Комисията Антикорупция удари подуправителя на Централната банка, който е номинация на ПП-ДБ

Управляваната от ГЕРБ и ДПС Комисията за противодействие на корупцията днес уведоми Българската народна банка за постановено решение, с което е установила несъвместимост по отношение на г-н Андрей Гюров, подуправител, ръководител на управление „Емисионно“.

За решението на Комисията лаконично съобщи БНБ на своята интернет страница.

До предприемане на последващите законосъобразни действия, с оглед да не бъдат допускани каквито и да е съмнения относно спазване на правната рамка, г-н Гюров излезе в неплатен отпуск, уточняват от централната банка.

Гюров, който беше председател на парламентарната група на “Продължаваме промяната”, бе избран на 26 юли 2023 г. от Народното събрание за подуправител на централната банка като номинация именно на коалицията ПП-ДБ. Гюров отговаря за валутния борд на страната и за управлението на солидния международен валутен резерв от 66 млрд. лв.

Няколко месеца след това се появиха публикации с “разкритието”, че към 6 октомври 2023 г. Андрей Гюров все още е бил член на ръководен орган на партия „Продължаваме промяната“ и това е несъвместимо с поста му на централен банкер. Всъщност Гюров подаде заявление за напускане на партийния пост и на партията още преди да влезе официално в БНБ. Но вписванията на промени в политически ръководство не стават незабавно, отнемат време.

През декември, депутатът в 49-то Народно събрание Димо Дренчев обяви, че внася сигнал в КПКОНПИ и до управителя на БНБ Димитър Радев срещу Гюров заради предполагаем конфликт на интереси.

“Той е бил едновременно и в Изпълнителния съвет на политическа партия “Продължаваме промяната”, и подуправител на БНБ. Той дори участва и в предизборни събития на партията – нещо, което е недопустимо”, заяви тогава пред журналисти в НС депутатът от “Възраждане” Димо Дренчев.

Още през октомври 2023 г. Андрей Гюров е членувал в управителен, или изпълнителен орган на „Продължаваме промяната“ към деня на избирането си в БНБ и е трябвало да подаде декларация за несъвместимост в срок от една седмица, след избирането му за подуправител на БНБ. И след това би имал срок от един месец, в който да напусне позициите, в които е несъвместим.

Ако тези разпоредби не са изпълнени, управителят на БНБ ще е длъжен да поиска отстраняване на Андрей Гюров от длъжност пред Управителния съвет на БНБ.

Справка, поискана от “Гласове” за актуално състояние на Политическа партия “Продължаваме промяната” показва, че към 6 октомври 2023 г. подуправителят на Българска Народна банка Андрей Гюров членува и в Изпълнителния съвет на партията. Документът е издаден от Фирмено отделение на Софийски градски съд и показва, че ръководителят на Управление “Евисионно” към централната банка (валутният борд) нарушава правилата за независимост на Европейската централна банка.

А самият Гюров е декларирал липса на конфликт на интереси според Закона за Българска народна банка пред КПКОНПИ.

Той е сторил това още докато е бил народен представител на 19 юли 2023 г. и седмица преди да бъде избран за неин подуправител и още преди да бъде изслушан с концепцията си от ресорната комисия по Бюджет и финанси.

Тази декларация противоречи с актуалното състояние на Политическа партия “Продължаваме промяната” от 6 октомври 2023 г., с която “Гласове” разполага. В нея Андрей Гюров е посочен като член на изпълнителния съвет на партията. Това противоречи на чл. 12.ал.5 от ЗБНБ, който изключва каквито и да било активности без изрично разрешение на Управителния съвет (такова липсва) в допълнение към изрично забранените дейности за осъществяване от управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Първа инвестиционна банка се продава

Уникредит Булбанк и Пощенска банка са кандидати да купят основаната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев банка

В напреднала фаза е процедура за продажбата на “Първа инвестиционна банка” (ПИБ), кандидатите да я придобият са “УниКредит Булбанк” и “Пощенска банка, а изборът на купувач се очаква още този месец, пише изданието “Капитал”, цитирайки свои източници в понеделник. При получаване на нужните регулаторни одобрения, сделката може да бъде приключено до края на 2024 г. или в началото на следващата година.

Според изданието и двамата претенденти за активите на българската банка са силно мотивирани и явно са готови да платят от порядъка на 500 млн. евро – цена, далеч надвишаваща борсовата оценка на финансовата институция.

Обяснението за това е търговията на акциите на ПИБ с голям дисконт заради скелетите в гардероба ѝ – големи експозиции, включително и към свързани лица с основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които държат 60 процента от капитала на дружеството. От друга страна котировките са повлияни и от натрупаното през годините недоверие и репутационен риск около имената им.

И двете банки, спрягани за кандидати, са отказали коментар по темата с неофициалното обяснение, че не коментират пазарни слухове.

