Пътувам рано сутрин за работа

Сиво, мрачно, улиците мръсни, душите мръсни, хората начумерени.

Светлина не се вижда – нито по улиците, нито в очите.

Наоколо всичко е някак си мърляво.

Мърлява ни е политиката, културата в голямата си част, мърляво е в магазините и в администрациите.

По стените на един съд в Пловдив се стича вода до съдебната зала.

В общината мирисът на прах и паяжините довеждат драгия гражданин, натресъл се на чиновниците, допълнително до депресия.

Вървя по улицата.

Чуват се псувни заради пререждане на опашка за банички – със злоба и страст, с каквато не биха бранили нищо друго в живота си.

Изнервеност.

Слънцето огрява сградите на главната улица с падащи мазилка, счупени прозорци и разпадащи се фасади.

Видимо част от хората са с дрехи втора и трета употреба. Някои си говорят сами, други проверяват тактично кошчетата за боклук дали има нещо интересно за ядене.

Сиво. Мрачно. Мърляво. Родина.

Елена Гунчева-Гривова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