Подлата игра по унищожаването на нациите

Англо-американците два пъти са изхвърляни от Афганистан: поуки от историята и от настоящия момент. В тази статия световноизвестният австралийски кинорежисьор и журналист Джон Пилджър отново разкрива истини, които евроатлантическата пропаганда днес грижливо крие. Въпреки, че е награждаван два пъти с престижна награда за журналистика във Великобритания, където живее, „освободеното“ от пазара българско книгоиздаване не вижда смисъл в превеждане на книгите му на български език. Така е, защото творбите му свалят маската на англо-американския империализъм и разкриват уродливото лице на западнодемократичните престъпления по света – с техните убийства, поробване, поддържане на мизерия и насилие.

Тук е нашата роля – да запознаваме изстрадалия от капиталистическите престъпления български народ за истинската същност и цели на „партньорите ни от Запада“. Разкритията на Пилджър дават ясна отправна точка защо партиите на „демократичния преход“ у нас /с всичките им разновидности и в настоящия несъставящ правителство парламент/ изразходваха огромни пари от българския народ през последните 20 години за да са в услуга на унищожаването на нации – големите войни на САЩ-НАТО за грабежа на Афганистан и Ирак. Готови сами да разрушат българската нация, за местните проамерикански либерали и антикомунисти няма престъпления, които да не си заслужават, стига това да гарантира техните печалби и власт. Пилджър дава пример, че независимо от усилията на пропагандната индустрия на корпоративните магнати нищо да не се промени, истината намира начин да прокара свой път. Истината насърчава нови и нови хора да се включват в борбата за бъдещ некапиталистически обществен модел – в него войните, грабежа и неграмотността ще са само поучителна част от мрачното минало на човечеството. Минало, което не бива да се повтаря.

Историята: През 1978 година едно освободително движение, ръководено от Народно демократичната партия на Афганистан /комунисти/ сваля диктатурата на Мохамед Дауд Кан. Сваленият е братовчед на последния крал на страната Мохамед Захир Шах. Събитието е една необикновена народна революция, която заварва противниците й – американците и британците неподготвени.

Сега, когато цунами от крокодилски сълзи облива политиците на Запад по повод победата на талибаните, историята бива потулена. А тя е, че преди две поколения Афганистан вече спечели свободата си – тази, която през 2001 година чрез война САЩ, Великобритания и „съюзниците им“ /сред които и натовска България/ унищожиха.

Връщаме се към народната революция от 1978 година. „Ню Йорк Таймс“ съобща, че тогава западните журналисти в столицата Кабул разбират, че „почти всички афганистанци, които интервюират, изказват радостта си от победата на революцията“. А американският вестник „Уолстрийт джърнал“ съобщава: „150 000 местни жители тържествено посрещнаха новото знаме на страната …маршируващите изглеждат истински въодушевени от случващото се“.

《1985 година, Афганистански жени, които са готови да защитават социалистическата революция.》

Друг вестник – „Вашингтоун пост“ пише: „Верността на афганистанците към новото правителство не подлежи на съмнение“. А новото правителство е светско /нерелигиозно/, насочено към модернизирането на страната и социалистическо. Новата червена власт обявява програма за цялостни реформи на обществото. Измежду многото промени програмата включва равни права между мъже и жени, защита на отделни малцинства. Политическите затворници от времето на сваления крал са освободени, а старите полицейски досиета са публично изгорени.

При краля средната продължителност на живота е едва 35 години. Детската смъртност е потресаваща: на всеки 3 деца оцелява само 1. Неграмотността сред населението е 90%. Каква е промяната? Победилата социалистическа революция създава ново безплатно здравеопазване. Започва масова кампания по ограмотяване на населението.

Напредъкът при жените спрямо предишното им безправно положение е безпрецедентен /непознати темпове на подобрение/. Само за 10 години до края на 80-те години на ХХ век жените са 50% от студентите, 40% от лекарите, 70% от учителите и 30% от всички държавни служители.

Тези промени дълбоко се врязват в паметта на поколението. Такъв е случая с Саира Нурани, която е хирург и бяга от Афганистан през 2001 година. Тя си спомня:

„Всяко момиче след революцията можеше да ходи на училище и университет. Можехме свободно да се разхождаме, да носим дрехи, каквито харесваме…Посещавахме кафенета, ходехме петъците на кино – тогава бяха на мода индийските филми. Но когато муджахидините започнаха да побеждават, нещата се влошиха коренно…муджихидините бяха хората на Запада.“

《Национално знаме по време на правителството на НДПА》

За правителствата на САЩ проблемът със социализма в Афганистан /и Народно демократичната партия на Афганистан/ беше, че е подкрепян от СССР. Но афганистанското управление никога не се е превръщало в нечие „чучело“, както се опитват да го осмиват на Запад, нито пък падането на монархията се дължи на „дългата ръка“ на Москва – както се опитват да го изкарат американци и британци по това време.

Американският държавен секретар Сайръс Ванс при президента Джими Картър по-късно признава това в своите спомени:

“Ние нямахме нито едно доказателство за вмешателството на СССР в афганистанската революция /от 1978 година/“.

