Продажни компаньон/и на повикване за «политкоректни” евро-атлантически пропагандни поръчки?
Често наблюдавано явление в Ориента, у нас и в Нова «Атлантико-Европа». Платени наемници и професионални «кариеристи на всяка цена» винаги е имало. Callboy, на чешки звучи по-забавно poskok ? Жалко, когато хора с висок интелектуален капацитет се поддадат на «новия €-$-ов и/ли безогледно-кариеристичен морал. Инфлацията обхваща не само цените на стоки и услуги. Тя бе предшествана от посестримата си в научните степени, звания и чиновнически и партийно хиперболизирани длъжности и титли. Пропаганден бисер, на който се натъкнах, бе статията на дълбоко уважаван от мен политолог (с инициали Д.С. и куп титли и длъжности), поместена след публикацията в «Дойче велле» на 04. 02.т.г. под редакционни заглавия «Как България да премине по-лесно под турбуленциите» в «Уикенд», или «Как да преминем по-лесно през ада» – в «Златна възраст». Дотам ли са изпаднали в идеологическа безкритичност, творческо безсилие и дефицит на автори дори упоменатите седмични издания ?
Помня блестящата лекция в Братислава през 2008 г. на автора, в т.ч. за популизма на български политически партии. Тогава назова «Атака», ГЕРБ, НДСВ или негово крило, с отличен в т.ч. фактологичен анализ. В сегашната публикация той едва ли е същия пример за прецизност и академизъм на читатели и студенти. Кое ме навежда на това?
1.Г-н Д.С. ползва популярния «пролетарски» тезис, че «президентът Радев води все по-открита проруска политика. По библейската фраза, взаимствана от Сталин: «Който не е с нас е против нас», «костовизирана» като: «Кой/то не скача е червен!», осъвременена с нео-демо-угодническите епитети: русофил, комунист, путинист, американофоб, евроскептик … Изказването на г-н Радев, че даването на оръжие за Украйна «е да гасим пожара с бензин»… дори било «коментирано (в ироничен план) от президентите на Полша и Чехия – Дуда и Земан. Милош Земан призова/л в контекста на предизборни кампании да не се вземат насериозно «някои жалки и необмислени заявления»».
След обстоен преглед на публикациите за срещата Земан – Дуда от 24 януари т.г. в гр. Наход, Чехия, т.е. 3-4 дни преди балотажа за нов чешки президент, не открих подобен коментар на г-н Земан, касаещ президента Радев. Полският и чешкият президенти коментират отрицателно първоначален отговор на кандидат-президента Андрей Бабиш дали Чехия би изпратила войници в случай на нападение срещу Полша и балтийските страни. Бабиш отговорил, най-вероятно, първоначално откровено: «Не, определено не. Мисля, че трябва да говорим за мир. И че в никакъв случай не би изпращал своите и децата на чешките жени във война». След това се сетил за текст относно колективната отбрана на НАТО, нежелание за трета световна война и че въпросът на водещите ТВ-предаването бил провокационен. На метафората на Р.Радев за доставки на оръжие за Украйна Дуда «се пошегувал» с коментар, че президентът ни е бил нявга главен началник на ВВС и от личен (Дудов) опит знаел, че «да поискаш от генерал да предостави военно оборудване за друга държава означавало да му избият сълзи в очите. Никой войник не желаел да загуби оръжие, това важало и за политици».
2.Според г-н Д.С. основно Радев и служебните му правителства раздухвали настроения сред българите, допринасящи за липса на синхрон между президента и западните ни съюзници (Като че ли имаме източни? – О.Г.). Д.С. се дистанцира и от «афинитета на Румен Радев към запазване на енергийните връзки с Русия. Дори комунистът Земан (?) започва/л да изглежда заклет европеец на фона на българския президент».
Напомням, че до 8 март 2023 г. Милош Земан продължава да бъде президент на ЧР, а след него новоизбраният ген. о.р. Петр Павел. Земан е бил член на ЧКП от 1968 до 1970 г., но е изключен поради несъгласие с окупацията на ЧССР от войски на Варшавския договор и началото на т.нар. „нормализация“. А през 1993 – 2001 г. е председател на ЧСДП (социалдемократи). През 1996 – 1998 г. е председател на Палатата на депутатите на Парламента на ЧР, през 1998 – 2002 г. е премиер, а от 2013 г. – президент. Едва ли е уместно български политолог да коментира в нарицателен стил далечното минало на действащ чешки президент, който въпреки балансираната си политика спрямо световните империи незабавно осъди нахлуването в Украйна ! Петр Павел, о.р. генерал и висш натовски екс-чиновник, също е членувал в ЧКП. И той ли е още комунист, някога въпрос на доверие и условие за служебно развитие за мнозина ?
3. Авторът в командирски стил решава, че „антисистемните” референдуми били опит на зле прикрито заобикаляне на забраната да се провеждат референдуми по теми от юрисдикцията на ВНС (за смяна на формата на управление в президентска република), т.е. конституционно несъобразно лицемерие. А допитването за въвеждането на еврото било метод за саботаж на вече поети от България (?) ангажименти, като Д.С. забравя, че единствени бяхме присъединени в атлантико-европейските структури без всенароден референдум. А чрез командно-административни решения на правителства и парламент, въпреки че настроенията на обществеността бяха преобладаващо проевропейски.
