САЩ преследват и избиват опонентите си в страните от Латинска Америка с маниакално усърдие
По материали на колумбийското контраразузнаване
Ситуацията за левите сили в страните от Западното полукълбо се усложни след убийството на фактическия лидер на латиноамериканската съпротива Уго Чавес през 2013 г. (клиент Джордж Буш, изпълнители – ЦРУ, Мосад) и дясното крилото на консервативните партии дойде на власт в Бразилия, Мексико, Еквадор, Аржентина, Перу и редица други страни. Вашингтон веднага включи новото си ръководство в борбата срещу „социалисти – комунисти – популисти“ в Хавана, Каракас и Манагуа.
САЩ преследват опонентите си в страните на юг от Рио Гранде с маниакално усърдие. Доктрината Монро никъде не е изчезнала, тя остава основният принцип на външната политика на САЩ, отхвърляйки на първо място „намесата“ на Китай и Русия, основните геостратегически съперници, в делата на Южна Америка, която е „за американците.”
Цялата тежест на атаките на Вашингтон пада върху изпитаните партньори на Пекин и Москва – Куба, Венецуела и Никарагуа, чиито народи защитават законното си право на свобода и независимост.
Мащабът на американската подривна дейност се доказва от поредица от разобличителни публикации в колумбийското списание Raya ( Revista Raya ). Неговите служители успяха да се сдобият със секретни материали на колумбийското контраразузнаване за методите на работа в кубинското, венецуелското и никарагуанското направление.
Кубинското досие (с кодово име “Чарли”) съдържа хиляди оперативно значими материали с доклади за наблюдение в Колумбия на политици, дипломати, търговски представители, журналисти от Острова на свободата. Чрез наблюдение, агенти, подслушване, следене на начин на живот, маршрути, контакти на кубинските представители се изучават от гледна точка на разкриване на евентуалната им шпионска и дестабилизираща дейност.
Контраразузнаването предава информация и за най-обичайните работни връзки на кубинци с колумбийски политици, различни фигури от Латинска Америка, обществени лидери и пр., до посолството на САЩ, а реакцията на това е неизменно обнадеждаваща: „Оценяваме всяка информация, която получаваме от вас, и ви благодарим за покриването на кубинското присъствие.
Съдейки по досието, следенето на кубинците е извършвано денонощно, следена е интернет кореспонденцията на кубинския посланик, съпругата му, служители на авиокомпанията Cubana de Aviasion и журналисти от Prensa Latina.
Чрез съвместните усилия на ЦРУ и контраразузнаването не можаха да бъдат получени значими доказателства за “кубински шпионаж” в Колумбия, с изключение на записа на реч на втория секретар на кубинското посолство на публично събитие в Националния университет в Богота, в който той “клевети дейността на мисията на САЩ в Колумбия”. Дипломатът беше експулсиран от страната за нарушаване на Виенската конвенция за дипломатическата дейност.
По време на операция „Чарли“ контраразузнаването и ЦРУ успяха да внедрят в нотбука на „виден партизански лидер ( ELN)“, някои „доказателства“ за „участието“ на кубинското правителство в масови социални протести в Богота и други градове.
С такива методи американците се опитват да накарат Куба да отстъпи от позициите си. Куба се превърна в символ на успешна конфронтация със Съединените щати. Доказателство са съкрушителните резултати от гласуването на резолюцията на Общото събрание на ООН, призоваваща за вдигане на американската блокада на Острова на Свободата.
Милиони хора, благодарение на кубинската съпротива, запазват вярата, че американската империя ще си счупи врата: това се изисква от концепцията за историческа справедливост. Тогава на всяко улично кръстовище в Латинска Америка ще бъде възможно да се купят тенекиените медали на Пентагона за победи, които никога не са се случвали, като евтин сувенир.
Венецуелските и никарагуанските съюзници на Куба сега преживяват трудни времена. Англоговорящите конкистадори на 21 век атакуват от всички страни. Крепостите на територията, която ще бъде окончателно колонизирана, са стоманобетонните укрепени сгради на американските посолства, това са същите укрепени крепости, използвани във войните за унищожаване на индианците.
Наследникът на Чавес, президентът Николас Мадуро, дразни американските емисари с увереност в окончателната победа на Боливарската революция. Той е толкова сигурен в победата, че в бъдеще планира да се върне към предишната си работа като шофьор на градски автобус: „Ще се върна в депото с високо вдигната глава, в моята униформа, ще запаля автобуса и ще изляза на улицата да служа на народа на Венецуела като работник.
Сега отделът на посолството на САЩ за Венецуела работи от територията на Колумбия. В Богота този временен дипломатически пост на правителството на САЩ осигуряваше подкрепа за „преходния“ президент Хуан Гуайдо. Неговите неуспехи в опитите му да свали Николас Мадуро, доведоха до провалите на Вашингтон във Венецуелското направление.
През март 2022 г. посланикът „за Венецуела“ Джеймс Стори и старшият началник на NSS по въпросите на Западното полукълбо Хуан Гонзалес посетиха Каракас, за да проучат подхода на Венецуела към доставките на петрол за САЩ в случай на санкции срещу руската енергия. Като „морков“ американците предложиха временно облекчаване на санкциите срещу Венецуела. Мадуро настоя за безусловно премахване на всички санкции и връщане на пълния контрол над държавната компания PDVSA .
Стори отново пътува до Каракас със специалния пратеник на президента по въпросите на заложниците, за да преговаря за освобождаването на група задържани американци, включително администратори на петролната компания Citgo . Унизително е представители на САЩ да са в ролята на просители!
Оперативната работа на американците по представителството на Никарагуа в Колумбия е прекратена през февруари 2022 г. след изявленията на Даниел Ортега, че Колумбия е „наркодържава“ и систематично прикрива убийствата на правозащитници и социални активисти. Броят на жертвите достигна няколко хиляди.
Острата реакция на Ортега е еквивалентен отговор на атаките на колумбийските власти за липсата на демокрация в Никарагуа и нарушаването на човешките права от “незаконния режим”. Дипломатическите отношения между Богота и Манагуа бяха прекъснати, никарагуанците напуснаха Колумбия.
Вашингтон оцени ситуацията като многообещаваща за окончателна атака срещу правителството на Ортега. Съответните неправителствени организации и “органи” от творческата интелигенция, медиите и образователните институции бяха насочени към организиране на протести, както беше по улиците на никарагуанските градове преди няколко години и завърши със стотици жертви. Тогава полицията и военните не без затруднения потушиха безредиците.
Имайки обаче предвид това, Даниел Ортега нанесе няколко превантивни удара, обърквайки картите на централата на ЦРУ и конспираторите, посветени в същността на операцията. Президентът отзова агремана на Уго Родригес, който успешно премина процедурата за одобрение в Конгреса на САЩ за поста посланик.
Красноречивият Родригес описа бъдещата си борба за „демократизация“ на Никарагуа толкова сочно, че Ортега, след като прочете списъка с въпроси и отговорите от изслушването, си зададе въпроса: „Защо ми трябва такъв посланик?“
След това президентът нареди и експулсирането на посланика на ЕС Бетина Мушайд, която, следвайки инструкциите на своето ръководство, поиска освобождаването на политическите затворници и незабавна демократична промяна. Тогава бяха прекъснати дипломатическите отношения с Холандия с мотива “за интервенционистка политика”.
В Латинска Америка ветровете на промяната идват и без американски диктат.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