В същия президентски екип е друга известна фигура – полякът Збигнев Бжежински. Той е съветник на Картър по националната сигурност – емигрант в САЩ, фанатичен антикомунист и краен моралист. Бжежински оказва влияние на редица президенти след Картър и влиянието му изчезва едва със смъртта му през 2017 година.
Фактите: На 3 юли 1979 година в пълна тайна от американския народ и от Конгреса на САЩ, президентът Картър разпорежда началото на специална операция на стойност 500 милиона долара. Тази операция ЦРУ нарече „Циклон“, целта й – сваляне на първото светско /нерелигиозно/, носещо прогрес за народа си правителство на Афганистан.
С тези огромни пари – половин милиард американски долара трябваше да бъдат склонени към сътрудничество, подкупени и тежко въоръжени племенни и религиозни фанатици. Това са муджахидините. Само директните подкупи, които ЦРУ изразходва възлизат, според репортера Боб Уудлърд от „Вашингтон пост“, на 70 милиона долара. Той описва история, в която на проведена среща между американски разузнавач и местен племенен вожд, се случва следното:

„Агентът на ЦРУ слага на масата сериозно количество пари: 500 000 долара в пачки по 100 доларови банкноти. Той е убеден, че това ще подейства по-силно от традиционно раздаваните при подобни случаи 200 000 долара. Посланието е – ние сме с вас, сериозни сме, ето ви пари, които знаем, че ви трябват…Не много след тази случка същият агент иска от централата на своята служба нови 10 милиона долара…“.

По този начен САЩ създават постепенно тайна армия – мъжете са набирани от ислямски държави от целия свят, а се тренират в лагери в съседен Пакистан. Обучители са пакистански агенти, американската ЦРУ и британските служби МИ-16. Такива наемници, които да се сражават в Афганистан, са привлечени дори в район Бруклин, град Ню Йорк. Иронията е, че това става в едно Ислямско училище, което съвсем не е далеч от взривените на 11 септември 2001 година „кули-близнаци“ – небостъргачите на Световния търговски център. А един от участниците е инжинер от Саудитска Арабия – Осама бин Ладен.

Емблематична фигура на световния антикомунизъм – президентският съветник Збигнев Бжежински в тренировъчев лагер на антисъветските муджахидини, Пакистан. Всякъкви престъпления са оправдани, угризенията – изключени.

Целта на намесата за американските политици не е само Афганистан. Целта е СССР. Разпространението на краен ислямизъм, на религиозни фанатици в Средна Азия ще нанесе вреди на Съветския съюз и може дори да го унищожи.

„Големите ни интереси“

Сега ще прочетете кратко, но много запомнящо се съобщение.

То е от посланика на САЩ в Кабул от 1979 година:

„Големите интереси на САЩ…ще се осъществят с премахването на правителството на Народно демократичната партия на Афганистан, независимо от всички отрицателни последствия, които това може да причини на бъдещите социални и икономически реформи в Афганистан“.

Читатели, прочетете пак горното съобщение! И пак.

Много рядко в историята за подобно цинично намерение се е говорило толкова открито. Това което САЩ казват и правят тогава е, че едно наистина носещо прогрес правителство и едни наистина защитавани права на жените там трябва да…отидат по дяволите.

Междувременно 6 месеца по-късно на бойното поле проамериканските джихадисти /купените и въоръжените/ застрашават границите на СССР и Москва взима фатално решение – праща свои войски в Афганистан. Муджахидините и джихадистите вършат своята работа – от ЦРУ и САЩ те са много богато снабдявани с тежки оръжия като преносимите ракети „Стингър“, а от британският министър-председател Маргарет Тачър са възхвалявани пред света като „борци за свобода“. Червената армия води война на изтощение с тях и е принудена да се изтегли.

Водеща роля сред муджахидините имат т.нар господари на войната, които контролират търговията с хероин и оказват терор над жените. Талибаните като ултрарелигиозна фракция възникват по-късно през 90-те години – техните религиозни тълкуватели /молли/ са облечени в черно, устройват съд над бандитизма, изнасилванията и убийствата, но същевременно изключват напълно жените от обществения живот.

През 80-те години се свързах с Революционната асоцияция на жените в Афганистан /РАЖА/, която се опитваше да предупреди света за случващото се с жените в страната. По време на периода на талибаните те тайно заснемаха извършвани престъпления и разобличиха с материали жестокостта на поддържаните от Запад муджахидини. Ето какво сподели пред мен членка на РАЖА: „Кадрите предоставихме на всички основни медии на Запад, но нито една от тях не пожела да се ангажира…“.

През 1992 година правителството на НДПА отслабва и пада от власт. Президентът Мохамед Наджибула отива в Организацията на обединените нации, за да търси помощ. Завръщайки се в Афганистан е заловен от талибаните и обесен на уличен стълб.

Подлата игра

Британският лорд Кързън през 1898 година признава:

„За мен държавите са пионки на шахматната дъска, върху която се състои голяма игра за господството над света“.

