ФОКУС

Мутрата Пеевски – пране с избелване

Предупреден ли е бил бъдещият председател на ДПС за готвените санкции по „Магнитски“, за да се отърве навреме от медии и имоти?

Отговорът на въпроса кой контролира медиите в България е тясно свързан с американските санкции от 2021 година.

Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.

Изтекла ли е информация за санкциите?

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали е възможно да е имало изтичане на информация за санкциите по „Магнитски“. Депутатът от ДПС отрече чрез пресцентъра на партията си да има нещо общо с фирмата, на която са били продадени имотите. Сделката за медиите няма нищо общо със санкциите, заявиха от ДПС, като подчертаха, че „всяка друга интерпретация е неуместна и манипулативна“. Делян Пеевски не отговори дали е знаел предварително за санкциите.

След два неуспешни опита за сделки с ирландска и американска компания, съответно през 2014 г. и 2018 г., продажбата на вестниците на Пеевски през 2021 г. породи надежди за подобряване на медийната ситуация в страната. Тя бе промотирана от почти всички големи издания и телевизии в България и с твърдението, че инвеститорът – „Юнайтед груп“ – е свързан с американския фонд ККР. Още тогава обаче два официални източника, отделно един от друг, категорично отрекоха да знаят каквото и да е за участие на капитали от САЩ в сделките в България.

Представител на ККР, пожелал анонимност, изрази учудване, че от „Юнайтед груп“ са съобщили през февруари 2021 г., че американският фонд „все още държи значителен миноритарен дял“ в структурата ѝ. Американската фирма, която до 2019 г. е била мажоритарен собственик на основаното в Сърбия дружество, заяви тогава, че е продала и последните си акции в него именно през февруари 2021 година. От ККР не пожелаха да коментират дали някой в България се опитва да се възползва от името им.

България спря да пита #Кой

Продажбата на медиите на Пеевски на „Юнайтед груп“ несъмнено постигна една цел. Българското общество спря да поставя въпроса за собствеността на медиите #Кой задаван в продължение на цяло едно десетилетие. Журналистката, медийна експертка и преподавателка в УНСС Весислава Антонова, коментира промяната така:

„С годините българските граждани все повече започнаха да губят доверие в медиите. Социологическите проучвания показват, че поне 50 % от обществото има много занижено доверие към тях. След това те спряха и да питат.“

Весислава Антонова смята, че хората просто са се уморили:

„Когато много често питаш #Кой, #Кой, #Кой, в един момент се отегчаваш, ако не получаваш отговор. И спираш да питаш. Същият феномен съществува и при журналистите. Властта постъпва доста безцеремонно и жестоко с медиите. Каквито и разкрития и разследвания да се правят, когато няма никаква реакция и липсва самосезиране, и журналистическата работа се обезмисля. Имаме пасивно общество и пасивна политическа класа.“

Високопоставен източник с вътрешен поглед към вземането на решения за българските медии на „Юнайтед груп“ обясни следното:

„Редакционната политика на групата се определя от България, включително и на телевизията. Но не в редакциите на медиите.“

Според източника водещият принцип за съдържанието е „битовото ниво над политиката“, повече криминални, човешки и социални теми. Стремежът е да има „по-малко политически новини, колкото е възможно по-малко политика“, посочи той.

От „Юнайтед груп“ заявиха, че българското им медийно дружество „Нова“, като част от „Юнайтед медия“, оперира отделно и напълно независимо от останалите бизнеси на компанията по най-високите журналистически и редакционни стандарти.

Източникът твърди, че от медийната компания са си тръгнали опитни журналисти, които са разбирали от политическа и криминална тематика. Протекла е „замяна с млади и приятни лица“, каза още той.
Собственици на медии vs. мениджъри на чужди активи

В статиите на западни медии за „Юнайтед груп“ основният фокус обикновено попада върху дългогодишния конфликт на компанията със сръбското правителство и държавния „Телеком“. Президентът на страната Александър Вучич не се слави като особено голям привърженик на свободното слово. Затова и изводът на журналистите често е, че „Юнайтед груп“ се застъпва за свободата на медиите и има прозападна ориентация, за разлика от властите в Сърбия. Присъствието на дружеството в България разкрива доста по-сложна и нюансирана картина.

В контраст с периода, в който Делян Пеевски контролираше официално огромна част от медиите в страната, „Юнайтед груп“ сложи край на противопоставянето с други групи и на медийния рекет срещу хора и компании. Преди сделката с парламентарния лидер на ДПС, компанията придоби през 2020 г. и най-големия български телеком, както и най-голямата телевизионна и интернет група в страната.

В Сърбия „Юнайтед груп“ е обвинявано от медии и политици, че служи като параван за управление на активи на бившия кмет на Белград Драган Джилас. От компанията категорично отрекоха тези твърдения:

„Драган Джилас не е „клиент“ на „Юнайтед груп“. „Юнайтед груп“ често e атакувано от подкрепяни от държавата медии в Сърбия за това, че има връзки с Джилас. Но тези атаки са напълно безпочвени и мотивирани от специални интереси (на сръбското правителство). Дори и бегъл поглед към медиите, които пишат за това, биха го показали“, заявиха от дружеството.

От “Юнайтед груп” не отговориха дали бизнес дейността им включва управление на активи от името на други клиенти.

През 2013 г. българският бизнесмен Красимир Гергов придоби фирмата на Драган Джилас „Дайрект медия“, а през 2018 г. „Юнайтед груп“ я закупи от Гергов. Така, след 5-годишна пауза и междинен български собственик, рекламната компания отново стана частично сръбска. Красимир Гергов има и имотни взаимоотношения с основателя на „Юнайтед груп“ Драган Шолак.

Продавали ли са или са купували българските играчи?

Но сделките на „Юнайтед груп“ в България са още по-нестандартни. Първоначалният стремеж на компанията да се представи пред обществото като свързана с американски акционери и придобиването на медиите на Пеевски два месеца и половина преди санкционирането му, повдигат въпроси.

Закупуването на вестниците тогава беше коментирано от представители на инвеститора като „360-градусово преживяване“ за рекламодателите и добавяне на „липсващото парче към пъзела“. Точно година по-късно вестник „Монитор“ бе закрит. Вестник „Телеграф“ така и не беше ребрандиран, въпреки репутацията и наследството му като медия от групата на Пеевски.

Източникът твърди още, че е имало финансово саниране на дружеството-издател на Пеевски „Вестник Телеграф“ ЕООД преди продажбата му. Целта, според него, била „да може то да се оцени на по-висока цена при дю дилиджънса“. Според източника в компанията са постъпвали по-големи парични потоци от рекламни приходи от „приятелски фирми“, плащани били и по-пълни осигуровки върху заплатите на журналистите.

Финансовият отчет на дружеството за 2021 г. показва ръст от над 100 % на разноските за персонал и сериозен скок на общите разходи. В началото на 2021 г., около месец и половина преди да бъде продадена, фирмата-издател на вестниците на Пеевски, която избегна американските санкции заради продажбата ѝ на нов собственик, е сключила и 5-годишен договор за наем на друг, по-добър офис.

Руски връзки

Още по-интересна е покупката на „Юнайтед груп“ през 2020 г. на „Виваком“. Продавачи тогава са вече санкционираната руска инвестиционна банка „Ви Ти Би Кепитъл“ и българските ѝ партньори. Контролираната от Кремъл институция финансира през 2015-2016 г. придобиването на телекома. „Виваком“ е и най-ценният актив от масата на несъстоятелността на Корпоративно-търговска банка. През годините дружества, свързвани с Делян Пеевски, са демонстрирали сериозен интерес към тези активи.

През 2011 г. при първото правителство на Бойко Борисов „Ви Ти Би Кепитъл“ приватизира по скандален начин „Булгартабак“. На следващата година руската инвестиционна банка го препродаде на компании, свързвани от медиите със семейството на Делян Пеевски. Куриозно, десетилетие по-късно, „Ви Ти Би Кепитъл“ и депутатът от ДПС се появяват отново, този път като продавачи на „Юнайтед груп“.

Журналистът Спас Спасов разказва за друго съвпадение между руски интереси и тези на ДПС. Негово разследване на удълбочаването на Варненското езеро разкрива, че част от 435 млн. лв., платени за поръчката, са изтекли към руски подизпълнител. Според източници на Спасов въпросните средства са отишли, за да погасят задължения на политик от ДПС за периода, в който на пристанище „Варна“ са били складирани тръбите за „Южен поток“.

„Тези тръби стояха много дълго в пристанището и след това изчезнаха в неизвестна посока. Вероятно с тях беше изграден „Турски поток“, казва Спасов.

Имотният пъзел преди санкциите

При другата сделка от месец март 2021 г., с която Делян Пеевски отрича да има нещо общо, огромна част от имотите, контролирани до 2020 г. от дружества, свързвани с него, са били прехвърлени на фирма без директна юридическа обвързаност с парламентарния лидер на ДПС. По темата пръв писа журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов. Продадените недвижимости са били на стойност от десетки, „а потенциално и на стотици милиони левове“, по оценка на изданието.

Справката в Имотния регистър за компанията „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“, която 9 месеца преди санкциите започва ударно да придобива въпросните недвижими имоти, поставя въпроса дали не е съществувала вероятна стратегия за въпросните транзакции.

Така например, сградата на част от бившите медии на Пеевски и още по-бивша редакция на вестник „Труд“ от периода, в който той беше управляван от ВАЦ и бe най-четеният български всекидневник, не попада сред санкционираните активи, макар че 10 месеца преди обявяването им е била част от санкционираното „Интръст“.

Въпреки това редакционната сграда на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 е посочена в меморандума за мерките на американското финансово министерство като един от двата адреса на всички шест санкционирани компании на парламентарния лидер на ДПС. Всъщност адресът на управление на повечето от тях официално е променен още през декември 2020 година.

Още на 15 май 2019 г. „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ става собственик на фирмата „СФ-БТ“ и имотите ѝ, които са били част от структурата на „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, регистрирано в ОАЕ, а преди това – и на „София-Булгартабак“. Два дни по-рано тя е придобила и компанията „БЛ-Б“, дотогава собственост на акционерното дружество „Благоевград-БТ“. На 23 май същата година „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ придобива и „Ди Ар Си Инвест“. Първият собственик на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ през 2017 г. също е „Благоевград БТ“. А първи управител на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ за кратко е и настоящият представител на „Булгартабак-Холдинг“ АД.

По-назад в годините, „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ е бил длъжник и съдлъжник на заеми, обезпечени с ипотеки върху имоти на свързвания с Пеевски „Техномаркет“ в Пловдив, Русе, Благоевград и Севлиево.
Как са били идентифицирани активите на Делян Пеевски?

Съдебни документи от делото „Пеевски срещу Йелън“, което депутатът заведе в окръг Колумбия срещу правителството на САЩ през 2022 г., потвърждават, че американските власти не са идентифицирали като негова собственост многобройните дружества, водещи началото си от „Булгартабак“. Според некласифицираните документи от делото „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ също не е била сред разглежданите от американското Министерство на финансите компании към ноември 2020 година.

През август 2020 г. санкционираното по-късно „Интръст“ прехвърля на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ дружеството „Автотранс-Средец“, което Делян Пеевски придобива предишната година. Бившата редакция на медиите на Пеевски и на вестник „Труд“ е сред активите му. По-късно през същия месец имотните придобивки на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ се възобновяват с особена интензивност. Те идват от свързаните „Автотранс-Средец“ и „Ди Ар Си Инвест“. В продължение на 4 месеца, до края на декември 2020 г., на дружеството са били прехвърлени повече от сто имотни единици в София и още няколко градове.

Неясна собственост и привидни сделки

Адвокат Вилис Генчев разказва, че т.нар. привидните сделки са били регламентирани още в римското право. След Освобождението българското законодателство се е базирало върху германското и френското право, обяснява столичният юрист.

Така и в него се появяват т.нар. обратен документ или обратно писмо. То се използва, за да постанови, че дадена сделка – например за покупка на фирма или имот – е симулативна. При подобна транзакция реален собственик остава продавачът, при все че купувачът е регистриран официално като такъв и става собственик пред обществото, пояснява адвокат Генчев. Обикновено тези документи са в единствен екземпляр, който се съхранява от реалния собственик.

Друг източник, който пожела анонимност, разказва за модела, по който в недалечното минало се е прикривала собствеността на големи български медии:

„Използваха се фирми АД-та с акции на приносител“, обяснява той. „Акциите се джиросват бланково, (върху тях се оставя свободна дата и име – бел. ред.). А алонжът стои в касата на реалния собственик.“
„Ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика“

След 2019 г., когато акциите стават поименни, тази възможност отпада. Проблемите с издръжката на медиите в България обаче остават същите.

„Финансовите резултати на медиите са плачевни и никой не се интересува от тяхната собственост“, казва още източникът. „Акциите им се използват само в краен случай при продажба или при разпределение на печалбата, ако изобщо има такава.“ И допълва: „За медиите важи джентълменско споразумение: ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика за България.“

Друг сравнително стандартен метод за прикриване на крайните притежатели, който може да бъде прилаган и за медии, и за по-мащабни активи, е тръстовото споразумение, обяснява източникът.
Купувачите са напълно зависими от българските институции

Общото между купувачите на имотната и медийната фирма от март 2021 г. е, че бизнесът им е изцяло зависим от решенията на регулаторите и останалите български институции. ГЕРБ и ДПС имат решаващото влияние върху тях. Това поставя санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС с властта му върху държавните органи в уникална ситуация.

Медиите свързаха купувача на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ с Георги Самуилов, който има петролен бизнес и чието дружество „Инса ойл“ финансира през 2018 г. покупката на Общинска банка. Самуилов е излязъл официално от фирмата, закупила компанията, в която са били съсредоточени имотите, година преди последната ѝ продажба на 2 март 2021 година. Основният бизнес на „Юнайтед груп“ е телекомуникационният, който също е силно зависим от регулаторите в България.

„Законът е много ясен. Той казва, че тези органи трябва да са независими“, коментира Весислава Антонова. „Но всяка една власт, дори либерално-демократичните партии в България, се изкушават често да звънят по телефона на членовете на регулаторите, за да ги питат защо мислят така, защо гласуват така и въобще какво правят.“

На въпрос дали член на регулатор някога ѝ е споделял неофициално, като на журналистка, че са му са се обаждали от партия, за да го инструктират какво трябва да се прави и как да гласува, Антонова отговаря:

„Нееднократно.“

Не е изключено процесът, придобил популярност в българското общество като „изпирането на Пеевски“, да е повече от метафора. Вероятно е и той да е започнал доста преди обявяването на имената на първите трима българи, санкционирани по „Магнитски“. Журналистката Венелина Попова, която през 2021 г. е разпитвана от полицията защо пише за депутата от ДПС, коментира темата дали Делян Пеевски все още разполага с медийна власт в страната така:

„Разбира се, че разполага с медийна власт. Просто той, както виждаме от последните му изяви от последната една година, излезе силно напред на политическата сцена и започна да си изгражда друг образ. С идеята, че може би така ще изчисти предишния си образ. И че това ще му даде шансове да излезе от списъка „Магнитски“. Според мен това е твърде наивно. Но когато говорим за ДПС и за хората, представляващи движението, винаги трябва да имаме предвид, че там задкулисието е много силно. И много тъмно. И ние не знаем какво става.“

Венелина Попова посочва още, че ДПС все повече губи позиции след младите мюсюлмани в България и „затова партията все повече обръща поглед към ромските гета и махали.“
Въпреки санкциите: сделки и погасявания на задължения за милиони

Въпреки мерките на американското правителство, Делян Пеевски безпроблемно продаде имоти за милиони на санкционираните си компании „Интръст“ и „Инт“ в края на 2021 година. През януари 2023 г. са били заличени и банкови ипотеки, отново на стойност милиони, на „Интръст“ в София и Пловдив „поради пълно погасяване на кредитното задължение“.

Не е ясно по какъв начин санкциите на Великобритания срещу парламентарния лидер на ДПС, обявени на 10 февруари 2023 г., влияят върху активите, които той контролира.

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали българските власти са потърсили съдействието му за „адресирането на реформи, свързани с прането на пари“, за които институцията посочва в мотивите за санкциите си от 2021 г., че „остава ангажирана“ да работи със София.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 34

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция кражба лица лъжа скандал

Up Next

2024 г.: Глобално правителство. От цифрова валута до цифрова идентичност. Какво ни чака?

Don't Miss

Мутрата Борисов: „Трябва да даваш в плик“

ФОКУС

Израел колонизира няколко държави наоколо, Натаняху иска да създаде „Великия Израел“

Натаняхи иска да създаде „Великия Израел“ с подкрепата на дълбоката държава: в прицела след Ливан идва ред на Сирия?

Ако събитията се развият по неблагоприятен сценарий, Дамаск може да се окаже под заплаха

Идват още стотици хиляди убити от Израел!

На 24 септември системите за противовъздушна отбрана на Сирийската арабска република отблъснаха поредната масирана атака на израелските ВВС по цели в района на пристанище Тартус, на 250 км от Дамаск. Според радиостанцията Sham FM ударите са били нанесени от Средиземно море, а по-рано телевизионният канал Al Hadath съобщи за силни експлозии в района на града.

Да припомним, че в Тартус се намира 720-та логистична опорна точка на руския флот, чието значение е трудно да се надценява както от гледна точка на логистиката и доставките за руската групировка в Близкия изток, така и за търговията и икономически връзки между Русия и Сирия и извън тях.

Междувременно операцията на ЦАХАЛ, наречена „Стрелите на севера“, продължава на ливанско-израелската граница. Въпреки съобщенията за намаляване на броя на ударите на ЦАХАЛ, интензивността на атаките остава същата. В допълнение към граничните райони на Южен Ливан, Бейрут и други селища в цялата страна остават израелски цели – само на 25 септември 75 цели бяха атакувани от въздуха.

Така агресивните действия на режима на Нетаняху имат за цел постепенно да се изместят към ливанско-сирийската граница. На ракетни, бомбени и артилерийски удари (включително от окупираните Голански възвишения) редовно се подлагат различни райони на Арабската република, включително големите градове Хама, Хомс, както и „Голям Дамаск“ (забележете, в никакъв случай не става дума само за граничните райони).

Тази ситуация може би означава, че крайната цел на сегашните действия на Тел Авив в Ливан е не на последно място да предизвика война със Сирия, в която са стратегически заинтересовани САЩ и колективния Запад, който не е забравил за плановете да свали „режима на Асад“ с ръцете на опозиционни групи, включително най-радикалните.

Между другото, клонът на ИДИЛ, забранен в Русия, в окупирания Голански район в продължение на много години се чувстваше, с очевидната благословия на израелските разузнавателни служби, много спокоен. Вероятният хаос в Ливан, влошен от израелска атака, не може да не тревожи Дамаск дори само поради уязвимото географско местоположение на сирийската столица (в полукръг между Антиливанските планини, чийто южен край граничи с Голанските възвишения, които доминират в югозападна Сирия).

