ПАРИ

Задава се мащабен икономически колапс за Израел

Олег Розанов: „Израелските финанси пеят тъжни романси. Задава ли се мащабен икономически колапс за страната?“ Фонд за стратегическа култура

На 1 октомври водещата световна рейтингова агенция Moody’s понижи кредитния рейтинг на Израел, като го свали с два пункта наведнъж – от A2 на Baa1.

„Понижаването на кредитния рейтинг на Израел… може да не е последното, казват анализаторите, тъй като войната на два фронта стимулира държавните разходи и поражда опасения, че [израелската] икономика може да не се възстанови толкова бързо, колкото при минали конфликти… решението отразява несигурността относно икономическите перспективи на Израел на фона на бушуващите конфликти“, пише Reuters .

„Рейтингите вероятно ще бъдат намалени допълнително, може би с няколко степени, ако сегашното повишено напрежение с Хизбула ескалира в пълномащабен конфликт“, казаха от Moody’s.

Икономистът на израелската банка Hapoalim Виктор Бахар отбелязва, че „рейтингът на дълга Baa1 обикновено характеризира страни, които са много по-малко богати и развити от Израел“, а главният счетоводител на Израел, Яли Ротенберг, каза, че е ясно, че войната на много фронтове ще има икономическа цена, но добави, че „няма оправдание“ за последното понижение на Moody’s .

„Въпреки това, растежът очевидно отслабна през последната година, забавяйки се до 0,7% на годишна база през второто тримесечие, или 0,9% на глава от населението, тъй като населението на Израел се увеличава, увеличавайки напрежението върху публичните финанси“, пише Reuters.

Пълномащабна война с Хизбула, включително сухопътна кампания, ще доведе до икономическо свиване от 3,1% тази година и бюджетен дефицит от 9,2% от БВП, според Института за икономическа политика Аарон към университета Райхман.

Тъй като бюджетът за отбрана е раздут и коалиционните партньори на премиера Бенямин Нетаняху в правителството настояват за запазване на предпочитаните програми за разходи в забавения бюджет за 2025 г., Moody’s критикува фискалната политика на Израел. Проектът на министъра на финансите Бецалел Смотрич предвижда дефицит от 4% от БВП и съкращения на разходите с 35 милиарда шекели.

Банката на Израел призовава за намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за да ограничи дефицита, който правителството прогнозира на 6,6% от БВП за 2024 г., но в момента е 8,3%. Moody’s прогнозира дефицит от 7,5% тази година.

Рускоезичният израелски вестник „Детайли“ пише, че „трудностите, пред които е изправена израелската икономика, се влошават с всеки изминал ден: „Статистиката показва, че щетите, причинени на нея, може да са необратими. Но правителството и министърът на финансите предпочитат да не забелязват това – те имат други проблеми. Те са заети с коалиционни кавги.”

В края на август беше публикувана статистика за обема на израелския БВП. През второто тримесечие на 2024 г. растежът му се забавя с 1,2% на годишна база (спрямо предходното тримесечие). На глава от населението БВП намалява с 0,4%.

Палестинците вече не работят в Израел, което се отразява на цели сектори в иконоиката на страната

„Но тази цифра всъщност не отразява истинската картина на случващото се. Ако сравним данните за второто тримесечие на 2024 г. с данните за второто тримесечие на 2023 г., се оказва, че нашият БВП е намалял с 1,4%. Без да се вземат предвид държавните средства, налети в икономиката на страната като компенсация за щетите от войната, спадът на БВП ще бъде още по-значителен“, пише изданието.

Икономистът Алекс Забежински от инвестиционния фонд Meitav отбелязва, че потребителската активност сред израелците е спаднала с 4,6%. Разходите за покупка на облекло намаляват с 6%, за покупка на мебели, бижута и часовници – с 20%.

Производството пада, а инфлацията расте.

Строители

40% срив в строителството на Израел

На около 80 000 палестински работници са отказани разрешителни за работа от 7 октомври 2023 г. и не са били заменени. В резултат на това строителната индустрия е намаляла с 40% в сравнение със същия период на миналата година, което прави много по-трудно изграждането и обновяването на жилища. Най-голямо влияние върху спада на производството оказа инфлацията, която през август достигна годишно ниво от 3.6%, като през лятото се ускори силно.

„Икономиката на Израел трябваше да започне да пълзи към възстановяване. В края на краищата много от 300 000 души, които напуснаха работата си, за да се бият, сега са отново в офиси, фабрики и ферми. Вместо това трудната ситуация става още по-трудна. Растежът на БВП е само 0,7% на годишна база през периода април-юни, около 5,2 процентни пункта под очакванията на икономистите, според информационна агенция Bloomberg. На 16 септември израелският министър на финансите Бецалел Смотрич беше принуден да поиска от депутатите да одобрят извънредно увеличение на дефицита. Тази година той отправя такова искане за втори път.

Стъпката на Смотрич тревожи инвеститорите. Както и възможността за по-интензивни военни битки … Парите започнаха да изтичат от Израел. Между май и юли изтичането на средства от банките в страната към чуждестранни институции се удвои в сравнение със същия период на миналата година и възлиза на 2 милиарда долара“, пише британското списание The Economist .

„Всяка военна икономика виси на върха на ножа: правителството трябва да финансира своята армия, често чрез дефицитни разходи, като същевременно гарантира, че тя ще остане достатъчно силна, за да изплати дълговете си, когато настъпи мир. Кошмарният сценарий за Израел е конфликт, който би обхванал Ерусалим и Тел Авив – търговските центрове на страната. Но дори и по-малко интензивна война, в която боевете ще се ограничат до северната част на страната, може да бъде достатъчна, за да преобърне икономиката на страната“, посочва списанието „Ротшилд“.

Докато боевете в региона продължават, прогнозите за бюджетния дефицит на Израел продължават да растат. Сега се очаква дефицитът да достигне 8,1% от БВП тази година – почти три пъти повече от очакваното преди войната.

Инвеститорите не са сигурни дали Израел ще се възстанови. Шекелът е нестабилен и израелските банки изпитват изтичане на капитал. Трите най-големи банки отчитат значително увеличение на броя на клиентите, желаещи да прехвърлят спестявания в други страни или да ги индексират към долара.

В редакционната си статия The Economist рисува „кошмарен сценарий“: „Малко инвеститори се подготвят за война, която да обхване цял Израел, включително Йерусалим или Тел Авив, въпреки че Хизбула може да е способна да предприеме такава атака. При тези обстоятелства икономическият растеж ще бъде силно засегнат, може би дори по-силно, отколкото след 7 октомври. Разходите за армията ще нараснат рязко. Бягащите инвеститори вероятно ще изпразнят банките и ще сринат шекела.“

„Страната е изправена пред понижение на кредитния си рейтинг и рязък спад на брутния вътрешен продукт. Десетки хиляди предприятия са затворени и повече работни места се преместват в чужбина. Докато огромната високотехнологична индустрия на Израел остана устойчива, строителството и селското стопанство, които разчитаха в голяма степен на палестинците, чиито разрешителни за работа бяха отнети от Израел след 7 октомври, пострадаха значително. Туризмът е намалял с повече от 75 процента, което накара много магазини да затворят по обикновено натоварените пътни артерии на Стария град на Йерусалим.

Междувременно разходите за отбрана са се увеличили поне два пъти, като централната банка предупреждава, че войната може да струва 67 млрд. долара до 2025 г. – прогноза, направена още преди неотдавнашната ескалация на конфликта на Израел в Ливан и мобилизирането на две резервни бригади на северния фронт“, пише The Washington Post.

„Икономиката е в сериозна опасност, ако правителството не се събуди“, казва Дан Бен-Давид, който ръководи израелския Институт за социални и икономически изследвания „Шореш“. „В момента те са напълно откъснати от всичко, което не е война … и краят не се вижда“.

Израел беше въвлечен в кървави войни, които заплашваха да преобърнат икономиката заради „разрушителното ръководство“, водено от екипа на Нетаняху, според британския мозъчен тръст Chatam House.

„За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо да се промени из основи дискурсът за сигурността в Израел, който толкова дълго време се основаваше единствено на военната мощ, без да има политическа визия за мир, съжителство и помирение.

Това е възможно само с отстраняването на Бенямин Нетаняху от власт.