Ръст на акциите със 70% от началото на май

А от началото на май акциите на ПИБ на Българската фондова борса скачат с почти 70%, отбелязва “Капитал”. Цената им достигна 4.80 лв. – невиждано ниво от 2018 г., преди да свие до 4.00-4.50 лв., където продължи да се търгува при сравнително големи обеми и с резки колебания. А пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачва до около 650 млн. лв.

Ако сделката се осъществи, това вероятно би било последното по рода си голямо сливане в българския банков сектор, където резултат на консолидация пред годините са четирите най-големи финансови институции ДСК, ОББ, Пощенска банка и “УниКредит Булбанк”.

Целта на купувачите – ръст на дела им

И двата спрягани кандидата покупката на ПИБ има логика за увеличаване на пазарния им дял. Те загубиха позиции, след като ОББ купи българското поделение на австрийската “Райфайзенбанк през 2022 г., а ДСК придоби “Експресбанк” от френската “Сосиете Женерал” през 2020 г.

Смяната на собствеността на ПИБ би имала позитивно влияние върху банковия сектор, след като тя създаде проблеми на няколко пъти. През 2014 г., след фалита на КТБ, “Първа инвестиционна банка” бе подложена на масови тегления от клиенти и се наложи държавата да налива пари, за да спаси ликвидността ѝ. След това при прегледите на качеството на активите през 2016 и 2019 г. тя бе посочвана като банка със съществен капиталов проблем. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива.

Чрез сделката италианската “УниКредит” би си върнала лидерските позиции на българския пазар, изгубени след сделките на ООБ и ДСК. Активите при евентуално сливане биха достигнали 46.7 млрд. лв. спрямо 34.7 млрд. лв. на ОББ, която в момента е начело.

За “Пощенска банка”, която е част от групата на гръцката “Юробанк”, покупката е шанс да достигне калибъра на челната тройка с ръст на активите до 34 млрд. лв.

Свиване на конкуренцията

Който и да купи ПИБ, сделката ще свие конкуренцията на пазара и в челната четворка на банките ще са съсредоточени над три четвърти от активите. Далеч назад с 5-процентен дял би останала Централна кооперативна банка.

Потенциалната сделка трябва да бъде одобрено от Европейската централна банка, под чийто надзор са двамата кандидат-купувачи. Зелена светлина е нужна и от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като с новата придобивка “УниКредит” би надхвърлила 25% дял от пазара.

Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка “Биохим”, където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.

ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation – EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното ѝ ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка – Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв., припомня “Капитал”

Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания “Надин”, ОЦК – Кърджали, лифтовите оператори “Витоша ски” и “Юлен”, “Гамакабел”, “Домейн Бойар”, туроператорът “Болкан холидейз” и чартърният авиопревозвач “Би Ейч еър”, покупката на терена на “Кремиковци” и др.

Пореден път за опит да се продаде банката с недобър имидж

През годините ПИБ няколко пъти е стигала до търсене на купувач и до привличане на оферти, като неизменно пречката на финалната права са били нереалистичните очаквания на акционерите за цената. Интерес са проявявали гръцката “Пиреус банк”, както и Националната банка на Гърция, която притежаваше ООБ.

През 2017 г. “Първа инвестиционна банка” обяви, че е наела “Ситигруп” на помощ за “привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала”. Но нищо не се случи.

От това също нищо не последва. А според източници на “Капитал” в различни периоди е имало и още безрезултатни разговори с отделни потенциални купувачи без формална процедура.

През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол.

Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик. А това означава, че освен по-малките инвеститори и борсовите спекуланти и държавната банка ще има възможност да излезе от дела си.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

БНБ отчита увеличение при отпускането на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти и в тази връзка разпореди на банките да вземат допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават повече отколкото нарастват цените на недвижимите имоти, показва анализът на БНБ.

Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с жилища, за банковата система се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% и 16.1% през следващите две години и се ускорява до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са разхлабили режима при отпускане на такива кредити и не трябва да го правят, става ясно от доклада на централната банка.

С решение на Управителния съвет на банката се утвърждават определенията и начина на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Въвежда се и тримесечна отчетност за тези показатели. Централната банка иска много внимателно кредитните институции да прилагат следния минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити:

– Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;

– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;

– Максимален срок по договора за кредит (матуритет).

Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти възлиза на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити, имат големите банки, които поддържат дял от поне 80%.

През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024 г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г.

Чрез прилагането на новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните кредити да бъде формализиран. БНБ съобщава, че ще предприеме последващия надзорни действия след проследяване на резултатите от тези мерки.

На свое заседание на Управителния си съвет БНБ е разгледала „Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система“.

“Аналитичният материал посочва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите”, се казва в съобщението на централната банка

Анализът на БНБ показва, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв.

Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.

“Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС)”, се казва в доклада на БНБ.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes