Преди малко ми се обади директорката, в училището където работя. Получила оплакване от майка на мой ученик / ученичка /, че съм говорил в онлайн обучението цял час за вируса, 5 G антените и още куп лъжи! Публикувала оплакването в някаква група. Аз винаги съм говорил само истината на учениците си и съм ги учил да мислят! На децата казах само, че ще радвам да се видим възможно по-скоро в училище, в класните стаи, защото тази измислена пандемия продължи прекалено дълго! Това не е оправдание, нито обяснение! Просто споделям, какви родители има и как те лъжат и се жалват от учителите, защото сами няма какво да правят, нито могат да научат на нещо хубаво и полезно децата си!
Моят отговор е в този разказ!
БАЙ ДОНЧО И ТУТИ КВАНТИ
В панелният блок с фатален номер 13, намиращ се в квартал „Дружба”, на един от големите български градове, се възцари абсолютна хармония. И не, че обитателите на този блок бяха вкупом починали, а по причина проста и обяснима.
Всичко започна малко преди Коледа, когато от Испания се прибра дъщерята на бай Дончо. Тя работеше там от години и не се бе връщала в родината вече цяла петилетка. Макар самотно и тъжно, старецът си живееше общо взето спокойно, до завръщането и. Тя се появи с две големи чанти и огромен кафез, в който се мъдреше пъстър папагал. Още докато изкачваше стълбището до петия етаж / асансьорът хронично не се движеше, поради неплатени сметки /, папагалът на два пъти напсува на испански. Дъщерята му отвърна подобаващо и започна да звъни, на вратата на бащиния апартамент. Бай Дончо си бе у дома, но не очакваше нейното посещение. Тя бе решила да го изненада с гостуването си, за празниците. Старецът се притаи, защото допускаше, че инкасаторката за водата е тръгнала да притеснява нередовните платци, какъвто беше и той. Когато обаче на вратата започна силно да се чука и дъщеря му го извика по име, старецът изприпка и отключи на момента.
– „ Puta tonta!” – поздрави го папагалът първи. Бай Дончо не разбираше испански, но интуитивно усети вулгарното отношение на птицата. Влизайки, дъщеря му обясни, че е купила папагала от разпродажба и е излязъл изключително евтино. Това е подарък за Коледа на стареца, за да не стои все самичък в къщи. Бай Дончо се почеса по носа:
– Ха, така! Сега у дома станахме два папагала!
Половин час след влизането си, дъщерята започна да пере, чисти и размества мебелите. За да не пречат, старецът и птицата излязоха на терасата. Двамата се гледаха с подозрение, докато папагалът не реши да общува, по неговия си начин. Той се накокошини, вдигна единият си крак и изкряска:
– Patan!
– Абе, аз що не ти … кожата пилешка! – не му остана длъжен старецът. Отвътре дъщеря му се захили като луда. Предположи, че папагала е част от инвентара, на двата публични дома, участвали в разпродажбата. Сигурно от там бе усвоил нецензурните изрази.
– И сега какво? – зачуди се бай Дончо – Ще стоим по цял ден с тоя невъзпитан папагал и ще си разменяме любезности, като в някой бардак? Така ли?
– Е, тате! Погледни на нещата, от веселата страна! – успокои го дъщеря му – Така ще научиш някоя чужда дума, а папагала може да научи български! Тая порода много бързо усвояват думи и цели изречения.
След десет дни дъщерята си тръгна обратно за Испания. Съжителството между старецът и папагала доби интересни измерения. От сутрин до вечер бай Дончо съблазняваше птицата с бучка сирене, повтаряйки едно и също:
– Пешев е идиот!
Папагалът упорито мълчеше, а когато отвореше кривата си човка, обикновено псуваше на испански. Това в крайна сметка ядоса и измори бай Дончо. На него много му се искаше, папагала да се научи да обижда съседа от горния етаж, с когото имаха дълголетна вражда. Като видя, че образователната му метода не дава резултати, той изкара кафеза на балкона.