Относно еврото не бих бързал с измислени срокове при неовладяна инфлация и други многолики кризи. Преживял съм приемането му в Словакия, разочарования в други по-малки страни, освен в Германия и Франция… – държави с работещи икономики и износ. Защо Великобритания, Швеция, Чехия, Полша, Унгария не приеха еврото? От колко години Дания седи в чакалнята на еврозоната? Вж. повече по двата референдума в интервю за факти.бг пред Калин Каменов/30.01.2023 г. или в expert-bdd/31.01.2023 г. Авторът признава, че се е натрупало недоволство от управляващите, но не и правото на избирателите да размислят върху смяна на формата на управление след поредните предсрочни парламентарни избори, повтарящи приблизително конфигурацията на ползвателите на партиен държавен бюджет. Въпреки нарастващата липса на доверие в политическата върхушка на системата у нас, поне отвън погледнато, САЩ продължава, напр., да функционира успешно като президентска република, а Франция, Финландия, Aвстрия, Ирландия, Исландия, Португалия, Полша, Тайван – като полупрезидентски. А и периодите на безпартийно или двупартийно управление в България се характеризират с икономическа стабилност, нормализация и поне относителен просперитет.
4. По Повардарието (=РСМ) авторът се плъзга по повърхността за инструментализация на темата „Македония” на фона на последните инциденти и събития. Предполагал, че и у нас, и в РСМ има политици и общественици, заложили кариерата си в блокиране на членството на съседката ни в ЕС. И че радикалите не трябвало да бъдат оставени да диктуват двустранните отношения чрез побои и провокации, а правителствата да проявяли зрялост за избягването им. Логично, лесно и необвързващо да се каже. И в услуга на тезите „Разделяй и владей!”, и стремежите не само на Скопие за превръщане на географското понятие Македония в гео-политическо, игнорирайки историята на България и достойнството й в името на перманентното политическо лакейство.
Знаем, че костите на Гоце Делчев са предадени за Скопие на 7.10.1946 г. все още тогава не от Щатите и брюкселските калдаринки, а от министър-председателя Кимон Георгиев, със знанието на Георги Димитров. Времена, влияния, политика, резултати !?
Ивайло Николов ме впечатли в «Уикенд»/ 4.2.т.г., че преди дни е получил достъп за 30 мин. до Мадридския ръкопис, т.е. «Историческия синопсис» на византийския историк Йоан Скилица от XI век. С пълното название на ръкописа от 233 листа пергамент (в критично състояние) «История на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057 г.». Предният читател на летописа бил през 1968 г. изкуствоведът проф. Атанас Божков (!?). Ръкописът, с 574 рисунки, в т.ч. на наши царе/ханове и «Манасиевата хроника», са двете уникални средновековни книги-източници, на които дължим 90% от знанията си за Първото българско царство. В Мадридския летопис Самуил бил споменат 15 пъти като български цар, военачалник на българската войска. Столици Преслав и Охрид по-късно. Синът му Гаврил Радомир и племенникът му Иван Владислав също са споменати като български царе. Аристотел Онасис е предлагал баснословна сума да я откупи за Гърция, без успех. Г-н Николов счита за редно най-накрая българските политици да треснат с тази 20-килограмова книга дървените глави на скопските кабинетни историчари, написана от безпристрастен грък! А членовете на историческата комисия, преговарящи с Повардарието, да им покажат препечатки и завинаги да им затворят устите по темата чий цар е бил Самуил!
5. Изводите на Д.С. за преодоляване на нови политически турбуленции са вменяване на банални външнополитически граници за безкритично покорство, козируване и послушковщина, назависимо от последствията. Първо: (евроатлантическа ориентация, помощта за Украйна, независимост от руски енергоносители, „конструктивната роля на България по отношение на Западните Балкани и най-вече Северна Македония”). Второ: Членство в еврозоната в най-кратък срок. Авторът признава, че инфлацията сигурно ще е по-висока от Маастрихтските критерии, но „ако сме се аргументирали добре и енергично компромис по този въпрос можел да бъде постигнат” ?! Кулминация на непоследователността и несъобразяване с реалните проблеми в живота на българина (инфлацията, спекулата, байганьовщината на Народните събрания, аматьорската безотговорност на управлението пред избирателите…) са завършекът на изводите: „Тези две обещания не били призив за „евроатлантическа коалиция” ( разбирам като „атлантико-евро…” О.Г.), а гаранция, че каквато и да е коалицията, в нея ще има основни партии, които няма да се отклонят от най-важните приоритети на България и няма да допуснат компромиси с тях”.
Ако повярваме на „разследващия журналист” (от МИ-6?) Христо Грозев, че статии, написани от ГРУ за влияние върху общественото съзнание или дезинформационни в български медии струват 150-300 евро, каква ли ще да е тарифата на подобия на „Дойче веле” или там пишат само от демократично-свободолюбив идеализъм и путинофобия?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
