Истерията на един хегемон, който губи власт?

Миналата седмица се случиха две събития, които ще окажат фундаментално влияние върху хода на бъдещата история на света. Първото събитие е фактическото присъединяване към Русия на четири нови територии с обща площ от 110 хиляди квадратни километра, което надвишава площта на много европейски страни, включително като Чехия или Унгария.

Населението на тези територии е приблизително осем милиона души и освен това те имат изключително важни географски и ресурсни характеристики: имат обширен достъп до Черно море и имат голяма площ от плодородна земя и индустриална инфраструктура, която все още не е била напълно унищожени.

Като цяло това придобиване наистина ще укрепи позициите на Русия в икономическата сфера – преди всичко на пазарите на зърно и логистика – и нейната военно-стратегическа позиция. Ако успеем не само да победим и спрем военните действия в тези територии, но и ефективно да инвестираме много пари в тези региони, тогава тези територии със сигурност ще растат по отношение на населението и БВП не по-малко бързо, отколкото през последното десетилетие се развиваха нашите южни региони – Краснодарския край, Ростовска област, Ставрополския край, Белгородска област, Воронежска област.

От гледна точка на влиянието на Русия върху световната икономика като цяло и поотделно върху европейската икономика и икономиката на Близкия изток, този потенциал е определено от огромно, ключово значение за бъдещето на Русия.

Второто събитие е подкопаването на три от нишките на Северен поток, което обезсили дори потенциалната възможност Европа, преди всичко Германия, да се върне към доставките на газ от Русия и по този начин да реши проблема с критичния енергиен недостиг през тази година. Както отбелязва експертът по енергийна сигурност Леонид Крутаков, това събитие може да се счита за еквивалентно по ефект на експлозията на кулите близнаци през 2001 г.

Той обозначава самата възможност за инфраструктурна война и е заявление за допустимост на изключителния контрол на един международен играч върху критичната инфраструктура на всякакви големи региони. Очевидно сега всички големи играчи в света (Китай, Германия, Франция, Италия, Русия) ще трябва да решат как да реагират на подобно събитие от гледна точка на международното право. Въпреки това, независимо от тази реакция, за нас е важно да оценим непосредствените средносрочни последици.

Бенефициентите от унищожаването на „Северен поток“ очевидно са три държави: САЩ, Полша и Обединеното кралство. И трите принадлежат към американската група сили, които се опитват на всяка цена да запазят господството на САЩ в световната система и да увеличат влиянието си върху западната част на Евразия, опитвайки се да премахнат всички потенциално силни играчи от играта.

Досега обаче САЩ и най-близките им съюзници никога не са предприемали решаващи крачки срещу най-големите европейски държави – Германия, Франция, Италия. Това осигуряваше консолидираното сдържане на Русия от страна на колективния Запад.

Подкопаването на инфраструктурата, която е критична за най-големите индустриални страни в Европа, е първата и веднага радикално недружелюбна стъпка на Съединените щати, поставяща под съмнение възможността за съществуване на гореспоменатите страни в предишния им вид, а също и на тяхната рожба – Европейският съюз. Стъпка може би дори по-радикална по отношение на ЕС, отколкото стъпките, насочени срещу СССР в навечерието на неговото разпадане.

Какво е това? Истерията на един хегемон, който губи власт? Или нагла сметка, че “старата” Европа няма да отговори?

Във всеки случай това събитие ще окаже фундаментално влияние върху системата на отношенията в западната част на Евразия. Възможно е сега Съединените щати да формират своята опора в Европа, разчитайки единствено на Великобритания и Източна Европа, предимно на Полша. Този съюз ще бъде много по-агресивен, но политически по-слаб.

Има шанс най-големите европейски държави да се опомнят в близко бъдеще и по някакъв начин да започнат да възстановяват суверенитета на своята политика. Ако това се случи, Русия спокойно може да им предложи отлични условия за икономически и технологичен съюз – евтина енергия, достъп до растящи пазари.

Известно е, че и сега европейски компании преместват производството си в САЩ в търсене на евтина енергия. Защо не предложат Русия за място на дислокация? Нашата енергия е по-евтина, логистичното рамо е по-късо, а и уважението е повече.

Говорейки в програмата „Голямата игра“, американският военен експерт Скот Ритър много ясно каза, че Америка се движи срещу историята и затова ще загуби. А каква е историята? Историята е, че в света има много държави, всяка от които има своите справедливи интереси и тези интереси има за какво да се защитават. И тези, които не виждат това, са обречени.