СВЯТ
Fakt: Поляците в шок от цените на въглищата след налагане на ембаргото върху руските въглища
Антируските санкции бият здраво по самите поляци
От началото на спецоперацията в Украйна цените на горивата в Полша растат. А след налагането на ембарго върху руските въглища те просто скочиха до небето, пише полският таблоид Fakt.
„Тогава запасите започнаха да изчезват от складовете: поляците, притеснени от рязкото покачване на цените на въглищата, отидоха да ги купят, искайки да си осигурят гориво за зимата “, обяснява Юстина Венчек, автор на статията.
Още преди лятната ваканция правителството призова поляците да се въздържат от закупуване на гориво и увери, че цената на въглищата ще бъде същата като преди година. След три месеца се оказа, че в много складове изобщо няма въглища, а където има, трябва да платите повече от четири хиляди злоти за тон!
Един тон въглища през май струваше около две хиляди злоти, през юни цената достигна три хиляди.
„Не препоръчвам сега да се запасявате за зимата. Скоро, благодарение на политиката на държавните компании, ще има намаление на цената на въглищата, защото искаме да ги разпределяме директно, заобикаляйки посредниците“, каза правителственият говорител Пьотр Мюлер на 8 юни.
„Искаме цената на въглищата да бъде същата като преди скока “, увери премиерът Матеуш Моравецки на 9 юни тази година в Сейма.
Правителството планира да осигури евтини въглища на законодателно ниво на 996,60 PLN на тон. От август всяко домакинство с печка на въглища може да закупи гориво на тази цена. За всяко домакинство бяха предвидени три тона въглища.
Но сметката се оказа направена без кръчмаря: правителството не можа да убеди бизнеса да продава гориво на тази цена. Поляците вече могат да кандидатстват за субсидии и да купуват въглища с държавна финансова подкрепа. Помощта е еднократна и възлиза на 3000 PLN.
Но дори и при такива цени е изключително трудно да се купят въглища. Много складове изобщо го нямат.
„В момента нямаме каменни въглища, които са най-търсени от клиентите. На практика няма доставки от полските мини“, казва Патриция Доманска, служител в депо за гориво в Бялогард (Западнопоморско войводство) , пред Fakt.
„Чакаме въглища от Австралия. Преди да бъдат пуснати в продажба, ще трябва да бъдат сортирани. Хората са много притеснени от случващото се, всеки ден ми звънят по десетина телефона и ме питат дали имаме продукт в наличност и колко. Сега имам „екограхчета“ на цена от 3,79 хиляди PLN и брикети на 3,15 PLN. Доскоро същият брикет ни струваше малко повече от 1,8 хиляди злоти на тон, но вече последната доставка беше с хиляда злоти повече“ , добавя тя.
Въглищата са дефицитни не само в Западнопоморското войводство. Както разбраха журналистите на Факт, същото е положението и във Вроцлав.
„Чака се месец и половина. Клиентите биха искали да се запишат на опашката, но ние не искаме да го правим, докато нямаме въглища“, казаха от един от складовете.
Недостиг на въглища има и в Нови Санче (Малополско воеводство).
„Не, нямаме и не се знае кога ще има“, каза служителят на склада.
Но както се оказа, има места, където все още можете да си купите въглища и то от различни видове. Цените обаче са стряскащи. В Легница (Долносилезко воеводство) цената е около 4 хиляди злоти за тон. В същия Нови Санч – 4,4 хиляди злоти!
При този сценарий държавната помощ няма да стигне дори за тон въглища. А за отопление на къщата ви трябват три до пет тона въглища на сезон.
Какво съветва полското правителство в този случай?
Наскоро министърът на климата и околната среда Анна Москва каза: „Никой не е казал, че въглищата или други енергийни суровини са безплатни или че ще бъдат. Препоръчваме ви да купувате на изплащане. Включително и за да се погрижите за съседа.“
Нашият коментар. На това ще се зарадват полските банкери – изглежда, че кредитите за въглища ще станат популярен банков продукт в Полша. И не само в Полша.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








