Благодарение на ПиПитата И ДеБилите промишлеността в България бележи спад

България се отдалечава от възможността да приеме еврото

Почти всички дейности в промишлеността бележат спад

Растежът на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още е положителен, което е добра новина

Нарастването на потребителските цени се забавя

Националният статистически институт обяви официално предварителните данни за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2023 г. Тъй като това е най-подробният показател за процесите в икономиката, наличието на посочените данни позволява анализ на цялостната ситуация.

Реализираният през тримесечието БВП по текущи цени достига 42,3 млрд. лв., като нараства със 7,8% в номинално изражение на годишна база. По този начин темпът на номинален растеж за пръв път е едноцифрен от 10 тримесечия насам. Основен фактор за това се явява силният спад на дефлатора на БВП, който от 18,5% през първото тримесечие се забавя до 7,8% през разглежданото. Това кореспондира до известна степен с данните за инфлацията според индекса на потребителските цени, според които темпът є е съответно 15,6% и 10,2% на годишна база през първото и второто тримесечие на 2023 г. Все пак посоченото забавяне на потребителската инфлация предполага може би по-висок размер на дефлатора.

Това би довело до по-нисък реален растеж, който според наличните данни е 1,8% на годишна база. Така темпът на растеж на БВП се забавя за шесто поредно тримесечие, но все още остава положителен, което представлява добра новина за българската икономика.

Както отбелязах и по-горе, нарастването на потребителските цени се забавя, като това се дължи както на високата база от миналата година, така и на някои сезонни фактори. Въпреки това българската икономика не само не се приближава към изпълнение на критерия за инфлацията, а дори напротив. По този начин обаче тя се отдалечава от възможността да приеме еврото като законно платежно средство.

През второто тримесечие настъпи едно дългоочаквано събитие – краят на политическата криза. С мандата на парламентарната група на Продължаваме Промяната и Демократична България и с подкрепата на партньорите им от ГЕРБ-СДС се формира т. нар. ротационно правителство Денков-Габриел. Основните приоритети на това мнозинство са провеждането на съдебна реформа, приемането на необходимата нормативна уредба за изпълнение на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост и промени в Конституцията, както и попълването на състава на регулаторни органи. Следващите тримесечия ще покажат дали от решаването на политическите въпроси произтичат позитиви и за икономиката или недостатъчните инвестиции ще продължат да спъват развитието.

Производство

Произведената през второто тримесечие брутна добавена стойност достига 37,4 млрд. лв. и нараства с 2,1% на годишна база в реално изражение. За разлика от БВП реалният растеж на БДС се ускорява спрямо предходното тримесечие, което донякъде не кореспондира с наличните данни за някои дейности.

Така например икономическата дейност с най-голям индивидуален принос към БДС в страната е промишлеността, при която добавената стойност се свива с 1,9% в реално изражение на годишна база. Индексът на промишлено производство обаче през посоченото тримесечие се понижава с 10,6% при спад от 4,7% преди това. Това се съчетава и с намаление на броя заети лица с 0,7% на годишна база, което е признак за навлизане в низходяща фаза на цикъла. (Нещо повече – спадът в тези дейности е дори в номинално изражение).

Почти всички дейности в промишлеността бележат спад през второто тримесечие. Индексът за добивната промишленост се понижава с 15,2% на годишна база, като съществен принос за това има добивът на въглища. При действащите през периода пазарни цени и цени на въглеродните квоти производството на електрическа енергия от въглища не беше рентабилно за сметка на възобновяемите източници, което доведе и до срив в добива им. За разлика от тях добивът на метални руди отбеляза растеж.

При преработващата промишленост също растежи се реализират при производството на метални изделия, на електрически съоръжения, на автомобили и превозни средства и като цяло на инвестиционни стоки, докато при всички останали дейности и продукти се регистрират спадове. При добивната промишленост спадът е вече второ поредно тримесечие, докато при преработващата през предходното все още беше налице положителен растеж.

Според данните за БДС при останалите дейности се реализират положителни темпове на растеж. Най-високи са те при строителството и селското стопанство и професионалните дейности и научни изследвания, където растежът надвишава 5%. Същевременно обаче според НСИ строителната продукция през второто тримесечие на 2023 г. се понижава с 1,4%, което е резултат от спад в инженерното строителство и леко повишение при сградното строителство.

В дейност търговия, транспорт, складиране, хотели и ресторанти се реализира растеж от 3,9% на годишна база. Според данните на НСИ оборотът в търговията се свива с 4,4% в реално изражение, като при тази на едро е с 9,9% по-малко, а при тази на дребно повишението в реално изражение е едва 0,5% на годишна база. При хотелите и ресторантите са налични данни само в номинално изражение, но според тях през второто тримесечие оборотът на хотелите се запазва непроменен на годишна основа, докато при ресторантите той се увеличава с 18,5%. Общият номинален растеж обаче е 11,3%, докато потребителската инфлация в сектора е 13,2%.

Търсене

Намаляването на вноса вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.

Най-важният компонент на вътрешното търсене е крайното потребление на стоки и услуги, чиито размер през второто тримесечие по текущи цени е 33,7 млрд. лв. и отбелязва номинален растеж с 15,2% на годишна база. Тук забавянето на темпа спрямо предходното тримесечие е съвсем слабо (от 15,9%), което е леко изненадващо предвид понижаването на темпа на инфлация. Въпреки по-високите цени през периода реалният растеж се ускорява до 4% на годишна база като основен принос за това има индивидуалното потребление на домакинствата, което се увеличава с 8,2% в реално изражение. Така този компонент е двигателят на текущия растеж. Подобен темп обаче не кореспондира с данните за доходите, кредитирането и склонността към потребление, които би следвало да са факторите, определящи такова развитие.

От друга страна индивидуалното потребление на правителството и колективното потребление се свиват, като по този начин имат отрицателен принос. През второто тримесечие служебният кабинет за пореден път отбеляза сериозните рискове пред финансовата стабилност, които произтичат от прекомерното нарастване на бюджетните разходи заради увеличаването на социалните разходи и заплатите в бюджетния сектор, и през май предприе мерки за частичното им намаляване. През юни застъпи новото правителство, но приетият бюджет за 2023 г. влезе в сила едва от началото на юли и не повлия върху разглежданите данни.

Инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, достигат почти 7,5 млрд. лв. през второто тримесечие на 2023 г., което е рекордна за последните години стойност в номинално изражение. Растежът им в реално изражение е 10,8% на годишна база, което изглежда впечатляващо на фона на останалите разходни компоненти. Само че този темп дори не е достатъчен, за да компенсира спада от 2022 г., и в реално изражение се доближават до размера им през 2021 г., но не успяват да го достигнат. Така те остават на по-ниски нива и от предходните години (например 2018-2020 г.).
Това означава, че инвестициите в материални активи все още са относително ниски и не позволяват необходимото увеличаване на потенциала на икономиката, който да доведе до по-висок и устойчив растеж в бъдеще.

Същевременно се наблюдава спад на инвестициите в запаси, които бяха характерни за периода на висока инфлация. Вероятно това е признак, че предприемачите очакват спад на инфлацията и затова не се запасяват с ресурси и продукция. Спадът на запасите означава, че продажбите през периода са по-големи от произведените количества, което би могло да оправдае и по-големия растеж на частното потребление. От друга страна обаче външното търсене намалява, а възможностите на вътрешния пазар са доста ограничени.

Износът на стоки и услуги се свива както в номинално, така и в реално изражение и това допринася за по-нисък общ икономически растеж. Все още спадът е скромен (1% на годишна база), което се дължи на износа на стоки, докато при услугите е налице положителен растеж. Тук съществено влияние имат промените в цените на електроенергията и на горивата. При останалите продукти основен фактор е понижаването на външното търсене. Например, икономиката на Германия се свива с 0,6%, а еврозоната като цяло е в стагнация.

Вносът на стоки и услуги се свива на годишна база за второ поредно тримесечие, като процесът се задълбочава. Отново, както при износа, по-голям принос имат стоките, но макар и малък спад се регистрира и при услугите. Макар че ситуацията до голяма степен е зависима от цените на енергоносителите, подобно развитие предизвиква опасения, тъй като винаги при икономически кризи един от ефектите е свиване на вноса. Текущото развитие вероятно е сигнал за предстоящи по-сериозни проблеми пред икономиката на България.

Пазар на труда

Тези опасения все ще не се потвърждават на пазара на труда, където броят на заетите лица незначително се увеличава (с 0,1% на годишна база), като все още се запазва позитивната тенденция. Понижаване на заетите се регистрира в селското стопанство, промишлеността, търговията, финансовите услуги и операциите с недвижими имоти. Понижаване на темпа на изменение се наблюдава при всички икономически дейности с изключение на културата, спорта и развлеченията, докато в държавното управление броят на заетите продължава да нараства.

Производителността на труда, измерена като брутна добавена стойност в реално изражение на един зает, като цяло за икономиката се повишава с 2,1% на годишна база през разглежданото тримесечие, като по този начин темпът се ускорява спрямо началото на годината (0,5%). Растеж на показателя се регистрира в селското стопанство, строителството, търговията, финансовите услуги, операциите с недвижими имоти и при професионалните дейности. При останалите дейности е налице спад на производителността, като най-силен е при културата, спорта и развлеченията и при информационните и комуникационните технологии.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА