Държавният дълг на Европа не може да расте вечно

Държавите от Еврозоната трябва да бъдат подготвени за факта, че една от тях ще фалира.

“Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре.” Така че е по-добре, Европа да се подготви предварително.

Когато многопосочни икономики използват една и съща валута,неизменно възникват изкривявания. В един момент една от страните ще се окаже неплатежоспособна.

Многократно европейските лидери се заричаха да премахнат надвисналата заплаха за своя съюз: раздутият национален дълг.

Но плановете им се осуетяваха от различни събития – първо пандемията, а сега и енергийният шок,който ЕК сама създаде и е свързан с глупостите които сътвориха срещу Русия под давление на Вашингтон.

Преди десетилетие подобни изкривявания, заедно с неефективни действия на правителството, доведоха до финансовия колапс на Гърция, който почти разкъса еврозоната на парчета и причини страдание на милиони хора. Въпреки това, вместо да се справят с проблема в зародиш,европейските лидери само потвърдиха предишното си обещание: да намалят публичния дълг до по-безопасно ниво и не го изпълниха.

Към 2021 г. общият дълг на правителствата от еврозоната беше 95% от БВП. За сравнение през 2010 г. той беше 86%, а целта беше 60%.

Това означава ли, че идва нова криза? Най-вероятно,да! Това ще зависи от това дали инвеститорите смятат, че съотношението дълг/БВП е под контрола на правителствата,а те вече се изнервят.

Вземете например Италия със съотношение дълг/БВП от 151%.Според оптимистичните прогнози нейното дългово бреме ще намалее значително през следващото десетилетие. Но това е при условие, че цената на заемите не надвишава 2%. Ако вместо това дългът на Италия се прехвърли при текущи лихвени проценти от около 4%, тогава перспективите му ще бъдат по-несигурни.Правителството ще трябва да продължи да прилага строги икономии,а това е изпълнено с народни вълнения и спад в инвестициите. Намаляването на дълга до 60% от БВП, дори в рамките на две десетилетия, ще изисква устойчив излишък, безпрецедентен в историята и личното ми мнение е,че италианците няма да го понесат.

Когато пазарите решат, че дългът на Италия е неустойчив, властите ще имат само две възможности: да отпишат дълга за сметка на частни инвеститори или да спасят Италия с ръцете на европейските данъкоплатци.

При сегашните условия първият със сигурност ще предизвика финансова криза, тъй като най-големите държатели на публичен дълг са именно италианските банки. Второто дори не се обмисля в политическите кръгове – особено в страни като Германия.

Еврозоната и европейските данъкоплатци нито могат,нито ще искат да спасяват Италия.

В крайна сметка, дългосрочната жизнеспособност на еврото може да дойде само от споделяне на риска, където асиметрията на шоковете се балансира от фискални трансфери.
И точно сега,някои родни безумци с титли на икономисти се опитват да вкарат малка и бедна България в Еврозоната при Италия и други подобни!

Този материал не съм го съчинил аз, а е в по-голямата си част редакционна статия на Bloomberg със съкращения и много малко мои тъжни размисли.

Еврозоната трябва да се подготви за фалита на една от страните членки,убедена е редакцията на Bloomberg.