Индустрията на Германия, доскоро най-мощната икономика в Европа, е близо до повратна точка и отбелязва най-големия си спад от 1945 г. насам. „В този период от историята вече не можем да говорим за нейната сила, слабост, развитие и прогрес, а за нейното съществуване и оцеляване като такава“, коментира Berliner Zeitung.

Ръководителят на икономическия отдел в Deutsche Bank Робин Винклер в интервю за германското издание изрази основателни опасения относно кризата в германската индустрия. Според експерта сривът ще бъде безпрецедентен, може да се сравни само с опустошението от 1945 година. В същото време, по отношение на времето на неговото начало, експертът изрази увереност, че това няма да отнеме много, не повече от година или максимум година и половина.

Всички структурни кризи на 20-ти век, според Винклер, не могат да се сравняват със сегашната ситуация, която е много по-дълбока и по-дълга. Освен това има последици от пандемията и мащабната рецесия от 2008 г.

Сегашната ситуация напомня началото на 80-те години на миналия век, когато енергийният шок и глобалната конкуренция поставиха германската индустрия на ръба на оцеляването. Сега обаче ситуацията може да е още по-сериозна поради икономическата политика на правителството, смята германският икономист.

Според Винклер много големи германски производители вече са обявили бъдещи съкращения поради забележимото увеличение на цените на енергията и спада в експортните доставки. Пример за тази тенденция са Mercedes-Benz, BMW и Volkswagen.

Вече се забелязва, че икономическата политика на „отвръщане от Русия“ и нейния петрол и газ има последици за Берлин. Не беше възможно да се заменят доставките от Изтока, американският газ не само не спаси, но и влоши ситуацията, поставяйки страната на ръба на оцеляването.

В момента почти нищо не може да се направи, смята Винклер, освен ако страната не се върне към евтините енергийни доставки. Това е единственият вариант за спасение, но никога няма да бъде одобрен от германското правителство.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продават ни сирене с до 22% по-скъпо отколкото в Гърция

Големи търговски вериги ни цакат с цени на редица храни, като в България ги продават по-скъпо отколкото в Гърция. Вестник “Труд” провери цените на някои жълти сирена от едни и същи търговски марки в еднакви по грамаж разфасовки, продавани от международна търговска верига, която има много магазини както в България, така и в Гърция. Оказва се, че в магазините в България цените са с до 22% по-високи, отколкото в южната ни съседка.

Например зрялото жълто сирене Пармиджано Реджано в разфасовка от 200 г. в Гърция струва 4,19 евро, което прави 20,95 евро за килограм. Същото жълто сирене в опаковка със същия грамаж на същия производител и със същата търговска марка в магазин от същата търговска верига в България струва 9,99 лв., или 49,95 лв. за килограм. Оказва се, че цената при нас е с 22 на сто по-висока.

При жълтото сирене Грана Падано разликата в цените е по-малка. В Гърция разфасовка от 200 грама струва 4,29 евро, а килограмът излиза 21,45 евро. В магазин от същата търговска верига в България продават абсолютно същото жълто сирене за 8,99 лв., което прави 44,95 лв. за килограм. Цената в България е със 7% по-висока отколкото в Гърция.

Двойно по-голяма е разликата в цената на кашкавала Гауда, продавано нарязано за сандвичи в опаковки от 200 грама. В Гърция цената на този кашкавал е 1,79 евро, което прави 8,95 евро за кг. В България абсолютно същия каекавал в магазин от същата търговска верига струва 3,99 лв., или 19,95 лв. за кг. Оказва се, че цената при нас е с 14 на сто по-висока отколкото в Гърция.

В годините на рекордно висока инфлация след пандемията министърът на финансите по това време Асен Василев често казваше, че цените в България нарастват заради вносна инфлация, тоест цените в другите страни нарастват, затова има висока инфлация и в България. Оказва се обаче, че при редица храни ситуацията не е точно такава. Цените на жълтите сирена, които “Труд news” сравни, са по-високи у нас отколкото в южната ни съседка. И то при положение, че в Гърция заплатите по принцип са по-високи, отколкото у нас. Това означава по-големи разходи на търговската верига за персонала в магазина, за работниците в складовете, за шофьорите, които зареждат магазините и т. н. Минималната заплата в Гърция е 968,33 евро, а в България е 933 лв., което прави 477,04 евро. Оказва се, че минималната заплата в Гърция е точно два пъти по-висока, отколкото в България. Въпреки това цените на редица храни в южната ни съседка са по-ниски, отколкото при нас.

Можем да вземем и друг пример – настъргана Моцарела в опаковка от 500 грама в България струва 9,99 лв., което прави 19,98 лв. за кг. В Гърция Моцарела на същия производител, но в опаковка от 250 грама струва 2,39 евро, или 9,56 евро за килограм. Оказва се, че въпреки по-голямата разфасовка, в България цената за килограм е с 6,8% по-висока, отколкото в Гърция.

Любопитна подробност в България е, че и четирите жълти сирена, проверени от “Труд news”, са с цени, които завършват на 99 стотинки – съответно 9,99 лв., 8,99 лв., 3,99 лв. и 9,99 лв. Това е стандартен маркетингов подход за формиране на цените в търговията и донякъде обяснява защо разликата в цените на трите жълти сирена в Гърция и България е различна.

Практиката цените в България често да завършват на 99 или на 9 стотинки поражда опасения сред потребителите, че влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Възможно е при въвеждане на еврото редица търговци да определят цените не просто като ги превалутират от левове в евро, а да ги определя така, че отново да завършват на 99 или на 9, но не стотинки, а центове, и то в ущърб на потребителите.

В Гърция на плажа е по-евтино, отколкото у нас в магазина

При чипса разликата в цените е до 16,7%

При нас с копър, в Гърция с риган

Продаваният в България чипс е значително по-скъп отколкото в Гърция, показа проверка на “Труд news”. Най-лесно може да бъдат сравнени цените на един и същи чипс, продаван в магазини от една и съща търговска верига у нас и в южната ни съседка. В Гърция чипс със сол в пакет от 150 грама струва 1,09 евро, което прави 7,27 евро за килограм.

Абсолютно същият чипс в същата търговска верига, но в магазин в България, струва 2,49 лв., или 16,60 лв. за кг. Оказва се, че за един и същи продукт потребителите в България плащат 16,7% повече от тези в Гърция.

Между пазара на чипс у нас и в Гърция има някои разлики – в южната ни съседка продават чипс с риган, а при нас по-често има чипс с копър и сметана. Макар да са от една и съща марка и продавани в магазини от едва верига, чипсът с копър в България струва 2,49 лв., а този с риган в Гърция е 1,15 евро. Отново цената в България е по-висока.

При чипсове от други търговски марки, продавани в други търговски обекти, разликата между цените в България и Гърция е още по-голяма, видя репортер на “Труд news”. В Гърция в малка будка близо до плажа може да бъде купен чипс на по-ниска цена дори от продаваните в България чипсове от същата марка на промоция. При една от марките чипсове, продавани и при нас и в южната ни съседка, в Гърция може да бъдат купени опаковки с около два пъти по-ниски цени.

Най-евтино е в Полша и Румъния

Млечните продукти у нас са сред най-скъпите в ЕС

Ние сме на трето място сред страните членки

България е сред страните от ЕС с най-високи цени на млякото, сиренето и яйцата, показват данни на Евростат.

Млечните продукти в България са сред най-скъпите в страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас цените на млякото, сиренето и яйцата са с 26,9% по-високи от средното ниво за страните-членки. И то при положение, че заплатите в страната са в пъти по-ниски от икономически по-развитите страни.

Млякото, сиренето и яйцата са по-скъпи, отколкото у нас, само в Гърция (там цените са с 38% над средното за ЕС ниво) и в Малта (с 29% над средните за ЕС). Според данните на Евростат общо цените на тези три хранителни продукта са най-високи в Гърция. Но редица жълти сирена в България са по-скъпи дори и от тези в Гърция.

От страните от ЕС млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша и Румъния, показват данните на Евростат. В Полша цените на тези храни са с 22,2% по-ниски от средното ниво за страните от ЕС, а в Румъния цените са с 19,1% по-ниски от средните.

Всъщност цените на млякото, сиренето и яйцата в Белгия са точно на средното ниво за страните-членки. Оказва се, че тези основни хранителни продукти у нас струват с близо 27% по-скъпо, отколкото в Белгия. И то при положение, че минималната заплата в Белгия е 2070,48 евро, което е над четири пъти повече от минималната заплата в България.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

„Копаенете“ на криптовалута се превръща в пълноценна част от руската икономика. На 8 август Владимир Путин подписа закон, регулиращ движението на криптовалути в страната. В същото време експерименталните сетълменти в криптовалути за външнотърговски транзакции бяха легитимирани.

Сега руското законодателство утвърждава понятията „копаене“, „пул за копаене“, „организация на обращението на цифрова валута“ и определя правата и задълженията на участниците в пазара за „копаене“ на криптовалута.

Русия се нарежда на второ място в света по „копаене“ на криптовалути след САЩ, по данни на BitRiver, най-големият оператор на центрове за данни за „копаене“ и вносител на оборудване за „копаене“ на криптовалута в Русия

Според BitRiver страната разполага с енергийни ресурси за тази област и интереса на партньори от Азия и Близкия Изток да инвестират в този сектор.

“Второто място на Русия в света по копаене на криптовалути се улеснява от евтиното електричество, климата и квалифицираният персонал, коментира Сергей Безделов, директор на Асоциацията за индустриално копаене, цитиран от Svpressa. „С приемането на законодателна регулация зa „копаенето“ на криптовалути интересът към индустрията се увеличи сред широк кръг хора, включително големи инвеститори. Регистрираме и голям интерес сред чуждестранни клиенти. Граждани и организации от Китай и страните от Персийския залив стават потребители на нашите съоръжения“, каза Безделов.

Според анализатора използването на инфраструктурната база или инвестицията във вече утвърдена индустрия ще има положително въздействие върху по-нататъшното й развитие.

Според изчисленията на BitRiver в близко бъдеще тя може да попълни бюджета на страната с 50 милиарда рубли (почти 500 милиона евро) годишно от данъци. Според прогнозите нетната ликвидност на криптовалутата за външнотърговски сетълменти се очаква да възлиза на около 300 милиарда в рублов еквивалент.

„Копаенето на криптовалута има потенциала да разклати доминиращата позиция на долара. След 5-10 години делът на сетълментите в криптовалута в света вероятно ще премине границата от 50%. Когато успеем да преминем към по-надеждна цифрова финансова система, ролята на санкциите ще отслабне и смисълът на тяхното прилагане всъщност ще бъде сведен до нула“, прогнозира BitRiver.

Какво е „копаене“ на криптовалута

„Копаенето“ на криптовалута гарантира сигурността и децентрализацията на криптовалути като биткойн, които се основават на консенсусния механизъм за доказателство за работа (PoW). Това е процесът, чрез който трансакциите на потребителите се проверяват и добавят към публичния регистър на блокчейна. Като такова, копаенето е критичен елемент, който позволява на биткойн да функционира без необходимост от централен орган.

Операциите по копаене също са отговорни за добавянето на монети към съществуващото предлагане. Копаенето на криптовалута обаче следва набор от твърдо кодирани правила, които управляват процеса на копаене и не позволяват на всеки произволно да създава нови монети. Тези правила са вградени в основните протоколи за криптовалута и се прилагат от цялата мрежа от хиляди възли.

За да създадат нови единици криптовалута, копачите използват изчислителната си мощ за решаване на сложни криптографски пъзели. Първият копач, който реши пъзела, има право да добави нов блок от трансакции към блокчейна и да го излъчи в мрежата.

Как работи копаенето на криптовалута?

Когато се правят нови блокчейн трансакции, те се изпращат в пул, наречен пул с памет. Работата на копача е да провери валидността на тези чакащи трансакции и да ги организира в блокове.

Блокът е като страница от блокчейн регистъра, в който са записани няколко трансакции (заедно с други данни). По-конкретно, възелът за копаене е отговорен за събирането на непотвърдени трансакции от пула с памет и сглобяването им в блок кандидат.

След това копачът се опитва да преобразува този кандидат-блок във валиден, потвърден блок. За да направи това, копачът трябва да реши сложен математически проблем, който изисква много изчислителни ресурси. Въпреки това, за всеки успешно изкопан блок, копачът получава блок награда, състояща се от новосъздадени криптовалути плюс такси за трансакции.