ФОКУС

Превръщат България в мишена. Дали Варна и Ямбол ще бъдат благодарни за перспективата да получат ядрени удари?

Това не изглеждаше така в началото на руската специална военна операция. Дори през април 2022 г. конфликтът беше пред мирно разрешаване, но намесата на Запада го предотврати. Там вероятно са решили, че подготвената и въоръжена от тях украинска армия ще може да нанесе стратегическо поражение на Русия. Решението обаче се оказа погрешно и конфликтът премина в обикновена позиционна война, превърнала се през последните месеци в методично настъпление на руската групировка. Така САЩ не успяха да осъществят една от двете си главни цели – военно поражение на Русия, но успяха да постигнат втората – прекъснаха икономическите връзки на ЕС с руската икономика. Да, но на Запад знаят интересите си и вместо тях ще заплаща този, които не знае своите или не умее да ги отстоява. Като нашата страна, например. При нас един верноподаник си отива, други двама се надпреварват да го заместят, а трети на висок глас обявява, че по-добър от него нема. С действията си те упорито подготвят страната ни като обект за поразяване. Нима вярват, че Варна и Ямбол ще им бъдат благодарни за перспективата да получат ядрени удари като резултат от техните усилия?

В украинския конфликт САЩ постигнаха и няколко други важни цели. Те провериха устойчивостта на политическата и икономическа система на Русия на функциониране в сложни условия, на способността ѝ да реагира на политическа изолация и мощен икономически натиск. Внимателно наблюдаваха реакцията на командването на руските въоръжени сили на редица нови тактически действия и използване на нови оръжия, подготвени и наложени на украинската армия от Комитета на началник-щабовете на Пентагона. Правеха изводи за собствените си войски и предприемаха съответни действия за подобряване на обучението и въоръжението им.

Превръщайки Украйна в изпитателен полигон за своите оръжия и тактически схващания, конфликтът се оказа много ценен за Пентагона и именно поради това проведеното „разузнаване с бой“ стана източник на информация, която няма как да бъде получена и при най-обхватното и прецизно компютърно моделиране или при най-мащабното войсково учение.

САЩ не успяха да осигурят европейския си тил чрез победа над Русия, което е необходимо, за да се съсредоточат върху противоборството с Китай. Затова днес им се налага да се готвят за борба със силен противник и в Европа, и на Тихоокеанския регион. Във военно отношение те залагат на приетата и започнала вече да се осъществява стратегическа концепция „Multi-Domain Operations“. Тя предвижда едновременно провеждане на бойни операции на сушата, в океана, въздуха, космоса, информационното и кибернетично пространства.

Концепцията беше приета през 2017 г. и на нейна основа през 2019 г. Пентагонът разработи план за модернизация на въоръжените сили („Army Modernization Strategy 2019“). Той трябва да се осъществи до 2035 г. на четири етапа. Първият етап (2020-2022 г.) завърши, без да бъде реализиран напълно, днес се осъществява вторият (2023-2025 г.), а следващите са значително по-сложни и мащабни. Едва след успешното им завършване и при добро обучение на войските ще може да се твърди, че САЩ са създали високоефективни въоръжени сили.

Постиженията в науката и технологиите вече позволяват едновременно провеждане на бойни действия в посочените пространства под единно командване, с постоянен обмен на информация между всички войскови звена, определяне характера и приоритета на целите с изкуствен интелект и поразяването им с високоточни оръжия в реално време.

Едновременното провеждане на бойни действия в посочените пространства ще позволи за броени часове да се нанесат масирани удари по противника на дълбочина 300-500 км. Бойните действия ще се разпространят на огромна територия, при което фронтът ще се разпадне на многобройни малки по мащаб сражения. Така противникът няма да може да използва в пълен обем военно-промишления си капацитет и мобилизационни възможности, а без тях той е обречен на поражение. Ето такава война готвят САЩ на противниците си с новата концепция. Практическата ѝ реализация вече е в ход. САЩ планират създаване на пет оперативни многодоменни групи: една за европейския театър на военните действия, две за Индо-тихоокеанския, една за Арктика и една за използване при възникване на заплаха за интересите на САЩ където и да е на планетата.

На 12 април 2021 г. министърът на отбраната Лойд Остин обяви увеличаване на американския контингент в Германия с 500 човека. С тях се полага началното формиране на части от бъдещата многодоменна оперативна група (Multi-Domain Task Force, MDTF) за европейския театър на военните действия: батальони за разузнаване, информация, радиоелектронна борба, кибер- и космически операции (Intelligence, Information, Cyber/Electronic Warfare & Space Bataillons) и Артилерийско командване(/Theater Fires Command).

Създаденото Артилерийско командване, всъщност ракетно, е възстановяване на 56-то артилерийско командване, което от 1963 до 1991 г. управляваше поделенията, въоръжени с ядрените балистични ракети „Пършинг“. Днес то ще използва нови ракетни комплекси, разработвани още преди излизане на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и някои от тях вече са приети на въоръжение. Именно те показват защо САЩ едностранно денонсираха този договор на 2 август 2019 г. Тези комплекси са HIMARS с нова ракета „Precision Strike Missile“ (PrSM) с обсег 500 км, „Typhon Weapon System“ с ракети „Tomahawk“ и модернизираната зенитна „Standard Missile-6“ (SM-6) за борба със земни цели и „Dark Eagle“ с хиперзвукова балистична ракета с далечина на полета 2800 км. От тях в оперативна готовност са HIMARS и „Typhon“, а третият е в изпитания. Привеждам тези данни, за да не изглежда голословно твърдението, че

Европа отново ще бъде принудена да живее под сянката на приведени в бойна готовност ракетни комплекси, както това беше през 80-те години на ХХ век.

Те ще създават за европейците заплаха и несигурност, ще пораждат протести и противоречия в ЕС. Защото противниковата страна, Русия, не само че няма да остави без отговор приготовленията на САЩ, но нейните средства за противодействие практически са готови. Ще спомена само известния ракетен комплекс „Искандер“ (500 км), приетата на въоръжение хиперзвукова универсална ракета „Циркон“ и наземния вариант на крилатата с морско базиране „Калибър“ с обсег 2500 км. Нещо повече. Днес на територията на Украйна Русия частично отработва свое виждане за съвременната война, което не се различава съществено от многодоменната операция на Пентагона. Ударите, нанасяни по обекти на цялата украинска територия, съгласно макар и официално неприетата „доктрина Герасимов“, доказват именно това.

Вече става ясно, че започва нов кръг от надпреварата във въоръжаването между развитите във военно отношение страни и особено в триъгълника САЩ-Русия-Китай. Характерна за него ще бъде интелектуализацията на новите оръжия на основата на изкуствения интелект, пример за която са навлизащите вече на въоръжение отделни образци, макар и все още несъвършени, роботизирани системи оръжия.

Разтегленото във времето преструктуриране и модернизиране на въоръжените сили на САЩ показва, че в близките години те няма да са готови за война със силен противник като Русия или Китай. Само един пример. Страните от НАТО нямат производствен капацитет да произвеждат необходимото количество боеприпаси за водене на продължителна война с Русия. Като машиностроителна база могат да се справят, но те нямат и в близките години няма да имат нужните суровини и мощности за производство на взривни вещества и следователно на боеприпаси.

През ноември 2022 г. германският „Ди Велт“ публикува статия, в която твърди, че производството на метателни заряди от бездимен барут за артилерията и танковите оръдия зависи от доставката на специфичен вид памук, чийто най-голям производител е Китай. Това е проблем за целия ЕС, при това не е единствен. На военната му промишленост са необходими и други суровини, например различни стомани, с които ЕС не разполага в достатъчно количество. Фактът, че представители на САЩ/НАТО обикалят непрекъснато планетата, за да търсят 155 мм артилерийски снаряди за Украйна, е доказателство за катастрофалното положение в тази област. Впрочем, за да не затъва в подобни проблеми, Пентагонът приема концепцията за многодоменната операция, с която се надява чрез бърз мащабен удар едновременно от всички посочени по-горе пространства да се справи със своите противници.

САЩ/НАТО се убедиха, че в близките няколко години война с Русия не е в техен интерес. Затова ще изпращат оръжие, ще командироват инструктори, ще плащат на наемници и ще обучават украински войници, но няма да участват в преки бойни действия с нея. Те ще увеличават ескалацията на украинския конфликт до последната червена линия, но няма да я преминат. Въпреки това Русия вече проведе учение за използване на тактическо ядрено оръжие, с което само напомня, че на Запад трябва да внимават какво говорят и да не си и помислят да осъществят това, за което говорят.

Опасност от война между Русия и САЩ/НАТО създава Украйна чрез редица провокативни действия. Тя настойчиво предлага на Полша да прехваща руски ракети със свои средства над украинска територия, което означава пряк сблъсък Полша-Русия, а Полша е членка на НАТО. Освен това на 25 май Украйна нанесе удар по РЛС „Воронеж-ДМ“, изградена в гр. Армавир, Краснодарския край. Тази РЛС е част от руската система за ранно оповестяване за изстреляни междуконтинентални балистични ракети. Елементите от нея са първостепенни цели за поразяване в началото на световна ядрена война. САЩ и СССР/Русия никога досега не са си позволявали посегателство върху такива стратегически важни обекти.

Защо го направи Украйна? Защото оцеляването, не на украинския народ, а на украинското ръководство е възможно само при война на Русия с НАТО. Именно поради това то извършва всякакви провокации, включително редовно обстрелване на граждански обекти, за да предизвика Русия на война с НАТО. Ненапразно генералният секретар Столтенберг няколко пъти повтаря, че Алиансът няма намерение да воюва с Русия, но в Киев изглежда не чуват това. Логиката на ръководството му е ясна – накарахте ни да воюваме, убиваме народа си, разрушаваме страната си, а вие стоите настрана, затова искаме и вие да воювате.

Да, но на Запад знаят интересите си и вместо тях ще заплаща този, които не знае своите или не умее да ги отстоява. Като нашата страна, например.

При нас един верноподаник си отива, други двама се надпреварват да го заместят, а трети на висок глас обявява, че по-добър от него нема. С действията си те упорито подготвят страната ни като обект за поразяване. Нима вярват, че Варна и Ямбол ще им бъдат благодарни за перспективата да получат ядрени удари като резултат от техните усилия?

Ударът по РЛС „Воронеж-ДМ“ не може да е дело само на Украйна. По всяка вероятност това е планирана операция от щаба на САЩ/НАТО в Лвов и е изпълнена под негово ръководство. Тя е красноречив факт за ескалация на конфликта, за който допринасят и думите на Йенс Столтенберг – страните да снемат част от забраните си за удари в дълбочина на руската територия с доставяните от тях оръжия.

Вероятната цел е принуждаване на Русия към прекратяване на бойните действия и започване на преговори, най-добре до ноември. Ако това стане, Западът ще тръби по всички възможни информационни канали, че Русия е победена. Следователно администрацията на президента Байдън ще получи силен импулс и ще очаква победа в предстоящите избори. Това действително ще е така, защото Русия няма да е постигнала обявените цели на специалната военна операция. В такъв случай раздвоението и брожението сред руското общество могат да станат непредсказуеми. Допускам, че тази цел по този начин няма да бъде постигната.

Конфликтът в Украйна, независимо дали се определя като специална военна операция, прокси война или във военен аспект като „разузнаване с бой“, е част от битката между Русия и Запада. Тя вече променя еднополюсната политическата система, установена след края на Студената война, и Западът, каквито и средства да използва, не може да спре този процес и да запази хегемонията си над планетата.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 56

ФОКУС

Украйна я карат на заколение, но с какво Русия кара САЩ да се страхуват?

Вчера Зеленски говори пред Общото събрание на ООН, утре се среща с Байдън, за да му представи своя „план за победа“. Но независимо какво мислят тези фигури за себе си, съдбата на Украйна, САЩ и целия свят изобщо не се решава днес в Ню Йорк.

Всички решения по тази тема се вземат от войниците и офицерите на руската армия, която неумолимо и неудържимо напредва. Населените места в Курска област се връщат под наш контрол: току-що бяха освободени повече от 260 наши граждани в Кореневския район. В същото време там се ликвидират най-боеспособните, елитни части на ВСУ.

Настъплението ни в Донбас също не спира; руската военна машина смазва всяка съпротива на врага, като принуждава войниците масово да дезертират и да се предават. Всеки ден на територията на бившата Украинска ССР горят складове с боеприпаси и оборудване, убиват се военнослужещи от ВСУ, нанасят се удари по летища и железопътни линии, последователно и систематично се ликвидира енергийната инфраструктура.

До какво води това, е ясно видимо за всеки военен професионалист. „Украинците просто бягат“ – така американски военен експерт описва състоянието на нещата на фронта.

Неизбежното поражение на Украйна е видимо с просто око. Та нали затова Зеленски заяви в Ню Йорк, че „мирът е по-близо, отколкото си мислим“? Не, Зеленски има друг план: след като самият той е загубил, иска да въвлече НАТО начело със САЩ във войната срещу Русия.

Ето защо той тича насам-натам със своя „план за победа“ над Русия. Според този цидуя (от украинската дума бележка, написан текст на хартия) Белият дом трябва да изсипе не просто много пари, а изключително много пари, да даде модерни оръжия, да гарантира сигурността на киевския режим и да му позволи да нанася удари по нашата територия с американски ракети. Зеленски носи със себе си цял списък с цели, като се преструва, че всички те са чисто военни.

Киевската хунта обаче неведнъж е заявявала, че задачата ѝ е „да накара руснаците да се чувстват зле“. Затова ясно разбираме, че: мишена на международните терористи ще бъдем всички ние – жителите на Москва и Санкт Петербург, Курск и Белгород, стотици градове и селища в Русия.

Нима американците искат да изглеждат като кървави терористи в очите на световната общност? Това е въпросът. Но дори и напълно да са се изплюли върху репутацията си, те продължават да треперят за собствената си кожа. Отговорът на Русия може да бъде изключително болезнен, а нашите противници особено се страхуват от нейната непредсказуемост. Асиметричните стратегии са нашата сила.

В момента Съединените щати са паникьосани от прехвърлянето на руски ракети, включително хиперзвукови, на йеменските хуси. Защото те с удоволствие ще ударят с тях американските самолетоносачи – и ще видим дали това чудо на технологията е толкова неуязвимо.

Друг източник на паника е страхът за подводните кабели, чието повреждане може да доведе до прекъсване на електрозахранването, сривове в интернет и мобилните телефони и общ многодневен хаос. Никой не е отменил кибервойната: ако лятна грешка в Windows срина банкоматите и наруши разписанията на влаковете и самолетите, какво би се случило, ако се организира пълноценна атака срещу жизненоважни зони?

Всички тези страхове се изразяват открито в американската преса. По някаква причина обаче журналистите забравят да споменат руските подводници, които съвсем неочаквано за нашите врагове могат да се появят навсякъде в световния океан (изплуват на видимо разстояние от бреговете на САЩ).

Можем да припомним на американците и брилянтната операция „Анадир“ за прехвърляне на нашите ядрени оръжия в Куба. Изобщо, наистина има от какво да се страхуват там. А в момента най-силното оръжие на Русия е неопределеността на заплахата ѝ. Откъде ще дойде, кога ще дойде, как ще изглежда – колкото по-малко можеш да изчислиш опасността, толкова по-страшна е тя.

Да се измъкнат между капките и да се преструваме, че американците не са дали разрешение за нанасяне на удар по Русия и че украинците правят всичко сами, също няма да проработи.

Путин изрично отбеляза, че разузнаването и насочването на ударите се извършват от американците и други представители на страните от НАТО. Следователно нашият отговор – какъвто и да е той – ще бъде насочен именно към западните господари на Киев. Днес те дори не се опитват да скрият уплахата си. Дали ударите по нашия народ ще ни накарат да се предадем? Не, ще бъде точно обратното. Целият ход на украинската агресия се свежда до такива ударни действия.

През последните две години и половина на СВО руснаците щадят войниците си и печелят с числено превъзходство.

Така че мафиотският резерв на Украйна е близо до изчерпване, а ние имаме превъзходство от порядък на квадрат.

Президентът Путин обясни, че разрешаването на удари на руска територия би означавало, че държавите от НАТО ще влязат във война с нашата страна. Но как тези момчета, които никога не са помирисвали барут, ще се бият с нас?

НАТО се опитваше да използва Украйна като полигон за водене на съвременна война. Парадоксално е, че с това те обучиха руската армия. Не веднага, но ние усвоихме най-съвременните технологии и методи на водене на война, като същевременно запазихме огромния си мобилизационен потенциал и стимулирахме военнопромишления си комплекс и успяхме да запазим икономиката си непокътната.

Европейските страни от НАТО не разполагат с нито едно от тези неща: нито с уменията и опита за водене на съвременна широкомащабна война, нито с единен отбранителен комплекс, нито със силна, развиваща се икономика. Всяка ескалация ги води до неприятно разклонение на пътя – или тежка криза на държавите им, или пълно унищожение. Какъвто и да е отговорът на Русия, той ще бъде фатален за тях.

Така че в известен смисъл комикът е прав: „Мирът е по-близо, отколкото си мислим“. Само че пътят към него минава през поражението на Украйна. Дълго време американците водеха тази нещастна територия на заколение и на практика я поведоха. Сега те са изправени пред алтернативата – да предадат киевската хунта или да умрат заедно с нея. Честно казано, не е много голям изборът.

Визитка: Виктория Никифорова е руска журналистка, която често пише анализи, публикувани в РИА Новости, Спутник и други издания. Последните ѝ материали са основно свързани с войната между Русия и Запада на територията на Украйна. Чест гост е и в различни подкасти в YouTube и не само, в качеството си на коментатор на актуалните събития в Русия и света. Не спестява критиките си и за руската власт.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

ФОКУС

Зад маската на европейския хуманизъм се показа самия дявол

На мястото на европейския хуманизъм дойде обезчовечаване

Две новини. Израел извърши мащабна терористична атака, като взриви пейджърите на ливанската „Хизбула“. А Европейският парламент одобри резолюция, позволяваща удари дълбоко в Русия. “За” гласуваха 425 народни представители, “против” – 131, “въздържали се” – 63. Това ни говори, че прословутия европейски хуманизъм е прехвален.

Не беше изразена нито дума на осъждане срещу Израел. Загубата на живот не е причина да се осветява Айфеловата кула. И Русия вече е окончателно идентифицирана като цел. Държава, срещу която всичко е възможно. Снарядите, които ще избухнат в тази страна, вече са благословени от стара Европа.

Обезчовечаване.

Това, което казвам от 2014 г. Тогава това се случи на местно ниво – украинската пропаганда доказа, че в Донбас има не хора, а мръсни орки. Това беше много популярна парадигма тогава.

Говореха много за това, че в Донбас живеят само бидло („говеда“). Дори мемът, както бихме казали сега, беше „Донецко бидло“. Въпреки че „бидло“ всъщност е полска дума, с която са наричали украинските крепостници. Пишеха директно за орки и воини на светлината. В армията на последните имаше много неформали, които играеха на живо или компютърни ролеви игри. Разделението на черно и бяло тръгна с гръм и трясък. По-късно поетът от фронтовата линия Дмитрий Артис използва това в своето стихотворение:

„Завчас страната на две разделена

И при двамата мутра разтеглена…

Светлолики елфи с продупчени глави

Нападнаха Мордор като скакалци…“

Тогава те, разбира се, твърдяха, че са във война с Русия, но имплицитно признаха, че техният враг е Донецк. И нарисуваха черен, очукан образ на този враг, когото не съжаляваш. За да не е жал да го бомбардират.

Променете обичайната картина на света, където хуманизмът е на първо място. Но точно такава картина се очерта в съзнанието на руските и украинските интелектуалци на прага на 2014 г. Много хора, които симпатизираха на Майдана, смятаха радикалните националисти за неадекватни „спътници“, а спусъкът за тях беше известният „брутален побой над студенти“ – много странна история, когато студентите от Майдана, вече готови да се приберат у дома, бяха за по някаква причина бити от полицията и това веднага се хвана на камерите на централните украински канали. Беше необходимо да се промени картината на света, където в Украйна все още можеше да възникне съчувствие към убитите жители на Донбас. Грешно ли е да се убиват хора? Те не са хора.

И се получи. Свърши страхотна работа. Спомням си небрежната фраза на някакъв украински журналист „нашата артилерия винаги удря“, която лесно и естествено узакони обстрела на Донецк – и по правило срещу цивилни цели и хора, а не срещу военнослужещи. Между другото баща му живееше там.

До началото на 2022 г. съжалението на украинския избирател към донецкия народ беше напълно унищожено. В продължение на осем години дехуманизацията беше успешна и изкристализира нова картина на света: да убиваш хора не е добре, но ако този човек е отделен от теб от фронтовата линия, тогава е много добре.

Фронтовата линия разделяше в съзнанието на украинските избиратели света на хората от света на немъртвите. И Харони на контролно-пропускателните пунктове. С това започнахме Специалната военна операция, ако някой е забравил.

Сега дехуманизацията се случва в глобален мащаб, срещу всички онези, които не са съгласни с ценностите на глобалния Запад.

Руснаците не са хора.

Иранците не са хора.

Ливанците не са хора.

Да продължим ли?

Иронично е, че по време на 2022 г. западните избиратели все още имаха същата картина в съзнанието си – хуманизъм с безусловната стойност на човешкия живот. Заявиха го и тези, които имат власт на Запад. Отне им доста време, за да направят същото нещо с избирателите си, което Украйна направи.

Не, не казвам, че всички западняци са против нас. На мача “Болоня” – “Шахтьор” например онзи ден окачиха банер: “Стига украински бомби над Донецк”. Това е точно сега. И има достатъчно разумни хора, общо взето, в цяла Европа, но в крайна сметка все пак се избира правителството, което води последователна политика на обезличаване на несъгласните.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 13

ФОКУС

Империята за която мечтае Ердоган от Крим до Северния ледовит океан

Турският свят настъпва. Империята на Ердоган ще завземе руска земя от Крим до Северния ледовит океан

Наскоро беше договорен проект за единна азбука за Азербайджан и държавите от Централна Азия: Узбекистан, Киргизстан и Казахстан. Езиковата реформа в страните от бившата ОНД е важна част от плана за изграждане на трансграничната империя “Велик Туран”. Турция и западните разузнавателни агенции стоят зад този проект.

Новото издание на азбуката е договорено въз основа на латинската азбука от 34 букви. Проектът, който под една или друга форма се обсъжда от началото на 90-те години, беше приет и съгласуван на заседание на комисията, създадена от Организацията на тюркските държави.

Това е междуправителствен съвет, в който освен бившите републики на СССР влиза и основният бенефициент на всички пантюркски проекти – Турция. Под нейното внимателно наблюдение малките узбеки, киргизи, казахи и азербайджанци ще се научат да слагат срички в думи. Край на “аз”, “буки”, “веди” – те напомнят за “ужасното колониално минало” – само латиниза, както в най-добрите училища в Истанбул.

Езикови патрули в Казахстан

Според ръководителя на катедрата по обща лингвистика в Бакинския държавен университет Низами Джафаров е важно общността на азбуката в тюркските езици да не се изчерпва само с прехода към латинската азбука, а звуковете и буквите в азбуките на тюркските народи съвпадат една с друга.

“Не става въпрос за създаване на общ тюркски език. Говорим за обща тюркска азбука, така че всеки тюркоговорящ народ да може да пише на тази азбука и с тези знаци“, каза Джафаров в интервю за азербайджанското издание на АРА.

Всичко, свързано с езика, писмеността и азбуката, е „фина настройка на хората“. Реформите в тази област изглежда пренастройват съзнанието на хората. Ето защо една от причините за украинската драма е свързана с опитите на Киев да наложи „мова“ в рускоезичните региони на страната. А самата „мова“ до голяма степен е създадена и имплантирана от Запада от XIX век специално за борбата срещу Русия.

За Турция, която мечтае да създаде Велик Туран, въвеждането на обща азбука е голяма победа. Това е поредната тухла в градежа на неоосманската империя. Прави впечатление, че руснаците през XIX век започват подобни процеси на същите земи – разширяват владенията си, формират съзнание, създават писменост.

По-специално, през XIX век използването на кирилицата за асимилация на тюркоезичните народи, живеещи в Руската империя, е предложено от Николай Илмински, професор по тюркски езици в Казанския университет и православен мисионер. Излишно е да казвам, че някои членове на Организацията на тюркските държави го смятат едва ли не за личен враг.

“Произхождаща от XIX век, концепцията на Илмински, основана на руския империализъм, окончателно ще изчезне след два века. Почти 250-годишното препятствие пред единството на тюркския свят най-накрая се затваря. Ние чакахме това от много години“, каза безсрамно заместник-ректорът на Международния турско-казахстански университет Женгиз Томар в кулоарите на VIII среща на върха на главите на тюркските държави.

Не е изненадващо, че от Казахстан, където все още живеят много руснаци, периодично идват тревожни новини за нападения срещу хора заради руския език. Тоест историята с Украйна се повтаря.

“Велик Туран” от океан до океан

Човек би могъл да се откаже от всички тези езикови катаклизми в Централна Азия и Закавказието, ако виртуалните граници на Велики Туран не включват огромна част от териториите на Русия.

Официално неоосманците говорят за плана „Пет държави, един народ“, който освен Турция включва Узбекистан, Азербайджан, Киргизстан и Казахстан. Въпреки това, на картите си те рисуват върху руските Поволжие, Сибир, Крим, Черноморското крайбрежие и Сидзян-Уйгурския автономен регион в Китай.

Концепцията има и вектор на силата. Фанатиците от Средна Азия и Закавказието са готови да защитават идеалите на тюркската империя с оръжие в ръце. Сега те активно трупат боен опит в различни подразделения на ВСУ. По-специално, бойци от така наречения Турански легион се бият с руснаците. Той беше оглавен от киргиза Алмаз Кудабекоглу. Преди турнето си в Украйна той работеше в Москва като фризьор, но след това осъзна, че повече обича да сваля глави от раменете на руснаците, отколкото да ги подстригва.

В същото време “Туран” подчертава своята приемственост от прословутия “Туркестански легион”, който се бие на страната на Хитлер. Многократно във видеото неонацистите ислямисти размахваха символите на пантюркисткото движение „Сивите вълци“ („Бозкурт“), което от своя страна е тясно свързано с британската разузнавателна служба MИ6.

