БАНКЕРЪ

Скандалът с Кристалина Георгиева заплашва авторитета на МВФ

Настроенията във Вашингтон срещу българката стават все по-негативни и разследването срещу нея тепърва предстои

Кристалина Георгиева рискува да види как авторитетът ѝ като ръководител на Международния валутен фонд е подкопан и то само седмици преди годишната среща на световните финансови ръководители, пише Bloomberg в свой анализ. Изданието разглежда ефекта от скандала, в който беше замесена българката вчера – Световната банка обяви, че тя и Симеон Дянков са оказвали натиск върху екипа, изготвящ авторитетната класация Doing Business, за да издигнат Китай в класирането за 2018 г.

Георгиева заяви в четвъртък, че „по същество“ не е съгласна с констатацията на външната адвокатска кантора, ангажирана от Световната банка да разследва тежкия етичен казус. Тя информира Управителния съвет на МВФ за обвиненията и ще направи обръщение към служителите на Фонда днес, според запознати.

Същността на обвинението – оказване на „неправомерен натиск“ върху служителите на Световната банка да коригират рейтинга в доклада Doing Business 2018, когато тя изпълняваше длъжността главен изпълнителен директор на Световната банка. А това е само поредният от много скандали, които се разразяват около тази класация в последните години. Методиката при изготвянето на докладите, които измерват възможността да се прави бизнес в отделните държави по света, е толкова обсебена, субективна и противоречива, че Световната банка обяви вчера, че ще спре да я прави.

Но за 68-годишната Георгиева разследването може би едва сега започва, пише Bloomberg.

Тя е обвинена, че е притискала персонала да се подобри представянето на Китай, който е тежко критикуван от Вашингтон по най-различни направления – от търговията до геополитиката.
Министерството на финансите на САЩ смята обвиненията за „сериозни“ и ще анализира доклада, посочва ведомството. Америка притежава право на вето върху основните решения на МВФ и Световната банка. Републиканските депутати биха могли да използват въпроса, за да подновят критиките за увеличаването на ресурсите на МВФ по времето на ръководството на Георгиева.
Говорителят на китайското външно министерство Джао Лицзян заяви на брифинг днес в Пекин, че Световната банка „трябва да следва вътрешните процедури за преглед, за да разследва въпроса, за да защити по-добре професионализма и авторитета на доклада Doing Business, както и репутацията на Световната банка и нейните членове.“
Правителството на азиатската държава „придава голямо значение на подобряването на бизнес средата и постиженията са видими за всички“, каза той.

Представителят на САЩ Френч Хил, републиканец от Арканзас и един от най-отявлените критици в Конгреса на увеличаването на резервите на МВФ миналия месец, заяви, че докладът повдига сериозни въпроси относно мотивацията на Георгиева по време на нейното пребиваване в Световната банка.

Ако тези твърдения са верни, тогава бордът на МВФ трябва незабавно да оцени нейната служба на най-високото ниво там“, каза той.

Хил, член на Комисията по финансовите услуги към Камарата на представителите, заяви, че ще поиска от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън да оцени доклада и да внесе това становище в Конгреса.

Финансовите пазари и политиците разчитат на експертния опит на международните кредитори и тази репутация сега е опетнена“, каза той.

„Доста изобличаващо“

Джъстин Сандефур, старши научен сътрудник и наблюдател на Световната банка в Центъра за глобално развитие, заяви, че докладът може да засегне отношенията на Георгиева с членовете на МВФ.

„МВФ е отговорен за осигуряването на почтеността на международната макроикономическа статистика и държи страните да отчитат в цялост данните си“, каза Сандефур в интервю. „Този доклад посочва Георгиева като активно манипулираща данните за геополитическите цели. Това изглежда доста изобличаващо.“

Случаят предлага рядка възможност да се види как Китай е оказал влияние върху лидерите на международните финансови институции през последните години и как са реагирали тези висши служители на чувствителността в Пекин.

