Явор Дачков: Казвам го със сигурност! Христо Иванов се усети и ще свали това правителство
Нито избирателите на ГЕРБ понасят Кирил и Асен, нито избирателите на ПП-ДБ са гласували за изпирането на Бойко Борисов. Очевидно е, че елитите на тези партии бяха накарани да направят отвратителна коалиция под външен натиск. Борисов дори бе готов с друг кабинет, който включваше ДПС, БСП и ИТН, имената на министрите бяха уточнени, но някой не му даде да го направи и го накара да отиде на тази очевидно уродлива за избирателите на двете формации коалиция. То е елементарно и не иска сложно мислене, за да се види. България наистина се командва от американското посолство – жалко, но е факт. По същия начин американците форсираха драмите с Македония, когато Кирил Петков стана премиер, а Македония въобще не беше в българския дневен ред. Всички днес виждаме резултата. Сега са си наумили, че трябва да има правителство между ГЕРБ и онези, които ги чегъртаха, при това с мандата на загубилите изборите, което е тотална перверзия и въпреки това се случи. В политиката се гледа крайния резултат. Днешната жалка картина нямаше да е факт, ако не беше американският натиск, който в края на краищата получи своето. Това също е факт и е добре да се помни.
След като задаваният до втръсване въпрос „Ще има ли редовно правителство?“ вече получи своя отговор, идва ред на следващия – колко време ще издържи то. И ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които на практика влязоха в коалиция (както каза Кирил Петков по време на онзи запис: „Това си е коалиция, но ние пред медиите ще казваме, че не е“), декларираха, че
не вярват на бъдещите си партньори, и то след като се разбраха да управляват заедно.
Томислав Дончев и Николай Денков казаха в интервюта, че няма доверие между двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Румен Христов от СДС даже каза: „Любопитен съм как Асен Василев ще осигури на държавата 3% бюджетен дефицит, без да взема заеми и да се възползва от резерва. Ако те тръгнат да правят това, което говореха на записа – по-добре да не си го помислят, правителството ще бъде свалено. Мнозинството се крепи от ГЕРБ-СДС. Има нещо, което може да ги контролира“.
От ПП не останаха длъжни на ГЕРБ и пуснаха няколко стрели през Лена Бориславова и нейния годеник Мирослав Иванов, който каза: Официално призоваваме г-н Борисов да даде своя имунитет за „Барселонагейт“.
Всеки може да си прецени до колко стабилно може да бъде подобно управление след такова начало.
Моята прогноза е, че няма да се задържи много дълго след местните избори през есента, а до ротацията с Мария Габриел може и да не се стигне. Тя може би все пак ще стане премиер, но в доста по-различна конфигурация. Важно е да се знае, че в рамките на един парламент може да има колкото си искате различни правителства, стига да има мнозинства, които да гласуват за тях. Ако един кабинет падне, не е задължително да се ходи на предсрочни избори, защото политическите сили могат да се договорят за друг. А и в този парламент само „Възраждане“ е категорична, че при никакви обстоятелства не би участвала в управление с другите.
Искам да обърна вниманието ви върху два ярки политически знака, които ме навеждат на мисълта, че кабинетът “Денков” няма да има дълъг живот.
Първият е поведението на Христо Иванов от деня на изборите до днес. Лидерът на „Демократична България“ видимо се дистанцира от „Промяната“ и почти изчезна от публичните дебати за правителство. Той остави Кирил и Асен да водят преговорите с Борисов, а всичките му изяви бяха много премерени. Имплицитно те имаха следното послание: ДБ и ПП не са едно и също и аз съм при тях, но не съм с тях. Неговата дистанцираност стана очевидна за анализаторите, което означава, че е била търсена. При всички големи скандали, които ни заливаха в последните месеци, Христо Иванов запази хладнокръвие и не влезе в епицентъра им с ярки позиции и оценки.
Към това ще прибавя и онази част от записа, който пусна Радостин Василев и в която се чува как Асен Василев казва: „Ние все още не сме сигурни, че ще се явим заедно с „Демократична България“ на местните избори“.
