КОНСПИРАЦИЯ

САЩ ли убиха президента на Иран?

Американски медии с уникални версии за смъртта на Ебрахим Раиси

Президентът Ебрахим Раиси, чийто хеликоптер се разби в северозападната част на Иран в неделя, беше едновременно държавен глава на Иран и кандидат, който се бореше да наследи възрастния фактически управляващ страната, върховния лидер Аятолах Али Хаменей, пише сп. “Тайм”, цитирано от Дир.бг.

И двете политически позиции са свързани с повишено ниво на риск, приблизително сравнимо с това при пътуване по въздух в Иран – където авиационната безопасност, компрометирана от десетилетията на санкции и неравномерна поддръжка, е отнела живота на почти толкова висши ирански служители, колкото и войната в сянка с Израел, която също е надвиснала над смъртта на Раиси, отбелязва изданието.

Причината за катастрофата, при която загинаха и иранският външен министър Хосейн Амирабдоллахиан, губернаторът на иранската провинция Източен Азербайджан и други, е в процес на разследване. Но всяка официална констатация ще бъде отворена за тълкуване – подобно на фойерверките, които избухнаха по улиците на Техеран в неделя вечер: дали са празнували навечерието на празника, отбелязващ раждането на Реза, известен като Осмия имам? Или смъртта на Раиси, известния с твърдата си линия президент?

Подозренията са много. Катастрофата се случи два месеца след като Иран предприе масирана ракетна атака и атака с дронове срещу Израел в отговор на израелския въздушен удар, при който на 1 април в Сирия бяха убити двама висши ирански генерали. Първоначалният отговор на Израел на безпрецедентната директна атака на негова територия беше толкова приглушен, че може да се определи като символичен: насочен към зенитна батарея, охраняваща ядрен обект.

За тези, които са склонни да вярват, че катастрофата е била разплатата на Тел Авив, мястото на инцидента насърчава спекулациите. Хеликоптерът на Раиси е паднал в планинска гора близо до границата с Азербайджан, който е най-малко приятелски настроеният от съседите на Иран – отчасти защото поддържа отношения с Израел и има история на сътрудничество с Мосад, пише изданието.

Но времето също може да е станало причина за катастрофата. Иранската държава съобщи, че усилията за откриване на мястото на катастрофата са били възпрепятствани от мъгла, ветрове и проливен дъжд, и публикува кадри на спасителни екипи, които бързат в гъстата мъгла.

И накрая, има и вътрешна политика на Ислямската република – известна с жестокостта си в най-добрите времена, но още повече предвид постоянните слухове, че Хаменей, който управлява от 35 години, е болен.

“Смъртта на Раиси ще създаде криза на наследството в Иран”, заяви Карим Саджапур, старши сътрудник във Фондацията за международен мир “Карнеги”, пред “Тайм” в неделя, когато водещите по държавната телевизия се облякоха в черно. “Той и Мохтаба Хаменей – синът на 85-годишния върховен лидер – са единствените кандидати, за които се говори като за наследници. В конспиративната политическа култура на Иран малцина ще повярват, че смъртта на Раиси е случайна”.

63-годишният Раиси процъфтява в тази конспиративна култура. Името на неговата политическа фракция – Асоциация на войнстващото духовенство – подсказва мястото му в авторитарната теократична система, която през 1979 г. замени монархията, управлявала Иран през по-голямата част от ХХ век. Раиси прави кариера като изпълнител, като служи като прокурор в различни провинции и демонстрира своята ангажираност като хардлайнер. В края на 80-те години на миналия век той е член на “комитета на смъртта”, който според правозащитни организации е разпоредил екзекуцията на хиляди политически затворници без съдебен процес.

Екзекуциите нарушават плана за наследяване на Великия аятолах Рухола Хомейни, шиитския духовник, който ръководи революцията от 1979 г., след като собственото му възмутено протеже заявява “Казах, че ще те следвам навсякъде, но няма да те следвам в ада.” Вместо това работата е поверена на Хаменей, човек с подобно име, който бързо е повишен в аятолах. През следващите десетилетия Раиси също се издига, като в крайна сметка оглавява съдебната система, която е на пряко подчинение на лидера.