– Там ще стоиш, за наказание! – размаха пръст в закана старецът и хлопна вратата. В това време от горния етаж провисна мръсна черга. Съседът започна да я изтупва, а от нея хвърчаха фандъци косми и кълба прах.
– Пешев е идиот! – кресна възмутен папагалът.
– Дончо, ти си идиот и кретен! – не остана длъжен старият му враг отгоре. Извънредно доволен, старецът надникна и спокойно запита:
– Ти кого обиждаш, бе ахмак такъв?
– Теб обиждам! Защо ме наричаш идиот, а?
– Кога съм те нарекъл, моля? – подаде бучката сирене на папагала бай Дончо. Птицата я лапна, облиза се и цели три пъти повтори, че Пешев е идиот.
Съседът отгоре за малко не падна от терасата. Той чу гласът на бай Дончо, но ясно видя, че той изобщо не си отвори устата. Що за дяволия ставаше?
– На магнетофон ли си се записал, дърто плашило такова? – възропта несигурно, а бай Дончо с пренебрежение му отвърна:
– Погледни се, бе бунак! Дори птиците разбраха, колко голям идиот си!
От този ден папагалът получаваше в големи дози сирене, ябълки и моркови, за проявеното старание. За да отвърне на удара, Пешев си купи японски петел с две кокошки и ги настани на своята тераса. И се започна едно кукуригане посред нощ, рано сутрин, и през деня, сякаш блока се намираше не в града, а в някое затънтено село. Да не остане по-назад, вдовицата от долния етаж, която отглеждаше няколко котки, си купи коза. Заяви, че след като съседите са превърнали блока в менажерия, тя щяла да си гледа коза на терасата, щото имала нужда от прясно млекце. Последваха я нови съседи и така в началото на март, от блок № 13 се понесоха над квартала блеене на коза, кряскане на папагал, кудкудякане на кокошки, лаене на кучета, мяучене на котки, съскане на змия и дори цвилене на кон. Единственото циганско семейство на Хасан от първия етаж изби терасата към пътя и провеси няколко дъски, за да може да се качва в апартамента му коня, с който ходеше всеки ден да събира вторични суровини. Каруцата паркираха встрани под терасата и гледката бе, като от Бейрут.
Странно, но след зоологическото обзавеждане, съседите някак се укротиха. Дали животните им действаха благотворно или защото нямаше, какви по-големи магарии да сторят, те дори започнаха да се поздравяват. Разменяха по някоя приказка за променливото време, за некадърните и крадливи политици, но не се заяждаха и караха, както по-рано. Един ден Пешев предложи житце и просо, с които хранеше своите кокошки, за папагала на бай Дончо. Когато невъзпитания папагал му напомни за сетен път, че е идиот, той само се засмя:
– Не само аз, всички сме станали идиоти, съседе! Не да седнем, че да пием по една ракийка, да си похортуваме сладко и да ни стане по-леко общото тегло, и немотия, а се дърлим като ония крастави кучета – политиците! Те поне знаят за какво го правят, а ние? Защо сме толкова глупави, бай Дончо?
Вместо да му отговори, старецът измъкна изпод леглото бутилка с двайсетина годишна ракия, почука на съседката от долния етаж и заръча, да направи една салатка, а после да слезе при тях, пред входа. Там, седнали на пейката, си наляха в пластмасови чашки ракия, чукнаха се и замезиха от салатката. Който влизаше и излизаше от блока, им правеше компания. Видя се, че съседите можели и да се усмихват, да говорят човешки, и бе нужно толкова малко усилие за това! А когато пролетта вече бе настъпила и небето синееше като детска мечта, една сутрин от терасата на бай Дончо, вместо да се чуе поредната ругатня, папагалът важно произнесе:
– Добър ден на всички!
И денят наистина стана по-добър!
Красимир Бачков
