Не беше възможно да се преодолеят „проруските настроения“ на латиноамериканците
Обиколката на германския канцлер в Аржентина, Чили и Бразилия може да се счита за провал. Имаше много думи, обещания и показно приятелство, но нищо повече. Олаф Шолц не успя да се отърве от традиционния си формат на комуникация в жанра „бла-бла-бла”, въпреки факта, че тези три страни изглеждат сред привилегированите партньори на Германия на континента.
Една от заявените цели на пътуването беше да се постигне договоленост за стартирането на споразумение за свободна търговия на ЕС с четирите страни, които съставляват Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Разработването на текста на такъв договор отне две десетилетия. Липсата на гъвкавост в подхода на европейците към формирането на взаимно приемлив вариант неведнъж поставяше преговорния процес на ръба на провала.
През юни 2019 г. всички пречки изглеждаха преодолени, но процедурата по ратифициране непрекъснато се отлагаше. Сред многото причини, изтъкнати от германците и западноевропейците като цяло, са обезлесяването на тропическите гори в Бразилия, „грешното“ отношение на подписалите страни от Южна Америка към опазването на климата и околната среда в техните страни.
Южноамериканците също имат оплаквания, предимно от протекционизма, практикуван от Европейския съюз, който възпрепятства доставките на селскостопански продукти от Меркосур за Европа. Причината е ясна: страните от ЕС защитават интересите на своите производители на селскостопански и месни и млечни продукти от напористите конкуренти от Южна Америка. Оттук, казват те, и твърдата стратегия на европейските преговарящи.
Разбира се, южноамериканците се дразнят от менторския тон на препоръките, с който злоупотребяват представителите на ЕС. Особено по отношение на спазването на човешките права и демократичните процедури във вътрешната политика на страните от Меркосур. Беше отбелязано, че въпросът за “правата на човека” постоянно се използва от европейците за забавяне на преговорния процес.
Шолц беше придружен в обиколката си от голяма делегация от предприемачи, бизнесмени, финансисти с ясно дефинирана програма за действие за активизиране на търговията и внос на суровини. Това е германският прагматизъм: да, търговското споразумение буксува, но текущите задачи трябва да бъдат решени. Трябва да се побърза с възстановяването на изнасянето на част от продукцията в чужбина. Повишените разходи за енергия и суровини, влошената ситуация във веригите за доставки, липсата на квалифицирани кадри (следствие от неолибералните експерименти!) се превърнаха в екзистенциален проблем за германския бизнес.
Стратегическата задача за Германия за заместване на вноса на фона на категоричното влошаване на търговско-икономическите отношения с Русия трябва да бъде решена бързо. Няма съмнение, че кризисната ситуация ще продължи и през следващите години, няма бързи варианти за излизане от нея, така че южноамериканската посока за Германия е една от най-важните.
Съдейки по интервюто на Шолц, което той даде преди да отлети за Южна Америка, канцлерът възнамеряваше да въвлече Аржентина, Чили и Бразилия в конфронтацията на НАТО с Русия, да ги въвлече в оказването на военна помощ на Украйна, тоест да стане страна във въоръжения конфликт.
Реакцията на събеседниците на канцлера беше очаквано негативна. Президентът на Аржентина Алберто Фернандес каза, че страната му, подобно на други страни в Южна Америка, “не проучва въпроса за изпращане на оръжия” в Украйна. Чилийският президент Габриел Борич се изказа в подобен дух.
Шолц в разговор с бразилеца Лула се придържа към най-негативната прогноза за Русия по отношение на развитието около Украйна. Заключението на канцлера: Бразилия има възможност да направи “правилния” избор и да се присъедини към бъдещите триумфи. Слабо прикритият ултиматум на съвета едва ли се хареса на закоравял политик като Луис Инасио Лула да Силва.
На пресконференция след срещата бразилският лидер посочи необходимостта от цялостно проучване на причините за въоръжената конфронтация: „Мисля, че трябва да се изясни причината за войната между Русия и Украйна. Заради НАТО ли? Заради териториални претенции? В света има малко информация за това. Защо никоя от страните не показва достатъчно желание да разреши войната чрез преговори?”
Разбира се, президентът на Бразилия е добре запознат с причините, които подтикнаха Русия да започне специална военна операция (СВO), за разкритията на политици и генерали от страните от НАТО за техните планове: Западът възнамерява да победи Москва, така че тя да капитулира и не налага своя „авторитарен дневен ред“ на световната общност.
Външната политика на Запада е насочена към допълнително разпалване на конфликта в Украйна, към въвличане в него на нови актьори. Именно поради тази причина Лула реагира с такова зле прикрито негодувание на безскрупулните маневри на немския новобранец в Голямата игра.
Трябва да се отбележи, че милитаристичните мотиви в изявленията на Шолц бяха посрещнати “с разбиране” в определени кръгове от представители на германската диаспора, чиито предци се преселват в страните от Южния конус след Първата и Втората световни войни. Тези хора са традиционно десни.
Сред тях има много влиятелни герои, произхождащи от семейства, които последователно са заемали доминиращи позиции в икономическия живот в региона от времето, когато Германия е наричана Третият райх. Днес германското разузнаване BND (Федералната разузнавателна служба), освен че решава чисто разузнавателни задачи, осигурява безопасността и ефективността на германския бизнес в Южна Америка. Според традиция, датираща от времето на Валтер Николай, който ръководи разузнаването при император Вилхелм II, в Германия предприемаческите “покриви” най-често се използват като оперативни прикрития.
Резидентурата на BND в страните от Южния конус наскоро бяха ориентирани към създаване на благоприятни условия в местните правителствени кръгове за осигуряване на доставките на метали, предимно литий. Глобалният бум на електрически превозни средства, използващи литиево-йонни батерии, е тенденция, в която германската автомобилна индустрия се опитва да запази лидерството.
Стратегическата стойност на лития определя остротата на конкуренцията за находищата в Южна Америка, 70 процента от които се намират в Боливия, Чили и Аржентина. Това е “литиевият триъгълник”, износът от който се осъществява през чилийското пристанище Антофагаста. Може би именно „литиевата тема“ е била основната в разговорите на Шолц с президента на Чили Габриел Борич.
Темата за СВO беше повдигната от германската делегация на всички нива, но не беше възможно да се преодолеят „проруските настроения“ на латиноамериканците: левите организации на континента активно разпространяват наличната информация по този въпрос, извършват разяснителна работа, привличат към нея свързаните с тях печатни медии, радиостанции, интернет, социални мрежи.
Все повече се разпространява мнението, че конфликтът в Украйна е подхранван и подклаждан от САЩ. Изводът е очевиден: според Шолц „безкритичното” отношение на южноамериканските президенти към украинския конфликт е пряко отражение на доминиращите настроения в обществото. Така че мисията на Шолц в страни, добре запознати с начина на действие на американската „империя“ , очевидно се провали.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