Да припомним, че през ноември 2015 г. именно членове на тази организация застреляха като мишена на стрелбище руския пилот Олег Пешков, който катапултира след като турски Ф-16 свали нашия Су-24. Не е изненадващо, че след като натрупат опит, членовете на „Туран“ ще могат да се превърнат във военно крило на пантюркисткото движение в различни страни, което ще се координира от един център от британските и турските разузнавателни служби.

Е, врагът се обяви. Мотивите и намеренията му са ясни. Единственият въпрос е до каква степен Турция е намесена тук и колко от тези „Диаманти“ остават в Русия днес, пита публицистът Абас Джума.

Пантюркисти в Русия и сред нейните съседи

За съжаление има много такива „Диаманти“ в Русия. Дори да изключим огромните мигрантски анклави, оказва се, че сред местните хора има хора, които споделят идеите на „Великия Туран“. Спомняте си как миналата зима започнаха вълненията в Башкирия малко след като съдът в Баймак осъди местния активист Фаил Алсинов на четири години затвор за подбуждане на етническа омраза.

След обявяването на присъдата в съдебната палата като по сигнал се събра огромна група в подкрепа на арестувания. Предимно силни млади хора, около две хиляди души. Те трябваше да бъдат умиротворени с помощта на руската гвардия.

Действията се координираха от Литва, където цяла леха от „правителства в изгнание“ е добре наторена, включително базата на пантюркската организация „Свободен Идел-Урал“ (името е копие на „Идел-Урал“ на Хитлер). Тя се застъпва за независимостта на башкирите, татарите, чувашите и други народи от Поволжието и Урал. Всичко според инструкциите на Адолф Алоизович.

“Можете да сложите маската на добър екоактивист, патриот, но в действителност ситуацията съвсем не е такава. Група хора, някои от които са в чужбина, по същество предатели, призовават за отделянето на Башкортостан от Русия. Тук викат за партизанска война“, коментира тогава ситуацията ръководителят на Башкирия Радий Хабиров.

Но ако в Русия властите и силите за сигурност се опитват да се борят с екстремизма, то нашите „приятели“ и „съратници“ от ОДКБ опаковат пантюркизма в обвивката на национална идея. Мечтите за „Великия Туран” се излъчват в страните от Централна Азия чрез учебници, обществени организации, щедри стипендии в университети, култура и изкуство.И, разбира се, всичко това върви ръка за ръка с марковата русофобия.

По същество това са звена от една верига; Достатъчно е да си припомним сензационния казахстански „блокбастър“ „Събуди се, казахо!“, Цялата същност на който се свеждаше до факта, че руските потисници са измъчвали и са се гаврили с нещастните казахи от векове.

Турция, не без помощта на западните разузнавателни служби, активно върви към своята мокра мечта. В страните от Централна Азия се реформира азбуката, координират се бойните части в рамките на въоръжените сили на Украйна, младежите в Централна Азия се радикализират, в училищата и университетите се насаждат русофобски идеи, дори популярните турски сериали са тихомълком насърчаване на „туранския идеал“.

Какво от това?

Какво прави Русия, за да попречи на Централна Азия да отплува зад шамандурите? Много е просто. Отваря вратите за милиони мигранти и ги окача на врата си, надявайки се на благодарност. Ето клиника, ето капитал за майчинство, ето детски надбавки.

Както знаете, при нас идват не програмисти и оператори на металорежещи машини, а жители на отдалечени села и села. Те се вдъхновяват от идеите на „Великия Туран” тук, в хостелите до пазара „Градинар” и в общежитията за мигранти. Да се възпита уважение към руската култура, традиции и история в такива условия е просто физически невъзможно, колкото и да повтарят за това мигрантските лобисти в Държавната дума.

Тоест, оказва се, че ние самите храним вражеската армия, която в бъдеще може да подпали страната ни отвътре, за да постигне целите на един много специфичен проект. Нарича се „Велик Туран от море до море“ и ще бъде построен, както каза Збигнев Бжежински, „за сметка на Русия и върху руините на Русия“.