Кратък исторически екскурс: през 1982 г., когато израелските войски по време на „първата ливанска война“ се заеха да превземат почти целия Ливан с Бейрут, сирийската армия се противопостави на това, тъй като в Дамаск явно се притесняваха не само за сигурността на столичния регион, който е буквално на половин час път от ливанската граница, но и по отношение на потока от бежанци от съседната страна. Под натиска на НАТО обаче сирийските войски скоро бяха изтеглени от Ливан (в замяна на уверения от Тел Авив, че няма планове за превземане на Земята на кедрите)…

Смъртта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала в резултат на поредната поредица от атаки срещу Бейрут повдига въпроса кой може да бъде следващият със своята тежест и неизбежност. Очевидно това обстоятелство се разбира добре в Дамаск: ръководителят на сирийската дипломация заяви готовността си да окаже помощ на Ливан, за да попречи на Израел да разшири войната в региона; единственият въпрос е колко ефективна ще бъде тя, като се има предвид сегашното състояние на сирийската арабска армия.

Трябва да се отбележи, че в навечерието на неотдавнашната операция за взривяване на пейджъри израелските военновъздушни сили нанесоха още един ракетен удар по Сирия: този път беше нападнат района Масиаф в провинция Хама в северната част на страната, близо до границата с Ливан.

Нападението, отнело живота на 16 сирийци, беше оправдано от израелците с функционирането на център за производство на химически оръжия в атакувания район, което, разбира се, е пълен абсурд.

Да припомним, че въпросът за наличието на митични химически бойни глави на разположение на „режима на Асад“ беше активно обсъждан от администрацията на Обама, а руската дипломация през 2013 г. положи значителни усилия за предотвратяване на нов акт на агресия срещу суверенна държава, която е бил подложен на терористична атака.

Според официалното прессъобщение от Дамаск врагът е атакувал „цивилни цели, повредил е магистрали в провинция Хама и е повредил съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване“.

И според Middle East Eye , командосите на ЦАХАЛ са унищожили завод за производство на ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на 6 километра югозападно от сирийския град Масиаф: твърди се, че са произвеждали балистични ракети и дронове за ливанското движение Хизбула.

Предприятието работи повече от десет години, а и през 2023 г. Израел вече нанесе въздушни удари по него. Ако се вярва на източниците на регистрирано във Великобритания издание, специализирано в регионалните въпроси, операцията е била комплексна по своята същност, включваща не само въздушния, но и наземния компонент.

Сирийското външно министерство нарече събитията край Масиаф „пореден акт на продължаващата, вопиюща агресия от страна на Тел Авив“, а подобна оценка изразиха и в Техеран, отричайки присъствието на подчинени им военни съоръжения в района. Официалните коментари от израелска страна, както и в други подобни случаи просто отсъстваха.

Няколко месеца по-рано, в края на май, Израел атакува провинция Хомс. Според Анадолу „израелските самолети са атакували някои военни цели в района Кусайр на Хомс близо до сирийско-ливанската граница“ и „от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Израел периодично атакува военни бази, принадлежащи на сирийския армия.”

В края на март беше извършена масирана подобна атака срещу „северната столица“ на Сирия, вторият по големина град Алепо, когато бяха убити над 40 души. Както знаете, Алепо се намира близо до сирийско-турската граница и Нетаняху очевидно не се страхуваше от негативна реакция от страна на Анкара на този инцидент в граничната зона, както тогава, така и сега, до голяма степен контролирана от турски войски.

… Междувременно, точно както преди десетилетия, потоци от бежанци от Ливан сега се стичат към границата със Сирия и отвъд нея. Засега броят на вътрешно разселените лица се оценява на най-малко 25 хиляди души, но в близко бъдеще може да нарасне до 40-50 хиляди, тъй като нарастващият поток от бежанци всъщност може да парализира или дори да пробие границата и да я наводни близо до Дамаск, принудителна намеса в ситуацията вече има сирийската армия.

Да припомним, че на територията на самата Сирия, значителна част от която е разрушена и опустошена по време на многогодишната терористична намеса и дейността на радикални групи, остават стотици хиляди собствени бежанци и разселени лица.

Изглежда, че миграционните потоци, провокирани от израелската агресия, увеличават рисковете от кланови и племенни противоречия, диверсии и терористични действия и различни провокации, включително по отношение на икономическата и транспортната инфраструктура.

Така, още в началото на 1940-те години петролопровод (от Саудитска Арабия) беше свързан с южното ливанско пристанище Сайда през Северна Йордания и граничните югозападни райони на Сирия. Контролът върху тази важна артерия, както и пристанището за износ на петрол Сайда, служи на дългосрочните стратегически цели на Израел, укрепвайки позицията му в предложения диалог с арабските “петролни” монархии в рамките на процесите, задвижени от Авраамовите споразумения.

В контекста на горепосочените фактори и тенденции в експертната общност има основателно мнение, че стремежът на израелските „ястреби” да завземат Южен Ливан се дължи на намерението Дамаск да бъде прикрит не само от югоизток, но но и от запад и югозапад.

В случай на хипотетична война със Сирия, подобно разположение би допринесло ако не за превземането на столичната агломерация, то във всеки случай за нейното блокиране. Ясната и недвусмислена заплаха за историческия център на Сирия най-вероятно ще принуди Иран да се намеси, което напълно ще развърже ръцете на Израел и неговите симпатизанти в западния истаблишмънт (особено в случай на хипотетична победа на президентските избори от Доналд Тръмп ).

Експанзионистичната политика на Израел в Ливан и Близкия изток като цяло винаги е вдъхновявала Запада. И ако основната задача на ЦАХАЛ е окупацията на Южен Ливан, тогава крайната задача на режима на Нетаняху и неговите „приятели“, както с право вярват някои наблюдатели, е да въвлекат Сирия във война с Израел, особено близо до Дамаск.

Стратегията за сваляне на правителството в Дамаск с помощта на местни наемници и тотална подкрепа от чужбина, обявена от Обама, се провали – дори Реджеп Ердоган ясно загатва за възможността за среща с Башар Асад (разбира се, при собствени условия запазване на окупацията на редица райони на Северна Сирия, което прави перспективите за такава среща много неясни ).

Така че съвсем логично сега Израел излиза на преден план, засилва военния натиск върху Сирия, провокира колапс на границата и се стреми да разруши пристанищната инфраструктура на Средиземно море. Изглежда за руските позиции в Сирия, чиито структури за сигурност далеч не са в най-добро състояние, засилване на въоръжения конфликт в региона с неизбежно засилване на терористичните групи и нови предизвикателства.

PS Според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин „най-лошите прогнози се сбъдват“. Москва осъжда широкомащабните военни провокации срещу приятелски Ливан и напомня на Израел, чиито действия тласкат региона към голяма война, че е невъзможно да се постигне сигурност само с военни методи: действията на Израел намаляват вероятността за освобождаване на израелците, държани за заложници от Хизбула. Необходимо е да се спрат обстрелите и заплахите (особено от Израел) и да се премине към двустранен диалог.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 1

ФОКУС

Дълбоката Държава чрез ООН съставя световно правителство с диктаторски правомощия

“Пактът за бъдещето”: ООН съставя световно правителство с диктаторски правомощия

В стените на ООН в Ню Йорк се случи едно наистина епохално събитие от световен мащаб, което поради скритите си второ и трето значение не се рекламира силно от глобалистите, но може да промени архитектурата на международните отношения и целия свят като цяло. Общото събрание на ООН прие “Пакта за бъдещето”. Що за документ е това?

“Историческа декларация”

Бюрокрацията на ООН нарича Пакта за бъдещето, приет на 23 септември, „историческа декларация, обещаваща конкретни действия за създаване на по-безопасен, по-мирен, устойчив и приобщаващ свят за бъдещите поколения“. Пактът, заедно с неговите приложения — Глобалният цифров договор и Декларацията за бъдещите поколения — бяха приети привидно с консенсус.

Но нямаше консенсус.

Седем държави гласуваха против пакта: Русия, Никарагуа, Иран, Судан, Беларус, Северна Корея и Сирия. 15 държави се въздържаха от гласуване: Китай, Куба, Ирак, Лаос, Малайзия, Пакистан, Шри Ланка и др.

Редица страни, по-специално Русия, Иран, Северна Корея и Сирия, поискаха разпоредба, призоваваща за ненамеса във всякакви въпроси, свързани с националния суверенитет, и за първенството на междуправителствените дискусии. Бюрокрацията на ООН пише на уебсайта на организацията, че това уж „омаловажава ролята на гражданското общество или интересите на частния сектор“. „Поправката беше отхвърлена, след като 193-членното събрание реши да не предприема действия по предложението“, се казва в уебсайта на ООН.

Тоест темата за ненамесата по въпросите на националния суверенитет не мина! И само това подсказва, че „Пактът за бъдещето” е де факто документ, обвързващ страните, подписали го, независимо от техните национални интереси. Именно така виждат „Пакта за бъдещето“ инициаторите за създаването му – световният глобалистки „елит“.

„Промяна на глобалното управление“

Пактът е дълъг документ, като словесна обвивка, смесена и уплътнена в 56 страници компактен текст. Но трябва да го прочетете внимателно. И какво намираме там?

Зад множество повтарящи се фрази и изброявания, посочване на дребни проблеми, зад мъгляви дефиниции умишлено се прикриват най-сериозните неща, подписвайки се под които страната попада в робството на бюрокрацията на ООН – общественият говорител и двигател на идеите на глобалистите .

Пактът гласи, че “глобалното управление трябва да бъде трансформирано” и че то “ще бъде променено”. Но механизмът на промяната е неясен, ако не знаете предисторията на приемането на пакта.

Документът крие изключително опасно предложение, изразено за първи път в Политически доклад на ООН № 2 от 2023 г. Това предложение има за цел да убеди Общото събрание на ООН в необходимостта от създаване на някакъв вид „Платформа за извънредни ситуации“, която няма да бъде постоянна институция, а набор от „протоколи“ (последователността и естеството на действията), които могат да бъдат поставени в действие в случай на сложен глобален шок (комплексни глобални шокове).

