• Семейството на основателя на прочутата компания било емигрирало в Гърция от България
• Меродавният парижки всекидневник писа в специалното си приложение „Легенда“ за компанията
• Вече 140 г. наследниците на нашите златари творят бижута и часовници за богоизбрани

Корените на създателя на световноизвестната компания за бижута, часовници, парфюми, козметика, чанти и други хубави неща „Булгари“, както е нейното име в оригинал на италиански или „Бюлгари“, казано по френски, са български. А не са гръцки, както се смяташе досега и както обикновено твърдяха в дописките си за колоса на лукса специализирани в отразяването на „лайфстайла“ световни репортери. Вършеха го независимо от факта, че името в оригинал на родения в малко селце в гръцкия Епир основател е Сотириос Вулгарис, значи Сотир Българина. Но както веднъж някакъв негов биограф от южната ни съседка отбеляза с цел да парира догадките за българския му произход, нямало нищо чудно в това той да се казва Вулгарис. Примерно защото и в България имало хора, които носят фамилията „Греков“, ама съвсем не са гърци, нали?

Та меродавният парижки всекидневник „Льо Фигаро“ написа миналата седмица в специалното си приложение „Легенда“, посветено на 140-та годишнина на компанията, следното: „Няма съмнение за това, че семейството /на
Сотириос Вулгарис/ един ден е емигрирало от България /в Гърция/“.

Значи според явно добре подготвения автор на публикацията Жером Ановер, фамилията на Сотириос е с българска кръв, а най-вероятно причината за напускането на територията на нашата страна е заплахата от избухването на поредна руско-турска война, може би тази от 1853 – 1856 г., по известна като „Кримска“. Както и да е, но Сотириос е роден на 18 март 1857 година в малкото гръцко село Каларитес, в планините източно от Янина, където баща му Георгис Вулгрис и майка му Елени вече живеят.

По онова време Епир е също под османско господство, жестокостта на окупацията обаче е някак по-далеч от непристъпните планини, ама опасностите са много, тъй като след няма и две десетилетия руснаците и турците пак воюват на Балканите. Сотириос вече е юноша и цялото му семейство работи за албанските бейове – прави обици, огърлици и гривни от злато и сребро за жените им, а за тях самите кове изящни ножници за ками и ятагани, токи за колани, изящни кутийки за златни монети и украшения. Но тътенът на отприщилата се през 1877 г. на територията на България руско-турска война започва да тресе и Епир, като кара двйсетгодишния младеж и баща му Георгис да се преместят в Корфу – близкия остров в Йонийско море, който малко ги доближава до Италия. Две години по-късно, през 1880 г., младият златар продължава пътя си към Апенините, без баща си, но с приятел на име Димитър Николов, който пък е сто процента българин. Първо спират в Бриндизи, там започват да правят евтини, но красиви украшения, от които натрупват малък капитал и решават да се преместят в по-големия и богат по онова време Неапол. Работят денонощно, продават всичко, което творят, но няма и година след пристигането им под Везувий кражба с взлом на малкия дюкян на ортаците-приятели им отнема до шушка онова, което имат. Димитър се поболява от мъка и след броени дни умира, а изгубил всичко, но не и надеждата да успее в живота, Сотириос тръгва пеша на север.

След десетина дни пристига в Рим без пукната лира в джоба, чука на вратите на няколко ателиета за бижута – усещайки таланта му, стар майстор го приема да му помага. Двайсет и пет годишният мъж вече е „поииталианчил“ името си от Сотириос Вулгарис на Сотирио Булгари, работи усърдно, лека-полека се замогва. До степен през 1884 г., точно преди 140 години, да отвори собствен златарски дюкян на прочутата улица „Систина“ в космополитния квартал на Вечния град, между световноизвестните по онова време хотели за височайши гости „Д’Ингелтера“, „Дьо Рюси“ и в близост с величествената „Вила Медичи“, избрана от Наполеон Бонапарт за резиденция на френския посланик.

На практика това е първият истински бутик на Сотирио, който две години по-късно той премества на вече заформилата се като основна римска търговска улица за богати клиенти „Кондоти“ и който от ония времена, та до днес, компанията „Булгари“ не е напускала. А от избледняла снимка от 1900 г. се вижда какво се е продавало вътре – катарами за колани, сребърни и кристални съдове и чаши, огърлици, гривни, прибори за хранене. Над входната врата пък е била окачена реклама донякъде на италиански, после на френски, сякаш да предскаже бъдещата собственост на компанията век и нещо по-късно, през 2011 г., когато я купува срещу 4,3 млрд. евро парижкият гигант на лукса и модата „Луи Вюитон“. Та през ония години на въпросната реклама пишело: „Антики, бижута, артистична сребърна посуда, любопитни неща“.

Успехът изглежда е бил голям, тъй като след няколко години Сотирио открива един след друг бутици в нашумелия крайморски курорт Сан Ремо, пак в Неапол, но вече в неговата най-изискана и добре охранявана зона, в близкото до Неапол крайморско бижу Соренто, в приказното и свръх посещавано от богаташи градче Беладжо на брега на чудното езеро Комо в Северна Италия, в швейцарския град Люцерн и обожавания и тогава, и днес, изискан зимен курорт Сен Мориц.

Успява Сотирио да разкрие тези нови магазини-ателиета, защото вече му помагат двамата негови синове Константино и Джорджо, родени от брака му през 1888 г. със залюбената на о. Корфу хубавица Елена. Според Жером Ановер от „Льо фигаро“ наследилите златарския талант на баща си млади мъже обаче не се задоволяват с извайваните от него украшения най-вече от сребро и в малко ориенталски стил, а добавят към тях истински бижута. „С диаманти, перли и други скъпоценни камъни“, както ги уточнява римският търговско-занаятчийски справочник от 1915 г., защото Константино и Джорджо започват да налагат модерния по онова време в бижутерството парижки стил. И се вписват във „френската модна повеля“ с използването на много платина, на споменатите диаманти, цветовете пък са малко, преобладават първо искрящите гирлянди, а после идва ред на стила на щедрото на орнаменти и симетричност течение в изкуството „арт деко“, въобще много място за фолклорни фантазии не остава.

Сотирио, Джорджо и Леонилде Булгари във Венеция през 1932 г.

Но в същото време двамата синове, до които бащата е неотлъчно до 1932-ра, когато напуска този свят на 75-годишна възраст, започват лека-полека да се откъсват от парижките тежнения в бижутерството. Защото залагайки на обема в украшенията, те започват да налагат собствена естетика и създават истинското римски бижу, освобождавайки се така от опеката на най-прочутите световни златари, работещи на улицата „Дьо Ла Пе“ и на площад „Вандом“ във френската столица.

За радост на младите мъже с българска кръв този нов оригинален стил „Булгари“ се утвърждава още в края на трийсетте години, като в него преобладава жълтото злато – „реминисценция“ на древното златарство с пълно откъсване от френските тежнения. По простата причина, че в новите изящни ювелирни изделия на вече прочулата се фирма се появяват първите шлифовани скъпоценни камъни „кабошон“, които Париж отбягвал, налагат се смесицата от цветове, масивната изработка, навяваща представа за власт и величие. Естетика, която се ражда от нейните съставни елементи – обяснява Жером Ановер, – като например скъпоценните камъни, но не се ограничава до тях в търсенето на красота, а залагайки на изящния типично италианския дизайн, твори скъпоценности, които се харесват повече на сетивата, отколкото на ума.

Константино и Джорджо налагат модерния по онова време в бижутерството парижки стил.

Браздата е разорана и в нея в средата на шейсетте години се вписва третото поколение Булгари, което поема управлението на вече световноизвестната компания. Ана – дъщерята на Костантино, продължава изследванията на баща си върху италианското златарство и публикува важна книга по темата, успоредно с работата си по създаването на бижута и изящни сребърни изделия, а сестра й Марина е раздвоена между креативността и администрацията на фирмата. Тримата синове на Джорджо – Джани, Паоло и Никола, се допълват взаимно и собствените им вкусове откриват нови перспективи пред „Булгари“, развивайки богатата и разнообразна естетика на компанията.