Докладът, поръчан от Световната банка и написан от адвокатите от WilmerHale, прави всичко възможно да не ангажира Китай с извършването на нередности. „За да бъде ясно, нашият преглед не трябва да се чете като да е имало някакво неподходящо поведение от страна на китайски или други правителствени служители“, пишат адвокатите.

Ангажирането на Китай с казуса

Георгиева беше главен изпълнителен директор на банката при президента Джим Йонг Ким – американец с корейски произход, който беше номиниран от президента Барак Обама и прекара голяма част от мандата си, провеждайки геополитика, често по необходимост. Той работи усилено, за да изгради отношения както с Китай, така и с конкурентната институция, която азиатската държава създаде – Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.
Настоящият работодател на Ким – инвестиционен фонд, наречен Global Infrastructure Partners – не отговори на искането за коментар от Bloomberg по доклада от четвъртък.

Политиката става все по-трудна, тъй като Китай става все по-категоричен при президента Си Цзинпин, а отношенията между Вашингтон и Пекин се обтягат на много фронтове, включително търговията и икономиката.

Пол Ромър, носител на Нобелова награда, който беше главен икономист на Световната банка до напускането си в началото на 2018 г., след като се сблъска челно с Ким и Георгиева, каза в интервю, че Китай често е оказвал натиск върху банковия персонал за промяна на проектодокладите. Именно неговите думи в интервю за Wall Street Journal доведоха до разследване на доклада Doing Business и политиката около него.

Позицията на Китай в класацията за 2018 г., публикувана през октомври 2017 г., е трябвало да бъде със седем места по-ниска – на 85-о място, а не на 78-о, се казва в прегледа, публикуван през декември миналата година. Ким и Георгиева са повлияли на преработката на рейтинга, установи WilmerHale.

Не бихте могли да създадете по-неудобна колекция от факти за Кристалина за критиците на Фонда, които се намират на Капитолийския хълм“, каза Сандефур.

За целостта на МВФ

Георгиева, първият ръководител на МВФ, който произхожда от развиваща се икономика – България – задейства историческо увеличаване на права на тираж на членовете на МВФ с 650 млрд. долара, предназначени да помогнат на страните да се справят с нарастващия дълг и последиците от Covid-19 пандемия. Републиканските депутати разкритикуваха този ход, като го определиха като награда за недемократичните нации, включително Китай.

Представителят на Републиканската партия Анди Бар от Кентъки в изявление късно в четвъртък нарече доклада „тревожен“ и призова Министерството на финансите да „оцени“ действията на Георгиева в навечерието на разпределението на тези пари в светлината на констатациите в доклада.

Осигуряването на почтеност в МВФ е от съществено значение“, каза Бар.

Според доклада и един човек, запознат със събитията, Георгиева е поела отговорността за необичайната намеса в името на Китай. В миналото висшият персонал е направил всичко възможно да не се меси в работата на екипа, който изготвя престижната класация от страх да не наруши вътрешните правила, е казал пред Bloomberg човек, запознат със случилото се.

Недоволството на Китай от Doing Busienss

Международният скандал идва във времена на силна чувствителност в Китай относно класацията Doing Busienss. По-рано същата година премиерът Ли Къцян имаше критики относно лошото представяне на Китай в докладите, което доведе до повишаване на усилията на страната за подобряване на резултатите. Но тези усилия бяха закъснели, за да повлияят на класирането през 2018 г., макар че по-късно се отплатиха. В класацията за 2020 г. Китай завърши на 31-во място, изпреварвайки Франция.
Въпросът е повдигнат най-малко два пъти на вечери, които Ким е имал с висши китайски служители по време на посещенията им през същата година, според източник, запознат със събитията. Те също така са били повдигнати от китайски служители в разговори с Георгиева по време на посещението ѝ, направено в рамките на Китайския форум за развитие.

От страна на Световната банка те също дойдоха, тъй като Ким и Георгиева бяха ангажирани в деликатни преговори с Китай, САЩ и други членове за набиране на капитала на банката. В крайна сметка Китай прие както по -малко акционерно участие в банката, отколкото търсеше, така и по -високи лихви по банковите заеми, които получи като част от план за потушаване на опозицията от администрацията на Тръмп.