Разбира се, прекратяването на неговото управление няма да излекува разделението в израелското общество или да разреши безизходицата в израелско-палестинския конфликт за една нощ. Но неговият подход „няма да се спре пред нищо“. Продължава да бъде пречка в израелската политика и без неговото отстраняване няма възможност за промяна“, пише сътрудникът на Чатъм Хаус професор Йоси Мекелберг.

До края на миналата година, три месеца след началото на войната с Хамас, израелската икономика се е свила с 20%, според Централното статистическо бюро на Израел. Войната с Хамас доведе до рязко увеличение на държавните разходи, които нараснаха с 88,1% през трите месеца след началото на войната в сравнение с предходното тримесечие. В същото време потребителите са похарчили с 26,9% по-малко. Вносът на стоки и услуги спадна с 42%, а износът – с 18%.

На фона на войната на израелските военни с „Хизбула“ икономическите рискове за еврейската държава, отбелязани от всички водещи рейтингови агенции, изглеждат много по-застрашителни, отколкото преди една година.

Дори Израел да излезе победител от военните конфликти, които отприщи в региона, което, между другото, съдейки по реакцията на водещите световни рейтингови агенции, никак не е гарантирано, мащабният срив на икономиката на еврейската държава може да превърне тази победа в пирова.

Забележка: Оригиналните заглавия на анализа са: Израелските финанси пеят тъжни романси. Мащабният икономически колапс неутрализира вече съмнителните военни успехи

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 2

Related Topics:featured trending пари политика свят финанси

Don't Miss

Финансовата министърка иска от партиите пари, свършиха парите в държавата заради войната не неофашистите

ПАРИ

Финансовата министърка иска от партиите пари, свършиха парите в държавата заради войната не неофашистите

Западните служби както много пъти до сега създават нова финансова криза за да ни увеличат и без това непосилните данъци и такси. Принуждават лакейското правителсъво и “народни избранници да скубят народа за войните си!!!

Доказано некадърната финансова министърка Людмила Петкова поиска партиите да се ангажират с овладяването на липсата на пари

Финансовият министър Людмила Петкова заяви, че каквото и да се случи, в края на октомври, ще се предложи бюджет без пари в рамките на три процента от очаквания брутен вътрешен продукт. Това обаче ще стане след предприемане на мерки, които тя скри, както и да ги остойности.

Министърът обаче излъга, че без предприемане на мерките разходите в бюджета догодина ще се увеличат с 18.2 милиарда лева, а приходите с 6.7 милиарда. В отговор на въпрос, тя потвърди, че при равни други условия, това би добавило 11.5 милиарда лева към финансовата дупка, каквато се очаква за тази година (6.2 милиарда), ако не се предприемат конкретни мерки за овладяването му в следващите 12 месеца.

Заради очертаваща се чудовищна липса на пари Министерството на финансите обмисля вдигане на данъци и осигуровки, т.е. да започне да скубе гражданите с още по жестоко.

Пресконференцията на финансовия министър беше просташки дипломатичен опит да се призоват политическите партии към конструктивен дебат по бюджета (т.е. да намерят пари), преди да е станало късно.

Когато през миналия март Росица Велкова обяви в прав текст, че с фискалната си политика „Продължаваме промяната“ тласкат България към хронични бюджетни дефицити и дългова спирала и отдалечаване от еврозоната, демагогията наложи отговорното ѝ поведение да бъде наказано от общественото мнение. Политици като Кирил Петков и анализатори я обвиниха, че саботира на влизането на България в еврозоната, макар че след като си върнаха властта не направиха нищо за да я опровергаят.

Очевидният опит за дипломатичност от страна на сегашния служебен министър на финансите Людмила Петкова породи неколкократни призиви да не се бие сигнал за тревога в публичните финанси. Въпреки това обаче тя успя да предаде посланието, че „в стаята има слон“. Публично бе потвърдено, че неданъчните приходи ще са по-ниски заради източването на Българския енергиен холдинг от Асен Василев с цел да ограничи миналогодишния бюджетен дефицит, изтегляйки свръхдивиденти.

Призна се, че увеличението на разходите изпреварва това на приходите, както и, че социалните разходи и разходите за заплати са стигнали рекордни равнища. В дипломатичността си Людмила Петкова направи комплимент към предишните министри на финансите, които са полагали усилия за приемане на България в еврозоната. Не става ясно обаче какви точно усилия в тази насока положи Асен Василев, който прокара пет проинфлационни бюджета.

