Политическите идиоти на прехода: Оттам започнаха всички съмнения

Без да я споделям, ще допусна една популярна теза. Тя настоява, че отказът от вакцинация се е появил внезапно, в някакъв балканско егоцентричен пир на безхаберието.

И се получава така, понеже едно изпростяло население чете фалшиви новини от сутрин до вечер, отдавна е потънало в тежки конспирации, прави всичко възможно, за да саботира задача, с която страната в частност, и света в цялост, трябва непременно да се справи. Но за съжаление никой не вярва на науката, не вярва на институциите, тукашни, чужди, всякакви; вярва на собствения си инат, пази се от чипиране, гледа с насмешка на ваксинираните и живее със задоволството на човек, познал истината сред всички останали, прозрял глупостта на стадото и откроил се извън него.

Тази теза, колкото и да е находчива, има сериозен проблем. И той не засяга необходимостта от вакциниране – такава необходимост има. А в това, че конспиративните настроения се дължат само и единствено на дезинформация и на някаква внезапно изригнала масова глупост.  Мощният отказ на доверие към всякакви институции е нито дезинформационен, нито човешки (“лош материал”, “80% дебили” и т.н.”), а най-вече политически провал.

Когато насложиш в няколко поколения големите измами на 90’те – изгаряне на спестявания в банкови пирамиди, сливане на политически елит с криминален, не просто лош старт, а срив още в началото на прехода; добавиш към това мътните времена на 00’те години – изгубените 800 дни, окопаването на тройната коалиция, опоскване на огромни ресурси и повсеместна корупция; добавиш накрая третото десетилетие на Борисов, в което реалният шанс за промяна стигна до сюрреалистичния “ред в хаоса”; та при всички тези натрупвания не виждам никакъв шанс ниското доверие в институциите да изглежда случайност.

То е неизбежно, дори биографично задължително. Ако дезинформацията, фалшивите новини, както и съвсем реалното свойство на социалните мрежи да оформят ехокамери, в които постепенно да манифестират екстремни политически идеи; ако всичко това стане повод за конспиративно мислене, то става дума само за айсбергов връх под огромната маса от разочарования, натрупани с десетилетия.

Накратко: ако се чудите кой е виновен за определено безхаберие, което се проявява по отношение на пандемията, е добре да прокарате лентата на миналото с всички мутации на прехода, с всички политически щамове, които варираха по име, но се засилваха като поражения. И които в крайна сметка направиха така, че да е невъзможно да се постигне дори санитарния минимум от доверие.

Самият преход, видях от дистанция, изглежда като конспирация. Имахме министри на културата, които не можеха да пишат грамотно, вицепремиери, които гонеха шума по курортите, министър-председател, който трупаше кюлчета злато по шкафовете, друг министър-председател, за когото думата оставка бе излишно попаднала в езиковия запас и говореше за катарзиси, лидер на партия, който вдигаше скандали в НАТФИЗ, шоумен, който хем успя да бутне като таран всички останали, а няколко месеца по-късно все още да не можем да го видим на живо въобще.

И какво ли още не.

Не виждам нищо по-нереално и невъзможно от годините на прехода; те са точно толкова сюрреалистични, колкото идеята, че някой някъде ни чипира или че вашият ветеринарен лекар знае най-добре как да се излекувате от Ковид-19 и вече ви е дал рецепта. Това разболяване започна много отдавна.

Автор: Райко Байчев