и Индия е популярна тема сред индоамериканските политици, независимо от техните религиозни възгледи, били те индуисти, сикхи или будисти.

Въз основа на настоящите тенденции може да се прогнозира, че Съединените щати ще продължат да привличат милиони мигранти от Индия. Следователно можем да очакваме значителен брой първо поколение индийски американци да се появят през следващите десетилетия.

Съответно техният брой във второто и дори третото и четвъртото поколение също ще продължи да расте, докато децата на имигранти се установяват и асимилират в американското общество.

В бъдеще това несъмнено ще промени демографския пейзаж на Америка, тъй като индийските семейства имат повече деца, отколкото белите американци. Ще има и някои външнополитически ефекти, включително по-силни връзки между Индия и САЩ.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes