Руснаците, българите и другите славяни в САЩ бяха признати за „цветно“ малцинство

За американците те са чинганчук, индианеца Джо или случайно освободения Джанго

Можете да поздравите братята славяни отвъд океана: ритуалът на покаянието преди угнетената цветна общност е отменен за тях

От днес нататък славяните са признати в САЩ за „цветни“. Звездите от НХЛ Евгений Малкин и Александър Овечкин вече могат да стоят изправени на кънките, докато техните отбори пълзят пред афроамериканците. Защото Малкин и Овечкин вече са потиснати славяноамериканци.

Живеейки в Русия и опитвайки се да разберем същността на борбата „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter – BLM), ние някак подсъзнателно оценяваме движението на цветнокожите от гледната точка на „белия“ американски господин: „А защо тези афроамериканци не живеят в мир?“ Това е голяма грешка, господа. Тъй като ние не сме господа от света на “белите”, а от този на закрепостените.

Наскоро експертите от Университета на Портланд, съвместно с организацията Коалиция на цветните общности (Coalition of Communities of Color- ССС) публикуваха социологическо проучване, което изчерпателно изследва проблемите на славянското население на САЩ. Оказва се, че имигрантите от Русия, както и от Сърбия, България, Украйна, Полша и т.н., всъщност всички източнославянски народи, в ежедневието се възприемат в САЩ като расово непълноценни хора. Славяните в САЩ се сблъскват с абсолютно същите проблеми като негрите и латиносите.

През целия XX век източните славяни емигрират в обетованата американска земя, бягайки от кошмарите на двете световни войни, революциите и религиозни и политически преследвания в Европа. Именно в щата Орегон, където се намира град Портланд, живее най-голямата славянска общност в САЩ. Така че проучването от университетски учени беше повече от подробно.

Изводът на учените е, че въпреки “официалното” признаване на славяните като бели, те трябва да се разглеждат социологически като цветното население, тъй като живеят в условията на расово потисничество. Трудностите, пред които са изправени славяноамериканците при намиране на работа, получаването на образование, здравното осигуряване и ежедневната комуникация с другите групи граждани, не са типични за другите групи от бялото население на САЩ.

Дискриминацията започва, както се казва, още от прага: властите на САЩ не признават образователните дипломи на имигрантите от Източна Европа. Това незабавно отхвърля лекари, инженери и педагози на няколко стъпки надолу по социалната стълбица. А след това се появява такова явление като ”следата от Студената война”.

След Втората световна война Холивуд активно използва тактиката за „обезчовечаване“ на потенциалните врагове: сърби, руснаци, беларуси бяха представени на американеца от улицата като неукротим хищник. От 90-те години на миналия век в поп културата на САЩ – във филми и телевизионни сериали, руснаците и тези като тях бяха представяни като буйни алкохолици, бандити и шпиони. И сред тази тълпа като скала се издига скъпия Достоевски, но той е сам, а руснаците са много.

Жертвите на подобни вкоренени стереотипи са преди всичко децата на славянските емигранти. Както отбелязват в доклада си специалистите от Университета на Портланд, децата се сблъскват с подигравки в училищата заради езиковите трудности и „вълнообразния ефект“ от Студената война. И в тях по подразбиране са заподозряни като “децата на шпиони” или бъдещите лидери на “руската мафия”. Това поставя славянските деца (дори и от богати семейства) наравно с тези от бедните черни райони.

Има един интересен епизод от мемоарите на Александър Зайцев, синът на трикратната олимпийска шампионка по фигурно пързаляне Ирина Роднина, който учи и израства в САЩ. Веднъж един от неговите афроамерикански приятели го кани на парти, където се събират местните етнически пънкари. Александър поздравява своя познат с възклицанието “Здравей, негро!”, а пънкарите сграбчват бухалките, след като чуват такава обида от страна на “белия”. Но приятелят на Александър ги успокоява с думите: “Той не е бял, той е руснак!”. Всичко е ОК, руснакът е като негро, и можете да му казвате “негро”.

Освен това учените стигнаха до извода, че славяните в САЩ се характеризират с ниско участие в обществения живот и отсъствието на ресурси за лобирането на техните интереси в държавните структури е характерно за етническите групи, изправени пред проявите на расизъм – афроамериканците и латиносите, припомнят авторите на изследването.

Ако горепосочените факти не са сензация, то изводите на социолозите от Университета на Портланд направиха от тях, в известен смисъл „бомба“. Оказва се, че противно на пропагандата, славяните не са заплаха за сигурността на САЩ, а са потиснато малцинство, жертви на расизма и предразсъдъците. Братята славяни в Щатите се озоваха от една и съща страна на барикадите заедно с активистите на BLM.

Единственото, което им липсва, е да създадат собствено движение “Животът на славяните има значение” (Slavic Live Matter). Между другото, учените препоръчват в бъдещите социологически изследвания славяните да се считат не за „бяла“, а за „цветна“ група.

Дори лидерите на ССС се уплашиха от такива радикални изводи на социолозите от Портланд и статията им беше незабавно премахната от уебсайта на организацията. Имаме си достатъчно наши собствени мародери, защо ни е нужна друга конкуренция? Въпреки това докладът предизвика широк обществен отзвук в САЩ. Той показа, че русофобията е вкоренен навик в САЩ, а не е отговор на обективна заплаха.

Има над какво да се замислите. Въпреки политическите различия, ние някак си бяхме уверени, че сме наравно с “класическите” американци. И във всеки случай не се съмнявахме в цвета на кожата си. Но, не. Ние дори не сме „скитите с алчните косо разположени очи“ (по Александър Блок), ние за американците сме чинганчук, индианеца Джо или случайно освободения Джанго. Както самите представители на славянската общност в Портланд се шегуват в социалните мрежи: „Сега ние сме потиснато малцинство. Хайде да разгромим магазините”.