ФОКУС
Конгресът на САЩ за България: Стратегическа страна, но с корупция и олигарси
Бъдещият кабинет е изправен пред редица предизвикателства, сред които борбата с пандемията от коронавирус и ескалиращото напрежение в региона на Черно море.
Раздробените резултати от парламентарните избори в България затрудняват съставянето на правителство. Бъдещият кабинет е изправен пред редица предизвикателства, сред които борбата с пандемията от коронавирус и ескалиращото напрежение в региона на Черно море.
Проблем за страната представлява корупцията, особено при големите инфраструктурни и енергийни проекти. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е проблем.
Местоположението на България ѝ придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток.
Американската помощ за България е насочена към проблемите на сигурността и модернизацията на българската армия. От 2016 г. САЩ са предоставили 160 млн. долара помощ.
Това са основните акценти в анализа на Сара Гардинг, анализатор по европейските въпроси.
Той е подготвен за Изследователската служба на Конгреса (CRS) на САЩ. CRS служи като безпартиен споделен персонал в помощ на комитетите и членовете на Конгреса. Той работи единствено по нареждане и под ръководството на Конгреса.
След 12 години почти непрекъснато управление при министър-председателя Бойко Борисов и неговите дясноцентристка партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), България преживя период на несигурност след парламентарните избори, проведени на 4 април 2021 г. ГЕРБ и нейният основен съперник Българската социалистическа партия, се класираха, съответно, на първо (26%) и на трето място (15%), но получиха най-слабите си резултати от години.
Задвижени от недоволството от статуквото, три нови политически формирования спечелиха около една трета от гласовете. Популистката „Има такъв народ“ (ИТН), водена от певеца и шоумена Станислав Трифонов, се класира на второ място (18%). „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“, които бяха въвлечени във вълна от антикорупционни протести през 2020 г., спечелиха, съответно близо, 10% и 5% от гласовете. Движението за права и свободи, партия, подкрепяно предимно от етнически турски избиратели, което често е играло ролята на „коронясваща сила” в българската политика, спечели 11% от гласовете.
Раздробените резултати могат да затруднят всяка партия да сформира правителство. Въпреки че ГЕРБ първи имаха възможността да го направят, повечето други партии заявиха, че няма да го подкрепят. След това мандатът за съставяне на правителство премина към ИТН /Партията на Трифонов върна мандата веднага – бел. ред./. Други възможни сценарии включват служебно правителство и предсрочни избори.
Следващото правителство е изправено пред редица политически предизвикателства, включително смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19, справяне с обществения натиск за борба с корупцията и организираната престъпност и управление на външните отношения на България на фона на ескалиращото напрежение в региона на Черно море.
Проблеми с корупцията и върховенството на закона
Корупцията, организираната престъпност и предизвикателствата пред върховенството на закона се засилиха по време на бурния икономически и политически преход в България през 90-те години. Поради загрижеността, че тези въпроси не са били разгледани изцяло по време на присъединяването на България към ЕС през 2007 г., Брюксел продължава да наблюдава напредъка на реформите в страната чрез преходния механизъм за сътрудничество и проверка.
Въпреки че оценките на ЕС отбелязват известен напредък в усилията на България за борба с корупцията и върховенството на закона, основните предизвикателства все още са налице. В продължение на няколко години България е на последно място сред страните-членки на ЕС в годишния индекс за възприятие на корупцията на Transparency International. Изявление за инвестиционния климат на Държавния департамент на САЩ за България описва корупцията като „ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“ и „при обществени поръчки и използване на средства от ЕС“. Влиянието на олигарсите и престъпните групи върху някои процеси на вземане на решения и държавни институции също е проблем.
Правителството в оставка беше отслабено от множество съмнения за корупционни скандали, в които участваха представители на ГЕРБ. Тези твърдения предизвикаха в средата на 2020 г. вълна от антикорупционни протести.
Предизвикателствата пред върховенството на закона и слабата медийна среда затрудняват усилията за борба с корупцията и организираната престъпност. Съдебната власт е една от институциите с най-ниско доверие в България. Наред с други препоръки, външните оценки призовават за мерки за укрепване на независимостта на съдебната власт и повишаване на отчетността на главния прокурор – една от най-мощните позиции в страната.
Групите за наблюдение на медиите предупреждават, че медийната среда на България се влошава. България има най-лошия резултат сред държавите-членки на ЕС в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2020 г., който описва медийната среда като помрачена от „корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси“.
Икономика
Световната банка класифицира България като държава с по-висок среден доход. През първото десетилетие на 21 век България преживя силен растеж на БВП след икономическите реформи и по-задълбочената интеграция в ЕС. Въпреки че икономиката се бори с последиците от глобалната финансова криза от 2008 г., годишният растеж на БВП е около 3% до 4%. Както навсякъде, COVID-19 се отрази неблагоприятно на българската икономика. БВП се сви с около 4% през 2020 г.
Въпреки че икономическите условия са се подобрили значително от 90-те години на миналия век насам, през 2019 г. България е с най-ниското ниво на БВП на глава от населението в ЕС. Една трета от населението ѝ е изложено на риск от бедност или социално изключване. В допълнение към икономическите предизвикателства, България има едно от най-бързо намаляващото население в света заради емиграцията и ниските нива на фертилност: след пика от близо 9 милиона през 80-те години, населението на страната е намаляло до около 7 милиона през 2019 година.
Външни отношения
Тясно свързана със Съветския съюз по времето на Студената война, през 90-те години България приема евроатлантическа външнополитическа ориентация. Тя предоставя войски за мисии на НАТО, ЕС и на коалицията в Афганистан, Босна и Херцеговина, Ирак и на други места и е един от тримата съюзници на НАТО в стратегическия Черноморски регион.
В същото време много български лидери се стремят да поддържат добри отношения и да избягват търкания с Русия – съседката на България отвъд Черно море. Повечето българи са благосклонно настроени спрямо Русия, отчасти поради културно-историческите връзки. Двете държави имат значителни търговски и инвестиционни връзки, особено в енергийния сектор.
Според софийския Център за изследване на демокрацията, реалните руски преки чуждестранни инвестиции в България възлизат на 4,5 милиарда евро (еквивалентно на около 11% от БВП). Някои анализатори предупреждават, че ендемичната корупция, двустранните енергийни отношения и предполагаемите връзки на Русия с някои политически партии и групи по интереси могат да доведат до по-голямо руско влияние в българските дела.
През последните години отношенията на България с Русия бяха обтегнати заради енергийните въпроси, одобрението от страна на България на санкциите на ЕС срещу Русия и предполагаемата подкрепена от Русия кибератака срещу Централната избирателна комисия на България. От 2019 г. България експулсира няколко руски дипломати по обвинения в шпионаж в областта на отбраната, енергетиката и други въпроси. През март 2021 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу шестима българи, включително настоящи и бивши служители на Министерството на отбраната и военното разузнаване, по подозрение, че са предавали класифицирана информация на Русия по такива деликатни теми като плановете за отбрана на България, НАТО, ЕС и САЩ.
Отношенията САЩ – България
През 90-те и 2000-та година Съединените щати предоставиха значителна финансова помощ и дипломатическа подкрепа за вътрешния преход на България и интеграцията в НАТО и ЕС. САЩ и България продължават да поддържат добри отношения и да си сътрудничат по различни въпроси. Членовете на Конгреса може да се интересуват от проблемите на Черно море и въпросите на енергийната сигурност, свързани с България.
Сътрудничество в областта на сигурността
Местоположението на България ѝ придава стратегическо значение във връзка с редица опасения на САЩ за сигурността по отношение на Русия, Черно море и конфликтите в Близкия Изток. През 2006 г. САЩ и България подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което позволява съвместно използване на четири български военни бази и ротации на до 2500 американски войници. САЩ са инвестирали над 50 милиона долара за осъвременяване на тези съоръжения. През октомври 2020 г. двете страни се договориха за 10-годишна пътна карта за продължаване на военното сътрудничество. Съединените щати подкрепят също плановете на България да замени военното си оборудване от съветска епоха. През 2019 г. България закупи от САЩ осем изтребители F-16 за 1,3 млрд. долара – най-големите военни разходи от десетилетия. Очакваните разходи за отбрана на България за 2020 г. възлизат на 1,9% от БВП, което го доближава до целта на НАТО от 2%.
САЩ и България си сътрудничат и по програми за изграждане на капацитета, за да се справят с допълнителните заплахи за сигурността. България е разположена по протежение на външната граница на ЕС и в основен транзитен регион за незаконен трафик на хора, оръжия, наркотици и контрабанда. Европейската миграционна и бежанска криза, която достигна своя пик през 2015 г., и загрижеността за връщането на терористи в Европа подчертаха значението на България за европейската сигурност.
Като част от подновения фокус на НАТО върху защитата на източния фланг на алианса, през 2016 г. съюзниците одобриха приспособено присъствие в Югоизточна Европа, включително многонационална бригада, ръководена от Румъния. Българските власти подкрепиха инициативата като цяло, но възразиха срещу предложението на Румъния за черноморски флот на НАТО.
Чуждестранна помощ
След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. по-голяма част от американската помощ, наред с други приоритети, е насочена към проблемите на сигурността, включително модернизирането на българската армия и увеличаване на оперативната съвместимост със силите на НАТО. От 2016 г. насам САЩ са предоставили над 160 милиона долара помощ за сигурността на България.
Енергийна сигурност и потенциални санкции на САЩ
Съединените щати подкрепят заявената от българското правителство цел да се превърне в регионален енергиен транзитен „център“. В момента България разчита силно на внос на енергия от Русия – зависимост, която отчасти произтича от инфраструктурните ограничения. България продължи с реализацията на проекти, насочени към диверсификация на енергийните доставки, включително газовата връзка с Гърция, която би позволила вноса от Азербайджан, както и част в планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция. През 2019 г. България подписа за първи път споразумения за внос на американски втечнен газ.
България е част от Инициативата Три морета – подкрепена от САЩ платформа на страните-членки на ЕС в Централна Европа, насочена към разширяване на регионалната свързаност, включително енергийната инфраструктура.
В същото време американски власти изразиха загриженост, че някои енергийни проекти, като удължаването на газопровода „Турски поток“ на руската държавна фирма „Газпром“ през България, могат да увеличат зависимостта от руските доставки. През юли 2020 г. Държавният департамент на САЩ публикува актуализирани насоки относно раздел 232 от Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (P.L. 115-44). В тях се уточнява, че дискреционни санкции могат да се прилагат за определени дейности, свързани с европейското разширение на „Турски поток“ (втора линия) и проекта на „Газпром“ „Северен поток 2“. Посочва се, че разширяването на „Турски поток“ „може да подкопае енергийната сигурност на Европа, като запази в продължение на десетилетия доминиращия дял на Русия на европейските газови пазари“. Българските власти отричат, че разширението на „Турски поток“ (което те наричат „Балкански поток“) е руски геополитически проект. Вместо това те го представят като разширяване на вътрешната инфраструктура в съответствие с амбициите на правителството за енергиен хъб.