Тук всяка дума е подарък

Дойдох си капнал, седнах в къта,

така обичан отпреди.

И мама, старата, зашъта, в джезве ракия подслади,

пред мене в стоплената соба

търкулна кръглата софра

и замириса сладко боба, самуна с розова кора.

На въглените за минута

чух наденица да цвърчи,

дъхът на чушчицата люта

опари моите очи…

И тате шарената купа

надигна – посивял, суров…

Сърцето ми така затупа

пред тая хубава любов,

пред къщицата ниска, стара,

със дъх на чубрица и мед!

Тук всяка дума е подарък,

след труд за радост има ред,

тук подир всякоя разлъка

сърцето мълчешком боли

и всеки труд, и всяка мъка,

и всяка обич се дели…

И топлите очи на мама

съгряха моето сърце,

тъй както хубавият пламък –

измръзналите ми ръце….

Андрей Германов