„Това момче има огромен властов ресурс и е наистина опасно за демокрацията“

Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото

Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.

На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.

При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.

Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа

степента на зависимост на Бойко от „феномена“,

която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.

Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.

Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.

Точно страхът работи в полза на корпулентния.

Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.

Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.

Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.

Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.

А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.

Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.

Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.

И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

„Това момче има огромен властов ресурс и е наистина опасно за демокрацията“

Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото

Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.

На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.

При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.

Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа

степента на зависимост на Бойко от „феномена“,

която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.

Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.

Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.

Точно страхът работи в полза на корпулентния.

Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.

Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.

Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.

Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.

А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.

Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.

Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.

И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Симулация на ядрен удар по Лондон, като твърди, че атаката ще доведе до стотици хиляди жертви и два милиона пострадали. Това пише базираният в Унгария консервативен сайт RMXnews. Видеото е публикувано в контекста на напрежението между Русия и Запада и промяната на руската ядрена доктрина. Критично припомня, че обхвата на удари от страна на Русия бяха включени и страни, които я атакуват с конвенционални оръжия, независимо, че нямат ядрен арсенал, но са в съюз с ядрени държави.

Четириминутният видеоклип описва предполагаемите последици от ядрен взрив с мощност 750 килотона над Уестминстър, в центъра на столицата на Обединеното кралство.

Дикторът зад анимираните стимулационни кадри описва незабавните разрушения, които ще последват, като прогнозира, че районите в радиус от 5 км, включително Камдън, Кенсингтън и Брикстън, ще претърпят най-сериозни или по-точно катастрофални разрушения.

„При детонацията огнено кълбо, горещо като слънцето, бързо се разширява, достигайки радиус от 950 метра. Всичко, което е попаднало вътре в това огнено кълбо, се изпарява незабавно“, обяснява дикторът и добавя, че засегнатите „няма да усетят нищо“, т.е. няма да имат време за това, защото експлозията ще се случи твърде бързо, за да се задейства реакцията на човешките нерви.

„В радиуса на взрива броят на жертвите може да надхвърли 250 000 души, а други 600 000 да получат сериозни наранявания“, добавя обясняващият още зад кадър.

Освен това симулацията твърди, че още над 450 000 души ще получат изгаряния трета степен, наранявания, свързани с летящи и падащи отломки, и радиационна болест (позната и като лъчева), като общият брой на загиналите ще достигне приблизително 850 000 души. (Продължава след видеото)

Видеото прогнозира, че над един милион души ще получат дългосрочни травми, като много от тези наранявания ще се окажат фатални в дните и седмиците след атаката.

„С течение на времето към броя на загиналите ще се прибавят още около 100 000 души“, добавят те.

„Видеото, първоначално публикувано преди три месеца, е разпространено отново в момент на повишено напрежение между Русия и западните държави, което съвпада с продължаващите обсъждания във Великобритания относно снабдяването на Украйна с ракети Storm Shadow, които биха позволили на Киев да нанася удари по цели дълбоко в руската територия. Предаването изглежда е опит на руски медии, свързани с държавата, да окажат психологически натиск върху британските политици, докато те обмислят по-нататъшна военна помощ за Украйна„, заключва RMXnews.

Дмитрий Медведев, зам.-председател на руския съвет за сигурност

Същевременно зам.- председателят на руския съвет за сигурност Дмитрий Месведев изезе с позиция в своя канал в Телеграм, озаглавена „Чаканото събитие“. В нея той е категоричен, че промяната на ядрената доктрина от страна на руския президент Владимир Путин „може да охлади пламенността на онези противници, които все още не са загубили чувството си за самосъхранение“

Ето и цялата позиция на Дмитрий Медведев без съкращения:

„Президентът на Русия очерта подходите към новата редакция на „Основи на държавната политика“ в областта на ядреното възпиране. Основните промени са следните.

1 Агресията срещу Русия от страна на държава, която не притежава ядрено оръжие, но с подкрепата или участието на държава, притежаваща ядрено оръжие, ще се разглежда като съвместно нападение. Всички разбират за кои държави става дума.

2. За Беларус като наш най-близък съюзник ще бъде създадена равностойна ядрена защита. За „радост“ на Полша и многобройните натовски пигмеи.

3. Масовото изстрелване и пресичане на нашата граница от вражески средства за въздушно-космическо унищожение, включително самолети, ракети и БЛА, при определени условия може да стане основа за използване на ядрено оръжие. Повод да се замислим не само за прогнилия неонацистки режим, но и за всички врагове на Русия, които тласкат света към ядрена катастрофа.

Ясно е, че всяка ситуация, която дава основание да се премине към ядрена отбрана, трябва да се оценява в съчетание с други фактори, а решението за използване на ядрено оръжие ще се взема от върховния главнокомандващ. Самата промяна в нормативните условия за използване на ядрени компоненти от нашата страна обаче може да охлади пламенността на онези противници, които все още не са загубили чувството си за самосъхранение. А за тъпоглавите ще остане само римската максима: caelo tonantem credidimus Jovem Regnare…. (Когато гръм прогърмя в небето, ние повярвахме в управляващия Юпитер)

На 13 септември бе завъртяно друго видео в социалните мрежи, в което списание Time разглежда от началото до края една възможна ядрена война и почти цялото изчезване на човечеството по време и след нея. Очевидно напрягането на отношенията между Запада и Русия притеснява хората по света. Критично публикова тогава материал по темата.

„Какво би се случило, ако между Русия и Съединените щати избухне пълномащабна ядрена война? Когато едната страна в конфликта изстреля ядрени ракети, другата страна ще ги засече и ще отвърне на удара, преди те да са поразили целите си.“

Според сценария във филма, една американска подводница изстрелва балистични ракети от западната част на Норвегия. И апокалипсисът започва!

Според изчисленията те ще достигнат Русия за около 10 минути. А руските ракети, изстреляни съвсем кратко време по-късно в отговор от Москва на Америка, минавайки през северната част на Канада, ще ударят САЩ няколко минути след попаденията на територията на Руската федерация.

Още след първите удари – високочестотни електромагнитни импулси – ще изпържат електрониката и електрическите мрежи на хиляди километри, електромагнитният импулс ще бъде десетки хиляди волта на метър. Следващите попадения ще засегнат командни и контролни центрове и подземни ракетни силози.

Междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране ще пристигнат след половин час. Целите ще бъдат мегаполисите – градове и столици.

Всеки удар ще създаде огнено кълбо – нагорещено до червено като повърхността на слънцето. После идва ред и на радиоактивния облак.

Всеки удар ще създаде огнено кълбо – нагорещено до червено като повърхността на слънцето. После идва ред и на радиоактивния облак.

Силните експлозии ще изпепелят хората наоколо и всичко ще бъде стопено в пламъци. Разширяващото се огнено кълбо ще предизвика взривна вълна, която ще нанесе щети на сградите, буквално изличавайки най-близките.

Великобритания и Франция разполагат с ядрени арсенали и съгласно петия член от устава на НАТО са длъжни да защитават САЩ. Така че Русия ще нанесе удари и по тях, предполагат авторите от видеото.

Огнени бури ще погълнат много градове. После идва черната ядрена зима!

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes