ФОКУС

Сливенският митрополит държи имоти за милиарди по Черноморието

Югоизточната епархия си е върнала десетки хиляди декари земи около Бургас, Созопол, Приморско, а част от тях е продала за 549 хил. лв. на Георги Агафонов

От всички 13 епархии на Българската православна църква Сливенската притежава най-много имоти. Това няма как да бъде потвърдено документално, защото църквата не поддържа собствен имотен регистър (въпреки приетото решение за такъв) и не регистрира всичките си имоти в държавния. Но в църковните среди епархията, която се простира от Сливен до границата с Турция по цялото Южно Черноморие, е известна като „златна кокошка“.

В последните 44 години Сливенска епархия се управляваше от митрополит Йоаникий, който почина на 9 януари тази година. Първите избори за негов заместник бяха касирани от Светия синод заради обвинения за външно вмешателство в изборния процес, бизнес и политически интереси, както и желание за овладяване и продължаване на експлоатиране на имотите на Сливенска епархия от частни лица. Синодът дори обяви, че ще проведе ревизия на епархията, включваща епархийските избиратели, финансовото състояние и имотите ѝ, пише „Капитал”.

Не е ясно какви са резултатите от тази ревизия, но за сметка на това тази седмица се проведоха втори избори, на които неудобни кандидати бяха отстранени, а правилният – в лицето на пловдивския епископ Арсений Знеполски, беше изведен напред.

Проверка в регистрите обаче показва ясно защо битката за тази епархия е важна не просто заради участието на главата ѝ в избора на патриарх. Сливенска митрополия и човекът, който я оглавява, управлява огромно количество имоти по най-апетитната част от българското Черноморие – от Бургас до турската граница. С тях могат да се сключват всякакви сделки – от това да се продадат хиляди декари на цената на апартамент в София, до това да се строят вилни комплекси, които църквата да ползва.

Ако се вземе само една имотна сделка за 20 декара, чиято ипотечна стойност към църквата е близо 2 млн. лв, излиза, че само епархията (без манастирите и другите църковни лица) управлява имоти, чиято пазарна стойност възлиза на поне 3 милиарда лева.

Първо – неудобните

Част от имотната ревизия, която бе започната от Светия синод след касирането на изборите на 18 февруари включва Поморийския манастир „Св.ВМЧК Георги Победоносец“. Ревизията според местни представители е оставила привкус на целенасоченост по две причини. Първата е, че едва две църкви и манастира са проверени от общо 418 в епархията. А втората е, че игумен на Поморийския манастир е епископ Йеротей – главният претендент от първите избори, първи викарен епископ на покойния митрополит Йоаникий и отстранен от вторите избори.

Не е ясно какво точно е открила проверката, но явно църковните регистри притежават повече или друга информация от Имотния регистър на Република България, тъй като се цитира заключение на нестопанственост. Извод, до който „Капитал“ не може да стигне, тъй като в обществения регистър излизат само 116 дка земеделски имоти, които се отдават редовно под аренда.

Но за сметка на това в епархията има други, много по-интересни имотни сделки.

С малко помощ от миналото

Сливенска епархия като юридическо лице притежава малко над 33 хил. дка земя. Това обаче е нищожна част от всички имоти, собственост на митрополията. Броят им със сигурност би се увеличил в пъти, ако бъдат разгледани всички 418 църковни юридически лица на териториите на област Бургас, Сливен и Ямбол, които са част от нея. Всеки един храм, църква, манастир, църковно настоятелство и епархия са отделно юридическо лице, което притежава земи. Тоест информацията не е централизирана под един правен субект.

По-голяма част от имотите на епархията като юридическо лице се придобиват от решение на поземлена комисия след 2015 г., като процесът за тяхното възстановяване започва още през 2005 г., според едно от замесените лица в казуса с касираните избори за митрополит на Сливенска епархия – отец Силвестър Янакиев (който на местно ниво се свързва с пловдивския митрополит Николай).

Отецът споделя, че тогава е било направено споразумение между епархийския съвет на Бургас, отец Борис Беров, архиерейски наместник в Бургас от храм „Света Богородица“ и познатото име от прехода Георги Агафонов. Агафонов е бивш управител на банка „Славяни“, фалирала през 1997 г., един от кредитните милионери от ранните години на прехода, осветен като агент на Държавна сигурност.

Агафонов също така е добър приятел на Сливенската епархия. Според това споразумение той е трябвало да намери и възстанови църковните имоти, които са били отнети в периода на социализма, като в процеса той би получил 45% от имотите, а църквата 55%. За съществуващо такова споразумение потвърждава пред религиозния уебсайт dveri.bg бившият секретар на Сливенска епархия Вълкан Вълканов (по-често вписван като Вълкан Янев), който е изпълнявал длъжността около 50 години.

Според Янакиев имотите, принадлежащи на църквата, които Агафонов и екипът му са намерили и по които са можели да започнат процес по възстановяване, са над 300 хил. декара земя, включващи 12 хил. дка от Царево до Лозенец, 50 хил. гора в село Българи, 78 хил. пасища в близост до Созопол (самият Агафонов е родом от село Маринка, което се намира в подножието на Странджа, между Бургас и Созопол), 28 хил. лозя на поморийските манастири, както и 10 хил. ливади, 12 хил. около село Емона, 40 хил. около Тололовградско и т.н.

През 2008 г. обаче събор на БПЦ въвежда забрана за продажба на имоти на външни лица, което слага край на споразумението. Въпреки това през 2015 г. църквата ползва част от намерените документи, за да възстанови под 1/10 от намерените земи – около 22 хил. дка.

Бог обича Агафонов

От документите в Имотния регистър обаче става ясно, че Сливенска епархия не е спазила Устава на БПЦ и в началото на февруари 2022 г. бившият банкер все пак получава своя дял.

На 9 и 28 февруари Сливенската епархия сключва две споразумения с „Ем Джи пропъртис“ (MG properties). Компанията е собственост на Георги Агафонов и неговите син, Георги Агафонов, и дъщеря, Анна-Мария Агафонова, чрез обръч от фирми. Едноличен собственик на капитала е „Лекс-консулт 2010“, която от своя страна е със собственик „Есте консулт“, която е собственост на „Макс билд“, където собственици са семейство Агафонови. В първото от споразуменията между „Ем Джи пропъртис“ и Сливенска епархия, срещу скромната сума от 549 хил. лв. епархията продава 3362 дка от реституираните през 2015 г. имоти.

Тази сделка обхваща няколко отделни региона. Първият разширява притежанията на „Ем Джи пропъртис“ в територията на Ченгене скеле и Отманли по южното крайбрежие до Бургас, където са придобити почти 300 дка в района на вилна зона „Росенец“ – почти всички имоти около зоната.

Северозападно от „Ченгене скеле“ са придобити 45 дка селскостопанска и горска земя, които включват и няколко селскостопански сгради. Само на няколкостотин метра западно от тях още 114.6 дка горски земи стават собственост на „Ем джи пропъртис“.

От другата страна на републиканския път фирмата на Агафонов е придобила 4.4 дка от крайбрежната ивица на плаж „Отманли“, както и 5.2 дка от крайбрежната ивица, започваща на 100 м западно от плажа на „Рибарско селище“. В същия район са придобити 72.6 дка горска територия, които са били част от имотите на бившата държавна школа за водолази. Всичко това се е случило срещу средна цена от 163 лв. на декар. Сума, която е много пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти – за сравнение, например средната цена за селскостопански имоти в региона през 2022 г. според данни на НСИ е 1042 лв. на декар. Голяма част от тези имоти са годни и за доста други употреби, където цената може да достигне тази стойност и на метър (например на първа линия).

В сделката влизат и целия бряг на езерото източно от Горно Езерово – общо 1297 дка земя северно от Меден Рудник и западно от „Стрелбището“.

Последното място, където има струпване на имотите е в защитената зона „Пода“, на близко разстояние от Крайморие. В близост до водните площи Сливенската епархия е продала 62 дка земя на частната компания.

Другото споразумение между Сливенска епархия и „Ем Джи пропъртис“ (MG properties) е за доброволна делба на 2849 дка земя срещу 139 хил. лв. Имотите тук включват същите области: всичката горска територия до републикански път II-99 между вилните зони „Черниците“ и „Росенец“, както и части от територията източно от в.з. „Росенец“.

За седемнадесет от имотите от „Ем Джи пропъртис“ са пуснали запитване към РИОСВ – Бургас, на 7 март 2023 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие. Според направената оценка предложената горскостопанска програма за имотите е одобрена, тъй като предвижда разчистване и поддържане на териториите и само пет от тях попадат в границите на защитени територии.

На този етап за седемнадесетте имота не са внесени инвестиционни предложения с цел изготвяне на ПУП за застрояване. За останалата част от имотите все още няма информация да е предприето действие от страна „Ем Джи пропъртис“.

Тихият собственик в Созопол

Още преди да започне процесът по реституция, Сливенската епархия притежава над 10 хил. дка земя – 2500 от които са земеделска земя. Част от тях са 220 дка в района около Созопол. Те могат да бъдат разделени на две. Първите се намират южно от Созопол и са с общ размер от 170 дка. Няколко от тях се намират между плаж „Смокиня“ и Равадиново от източната страна на главния път. В момента върху тях няма разположени строителни или други обекти и представляват необработени поляни.

Малко по-източно пред територията на хотел „Южната перла“ малко повече от около 2 дка земя са собственост на църквата, в момента незастроени територии.

Северно от тях на близко разстояние един до друг Сливенската епархия притежава три отделни имота с общ размер от 48 дка. Те включват ивицата на Черноморието между „Марина порт Созопол“ и „Света Марина“, която е с размер от 20 дка, горските територии между хотела „Хасиенда бийч“ и Старият път – 12.6 дка, както и 16 дка започващи малко след къщата за гости „Лимани“ на изток, северно от автомобилния път.

След няколко скандала в митрополията, свързани с неправилно управление на имоти, през 2022 г. Сливенска митрополия прави нещо рядко за църковните среди – обявява покана за инвестиционни намерения на територията на нейните имоти в нейния сайт. Тогава епархията обявява общо 3 хил. дка територия, на която търси партньорство в управлението.

Едно от заключенията, до които бихме могли да достигнем от описаните там имоти е, че заедно с продадените на „Ем джи пропъртис“ имоти Сливенската епархия притежава почти всички неземеделски имоти в Ченгене скеле, северната част на Ала тепе до републиканския път и западно от в.з. „Росенец“, плаж „Отманли“ и териториите южно от Рибарското селище.

Преглед на регистрите не открива строителни разрешителни за повечето от тези земи или за промяна на предназначението. Изключение правят два парцела в „Росенец“.

На първия – 21 дка земя в парка, където се предвижда изграждането на 14 вилни жилища от местната компания на Кристиян Киров „Ворик финанс мениджмънт“, като за целта са сключени две споразумения. Първото е за учредяване право на строеж и ползване на 14 вилни жилища в района Росенец за периода от 50 години срещу сумата от 200 хил. лв. Второто е за учредяване на договорна ипотека, където Сливенска епархия се явява кредитор на „Ворик финанс мениджмънт“ срещу сумата от 1.95 млн. лв. за четиринадесетте вилни жилища (единствената към момента сделка на цени, които поне приближават пазарните).

Радомир Чолаков, експерт по канонично право, бивш епархийски избирател от Пловдив и народен представител от ГЕРБ, обясни пред „Капитал“, че „това е от англо-саксонското право – land lease. Това възпира много инвеститори да си направят инвестиция, защото в крайна сметка те искат да си притежават имота, но понеже църквата не може да продава земя тя дава право за строеж на 50 години и след това то остава собственост на църквата. Има вече такива случаи. Но колко дълъг е човешкият живот, колко смятаме да живеем? Нека да остане после да може да се управлява от църквата“, коментира Чолаков (интервю с него за имотите на църквата вижте тук).

Друга част от придобитите имоти – в размер на 14.7 дка в източната част на парк „Росенец“, които на този етап не са застроени и в момента са горски масиви, също ще бъдат застроени. На 23 април 2023 г. община Бургас издава разрешително за изработване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване на имотите.

В спор за водолази

Реституцията на имоти е сложен процес и невинаги преминава плавно и без възражение. От 2006 г. насам Сливенска митрополия води съдебни спорове с частната компания „Пламс 2001“, собственост на Пламен Найденов, за 92 дка земя западно от Рибарското селище.

Спорът започва, когато митрополията подава молба към кмета на Бургас за неправомерно владеене от частния собственик на земи, принадлежащи на епархията. Жалбата е призната и през 2015 г. епархията става собственик на земите. От „Пламс 2001“ оспорват решението и според друго решение на районния съд през 2017 г. и после потвърдено през 2018 г. от Бургаския административен съд, имотите се връщат на частния собственик.

От своя страна през 2020 г. митрополията оспорва решението на базата на реституция, извършена с решение №1-113/12.03.2020 г. на Областна служба „Земеделие“ – Бургас. Споровете за този имот продължават и до днес. Въпреки това част от тези имоти – 72 дка, са продадени на „Ем Джи пропъртис“ през 2022 г.

Всичко това сега ще се управлява от новия митрополит на епархията. Тук трябва да се има предвид, че в тези земи не влиза нищо от собствеността на стотиците манастири, разпръснати из областта, което говори, че вероятният размер на истинските владения на сливенския митрополит е многократно по-голям.

Солари и „Веселие“

В началото на април 2015 г. с решение на поземлена комисия в територията на село Веселие, община Приморско, 4578 дка земя е реституирана в полза на Сливенска епархия. Само три седмици по-късно се сключва договор за аренда с компанията „Р&Д Солар“, собственост на Димитър Господинов, срещу неизвестна сума, а единствено е заплатена такса от 10 лв.

Четири години по-късно арендата е прекратена заради встъпване в ликвидация на дружеството, но неин правоприемник и нов арендатор на земите се явява „Еко сън“, собственост на Красимир Денков.

Преглед на имотите в местността не показва съществуването на съоръжения от типа на соларни панели или други ВЕИ мощности, както биха предполагали имената на компаниите.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 63

Related Topics:featured trending българия конспирация пари финанси фокус

Up Next

Какви цели преследва Лондон, насъсквайки всичките и съседи срещу Русия и най-важното защо?

Don't Miss

Спрете да се преструвате, че вярвате, че Украйна ще спечели войната!

ФОКУС

Украйна я карат на заколение, но с какво Русия кара САЩ да се страхуват?

Вчера Зеленски говори пред Общото събрание на ООН, утре се среща с Байдън, за да му представи своя „план за победа“. Но независимо какво мислят тези фигури за себе си, съдбата на Украйна, САЩ и целия свят изобщо не се решава днес в Ню Йорк.

Всички решения по тази тема се вземат от войниците и офицерите на руската армия, която неумолимо и неудържимо напредва. Населените места в Курска област се връщат под наш контрол: току-що бяха освободени повече от 260 наши граждани в Кореневския район. В същото време там се ликвидират най-боеспособните, елитни части на ВСУ.

Настъплението ни в Донбас също не спира; руската военна машина смазва всяка съпротива на врага, като принуждава войниците масово да дезертират и да се предават. Всеки ден на територията на бившата Украинска ССР горят складове с боеприпаси и оборудване, убиват се военнослужещи от ВСУ, нанасят се удари по летища и железопътни линии, последователно и систематично се ликвидира енергийната инфраструктура.

До какво води това, е ясно видимо за всеки военен професионалист. „Украинците просто бягат“ – така американски военен експерт описва състоянието на нещата на фронта.

Неизбежното поражение на Украйна е видимо с просто око. Та нали затова Зеленски заяви в Ню Йорк, че „мирът е по-близо, отколкото си мислим“? Не, Зеленски има друг план: след като самият той е загубил, иска да въвлече НАТО начело със САЩ във войната срещу Русия.

Ето защо той тича насам-натам със своя „план за победа“ над Русия. Според този цидуя (от украинската дума бележка, написан текст на хартия) Белият дом трябва да изсипе не просто много пари, а изключително много пари, да даде модерни оръжия, да гарантира сигурността на киевския режим и да му позволи да нанася удари по нашата територия с американски ракети. Зеленски носи със себе си цял списък с цели, като се преструва, че всички те са чисто военни.

Киевската хунта обаче неведнъж е заявявала, че задачата ѝ е „да накара руснаците да се чувстват зле“. Затова ясно разбираме, че: мишена на международните терористи ще бъдем всички ние – жителите на Москва и Санкт Петербург, Курск и Белгород, стотици градове и селища в Русия.

Нима американците искат да изглеждат като кървави терористи в очите на световната общност? Това е въпросът. Но дори и напълно да са се изплюли върху репутацията си, те продължават да треперят за собствената си кожа. Отговорът на Русия може да бъде изключително болезнен, а нашите противници особено се страхуват от нейната непредсказуемост. Асиметричните стратегии са нашата сила.

В момента Съединените щати са паникьосани от прехвърлянето на руски ракети, включително хиперзвукови, на йеменските хуси. Защото те с удоволствие ще ударят с тях американските самолетоносачи – и ще видим дали това чудо на технологията е толкова неуязвимо.

Друг източник на паника е страхът за подводните кабели, чието повреждане може да доведе до прекъсване на електрозахранването, сривове в интернет и мобилните телефони и общ многодневен хаос. Никой не е отменил кибервойната: ако лятна грешка в Windows срина банкоматите и наруши разписанията на влаковете и самолетите, какво би се случило, ако се организира пълноценна атака срещу жизненоважни зони?

Всички тези страхове се изразяват открито в американската преса. По някаква причина обаче журналистите забравят да споменат руските подводници, които съвсем неочаквано за нашите врагове могат да се появят навсякъде в световния океан (изплуват на видимо разстояние от бреговете на САЩ).

Можем да припомним на американците и брилянтната операция „Анадир“ за прехвърляне на нашите ядрени оръжия в Куба. Изобщо, наистина има от какво да се страхуват там. А в момента най-силното оръжие на Русия е неопределеността на заплахата ѝ. Откъде ще дойде, кога ще дойде, как ще изглежда – колкото по-малко можеш да изчислиш опасността, толкова по-страшна е тя.

Да се измъкнат между капките и да се преструваме, че американците не са дали разрешение за нанасяне на удар по Русия и че украинците правят всичко сами, също няма да проработи.

Путин изрично отбеляза, че разузнаването и насочването на ударите се извършват от американците и други представители на страните от НАТО. Следователно нашият отговор – какъвто и да е той – ще бъде насочен именно към западните господари на Киев. Днес те дори не се опитват да скрият уплахата си. Дали ударите по нашия народ ще ни накарат да се предадем? Не, ще бъде точно обратното. Целият ход на украинската агресия се свежда до такива ударни действия.

През последните две години и половина на СВО руснаците щадят войниците си и печелят с числено превъзходство.

Така че мафиотският резерв на Украйна е близо до изчерпване, а ние имаме превъзходство от порядък на квадрат.

Президентът Путин обясни, че разрешаването на удари на руска територия би означавало, че държавите от НАТО ще влязат във война с нашата страна. Но как тези момчета, които никога не са помирисвали барут, ще се бият с нас?

НАТО се опитваше да използва Украйна като полигон за водене на съвременна война. Парадоксално е, че с това те обучиха руската армия. Не веднага, но ние усвоихме най-съвременните технологии и методи на водене на война, като същевременно запазихме огромния си мобилизационен потенциал и стимулирахме военнопромишления си комплекс и успяхме да запазим икономиката си непокътната.

Европейските страни от НАТО не разполагат с нито едно от тези неща: нито с уменията и опита за водене на съвременна широкомащабна война, нито с единен отбранителен комплекс, нито със силна, развиваща се икономика. Всяка ескалация ги води до неприятно разклонение на пътя – или тежка криза на държавите им, или пълно унищожение. Какъвто и да е отговорът на Русия, той ще бъде фатален за тях.

Така че в известен смисъл комикът е прав: „Мирът е по-близо, отколкото си мислим“. Само че пътят към него минава през поражението на Украйна. Дълго време американците водеха тази нещастна територия на заколение и на практика я поведоха. Сега те са изправени пред алтернативата – да предадат киевската хунта или да умрат заедно с нея. Честно казано, не е много голям изборът.

Визитка: Виктория Никифорова е руска журналистка, която често пише анализи, публикувани в РИА Новости, Спутник и други издания. Последните ѝ материали са основно свързани с войната между Русия и Запада на територията на Украйна. Чест гост е и в различни подкасти в YouTube и не само, в качеството си на коментатор на актуалните събития в Русия и света. Не спестява критиките си и за руската власт.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 5

ФОКУС

Зад маската на европейския хуманизъм се показа самия дявол

На мястото на европейския хуманизъм дойде обезчовечаване

Две новини. Израел извърши мащабна терористична атака, като взриви пейджърите на ливанската „Хизбула“. А Европейският парламент одобри резолюция, позволяваща удари дълбоко в Русия. “За” гласуваха 425 народни представители, “против” – 131, “въздържали се” – 63. Това ни говори, че прословутия европейски хуманизъм е прехвален.

Не беше изразена нито дума на осъждане срещу Израел. Загубата на живот не е причина да се осветява Айфеловата кула. И Русия вече е окончателно идентифицирана като цел. Държава, срещу която всичко е възможно. Снарядите, които ще избухнат в тази страна, вече са благословени от стара Европа.

Обезчовечаване.

Това, което казвам от 2014 г. Тогава това се случи на местно ниво – украинската пропаганда доказа, че в Донбас има не хора, а мръсни орки. Това беше много популярна парадигма тогава.

Говореха много за това, че в Донбас живеят само бидло („говеда“). Дори мемът, както бихме казали сега, беше „Донецко бидло“. Въпреки че „бидло“ всъщност е полска дума, с която са наричали украинските крепостници. Пишеха директно за орки и воини на светлината. В армията на последните имаше много неформали, които играеха на живо или компютърни ролеви игри. Разделението на черно и бяло тръгна с гръм и трясък. По-късно поетът от фронтовата линия Дмитрий Артис използва това в своето стихотворение:

„Завчас страната на две разделена

И при двамата мутра разтеглена…

Светлолики елфи с продупчени глави

Нападнаха Мордор като скакалци…“

Тогава те, разбира се, твърдяха, че са във война с Русия, но имплицитно признаха, че техният враг е Донецк. И нарисуваха черен, очукан образ на този враг, когото не съжаляваш. За да не е жал да го бомбардират.

Променете обичайната картина на света, където хуманизмът е на първо място. Но точно такава картина се очерта в съзнанието на руските и украинските интелектуалци на прага на 2014 г. Много хора, които симпатизираха на Майдана, смятаха радикалните националисти за неадекватни „спътници“, а спусъкът за тях беше известният „брутален побой над студенти“ – много странна история, когато студентите от Майдана, вече готови да се приберат у дома, бяха за по някаква причина бити от полицията и това веднага се хвана на камерите на централните украински канали. Беше необходимо да се промени картината на света, където в Украйна все още можеше да възникне съчувствие към убитите жители на Донбас. Грешно ли е да се убиват хора? Те не са хора.

И се получи. Свърши страхотна работа. Спомням си небрежната фраза на някакъв украински журналист „нашата артилерия винаги удря“, която лесно и естествено узакони обстрела на Донецк – и по правило срещу цивилни цели и хора, а не срещу военнослужещи. Между другото баща му живееше там.

До началото на 2022 г. съжалението на украинския избирател към донецкия народ беше напълно унищожено. В продължение на осем години дехуманизацията беше успешна и изкристализира нова картина на света: да убиваш хора не е добре, но ако този човек е отделен от теб от фронтовата линия, тогава е много добре.

Фронтовата линия разделяше в съзнанието на украинските избиратели света на хората от света на немъртвите. И Харони на контролно-пропускателните пунктове. С това започнахме Специалната военна операция, ако някой е забравил.

Сега дехуманизацията се случва в глобален мащаб, срещу всички онези, които не са съгласни с ценностите на глобалния Запад.

Руснаците не са хора.

Иранците не са хора.

Ливанците не са хора.

Да продължим ли?

Иронично е, че по време на 2022 г. западните избиратели все още имаха същата картина в съзнанието си – хуманизъм с безусловната стойност на човешкия живот. Заявиха го и тези, които имат власт на Запад. Отне им доста време, за да направят същото нещо с избирателите си, което Украйна направи.

Не, не казвам, че всички западняци са против нас. На мача “Болоня” – “Шахтьор” например онзи ден окачиха банер: “Стига украински бомби над Донецк”. Това е точно сега. И има достатъчно разумни хора, общо взето, в цяла Европа, но в крайна сметка все пак се избира правителството, което води последователна политика на обезличаване на несъгласните.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

ФОКУС

Империята за която мечтае Ердоган от Крим до Северния ледовит океан

Турският свят настъпва. Империята на Ердоган ще завземе руска земя от Крим до Северния ледовит океан

Наскоро беше договорен проект за единна азбука за Азербайджан и държавите от Централна Азия: Узбекистан, Киргизстан и Казахстан. Езиковата реформа в страните от бившата ОНД е важна част от плана за изграждане на трансграничната империя “Велик Туран”. Турция и западните разузнавателни агенции стоят зад този проект.

Новото издание на азбуката е договорено въз основа на латинската азбука от 34 букви. Проектът, който под една или друга форма се обсъжда от началото на 90-те години, беше приет и съгласуван на заседание на комисията, създадена от Организацията на тюркските държави.

Това е междуправителствен съвет, в който освен бившите републики на СССР влиза и основният бенефициент на всички пантюркски проекти – Турция. Под нейното внимателно наблюдение малките узбеки, киргизи, казахи и азербайджанци ще се научат да слагат срички в думи. Край на “аз”, “буки”, “веди” – те напомнят за “ужасното колониално минало” – само латиниза, както в най-добрите училища в Истанбул.

Езикови патрули в Казахстан

Според ръководителя на катедрата по обща лингвистика в Бакинския държавен университет Низами Джафаров е важно общността на азбуката в тюркските езици да не се изчерпва само с прехода към латинската азбука, а звуковете и буквите в азбуките на тюркските народи съвпадат една с друга.

“Не става въпрос за създаване на общ тюркски език. Говорим за обща тюркска азбука, така че всеки тюркоговорящ народ да може да пише на тази азбука и с тези знаци“, каза Джафаров в интервю за азербайджанското издание на АРА.

Всичко, свързано с езика, писмеността и азбуката, е „фина настройка на хората“. Реформите в тази област изглежда пренастройват съзнанието на хората. Ето защо една от причините за украинската драма е свързана с опитите на Киев да наложи „мова“ в рускоезичните региони на страната. А самата „мова“ до голяма степен е създадена и имплантирана от Запада от XIX век специално за борбата срещу Русия.

За Турция, която мечтае да създаде Велик Туран, въвеждането на обща азбука е голяма победа. Това е поредната тухла в градежа на неоосманската империя. Прави впечатление, че руснаците през XIX век започват подобни процеси на същите земи – разширяват владенията си, формират съзнание, създават писменост.

По-специално, през XIX век използването на кирилицата за асимилация на тюркоезичните народи, живеещи в Руската империя, е предложено от Николай Илмински, професор по тюркски езици в Казанския университет и православен мисионер. Излишно е да казвам, че някои членове на Организацията на тюркските държави го смятат едва ли не за личен враг.

“Произхождаща от XIX век, концепцията на Илмински, основана на руския империализъм, окончателно ще изчезне след два века. Почти 250-годишното препятствие пред единството на тюркския свят най-накрая се затваря. Ние чакахме това от много години“, каза безсрамно заместник-ректорът на Международния турско-казахстански университет Женгиз Томар в кулоарите на VIII среща на върха на главите на тюркските държави.

Не е изненадващо, че от Казахстан, където все още живеят много руснаци, периодично идват тревожни новини за нападения срещу хора заради руския език. Тоест историята с Украйна се повтаря.

“Велик Туран” от океан до океан

Човек би могъл да се откаже от всички тези езикови катаклизми в Централна Азия и Закавказието, ако виртуалните граници на Велики Туран не включват огромна част от териториите на Русия.

Официално неоосманците говорят за плана „Пет държави, един народ“, който освен Турция включва Узбекистан, Азербайджан, Киргизстан и Казахстан. Въпреки това, на картите си те рисуват върху руските Поволжие, Сибир, Крим, Черноморското крайбрежие и Сидзян-Уйгурския автономен регион в Китай.

Концепцията има и вектор на силата. Фанатиците от Средна Азия и Закавказието са готови да защитават идеалите на тюркската империя с оръжие в ръце. Сега те активно трупат боен опит в различни подразделения на ВСУ. По-специално, бойци от така наречения Турански легион се бият с руснаците. Той беше оглавен от киргиза Алмаз Кудабекоглу. Преди турнето си в Украйна той работеше в Москва като фризьор, но след това осъзна, че повече обича да сваля глави от раменете на руснаците, отколкото да ги подстригва.

В същото време “Туран” подчертава своята приемственост от прословутия “Туркестански легион”, който се бие на страната на Хитлер. Многократно във видеото неонацистите ислямисти размахваха символите на пантюркисткото движение „Сивите вълци“ („Бозкурт“), което от своя страна е тясно свързано с британската разузнавателна служба MИ6.

Да припомним, че през ноември 2015 г. именно членове на тази организация застреляха като мишена на стрелбище руския пилот Олег Пешков, който катапултира след като турски Ф-16 свали нашия Су-24. Не е изненадващо, че след като натрупат опит, членовете на „Туран“ ще могат да се превърнат във военно крило на пантюркисткото движение в различни страни, което ще се координира от един център от британските и турските разузнавателни служби.

Е, врагът се обяви. Мотивите и намеренията му са ясни. Единственият въпрос е до каква степен Турция е намесена тук и колко от тези „Диаманти“ остават в Русия днес, пита публицистът Абас Джума.

Пантюркисти в Русия и сред нейните съседи

За съжаление има много такива „Диаманти“ в Русия. Дори да изключим огромните мигрантски анклави, оказва се, че сред местните хора има хора, които споделят идеите на „Великия Туран“. Спомняте си как миналата зима започнаха вълненията в Башкирия малко след като съдът в Баймак осъди местния активист Фаил Алсинов на четири години затвор за подбуждане на етническа омраза.

След обявяването на присъдата в съдебната палата като по сигнал се събра огромна група в подкрепа на арестувания. Предимно силни млади хора, около две хиляди души. Те трябваше да бъдат умиротворени с помощта на руската гвардия.

Действията се координираха от Литва, където цяла леха от „правителства в изгнание“ е добре наторена, включително базата на пантюркската организация „Свободен Идел-Урал“ (името е копие на „Идел-Урал“ на Хитлер). Тя се застъпва за независимостта на башкирите, татарите, чувашите и други народи от Поволжието и Урал. Всичко според инструкциите на Адолф Алоизович.

“Можете да сложите маската на добър екоактивист, патриот, но в действителност ситуацията съвсем не е такава. Група хора, някои от които са в чужбина, по същество предатели, призовават за отделянето на Башкортостан от Русия. Тук викат за партизанска война“, коментира тогава ситуацията ръководителят на Башкирия Радий Хабиров.

Но ако в Русия властите и силите за сигурност се опитват да се борят с екстремизма, то нашите „приятели“ и „съратници“ от ОДКБ опаковат пантюркизма в обвивката на национална идея. Мечтите за „Великия Туран” се излъчват в страните от Централна Азия чрез учебници, обществени организации, щедри стипендии в университети, култура и изкуство.И, разбира се, всичко това върви ръка за ръка с марковата русофобия.

По същество това са звена от една верига; Достатъчно е да си припомним сензационния казахстански „блокбастър“ „Събуди се, казахо!“, Цялата същност на който се свеждаше до факта, че руските потисници са измъчвали и са се гаврили с нещастните казахи от векове.

Турция, не без помощта на западните разузнавателни служби, активно върви към своята мокра мечта. В страните от Централна Азия се реформира азбуката, координират се бойните части в рамките на въоръжените сили на Украйна, младежите в Централна Азия се радикализират, в училищата и университетите се насаждат русофобски идеи, дори популярните турски сериали са тихомълком насърчаване на „туранския идеал“.

Какво от това?

Какво прави Русия, за да попречи на Централна Азия да отплува зад шамандурите? Много е просто. Отваря вратите за милиони мигранти и ги окача на врата си, надявайки се на благодарност. Ето клиника, ето капитал за майчинство, ето детски надбавки.

Както знаете, при нас идват не програмисти и оператори на металорежещи машини, а жители на отдалечени села и села. Те се вдъхновяват от идеите на „Великия Туран” тук, в хостелите до пазара „Градинар” и в общежитията за мигранти. Да се възпита уважение към руската култура, традиции и история в такива условия е просто физически невъзможно, колкото и да повтарят за това мигрантските лобисти в Държавната дума.

Тоест, оказва се, че ние самите храним вражеската армия, която в бъдеще може да подпали страната ни отвътре, за да постигне целите на един много специфичен проект. Нарича се „Велик Туран от море до море“ и ще бъде построен, както каза Збигнев Бжежински, „за сметка на Русия и върху руините на Русия“.