Епизодът, подробно описан в доклада на адвокатската кантора, подчерта присъщото напрежение в ръководеното на базираните във Вашингтон МВФ и Световната банка, каза Ромър. И двете са институции, в които лидерите трябва да бъдат проницателни дипломати, за да спечелят и да запазят работните си места, което все повече означава осигуряване на одобрение от Пекин, както и от Вашингтон.

„Струва си да се прочете“

„И все пак тези необходими политики могат да са в противоречие с техните мисии да бъдат независими пазители на важни данни и анализи. Това означава, че последният скандал ще струва доверието не само в Световната банка, но и в МВФ“, каза Ромър.

По неписано трансатлантическо споразумение Европа определя управляващите директори на МВФ, докато САЩ избират президентите на Световната банка. Георгиева е втората жена, управлявала МВФ, след настоящия президент на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Вниманието към доклада на WilmerHale е малко вероятно да отмине бързо, според дългогодишни наблюдатели на политиката на Фонда.

Пълният доклад си заслужава да бъде прочетен, това е нещо значително“, написа Стан Вьогер, старши научен сътрудник в American Enterprise Institute – консервативен мозъчен тръст във Вашингтон.

„Има някои забележителни действия на Георгиева“, каза той.

Post Views: 269

Related Topics:featured trending банка банкеръ

Up Next

БНБ слага край на имотния „балон“

Don't Miss

Световната банка обвини Кристалина Георгиева, че е Китайски агент

БАНКЕРЪ

Morgan Stanley прогнозира голям срив за еврото

Благодаршние на безумната политика на Урсула Фон Дер Лайнен европейската единна валута ще претърпи срив от 7% спрямо щатския долар поради риска от големи намаления на лихвите, информита Morgan Stanley.

Очаква се еврото да се плъзне към паритет с щатския долар в рамките на месеци, прогнозира инвестиционната банка, позовавайки се на нарастващия политически риск и икономическата слабост в Европа.

Европейската единна валута ще спадне до 1,02 спрямо долара до края на годината, отбелязвайки обезценяване с около 7% от сегашните нива, каза Дейвид Адамс, ръководител в Morgan Stanley в интервю за Bloomberg.

Според банковия експерт перспективата идва на фона на очакването, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи да понижава лихвените проценти на следващите си три срещи с възможност за значително намаляване на лихвите с половин пункт.

„Има много възможности за пазара да се съсредоточи върху факта, че ЕЦБ може да намали повече и по-бързо лихвените проценти в сравнение с това, което се оценява в момента“, каза каза Дейвид Адамс. – „Срещата тази седмица може да се окаже важен катализатор за пазара да започне да мисли за това.“

Очаква се регулаторът да се спре на намаляване на лихвите с четвърт пункт, което ще бъде второто понижение през текущия цикъл, тъй като икономиката на региона се бори да запази инерцията на растежа.

„Премиите за риск и несигурността се увеличават в момент, когато икономическият растеж се забавя“, каза стратегът. „И двата фактора предполагат, че инвеститорите ще бъдат по-малко склонни да вложат капитал в региона,“ сочи анализът на Morgan Stanley.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 11

БАНКЕРЪ

ГЕРБ и ДПС гонят Андрей Гюров от БНБ?

Комисията Антикорупция удари подуправителя на Централната банка, който е номинация на ПП-ДБ

Управляваната от ГЕРБ и ДПС Комисията за противодействие на корупцията днес уведоми Българската народна банка за постановено решение, с което е установила несъвместимост по отношение на г-н Андрей Гюров, подуправител, ръководител на управление „Емисионно“.

За решението на Комисията лаконично съобщи БНБ на своята интернет страница.

До предприемане на последващите законосъобразни действия, с оглед да не бъдат допускани каквито и да е съмнения относно спазване на правната рамка, г-н Гюров излезе в неплатен отпуск, уточняват от централната банка.