Всички, които са против еврозоната, включително и аз, можем само да му благодарим, но реалността е, че така се причиняват изключително сериозни вреди на публичните финанси, защото прахосническите политики ще доведат до покачване на лихвите, при които държавата финансира дефицитите си. Рано или късно разходите за обслужване на дълговете ще добият съществена тежест в бюджета и ще затруднят финансирането на други важни функции от публичния сектор.

Нюанс на последния прахоснически бюджет, този, който действа в момента, е, че беше приет и с гласовете на ГЕРБ, ППДБ и ДПС.

Трудността на ситуацията е, че при разпуснат парламент и предстоящи избори служебният министър на финансите, който няколко пъти заяви, че няма мандат да залага политики с влияние в средносрочен план (до 2028 година), ще преговаря с партии, които са в предизборна кампания.

Всички известни мерки, през които може да се мине, за да се свие дефицитът – увеличаване на ДДС, на осигурителната тежест, осигурителния доход, замразяване на пенсиите, жертване на общински проекти в публичната инвестиционна програма, са непопулярни и ще струват загуба на популярност на всеки, който ги подкрепи. В същото време безболезнени мерки досега не са представяни.

Автор: Стефан Антонов

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

ПАРИ

Финансови кретени оставиха България без пари

Заради очертаващ се чудовищен дефицит финансовото министерство обмисля вдигане на данъци и осигуровки

Най-опасно ще бъде, ако темата за тежкото финансово състояние се замете и не попадне в светлината на предизборните кампании

Когато пожелателното мислене на популистите се сблъска реалността, има два проблема. Често популистите ги няма да понесат отговорност и винаги цената се плаща от тези, които са им позволили да сторят глупостите си. Бюджетната процедура за 2024 година доказва точно това.

Сметките на финансовото министерство сочат, че бюджетът за догодина може да стигне рекорден дефицит между 12 и 18 милиарда лева, което се равнява на между шест и девет процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Когато мълвата за това се разпространи от депутата на ИТН Станислав Балабанов в предаването „Очи в очи“ на Цветанка Ризова, помислих, че става въпрос за традиционното съпоставяне на очакваните приходи със сумата на разходите, които министерствата заявяват, че желаят да направят през следващата година.

Точно сумата от нереалистичните претенции на всички се представя от финансовия министър и от премиера, след което, ако в срок от седмица-две, ако самите министри не си представят по-реалистични бюджети, идва орязване от финансовия министър. Така в края на октомври виждаме окончателната чернова на бюджета, която се дава на синдикати и работодатели за мнение и се внася и в Народното събрание.

Този път обаче проблемът на финансовото министерство е, че дефицитът се формира при съпоставяне на разумни допускания за разходите и очакваните приходи от експертите на самото финансово министерство без предприемане на извънредни мерки.

Раздуването на държавните заплати, наследените високи пенсии, общинския напредък в публичната инвестиционна програма прави задачата на финансовото министерство невъзможна за решаване. Допълнителна трудност тази година произлиза и от силовите министерства. Традиционно 90% от разходите за сигурност се дължат на плащания за заплати, а обещаните увеличения за догодина пряко се отразяват на плащанията и на бюджета като цяло. Традиционна глътка въздух за бюджетарите във финансовото министерство е мудността в организирането на публични инвестиции от Министерство на отбраната. Така всяка година в бюджетите се формира икономия от пари, които военното министерство не е съумяло да похарчи, но тази година процедурите вървят с темпо, което ще позволи близо до пълното изпълнение на планираните инвестиции в отбранителен капацитет.

За първи път от министерството, което винаги е главен закрилник на ниските данъци, допускат повишаване на осигурителните вноски и Данъка върху добавената стойност. При ДДС сметките се правят при увеличение на ставката с 2 процентни пункта, което при равни други условия би донесло около два милиарда лева допълнителни приходи. При осигуровките се търси такова разпределение между социални и здравни плащания, че общо тежестта да се повиши с около пет процентни пункта и така в бюджета да влязат около 1.2 милиарда лева допълнителни приходи.