„Извънредна платформа“ е неясно определение, което не обяснява ясно същността на темата. След внимателен прочит става ясно, че „Платформата за извънредни ситуации” ще се задейства всеки път, когато генералният секретар на ООН реши, че е настъпил този най-„сложен световен шок”, засягащ не една, а няколко държави. Това може да е всичко: извънредна климатична ситуация, срив във веригите за доставки, пандемия или непредвидено събитие, което напълно променя хода на събитията и т.н. Освен това понятието „шоково“ е напълно субективно.

В този случай генералният секретар на ООН, въз основа на „Платформата за извънредни ситуации“, ще поеме контрола над извънредната ситуация, като произволно ще реши кога и какви мерки да предприеме и кога да завърши тези дейности. По същество на генералния секретар на ООН са дадени диктаторски правомощия в глобален мащаб.

Политическата бележка предполага, че в този случай генералният секретар ще започне консултации с председателя на Общото събрание на ООН, председателя на Съвета за сигурност и, ако е уместно, с националните органи и регионалните организации и съответните звена и специализирани агенции на ООН, международни финансови институции и други многостранни институции, които имат за задача да реагират на кризи в определени сектори.

Щракване от Вашингтон

Ключови в този списък са отделите и специализираните агенции на ООН и международни финансови институции, като Световната здравна организация (СЗО), Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и други международни организации, пряко контролирани и финансирани от глобалистите „елит“.

Например СЗО може да обяви „пандемия“ „с едно щракване“ от Вашингтон. И това ще бъде достатъчно основание за генералния секретар на ООН да въведе ограничителни мерки в световен мащаб в областта на пътническия транспорт, свободното движение на храни и промишлени стоки. Толкова е лесно да се предизвика световен глад.

Между другото, именно СЗО по време на последната „пандемия“ от КОВИД-19 излезе с идеята за издаване на електронни „ваксинационни паспорти“, които всъщност да заменят традиционните паспорти, а за ваксинираните да бъдат пропуск за нормален живот. Без тях на Запад беше невъзможно да се работи и следователно да се осигури финансово, да се пътува и т.н.

Що се отнася например до МВФ, финансов колапс, провокиран от самия „елит“ в редица страни или по целия свят, ще даде на генералния секретар на ООН правото да инициира въвеждането, да речем, на единна световна цифрова валута, за което вече задъхано говори управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

Между другото, несистемната американска преса писа, че за американската „дълбока държава“ една от причините за отмяна на президентските избори в САЩ в случай на очевидно предимство на Доналд Тръмп може да бъде изкуствено предизвикан колапс на финансовата система на САЩ , когато всички американски банки ще затворят за дълго време. Това ще доведе до верижна реакция на затваряне на най-големите банки в други страни и световен финансов колапс. И готово – генералният секретар на ООН става властелин на света.

Параграф 54 от „Пакта за бъдещето“ съдържа на пръв поглед незначителен призив към генералния секретар на ООН „да обмисли подходи за укрепване на отговора на системата на ООН на сложни глобални шокове“. Това е препратка към идеята за „Платформата за извънредни ситуации“, която е изложена в споменатата аналитична бележка на ООН за 2023 г. Това е действителното предоставяне на генералния секретар на ООН с извънредни правомощия в глобален мащаб. Разбраха ли това делегациите, подписали Пакта за бъдещето?

„Комплексните глобални катаклизми“ са нов фетиш, ново плашило, нова основа, върху която глобалистите ще градят отношенията си с човечеството, опитвайки се да го сведат до „златния милиард“, и да натикат останалите да живеят в оградата на цифров концентрационен лагер.

Ако глобалистите така упорито и настойчиво прокарват тази теза за „сложни глобални катаклизми“ в международния дневен ред и изграждат върху нея всевъзможни структури за управление на света, това означава, че един или няколко катаклизми вече са на прага. Какви точтно? Нова пандемия? Световна война и глад? Глобален финансов колапс?

Имаме ли нужда от това?

Анализирайки цялата тази потна суета на глобалистите под килима, неволно стигате до извода, че членството на Русия в ООН и всички други структури на ООН като СЗО е неподходящо. Ако всички те са контролирани от нашите врагове глобалисти, как можем да прокараме интересите си в тези платформи? Нашето особено мнение повлия ли по някакъв начин за приемането на напълно фалшивия „Пакт за бъдещето”?

Изглежда вечната теза на руското външно министерство, че Русия не трябва да напуска ООН, защото, според тях, на тази платформа Русия може да каже истината, вече не издържа на никаква критика. Никой не се нуждае от нашата истина там. Глобалистите си вършат работата, тъпо пречупват всички на колене. А ООН открито се превръща в световно правителство с диктаторски навици, което се контролира от световния глобалистки „елит“, практически вече не се крие в сенките. Имаме ли нужда от ООН?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

ФОКУС

Наркомана Зе уби и осакати над 1 млн. украинци, време е да плати за греховете си!

Изборите в Съединените щати неумолимо наближават. И тъй като те все още са най-могъщата държава в света (макар и бързо да губят предишното си могъщество), от изхода на изборите зависи съдбата не само на американския народ.