Джани, който дълги години е най-желаният ерген в Италия, е запален по изискания дизайн и „модулността“ на бижутата, като създава линии, които продължават да съществуват и днес. Паоло, вторият брат, който е по-дискретен и притворен, е експертът-гемолог, като се ползва с репутацията, че владее всички техники и ноу-хау за обработка на скъпоценните камъни. Интересното е това, че благодарение на Паоло „Булгари“ не робуват на разделението им на скъпоценни, твърди или полускъпоценни, а отдава почит на красотата на всички редки минерали. Така тюркоазите, аметистите, цитрините, халцедоните нямат от какво да се срамуват, съчетани блестящо с рубини, сапфири и изумруди. А Никола – третият брат, който е запален по археологията, внася в колекциите мнозинство антични елементи, напомнящи древните гръцки и римски традиции в бижутерството.

Някъде около 1980 г. всички характеристики на дизайна, които са се оформили през годините в бижутата на „Булгари“, се събират и изкристализират в разпознаваем от всички стил. Става дума за безукорен обем, ярки цветове, изискани форми, стилизирани декоративни шарки и усещане за античност, които определят несравнимата естетика на „Булгари“. А през 1987 г. кормилото поема представител на четвъртото поколение на фамилията – едва навършилият 27 години Франческо Трапани, който е син на Лия – сестрата на Джани, Паоло и Никола. Под негово ръководство типичните и разпознаваеми кодове и естетика на фирмата раждат и по-достъпни бижута, които разширяват нейната клиентела и я подготвят за новото хилядолетие. Сега, когато „Булгари“ празнува своята 140-та годишнина, компанията утвърждава своята уникалност повече от всякога в света на изящните украшения и аксесоари, както чрез своята история, така и чрез своите съвременни творения. Модната и бижутерска къща е жива легенда, която успя да направи две хиляди години римска история своя, защото също като великите мислители на Ренесанса непрекъснато е преоткривала истината, че няма нищо по-модерно от Античността.

Холивудската звезда Ан Хатауей е сред любителите на бранда.

Но трябва да се признае, че освен изкусни майстори, основателят с българска кръв Сотирио и неговите наследници, са всепобеждаващи маркетингови лъвове. Разбирай в съвременния смисъл на думите „маркетинг“ и „пъблик рилейшънс“, дори те да са самоуки в двете изключително важни за бизнеса днес „дисциплини“. И техният успех в голяма степен се дължи именно на умението им да усещат своевременно нуждите на пазара и на способността да намират най-неотразимите „посланици“ на техните превъзходни украшения. Ами до към края на четирдесетте години клиентелата на „Булгари“ се е състояла предимно от короновани глави, принцове, принцеси и аристократи от всякакъв калибър. Но в средата на миналия век в Рим се изсипва половината Холивуд, за да снима ленти на конвейр в прочутия киноцентър „Чинечита“ на Вечния град. И тогава Джани, Паоло и Никола Булгари предлагат на няколко продуценти на станали в последствие култови филми, да „украсят“ актрисите в главните роли с техни бижута. Начинанието им успява, „скритата реклама“ тържествува, а брандът вече е желан не само от аристократи, а от супербогаташите Отсам и Отвъд Океана.

И младата звезда Зендая е почитателка на бижутата им.

Като често самите актриси в холивудските ленти, веднъж докоснали ювелирните съвършенства по време на снимки, стават едни от най-добрите клиенти на тримата братя и пръскат голяма част от хонорарите си за техните бижута. Така прави например богинята на американското кино за всички имена Елизабет Тейлър, която докато снимала в Рим колосала „Клеопатра“, всеки свободен следобед била в бутика на улица „Кондоти“ и там много обичала да си говори с Джани Булгари. А влюбеният до уши в нея през онези години велик актьор и екранен партньор Ричард Бъртън казва за Елизабет, че въпреки прекараните дълги месеци в Рим, тя била научила само една италианска дума: „Булгари!“

Иначе списъкът на именитите поклонничките на бижутата с марката, в която е вплетено името на България, е от дълъг, по-дълъг. Започва с Ана Маняни, Ингрид Бергман, Ава Гарднър, За За Габор, Урсула Андерс, Грейс Кели, Одри Хепбърн, по-късно се включва Джина Лолобриджида, Клаудия Кардинале, Джесика Ланг, Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Шарън Стоун, към днешна дата пък фигурират Прианка Чопра, Ан Хатауей, Лю Ифей, Зендая… Каква звездна колекция от бижута на големия екран, нали?!

Румен Михайлов,