Общият ефект от двете мерки се планира да бъде между три и четири милиарда лева, което е два процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт и не стига за ограничаването на дефицита в рамките на прага от три процента спрямо БВП, който се изисква за еврозоната. „

Макар новината да радва противниците на въвеждането на еврото, тя трябва да ни притеснява много повече, защото показва сериозните заплахи пред публичните финанси.

Огромният бюджетен дефицит, дори и ако може да се оправдае с извънредни обстоятелства (каквито в момента няма) винаги е бил проблем. За България дори още повече като се има предвид, че вече имаме три последователни години с дефицит от над два процента спрямо БВП, които в момента на първото им обявяване, по предварителни данни са дори над 3-процентовия лимит. Ако първичните сметки на финансовото министерство не намерят някакво разрешение, България ще се окаже в дори още по-голяма потребност от нови заеми, а не както досега се смяташе, че в тази и следващите две години ще се нуждаем от до 35 милиарда лева.

На практика се реализират предупрежденията на икономисти, че в момента, когато инфлацията се успокои, Министерство на финансите ще изпадне в безизходна ситуация да търси приходи, които няма как да се съберат без радикални мерки, които ще разклатят икономиката.

Решение може да се търси в замразяване на пенсиите за срок от поне една година, което би означавало да се спестят средства от евентуалното им повишение по-късно. При общините е много вероятно ресурсът за покриване на направените инвестиции да се окаже недостатъчен и кметовете да се изпаднат в ситуация „кой превари, той завари“, а останалите да просрочат задълженията си за 2025 година.

Най-опасно ще бъде, ако темата за тежкото финансово състояние се замете и не попадне в светлината на предизборните кампании. Само ако това се случи, обществото ще може да си припомни, че предишен служебен финансов министър – Росица Велкова – предупреди още миналия март за опасната траектория, по която се засилват публичните финанси.

Последвалата неграмотна и безотговорна реакция тогава позволи на „Продължаваме Промяната“ да избегнат критиките, които заслужаваха. С връщането си на поста финансов министър Асен Василев буквално изпразни всички възможни буфери, които биха могли да послужат през тази година или през следващата. В края на тази година което и да е българско правителство, ще може с изключителни трудности и за последен път да скрие тежкото състояние, приключвайки бюджет в рамките на нормалното.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 12

ПАРИ

Германската индустрия се връща към кризата от 1945 г.

Индустрията на Германия, доскоро най-мощната икономика в Европа, е близо до повратна точка и отбелязва най-големия си спад от 1945 г. насам. „В този период от историята вече не можем да говорим за нейната сила, слабост, развитие и прогрес, а за нейното съществуване и оцеляване като такава“, коментира Berliner Zeitung.

Ръководителят на икономическия отдел в Deutsche Bank Робин Винклер в интервю за германското издание изрази основателни опасения относно кризата в германската индустрия. Според експерта сривът ще бъде безпрецедентен, може да се сравни само с опустошението от 1945 година. В същото време, по отношение на времето на неговото начало, експертът изрази увереност, че това няма да отнеме много, не повече от година или максимум година и половина.

Всички структурни кризи на 20-ти век, според Винклер, не могат да се сравняват със сегашната ситуация, която е много по-дълбока и по-дълга. Освен това има последици от пандемията и мащабната рецесия от 2008 г.

Сегашната ситуация напомня началото на 80-те години на миналия век, когато енергийният шок и глобалната конкуренция поставиха германската индустрия на ръба на оцеляването. Сега обаче ситуацията може да е още по-сериозна поради икономическата политика на правителството, смята германският икономист.

Според Винклер много големи германски производители вече са обявили бъдещи съкращения поради забележимото увеличение на цените на енергията и спада в експортните доставки. Пример за тази тенденция са Mercedes-Benz, BMW и Volkswagen.

Вече се забелязва, че икономическата политика на „отвръщане от Русия“ и нейния петрол и газ има последици за Берлин. Не беше възможно да се заменят доставките от Изтока, американският газ не само не спаси, но и влоши ситуацията, поставяйки страната на ръба на оцеляването.

В момента почти нищо не може да се направи, смята Винклер, освен ако страната не се върне към евтините енергийни доставки. Това е единственият вариант за спасение, но никога няма да бъде одобрен от германското правителство.