Друг въпрос, който се обсъжда много активно сега, е за новите войни на 21 век. За това каква роля ще играят в оформянето на новия свят. Факт е, че всеки нов свят наистина се ражда във войни. В основата на всяка империя стои голяма война и като цяло „акушерката“ на всяка нова система е войната. Какво ще стане този път? Каква ще бъде новата голяма война?
Факт е, че влизането и излизането, „входът“ и „изходът“ от епохите по правило са огледални. И този вход, като правило, има военен характер. Е, например, Тридесетгодишната война беше входът към ерата на капитализма и модерността. По съществоо това беше първата световна война, защото се водеше за световно господство.
Световните войни са феномен на капиталистическата епоха. Капитализмът е световна система и следователно войните в него са войни за световно господство. В тази 30-годишна световна война от 1618-1648г. се сблъскаха две коалиции. Коалицията от едната страна, се биеше с холандски пари. От друга страна, са били Хабсбургите. И тази война се състоеше от 4 локални конфликта, преливащи един в друг в пространството и времето. Това е чешко-пфалцкият период, датския, шведския и френско-шведския.
Следващата световна война за хегемония е англо-френската. Тя също продължи 30 години, но премина през два кръга. 7-годишен – 1756-1763 гг. А революционната и Наполеоновите войни са от 1792-1815 гг. Тоест се получават също 30 години.
След това две световни войни от ХХ век, които понякога също се комбинират в една 30-годишна война. Защото периодът между края на Първата световна война – войната, която наричаме Първа световна война – и началото на онази световна война, която наричаме Втора световна война, всъщност беше военен и беше натъпкан с войни.
И в тази война, особено в нейния последен етап, Втората световна война, въпреки факта, че САЩ, Великобритания и Съветския съюз воюваха срещу Третия райх, решаваха и други задачи. Една от тях за същите Съединени щати беше унищожаването на Британската империя.
И през 56-та година, след края на световната война, за нас – Великата отечествена война, Съветския съюз и САЩ, не конкретно съгласувайки се, но осъзнавайки интересите си, тук интересите съвпаднаха – през 56-та година победиха старата Британска империя със Суецката криза. И тя започна да се опитва да се пресъздава по различен начин, но това е отделен въпрос.
Веднъж, през 90-те години, говорих за огледалността и че най-вероятно нова 30-годишна война ще бъде изходът от епохата на модерна. Но това беше времето – особено през 90-те – на нашето приятелство между елциноидите и клинтоноидите и, естествено, никой не можеше и да си помисли за 30-годишна война.
Но когато започна сирийският конфликт, вече в 21 век, ми стана съвсем ясно, че това е началото на нова 30-годишна война. После я последва Украйна. И колкото и да продължи украинският конфликт, мисля, че след победата на Русия ще има конфликт някъде другаде, те ще се засучат някъде в Закавказието или в Арктика … Освен това, освен Русия, има също конфликт между Гърция и Турция. Няма значение, че са членове на НАТО. След това има Индия-Пакистан. И много, много други неща. Тоест старият свят ще си тръгне с кръв, а новият също ще се роди в кръв.
И най-интересното е, че на Запад вече започнаха сериозни дискусии по този въпрос. През 2009 г. американският психолог от Харвард Стивън Пинкър публикува книга, която се превърна в бестселър. Нарича се „Най-добрите ангели на нашата природа. Намаляване на насилието в историята и причините за него“ ( преведено, публикувано при нас със заглавие „Най-доброто в нас. Защо има по-малко насилие в света“ – бел.ред.).
В тази книга Пинкър се опита да докаже, че разпространението на грамотността, демокрацията, развитието на наднационалните институции и намаляването на броя на младите хора днес водят до дълъг мир, който продължава 70 години, след 45-та година и занапред също предстои дълъг мир.
Напомня ми много на Кандид на Волтер “Всичко е прекрасно в този най-прекрасен от всички възможни светове.” От друга страна, припомня ми мненията, изразени в навечерието на Първата световна война, че войната вече не е възможна, че хората са се цивилизовали. На всичкото отгоре изобретиха такова ужасно нещо като картечницата – тоест като цяло няма да има война…
Това мнение беше остро критикувано от Насим Талеб. Той написа, че „теорията за дългия мир е бълнуване на идеалист, който не разбира математическите фини точки на справянето с разпределенията с дебели опашки“. Е, “дебелата опашка” е математически термин, разпределение с дебела опашка /fat-tailed distribution/.
И именно в „дебелата опашка“, пише Талеб, се крият „черните лебеди“ в графиката на това разпределение. Малко вероятните, но много значими събития. Разбира се, Талеб не е истината от последна инстанция. Често той пропуска целта, повърхностен е, просто вижте неговата критика към брилянтната работа на Том Пикети „Капиталът през 21 век“. Би било по-добре той да не пише тази критика, Пикети се оказа твърде корав за него.
В случая обаче в критиките си към Пинкър той е сериозен. Освен това той разчита не толкова на работата си върху понятието за „черния лебед“, колкото на работата, написана от професор С. Паскуале от университета в Делфт.
И в тази работа, написана под ръководството на Паскуале, авторите използват теорията за граничните стойности. Това е раздел от математическата статистика, само за работа с “черни лебеди”, тоест тези с максимални отклонения от средното ниво на вероятност.
И така, в тази работа са анализирани повече от три хиляди военни конфликта от 1-ва година от н.е. до 2015 г. Тоест 3000 военни конфликта, включително 565 войни. Изводът от тази работа е много прост: историческите данни за военните загуби, използвани до днес, са преувеличени.
Хипотезите за намаляване на насилието през последните 70 години не са статистически надеждни. 70 години не са период, който може да бъде аргумент за промяна на тенденцията към намаляване на насилието. През 2016 г. откритията на Паскуале и Талеб бяха потвърдени от професора по политология Беър Браумюлер от университета в Охайо: „Няма спад в насилието. Дългият мир всъщност е просто пауза между световните войни.
Както точно отбеляза Сергей Карелов, Рей Далио, кралят – милиардер на хедж фондовете, подходи към проблема от неочакван ъгъл. В доклада „Популизмът като феномен” той и колегите му показаха, че в условията на слаба икономика, нарастващо неравенство и икономическа парализа, на власт идват популистки лидери. И при тях икономическата контролируемост се губи още повече и голямата война се превръща в изход. И авторите смятат, че сега сме в такава ситуация. Новата голяма война не е предопределена, но е много вероятна.
И последните тежести на военните везни на неотдавнашния спор за предстоящата война бяха поставени от Арън Клаусет и Уго Барди и колеги. Те анализираха най-големия наличен каталог от насилствени конфликти. Той е проектиран от Петер Бреке /Peter Breke/ през 2011 г. Бреке се докопа до цели 3078 конфликта от 1400 до 2000 г., тоест за 600 години.
Както Барди и компания, така и Клаусет, стигнаха до извода: в близко бъдеще светът го чака война, дори по-кървава от Втората световна война. И мисля, че са прави в много отношения, за съжаление. И е много вероятно тази война да се случи. Нейният спусък няма да бъде украинският конфликт, а Близкият изток. Или ще има няколко едновременно: Източна Европа и Близкия изток. Освен това англичаните „мътят водата“ и тук, и там.
Е, все пак трябва да се помни, че бъдещето не е предопределено. Това е повече или по-малко вероятностно, но при равни други условия наистина, за съжаление, старата ера е към края си. А новите епохи обикновено започват с кръв. И Хераклит беше прав. Войната, или в друг превод “борба”, е бащата на всичко.
