На лицемерието с грубост: защо арабските лидери игнорират западните посетители

Не реагирах веднага на „инцидента“ с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който се случи онзи ден на летището в Доха, защото, както ми се стори, това беше много повече от просто неприятен инцидент и по-дълбок от проблемите на двустранните отношения между Германия и Катар.

Нека ви напомня накратко какво всъщност се случи. Според германското списание “Щерн” ръководителят на Германия е пристигнал на официално посещение в Катар, но е бил принуден да чака повече от половин час на 30-градусова жега, докато се появи някой местен служител, за да посреща високия гост по протокол.

Другите пътници, включително съпругата на Щайнмайер, слязоха от самолета веднага след кацането в Доха. Самият президент остана на борда, като от време на време се появяваше на вратата, оглеждайки се дали някой не се е появил.

Както предполага друго германско издание, вестник „Билд“, катарският емир очевидно не е бил готов да приеме Щайнмайер след кацането и последният е трябвало да изчака шейха на стълбите на самолета „с недоволно лице и скръстени на гърдите ръце“.

Като цяло „сърдечността“, с която гостоприемните катарци посрещнаха „скъпия“ немски гост, ярко ми напомни фрагмент от прекрасния филм на режисьора Марк Захаров „Същият този Мюнхаузен“. Разказвайки на пастора, който идва да посети известния барон, колко нетърпеливо са го чакали, слугата на Мюнхаузен Томас казва:

„Г-н барон ви чака от дълго време. Той работи в офиса си от сутринта, заключва се и пита: „Томас, г-н пастор още не е пристигнал.“ Казвам: „Още не“. Той казва: “Е, слава Богу! Чака ви!”

Смехът си е смях, но ситуацията с германския президент далеч не е първата от поредицата конфузи за западните лидери в арабските страни. Неотдавна през октомври саудитския принц накара държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да чака буквално цяла нощ, за да се срещне с него. Първоначално аудиенцията беше насрочена за вечерта, но в крайна сметка Мохамед бин Салман се появи чак сутринта.

Едва ли някой си е помислил, че наследникът на саудитския трон е толкова зает, че просто не може да се срещне с високопоставения „представител на най-влиятелната световна сила“. Разбира се, това беше направено умишлено.

Но Блинкен чакаше — мълчаливо и търпеливо. Изчака, защото ситуацията в Израел го изискваше, а от гледна точка на американската външна политика това очевидно не беше момент, когато човек може да си позволи да играе „нападение“.

“Вашингтон Пост” нарече инцидента унижение и ясна демонстрация, че „САЩ вече не са основният играч в Близкия изток“.

И след като вече се докоснахме до великото съветско кино, как да не си спомним песента на Карабас-Барабас: „Да, аз съм готов да се унижа, но само за да се доближа малко до сладката цел“. Не знам дали целта на ръководителя на Държавния департамент беше изобщо приятна на вкус, но беше жизнено необходима – това е сигурно.

Както всички източни режими, Рияд е доста отмъстителен и САЩ със своята открито произраелска позиция, рискуват рязко покачване на цените на петрола, което би заплашило да подкопае и без това много слабата електорална позиция на Байдън.

Но най-интересното е, че това не започна вчера и причините за развалените отношения между саудитци и американци трябва да се търсят в по-ранни събития.

Дори по време на посещението на Джо Байдън – очевидно последното в неговия живот и в политическата му кариера – в Саудитска Арабия през юли 2022 г., мнозина забелязаха поразително несъответствие с това колко скромно и сдържано беше посрещнат американският лидер и с размаха, с който КСА посрещнаха три години по-рано руския президент.

Ако през 2019 г. Владимир Путин беше посрещнат на рампата от почетен караул и веднага на летището бяха дадени 21 артилерийски залпа в негова чест, по пътя към резиденцията на саудитския крал президентският “Аурус” беше придружен от кортеж от 16 конници на благородни коне, а при пристигането си в двореца той беше посрещнат лично от краля на фона на руския химн, пътеката пред Путин беше осеяна с розови листенца, а тълпите саудитци скандираха на руски: „Добре дошли!“, всичко, на което Джо Байдън можеше да разчита, беше скромна церемония на летището, където никой от висшето ръководство Кралството така и не пристигна: без фойерверки, без конници, без танци със саби.

Нямаше дори ръкостискане, което беше активно обсъждано от коментатори и потребители на социалните медии като символично отражение на текущото състояние на двустранните американско-саудитски отношения. Казват, че са го изоставили по инициатива на САЩ, заменяйки го с лек контакт с юмруци, видите ли противопандемични мерки. Но кой ще повярва на това сега?

Във всеки случай студеният прием по това време направи незаличимо потискащо впечатление на журналиста от германското издание “Ди Велт” Даниел Бьомер, който написа, че „начинът, по който руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джо Байдън са посрещнати по различен начин в Саудитска Арабия Арабия показва нарастващата роля на Москва в региона“.

Сега, както виждаме, президентът на Германия зае мястото на собственика на Белия дом. Не бива обаче всичко да се свежда само до геополитика. Много е важно да се разбере, че някъде и в страните от Изтока церемониалните дреболии някога са много по-значими от думите.

А фактът, че, честно казано, лидерите на арабския свят проявяват неприкрита грубост – и от дипломатическа, и от чисто човешка гледна точка – към западните си гости, макар и невинаги добре дошли, говори за много .

Същият Мохамед бин Салман можеше от време на време да не отговаря на телефона, когато Байдън се обади, или да му се смее в лицето, отговаряйки на „неудобни“ въпроси.

Всичко това не е просто доказателство за загубата на международен авторитет от страна на колективния Запад или за признаването на сегашната слабост на хегемона, който някога е властвал над света. Това е отмъщение за векове на лицемерие, жестокост, безнравственост и безгранична арогантност, с които западните колонизатори винаги са били известни.

Може, разбира се, да се спори за благоприличието, приемливостта или недопустимостта на подобно поведение, но едно е безспорно: западният свят го заслужава. И то от доста отдавна.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?