СВЯТ
Bloomber: САЩ заграбват 380 000 кв. мили от морското дъно на Арктика. Какво има там?
Едностранното заграбване на около 380 000 квадратни мили от морското дъно на Америка е тревожно знамение за целия свят. Това пише колумнистът на Bloomberg Лиъм Денинг.
„Британският архиколониалист и любител на диамантите в Африка през Викторианската епоха Сесил Роудс веднъж заявява, че би анексирал планетите, ако можеше, натъжен, че „ги вижда толкова ясно и все пак толкова далеч“. Ако беше жив днес — и може би притежаваше американски, руски или дори китайски паспорт — той можеше да каже същото за Арктика, въпреки че говори за съвсем различни ресурси„, пише Денинг.

Така журналистът коментира решението на Вашингтон да обяви разширяването на континенталния си шелф с близо 1 милион кв. км. в Арктика и Берингово море, територия с нарастващо стратегическо значение, за която претендират още Канада и Русия.
„Съгласно международната конвенция ексклузивната икономическа зона на САЩ се простира на 200 морски мили от брега. Въпреки това, ако американските длъжностни лица могат да докажат, че определени географски характеристики разширяват Американския шелф по-далеч от това, те могат да предявят икономически права и върху тази допълнителна част от морското дъно (водите отгоре обаче остават международни). Интересът към такива права се изостри, тъй като търсенето на критични минерали както за чиста енергия, така и за приложения в отбраната нараства и технологиите за добива им от морското дъно напредват“, се казва в материала.

„САЩ никога не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Възраженията им срещу конвенцията обикновено се съсредоточават върху нарушаването на суверенитета. Въпреки това Вашингтон по същество я признава като обичайно международно право и обосновава твърдението си, използвайки методологията на UNCLOS“ пише колумнистът.
„Като цяло значителен и тревожен знак за Арктика и света е, че САЩ са заложили собствените си претенции сега и по такъв начин„, пише Денинг.
„За кратко след края на Студената война Арктика изглеждаше обгърната от дипломатически балон, институционализиран в Арктическия съвет. Повторното отваряне на военните бази от Москва и предявяването на претенции за морското дъно през последните две десетилетия е утвърждаване на руския суверените в региона, в който Русия има както най-голямо физическо присъствие и който отдавна е ключов за нейната идентичност“, смята той.

„Накратко, светът идва за Арктика все повече по начин, който по-скоро отразява епохата на Роудс, отколкото на пост-имперските норми. Американските политици може да говорят за ратифициране на UNCLOS в даден момент, но едностранното предявяване на претенции от миналия месец, базирано на изследователски проект, започнал преди две десетилетия, е подигравка с това. Подобно на много многостранни рамки, UNCLOS в крайна сметка трябва да бъде наложена от великите сили; и поведението спрямо тези рамки на великата сила, която ги гарантира – САЩ – изглежда все по-противоречиво“, пише колумнистът.
Според Денинг „основанието за разширяване на претенциите към морското дъно ще има последици за енергийния преход. Дори да оставим настрана гласното приемане на едностранния подход от страна на бившия президент Доналд Тръмп, зелената индустриална политика на президента Джо Байдън идва с голяма доза протекционизъм и изолиране на Световната търговска организация. Европа също така се стреми да защити местните си индустрии от подбиване на цените от страна на чужди държави, в които липсват стабилни режими за ценообразуване на въглеродните емисии. Революцията на чистите технологии на 21-ви век има все повече характеристики на 19-ти век, когато става въпрос за изграждане на вериги за доставки. Глобализацията отстъпва място на нещо по-меркантилилно. Последният ярък пример за това са усилията за придобиване на икономическа собственост върху всичко, което може да бъде изсмукано от морското дъно.“

„Диаманти, злато, петрол и такива екзотики като литий и диспрозий – достъпът до ресурси подхранвал експанзионизма и свързаните с него конфликти в продължение на векове. За разлика от Роудс и неговите жадувани планети, нашите най-отдалечени граници са в ръцете ни. А Арктика, макар и все още е страхотен капан на екстремни климатични условия и разстояния, буди все повече интерес“, завършва материалът.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