Кързън е вицекралят на владяната от Великобритания като колония Индия и той прави това изказване конкретно по повод на Афганистан.
100 години по-късно британският министър-председател Антъни Блеър използва почти същите думи след атентатите на 11 септември 2001 в САЩ:

„Сега е нашият момент. Калейдоскопът е разтърсен. Образите са разбъркани. Скоро те ще се подредят отново. Но преди това да стане, нека ние подредим света съгласно нашите интереси.“

Блеър добавя за Афганистан и това: „Ние няма да пренебрегнем бедността, която характеризира вашето мизерно съществуване, а ще потърсим решение за нея“.

Управляващият Великобритания всъщност приглася по темата на своя учител президента Джордж Буш – син. Буш се обръща към жертвите на американските бомбардировки от кабинета си в Белия дом:

„Подтиснатият народ на Афганистан ще усети щедростта на Америка. Докато поразяваме военни цели, ние ще хвърляме от въздуха също и храна, лекарства и ще снабдяваме гладуващите и страдащите…“.

Почти всяка от тези думи е лъжа. Уверенията им в загриженост са чисти илюзии, прикриващи свирепостта на империализма – същият, който „ние“ на Запад като по правило не забелязваме.

Една загубила всичко жена – Орифа

Нахлуването на САЩ-НАТО и окупацията на Афганистан /2001-2021/ превърна тези кадри в ежедневие: убити афганистански деца.

През 2001 година Афганистан е изравнен със земята от войната на САЩ-НАТО и направен напълно зависим от хуманитарните конвои от съседен Пакистан.

Журналистът Джонатън Стийл съобщава, че американското нахлуване причинява косвено смъртта на не по-малко от 20 000 афганистанци. Спират помощите за районите, обхванати от суша, гладът рязко нараства и хората напускат домовете си.

Година и половина след началото на войната бях в Афганистан. Сред руйните на столицата Кабул се виждаха неизбухнали американски касетъчни бомби, които често се бъркат с жълтите хранителни пакети, хвърляни от самолетите. Попаднали в ръцете на ровещите за храна деца, те избухват и откъсват крайниците им.

Бях в село Биби Мару. Там видях местната жена Орифа на гробищата. Тя ридаеше пред гроба на мъжа си Гул Ахмед – тъкач на килими. До съпруга й бяха погребани и всичките им 6 деца, а също и 2 съседски деца.

Насред чистото синьо небе американски изтребител F-16 хвърля по дома на Орифа една 230- килограмова бомба Мк82. По това време жената не е в дома си. Като се завръща заварва своя изграден от камъни, кал и слама дом помлян от бомбата и разхвърляните човешки останки на цялото й семейство.
Няколко месеца по-късно група американци посещават Орифа. Връчват й плик с 15 парични банкноти – общо 15 американски долара. „По 2 долара за всеки член на убитото ми семейство“, казва тя.

Американско-натовското нахлуване в Афганистан е измама – в нея участват както демократите, така и републиканците. Във връзка с атентатите в Ню Йорк от 11 септември самите талибани се разграничават от Осама бин Ладен. Но повечето от талибаните по това време винаги са били с властите на САЩ и с правителството на демократа Бил Клинтън. Поредица от тайни срещи с талибаните трябваше да гарантират изграждането на огромен газопровод на стойност 3 милиарда долара, започнат от американски петролен консорциум.

《Хиляди млади американци се простиха с живота си в окупацията за сметка на колосалните нови печалби на корпорациите.》

Ръководители на талибаните са канени в САЩ и гостуването им е било пазено в строга тайна. Те са били на срещи в луксозната резиденция на шефовете на компанията Унокал в Тексас, а също и в централата на ЦРУ във Вирджиния. Един от посрещачите и преговарящите с тях е Дик Чейни, а той после стана вицепрезидент при републиканеца Джордж Буш.

Като журналист през 2010 година в столицата Вашингтон успях да си уредя интервю с изобретателя на цялата тази ера на страдание за Афганистан – Збигнев Бжежински. В разговора с него цитирах собствената му автобиография. В нея той признава, че грандиозният план за въвличането на СССР във война с Афганистан е родил „някои неконтролируеми ислямисти“. По повод на техните престъпления, го попитах:

„Нямате ли някакви угризения на съвестта?“

Бжежински подскочи: „Угризения?! Угризения?! Какви угризения?“.

В подкрепа на САЩ-НАТО: Български наемнически части редовно бяха пращани „на мисии“ в Афганистан, като за това стотици милиони левове бяха платени от народа ни.

В подкрепа на САЩ-НАТО: Български наемнически части редовно бяха пращани „на мисии“ в Афганистан, като за това стотици милиони левове бяха платени от народа ни.

Сега през лятото на 2021 година, когато ни показват сцените на панически бягащи на летището в Кабул, а журналисти от лъскави отдалечени студиа оплакват липсата на „нашето военно присъствие там“, е време да се замислим.

Време е да извадим истината от миналото, за да не повтаряме никога повече страданието, което причинихме на народите – на техния и нашия.