Гюров, който беше председател на парламентарната група на “Продължаваме промяната”, бе избран на 26 юли 2023 г. от Народното събрание за подуправител на централната банка като номинация именно на коалицията ПП-ДБ. Гюров отговаря за валутния борд на страната и за управлението на солидния международен валутен резерв от 66 млрд. лв.

Няколко месеца след това се появиха публикации с “разкритието”, че към 6 октомври 2023 г. Андрей Гюров все още е бил член на ръководен орган на партия „Продължаваме промяната“ и това е несъвместимо с поста му на централен банкер. Всъщност Гюров подаде заявление за напускане на партийния пост и на партията още преди да влезе официално в БНБ. Но вписванията на промени в политически ръководство не стават незабавно, отнемат време.

През декември, депутатът в 49-то Народно събрание Димо Дренчев обяви, че внася сигнал в КПКОНПИ и до управителя на БНБ Димитър Радев срещу Гюров заради предполагаем конфликт на интереси.

“Той е бил едновременно и в Изпълнителния съвет на политическа партия “Продължаваме промяната”, и подуправител на БНБ. Той дори участва и в предизборни събития на партията – нещо, което е недопустимо”, заяви тогава пред журналисти в НС депутатът от “Възраждане” Димо Дренчев.

Още през октомври 2023 г. Андрей Гюров е членувал в управителен, или изпълнителен орган на „Продължаваме промяната“ към деня на избирането си в БНБ и е трябвало да подаде декларация за несъвместимост в срок от една седмица, след избирането му за подуправител на БНБ. И след това би имал срок от един месец, в който да напусне позициите, в които е несъвместим.

Ако тези разпоредби не са изпълнени, управителят на БНБ ще е длъжен да поиска отстраняване на Андрей Гюров от длъжност пред Управителния съвет на БНБ.

Справка, поискана от “Гласове” за актуално състояние на Политическа партия “Продължаваме промяната” показва, че към 6 октомври 2023 г. подуправителят на Българска Народна банка Андрей Гюров членува и в Изпълнителния съвет на партията. Документът е издаден от Фирмено отделение на Софийски градски съд и показва, че ръководителят на Управление “Евисионно” към централната банка (валутният борд) нарушава правилата за независимост на Европейската централна банка.

А самият Гюров е декларирал липса на конфликт на интереси според Закона за Българска народна банка пред КПКОНПИ.

Той е сторил това още докато е бил народен представител на 19 юли 2023 г. и седмица преди да бъде избран за неин подуправител и още преди да бъде изслушан с концепцията си от ресорната комисия по Бюджет и финанси.

Тази декларация противоречи с актуалното състояние на Политическа партия “Продължаваме промяната” от 6 октомври 2023 г., с която “Гласове” разполага. В нея Андрей Гюров е посочен като член на изпълнителния съвет на партията. Това противоречи на чл. 12.ал.5 от ЗБНБ, който изключва каквито и да било активности без изрично разрешение на Управителния съвет (такова липсва) в допълнение към изрично забранените дейности за осъществяване от управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 30

БАНКЕРЪ

Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката

Първа инвестиционна банка се продава

Уникредит Булбанк и Пощенска банка са кандидати да купят основаната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев банка

В напреднала фаза е процедура за продажбата на “Първа инвестиционна банка” (ПИБ), кандидатите да я придобият са “УниКредит Булбанк” и “Пощенска банка, а изборът на купувач се очаква още този месец, пише изданието “Капитал”, цитирайки свои източници в понеделник. При получаване на нужните регулаторни одобрения, сделката може да бъде приключено до края на 2024 г. или в началото на следващата година.

Според изданието и двамата претенденти за активите на българската банка са силно мотивирани и явно са готови да платят от порядъка на 500 млн. евро – цена, далеч надвишаваща борсовата оценка на финансовата институция.