Раиси обаче няма видими политически последователи извън лоялните на режима, които съставляват около 20% от 88-милионното население на Иран. Избирането му за президент през 2021 г., при рекордно ниска избирателна активност и твърдения за фалшификации, беше възприето от наблюдателите като сигнал, че “системата”, както иранците наричат управляващия апарат, вече не смята изборните длъжности за необходим клапан за натиск върху мнозинството от иранското общество, което негодува срещу комбинираното управление на твърдолинейните духовници и Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Тази сметка оцеля след най-силното вътрешно предизвикателство към режима от десетилетия насам, когато жените поведоха общонационални протести, продължили месеци след смъртта на Махса Амини през септември 2022 г., която беше задържана от “полицията на нравите”. Повече от 500 протестиращи бяха убити от силите за сигурност на режима, а повече от 20 000 бяха арестувани.

Година по-късно Раиси беше в Ню Йорк, за да посети Организацията на обединените нации. Защитен с дипломатически имунитет от арест по обвинения за екзекуциите от 1980 г., той използва срещата с американски репортери, за да се похвали, че въстанието “Жена, живот, свобода”, за което обвини САЩ и Европа, се е провалило.

Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер веднага възниква въпросът кой ще го наследи начело на правителството, пише по същата тема агенция Блумбърг. Раиси не само се очакваше да наследи 85-годишния върховен лидер аятолах Али Хаменей, но смъртта му има последици и за бъдещето на един от най-могъщите постове в Близкия изток.

Каква е разликата между върховен лидер и президент?

Върховният лидер, известен още като Велаят-е Факих в шиитската ислямска теология, е върховният властител в Иран и отговаря за вземането на всички важни решения, свързани с държавата. Върховният лидер, длъжност, установена след Ислямската революция от 1979 г., е също така държавен глава и върховен главнокомандващ.

За тази длъжност се допускат само мъже. Според вида ислямско право, което се прилага в Иран, тя трябва да бъде дадена на високопоставен шиитски теолог, който трябва да е с ранг поне на аятолах – макар да е спорно дали самият Хаменей някога е достигнал това ниво.

Междувременно президентът в Иран е ръководител на изпълнителната власт в страната и се избира в строго проверен изборен процес на всеки четири години. Президентът контролира правителството и, в зависимост от политическия произход и силата на този човек, може да натрупа голямо влияние върху държавната политика и икономиката.

Какво се случва сега?

Според конституцията на Иран при смърт на президента първият вицепрезидент поема временно ръководството. Заедно с ръководителя на съдебната система и председателя на парламента те провеждат нови президентски избори в рамките на 50 дни. В този случай изглежда сигурно, че временният лидер ще бъде Мохамед Мохбер, бивш офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция и бивш ръководител на фонда, който се грижи за активите на Ислямската република.

В очевиден опит да разсее всякаква обществена загриженост относно стабилността на правителството, Хаменей говори за отсъствието на Раиси в неделя вечерта – още преди смъртта му да бъде потвърдена – и заяви, че хората не трябва да очакват никакви смущения в начина на управление на страната.

Какво е въздействието на смъртта на Раиси върху Иран и региона?

Един от големите въпроси, повдигнати от смъртта на Раиси, е как отсъствието му вероятно ще се отрази на битката за това кой ще наследи Хаменей като върховен лидер. Това е въпрос, който занимава учени, длъжностни лица и анализатори с напредването на възрастта на Хаменей.

Смъртта на Раиси може да има последици и за отношенията на Иран с останалата част от региона. Иран подкрепя редица прокси групировки, най-мощните от които се борят срещу Израел. Корпусът на гвардейците на ислямската революция ще се стреми да гарантира, че враговете на Иран няма да се възползват от момента на сътресения. Раиси също така бе на власт в период на затопляне на връзките с арабските държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, и макар че е вероятно тази политика да продължи, всеки нов лидер може да има различни приоритети.

Кой е следващият на опашката за върховен лидер?

В сложната и доста непрозрачна политическа структура на Иран на практика няма официални или публични места, където въпросите за наследника на Хаменей да се обсъждат открито. Но от известно време анализатори, официални лица и учени, близки до политическия естаблишмънт, споменават и Раиси, и сина на Хаменей – Мохтаба, като основни претенденти.

Смъртта на Раиси означава, че сега Мохтаба ще бъде смятан за човек, който има ясен път към висшия пост. Но това би било и рисковано назначение. Иран има тежко наследство, свързано с концепцията за наследствено управление – лидерите на Ислямската революция от 1979 г. категорично се противопоставят на всякакъв вид система, която наподобява монархията, която те са свалили.

Популярността на Мохтаба също никога не е била проверявана, той не се появява често на публични места. Върховният водач трябва поне да изглежда, че има автентична подкрепа от масите, които подкрепят настоящата религиозна система, за да има някаква легитимност, пише още Блумбърг.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 56

Related Topics:анализ измама конспирация корупция криза лъжа политика свят

Up Next

Марджъри Тейлър-Грийн: ФБР на Байдън е дала зелена светлина ДА БЪДЕ УБИТ ТРЪМП!

Don't Miss

Тайният спонсор на Ваня Григорова

КОНСПИРАЦИЯ

„Хизбула“ започва партизанска война в Европа?

Бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев очаква атентати като този в Сарафово

Групировката „Хизбула“ е обезглавена и обезкървавена след брилянтно проведената военна операция на Израел, но все още не е загубила напълно своите съпротивителни сили, а това, което е по-опасно за нас европейците, е, че може да започне партизанска война на нашия континент, каза в „Тази сутрин“ по бТВ бившият заместник-външен министър Милен Керемедчиев.

„Хасан Насрала, който бе убит при ударите в Ливан през последните дни, беше човека, който даде зелена светлина за атентата в Сарафово, а той бе сред най-големите в Европа. Такъв тип отмъщения заради убийството му е много вероятен и е много по-постижим за обезкървената и обезглавена „Хизбула“, добави той.

„Между оцелелите командири на „Хизбула“ вече няма никаква комуникация. Цялото военно ръководство на групировката е унищожено. Затова ще има и сухопътна операция. Израел може много бързо да навлезе в ливанската територия“, коментира Керемедчиев.

„Тази военна операция на Израел ще влезе в учебниците и ще изучава от специалните служби по целия свят, защото има сблъсък на армия, която оперира с прийоми от миналото („Хизбула“), с остарели ракети, с пейджъри срещу въоръжена със съвременни средства войска. Израел показа какви ще са военните операции в бъдещето“, добави той.

„Този сблъсък показва, че тези армии от миналото нямат бъдеще, защото видимо е, че начина, по който оперират, не води до успех. Червената линия бе прекрачена с изстрелването от страна на „Хизбула“ на първата балистична ракета и Израел осъзна, че вероятността Иран да снабди с такива оръжия и хутите, и групировката в Ливан е много голяма. Затова и предприеха тази масирана атака“, заяви бившият заместник-министър.

„Има още няколко стъпки, които израелската армия ще трябва да предприеме. Най-вероятно войната ще завърши със сухопътна операция“, прогнозира той.

„Операцията с пейджърите прозвуча малко смехотворно, но става въпрос за изваждане от строя на над 3000 командири. В момента, в който тези устройства гръмнаха, тези хора, тръгнаха да търсят помощ, т.е. излязоха от своите скривалища. По този начин израелската армия разбра тяхното местоположение. Последваха въздушни атаки на израелските ВВС в кварталите, където са се крили тези ръководители“, обясни експертът.

„Убийството на Насрала е голям успех за израелската армия. Той се бе превърнал в „Хизбула“, най-влиятелният политически лидер в Ливан беше. Няма червени линии, които тя да не прекрачи“, подчерта той.

„Целта на сухопътната операция няма да е завземане на целия Ливан, а създаване на буферна зона, за да могат да се завърнат израелските граждани в своите домове“, изтъкна Керемдчиев.

„САЩ стават все по-ангажирани с този конфликт. Затова и Иран не желае точно сега пряка конфронтация с Израел“, подчерта той. „Определени клетки в Израел и в Европа може да бъдат активирани. Може израелски компании и мисии да станат цели“, предупреди бившият заместник-министър.

Според него хутите не са противник, който трябва да бъде подценяван. Видяхме, че те успяха да спрат цялото корабоплаване през Червено море, каза още той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

КОНСПИРАЦИЯ

600 000 души готови да продадат гласа си

Над 1000 са досъдебните производства за купуване на гласове за общо девет проведени вота от 2021 година насам

Над 600 000 българи са готови да продадат гласа си, сочи проучване на “Галъп Интернешънъл Болкан”, направено преди последните избори. На този фон – над 1000 са досъдебните производства за купуване на гласове за общо девет проведени вота от 2021 година насам, сочи справка за “По света и у нас” в прокуратурата. Ефективните присъди са в пъти по-малко. Вече 9 години пък се чака окончателно решение по дело за търговия с гласове в Свищов.

Сигналът за търговия с гласове в Свищов е от 2014-та година. Трима са подсъдимите за това, че са предлагали пари и материални облаги. Единият е Илдънай Ахмедов, тогава кандидат за депутат от ДПС и директор на общинската фирма по чистота по това време, другите са бившият председател на мюфтийството и сина му. През 2017-а Районният съд в Свищов произнася осъдителни присъди, горната инстанция ги оправдава пет години по-късно. Районната прокуратура протестира и въртележката продължава с това, че тримата получават по 3 години условна присъда и обжалват пред Върховния касационен съд. В Свищов вече почти никой не помни, че преди 10 години в града е имало задържани за търговия с гласове, а в квартал „Чифте кафене“ отричат някога да са раздавани пари по изборите.

“Илдънай Ахмедов? Познавам. Не е лошо момче… Беше навремето председател на ДПС…

БНТ: А чували ли сте, че е бил обвиняем по дело за търговия с гласове?

– Не е имало подкупване на гласове, това-онова – не. Нито пък знам, че е бил подсъдим.

БНТ: А познавате ли Генчо Конов?

– Познавам го и той е от града, само че не е от нашия квартал. Свестен човек и той беше”, коментира жител на града.

От прокуратурата посочиха, че най-много – 616 досъдебни производства против политическите права на гражданите са образувани през 2021 година, когато имаше три парламентарни и президентски избори в два тура. След това намаляват, а на вота “2 в 1” на 9 юни, когато гласувахме за национален и Европейски парламент, те са общо 105. За период от 6 години осъдени на лишаване от свобода, с влезли в сила присъди, са 17 лица, показва справка на Министерството на правосъдието.

На този фон – на последните избори всеки десети е бил готов да си продаде гласа, според данните от представително проучване на “Галъп Интернешънъл”, проведено между 24 май и 4 юни, сред 1003 пълнолетни граждани.

“Малко по-високи са дяловете на съгласие сред хора, които имат икономически затруднения, с ниски доходи, от малки населени места, различни етнически общности също отговарят в по-голяма степен, че биха продали гласа си. Също така хора с ниско образование. Общо взето хора, които подлежат на контрол. Този въпрос, който сме задали преди изборите на 9 юни, е задаван и предишни години, да речем през 2019-а и резултатите показват абсолютно същите отговори. Тези 11 на сто, ако ги сметнем като хора, отговарят на около 600 000 пълнолетни граждани, но трябва да имаме предвид все пак, че тези, които отговарят “не знам” не сме сигурни, че не биха постъпили по същия начин и тази бройка да набъбне до 800 000 и повече”, обясни Яница Петкова от “Галъп интернешънъл болкан”.

Социолозите напомнят, че колкото по-ниска е избирателната активност, толкова повече купените гласове ще изкривят крайните резултати.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 12

КОНСПИРАЦИЯ

Наистина ли „ще загубим“ няколко милиарда, Петкова?

Другарко Петкова, вие тъпа ли сте, проста ли? Кое е по важно, стотиците хиляди работни места или вашият мръсен егоистичен джоб и този на вашите съзаклятници???

Разбира се пак става въпрос за „Зелена сделка“ на брюкселския идиотизъм, а не за изхвърлени на улицата миньори и обезлюдени градове и села

Изявлението само по себе си звучи страшно, долно, гадно, просташко, мутренско, егоистично – при прочитането на тези редове човек изпитва огромно чувство за вина. Разбира се, това е „най-тежката хипотеза“, уточнява финансовият министър и тук може да въздъхнем с облекчение и надежда – белким ни се размине тази катастрофална загуба.

За какво точно става въпрос?

Става въпрос за безумната „Зелена сделка“ на брюкселския идиотизъм, който налага идеологическа матрица върху европейските икономики и директно съсипва индустриалното развитие на цяла Европа.

В името на какво?

