СВЯТ

ETS-2: Брюксел ни слага измислен въглероден данък

През 2027 г. в Европейския съюз предстои да влезе в сила нова система за търговия с въглеродни емисии – т.нар. ЕСТЕ-2 (ETS2).

За разлика от досегашния модел, който обхваща основно индустриалните замърсители, новата система ще включи и сектори, които досега не бяха обект на регулиране: сградния фонд, сухопътния транспорт, малкия бизнес и – за първи път – домакинствата. Въпреки че новината не се радва на широка публичност, тя вещае сериозни последици за милиони европейци, особено за домакинствата с ниски доходи.

Новата система предвижда търговия с емисии на въглероден диоксид в сектори, където емисиите са пряко свързани с ежедневните разходи на гражданите. Това включва отоплението на жилища с въглища, газ и мазут, както и използването на бензин и дизел за личен транспорт. Идеята е доставчиците на горива – например енергийните компании или петролните фирми – да закупуват квоти за емисии, които да отразяват вредите, нанесени на климата. Те, от своя страна, ще прехвърлят цената върху крайните потребители – тоест, върху всички нас.

Очаква се търговията с емисии да оскъпи:

горивата за лични автомобили (бензин, дизел);
отоплението с природен газ, въглища и нафта;
енергийните услуги в по-старите сгради, които са слабо енергийно ефективни.
Макар че на пръв поглед това изглежда като стъпка към устойчиво бъдеще, мнозина експерти и граждански организации изразяват сериозни притеснения.

Удар върху домакинствата с ниски доходи

Най-силно засегнати от новата система ще бъдат домакинствата, които разчитат на по-евтини и по-замърсяващи източници на отопление – въглища, дърва, мазут. Именно тези горива често се използват в селските райони и в по-бедните части на Източна Европа, включително и в България. Цената на отоплението при тях ще се повиши значително, без да имат реална алтернатива в краткосрочен план.

Освен това:

разходите за транспорт също ще нараснат, особено за хората, които живеят в периферията или на село и не могат да разчитат на градски транспорт;
жилищата, които не са санирани или енергийно обновени, ще генерират по-големи разходи за отопление, респективно – по-големи сметки.

Според анализа на Европейската комисия, общото увеличение в цената на горивата до 2030 г. може да достигне около 10 евроцента на литър, ако не бъдат взети компенсаторни мерки. Тази сума сама по себе си не изглежда драматична, но ефектът от нея ще бъде натрупващ се и ще се усети най-остро при хората с ограничен бюджет.

Какви мерки се предвиждат за компенсиране?

ЕС предвижда създаване на специален Социален климатичен фонд (Social Climate Fund), който ще започне да функционира още от 2026 г. Целта на фонда е да подкрепя уязвимите групи чрез:

помощи за плащане на сметки;
субсидии за саниране на жилища и енергийна ефективност;
финансиране за преход към по-чисти отоплителни системи;
подкрепа за електрически или по-екологични транспортни решения.
Общият бюджет на фонда е около 86 милиарда евро за периода 2026–2032 г. Въпреки това анализатори предупреждават, че тези средства може да се окажат недостатъчни при високи пазарни цени на въглерода. Според данни на Брюксел, приблизително 70 милиона души в ЕС могат да изпаднат в така наречената „енергийна бедност“, ако не се приложат ефективни мерки за защита.

Какво означава това за България?

България е сред държавите членки, които най-силно ще бъдат засегнати от новите правила, поради високия дял на домакинства, използващи твърдо гориво за отопление, и по-ниския среден доход на населението. Затова за страната ни е от решаващо значение как ще бъдат разпределени средствата от Социалния климатичен фонд и дали националната администрация ще успее да разработи програми, които действително да стигнат до хората в нужда.

Въпросът е и политически – налагането на нови „въглеродни данъци“ върху домакинствата би могло да доведе до социално напрежение, ако не бъдат съчетани с адекватни и навременни компенсации.

Промяната в системата за търговия с емисии е част от по-широкия план на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., но тя носи със себе си конкретни и осезаеми предизвикателства за милиони домакинства. Ако тези предизвикателства не бъдат адресирани чрез ясна политика и социална подкрепа, резултатът може да бъде повече неравенство и разочарование от зелената трансформация. ЕСТЕ-2 е още един пример как добрите намерения могат да се сблъскат с реалностите на ежедневния живот на обикновения гражданин.

Post Views: 424

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия политика свят скандал

Up Next

Германия и Европейският съюз се превръщат в Четвъртия райх

Don't Miss

Иpaн пpeдyпpeди CAЩ и Изpaeл c oщe пo-мoщeн oтвeтeн xипepзвyкoв yдap в cлyчaй нa нaпaдeниe

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 25

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 28

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