Обяснението за това е търговията на акциите на ПИБ с голям дисконт заради скелетите в гардероба ѝ – големи експозиции, включително и към свързани лица с основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които държат 60 процента от капитала на дружеството. От друга страна котировките са повлияни и от натрупаното през годините недоверие и репутационен риск около имената им.

И двете банки, спрягани за кандидати, са отказали коментар по темата с неофициалното обяснение, че не коментират пазарни слухове.

Ръст на акциите със 70% от началото на май

А от началото на май акциите на ПИБ на Българската фондова борса скачат с почти 70%, отбелязва “Капитал”. Цената им достигна 4.80 лв. – невиждано ниво от 2018 г., преди да свие до 4.00-4.50 лв., където продължи да се търгува при сравнително големи обеми и с резки колебания. А пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачва до около 650 млн. лв.

Ако сделката се осъществи, това вероятно би било последното по рода си голямо сливане в българския банков сектор, където резултат на консолидация пред годините са четирите най-големи финансови институции ДСК, ОББ, Пощенска банка и “УниКредит Булбанк”.

Целта на купувачите – ръст на дела им

И двата спрягани кандидата покупката на ПИБ има логика за увеличаване на пазарния им дял. Те загубиха позиции, след като ОББ купи българското поделение на австрийската “Райфайзенбанк през 2022 г., а ДСК придоби “Експресбанк” от френската “Сосиете Женерал” през 2020 г.

Смяната на собствеността на ПИБ би имала позитивно влияние върху банковия сектор, след като тя създаде проблеми на няколко пъти. През 2014 г., след фалита на КТБ, “Първа инвестиционна банка” бе подложена на масови тегления от клиенти и се наложи държавата да налива пари, за да спаси ликвидността ѝ. След това при прегледите на качеството на активите през 2016 и 2019 г. тя бе посочвана като банка със съществен капиталов проблем. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива.

Чрез сделката италианската “УниКредит” би си върнала лидерските позиции на българския пазар, изгубени след сделките на ООБ и ДСК. Активите при евентуално сливане биха достигнали 46.7 млрд. лв. спрямо 34.7 млрд. лв. на ОББ, която в момента е начело.

За “Пощенска банка”, която е част от групата на гръцката “Юробанк”, покупката е шанс да достигне калибъра на челната тройка с ръст на активите до 34 млрд. лв.

Свиване на конкуренцията

Който и да купи ПИБ, сделката ще свие конкуренцията на пазара и в челната четворка на банките ще са съсредоточени над три четвърти от активите. Далеч назад с 5-процентен дял би останала Централна кооперативна банка.

Потенциалната сделка трябва да бъде одобрено от Европейската централна банка, под чийто надзор са двамата кандидат-купувачи. Зелена светлина е нужна и от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като с новата придобивка “УниКредит” би надхвърлила 25% дял от пазара.

Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка “Биохим”, където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.

ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation – EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното ѝ ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка – Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв., припомня “Капитал”

Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания “Надин”, ОЦК – Кърджали, лифтовите оператори “Витоша ски” и “Юлен”, “Гамакабел”, “Домейн Бойар”, туроператорът “Болкан холидейз” и чартърният авиопревозвач “Би Ейч еър”, покупката на терена на “Кремиковци” и др.

Пореден път за опит да се продаде банката с недобър имидж

През годините ПИБ няколко пъти е стигала до търсене на купувач и до привличане на оферти, като неизменно пречката на финалната права са били нереалистичните очаквания на акционерите за цената. Интерес са проявявали гръцката “Пиреус банк”, както и Националната банка на Гърция, която притежаваше ООБ.

През 2017 г. “Първа инвестиционна банка” обяви, че е наела “Ситигруп” на помощ за “привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала”. Но нищо не се случи.

От това също нищо не последва. А според източници на “Капитал” в различни периоди е имало и още безрезултатни разговори с отделни потенциални купувачи без формална процедура.

През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол.

Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик. А това означава, че освен по-малките инвеститори и борсовите спекуланти и държавната банка ще има възможност да излезе от дела си.