Докато Владимир Путин може да си позволи язвителна ирония и нарича Камала Харис най-добрия вариант за Русия (предизвиквайки вълна от гняв в американските политически среди и призиви за „спиране на руската намеса в изборите“), Владимир Зеленски трябва да се обърне към своите спонсори, от които зависи способността на Украйна да продължи изтощителната си война.

Камала Харис, вицепрезидент на САЩ

Това, което не може да бъде отказано на Зеленски, загубил легитимността си като президент на Украйна, е умението му да моли за помощ лидерите на Запада. „Можете ли да дадете? Дайте!“ – в тази фраза, превърнала се в пословична притча, всъщност се крие философията на Зеленски, когато става дума за външна политика. През 2023 г. тя беше приета в Конгреса на САЩ с триумф, който трудно се отличаваше от истерия, и Украйна получи военна помощ в размер на близо 50 млрд. долара.

Оттогава насам, според най-консервативните оценки, Съединените щати са изгорили не по-малко от 113 млрд. долара в пещта на украинската военна машина. Ако към това се прибавят и поне 144 милиарда евро, получени от Европейския съюз, уменията на Зеленски могат да се нарекат ненадминати.

Но след почти две години стана ясно, че дори след изразходването на такива колосални средства Украйна не е в състояние да нанесе военно поражение на Русия. Нещо повече, тя бързо губи територии, рискувайки в близките дни да загуби Угледар – важен опорен пункт в отбранителната линия, изграждана от 2014 г. насам.

Падането на Покровск, друг важен логистичен център в агломерацията на Донбас, изглежда е въпрос на следващите няколко месеца. Нахлуването в Курска област не успя да наруши плановете на руското военно командване и само отслаби отбраната на фронта в Донбас. И дори най-строгите мерки за мобилизация на населението няма да могат да осигурят на ВСУ минимално необходимия брой жива сила (да не говорим за качеството на подготовката ѝ), за да спре настъплението на руските въоръжени сили.

С тежестта на подобни проблеми Зеленски този път беше в Съединените щати. Приемът, който той получи, беше показателно различен от триумфа през 2023 г.

Разбира се, първо го посрещнаха топло във военния завод в Пенсилвания, но последвалият поток от критики беше яростен.

Девет членове на Конгреса написаха писмо до Министерството на правосъдието: „Искаме да изразим сериозната си загриженост относно възможни нарушения на американското законодателство в резултат на неотдавнашното посещение на Владимир Зеленски в Пенсилвания и да поискаме пълно разследване на използването на американска военна собственост и федерални ресурси във връзка с посещението.“

Други политици нарекоха посещението на Зеленски, придружаван от някои демократи, „политически мотивирано“, а Шон Парнел, бивш кандидат за Сената от Пенсилвания, направо заяви:

Ако това не е чуждестранна намеса в изборите, не знам какво е.“ Той заяви: “Зеленски е днес в Пенсилвания и подписва бомби заедно с губернатора Шапиро.

Да, Зеленски все още е приеман на най-високо ниво в САЩ. Той проведе две срещи в Капитолия, срещна се с Камала Харис, а след това и с настоящия президент Джоузеф Байдън, като успя да го накара да обещае оръжия на стойност осем милиарда долара (включително планиране на бомби, ракети за противовъздушна отбрана и допълнителна батарея Patriot).

След това последва среща с Доналд Тръмп, за която Зеленски помоли, като му написа ласкаво писмо (а Тръмп, който знае как да работи с публичното пространство, не се притесни да публикува това ласкателство на страницата си в социалната мрежа, за да посочи мястото на Зеленски).

Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ

Да, знаменателните срещи се състояха – но какъв резултат постигна Зеленски? Няма съмнение, че той се опита да използва вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да оправдае собственото си съществуване. Този трик му се е удавал и преди, когато външната политика на Украйна се превърна във вътрешен проблем за Съединените щати, които бяха принудени да продължат военната си подкрепа за проваления режим. Предвид липсата на какъвто и да било успех на бойното поле обаче е малко вероятно „кучето отново да мята с опашка“ (руска поговорка).

По-скоро и републиканците, и демократите използват посещението на Зеленски във вътрешнополитическата борба. Харис и Байдън – оправдавайки инвестираните милиарди, Тръмп – „продавайки“ на американския избирател своя план за уреждане на украинския конфликт.

Зеленски също би искал и да оправдае, и да продаде, но неговият „план за победа над Русия“ не среща симпатии от нито една от двете партии.

Може да се каже, че след срещата през 2023 г. ролите са се разменили. Тогава Зеленски настойчиво поиска – и получи това, което искаше.

Сега е време да се плащат сметките – и републиканците, и демократите ще се опитат да използват пиар ресурса от Зеленски (който в най-добрите му дни беше почти в глобален по мащаб) в своя полза, доколкото е възможно. Това не е нищо лично – изборите просто наближават.