В името на безумната идея за „борба с климатичните промени“ и фиксацията върху „климатична неутралност“. Новият враг на либерал-екстремистката налудност е въглеродният двуокис – това е новият „кулак“, новата „недоубита буржозна класа“ и новият „враг на народа“.

Няма никакво значение, че само 0.04% от атмосферата е въглероден двуокис. И от тях само – познайте колко процента за причинени от човешка дейност?

Може би всичките? Не, разбира се. Може би 10%, или пък 20%? Не.

От тези 0.04% въглероден двуокис в атмосферата от човешка дейност са причинени 0.01%!

И ако за първото число има обективни изходни данни – атмосферните данни са общодостъпни за всички любознателни и добре оборудвани изследователи, то за второто число данните никак не са сигурни. Подозрително настроените биха предположили, че са завишени от тези, които правят пари на гърба, първо, страха на хората и, второ, ентусиазмът на полезните климатични идиоти.

Попитайте колко стотици милиона лева са дълговете на столичната Топлофикация заради задължението й да си купува „въглеродни емисии“ за „борба с климатичните промени“. Да, точно така – който ползва енергия от топлоелектрически централи /ТЕЦ/, той трябва да си купува „въглеродни емисии“. Тоест да плаща „въглероден данък“ на институционализираната международна „климатична“ мафия, която незнайно как ползва общо събрани милиарди, за да се бори с климатичните промени. Направиха си хората световна борса за търговия на „въглеродни емисии“ и разиграват стотици милиарди – само за периода от 2015 година до 2020 година цените на един тон емитиран СО2 са скочили 100%! Заедно с това и печалбите на климатичната мафия.

Питате се защо тогава Топлофикация-София например предлага все още човешки цени на топлото през зимата? И защо не са станали тройни и четворни цените на парното?

Защото взема заеми, разбира се.

А защо взема заеми? Защото ако обяви наложените от климатичните мафиоти шокиращо надути цени, тогава хората ще откажат да ги плащат, защото просто не могат да си го позволят. И като скочи София, ще падне правителството. А то даже не може и да стане, ако вземем предвид факта, че за 6 броя парламентарни избори се направиха 2 правителства – едното изкара 6 месеца, а другото – 9 месеца.

Така че Топлофикация-София е бомба със закъснител, това е истината.

И тук възниква основният въпрос: какво общо има всичко това с притесненията на госпожа Людмила Петкова, финансов министър на това, което е останало от българската държава?

Както и с тъжните песни на други политици, повтарящи един и същ рефрен.

Има всичко общо.

Първо, кои сме тези „ние“, които „ще изгубим милиарди“, ако не играем по свирката на зеленясалите брюкселски либерал-екстремисти?

Когато т.нар. системни политици у нас говорят за „милиарди, които ще изгубим“ те имат предвид себе си. Защото огромната част от евросубсидиите се усвояват от минимален брой корпоративни структури у нас, като се превръщат непропорционално разпределено богатство и увеличават социалното неравенство. И като бонус убиват конкурентноспособността – защото са антипазарна мярка.

Второ, налагането на либерал-екстремистката „зеленистка“ матрица върху българската икономика води до окончателното запустяване на цели региони в България – справка, Старозагорска област. С какво тези „милиарди, които ще изгубим“ ще компенсират обезлюдяването на цели региони, които ще изгубим? С какво?!

Какво добро донесоха на България онези въображаеми милиарди компенсация за затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“?

Който си спомня гръмките обещания на министъра по евроинтеграцията тъпата заспа Меглена Кунева в правителството „Станишев“ – той ще си отговори на въпроса: нищо добро не донесоха. Същото ще стане и с тези „милиарди, които можем да изгубим“. Защото най-вероятно брюкселските пудели у нас ще успеят да наложат безумните мерки на ЕК от т.нар. Пътна карта за климатична неутралност.

И тогава ще стане ясно, че тези милиарди с нищо няма да компенсират захвърлените на улицата миньори и обезлюдените български села и градове. Само че вече ще бъде късно. Както вече е късно за първите 4 блока на АЕЦ. Корумпираната политическа класа у нас иска да докопа много пари, от които да краде, като се оправдава с „началниците“ от Брюксел.

Ето това е истината за едни „милиарди, които ще загубим“. Няма да ги загубим ние, народът. Ще ги загуби политическата мафия у нас.

Александър Урумов