Публична тайна е, че между ПП и ДБ нещата не вървят никак гладко, особено след като стана ясно, че механичното им събиране в коалиция за изборите даде по-малък резултат, отколкото явяването им поотделно на предишния вот. Освен това ДБ получи много повече места от очакваното, изтласквайки с преференции кандидатите на „Промяната“, което вбеси Кирил и Асен.
В сегашния парламент „Промяната“ получи 38 народни представители, а „Демократична България“ – 26. В развихрянето на центробежните сили и пълния хаос, който настъпи след непоследователното поведение на Кирил Петков и Асен Василев, които в нощта на изборите бяха категорични, че при никакви условия няма да влязат в едно управление с ГЕРБ, ДБ може да се окаже самостоятелна парламентарна група с много голяма тежест при следващото разпределение на картите в рамките на този парламент, ако има такова.
Нека си представим следната хипотеза. Очевидно е, че това правителство беше направено, за да се решат неотложни задачи пред България – бюджет, пари от Европа по плана за възстановяване и Шенген, но и с цел по-добро позициониране за местните избори. Мисля, че при ГЕРБ-СДС последното бе един от основните мотиви (освен външния натиск), за да подкрепят това правителство. За “Промяната” това е равносилно на самоубийство, особено след изтеклите записи, но изглежда, че и те са били притиснати от посолството и не са имали избор. Ето защо Борисов предприе тактиката да не се ангажира с политически лица в този кабинет. На практика той е кабинет на Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков. Присъствието на Мария Габриел в него е по-скоро символично. В очите на широката публика тя се свързва повече с европейските бюрократи, а не с ГЕРБ. Тя и няма излъчване, нито политическо поведение на типична гербаджийка. Т.е. Габриел няма да донесе имиджови щети на ГЕРБ заради участието в правителството. То вече е опаковано като правителство на „Промяната“ и започва своята работа при катастрофирала популярност. От него са разочаровани най-вече симпатизантите на „Промяната“.
При тази ситуация ГЕРБ излизат в далеч по благоприятна позиция за местните избори, а за разлика от ПП те имат и силни структури, както и държат по-голямата част от местната власт. Това означава, че има голяма вероятност ГЕРБ да са големият победител на изборите през есента. „Възраждане“, които имат голям потенциал, все още нямат солидни и работещи структури, въпреки енергичната работа на Костадин Костадинов върху тях. Малко им е времето до октомври. Представете си сега политическата картина след изборите, ако ГЕРБ е победител. Аз не мисля, че Борисов ще остави Кирил и Асен да си играят на власт с 38 депутати. Аз мисля, че не. За мен най-логично е тази коалиция да бъде разтурена, а на нейно място да се направи правителство с друго мнозинство. И то е ГЕРБ, ДБ, ДПС, ИТН. Имат достатъчно депутати и без тези на „Промяната“. Мисля, че тези дни Делян Добрев дори вербализира този вариант. Освен това Христо Иванов и ДПС вече нямат такива големи и непреодолими проблеми след като обявиха, че са се разбрали за конституционно мнозинство, което ще прави съдебната реформа.
Разбира се, че и подобно правителство може да бъде наречено експертно и проевропейско, а зад него да не се прави формална коалиция, а тогава Мария Габриел пак може да бъде ползвана за проевропейски параван. Няма никакъв проблем и това според мен е по-вероятния развой на събитията. Истината е, че Кирил и Асен станаха токсични, особено след онзи запис, а днес са нужни на американците заради Украйна. След половин година нещата ще бъдат съвсем различни, защото и ЕС, и Щатите влизат в предизборни кампании, които ще ги принудят да бъдат далеч по-внимателни с патоса за Украйна, изправени пред огромни вътрешни проблеми. Едва ли ще се занимават толкова активно с България, след като вече са получили редовно правителство и знаят посоката му, а Румен Радев е оставен без реална изпълнителна власт.
В този смисъл ролята на Христо Иванов в бъдещото раздаване на картите е много голяма, защото ДБ ще са легитимиращия фактор на поредното евроатлантическо мнозинство, което пък е нужно на Борисов и Доган, за да се заличи окончателно всичко, което са правили като негласна коалиция в последните десет години.
На този етап това ми се вижда най-вероятният сценарий, а по някои от имената министрите в кабинета „Денков“ и противоречивата парламентарна подкрепа съдя, че той ще бъде тотален провал. Но понеже споменах президента Румен Радев, бих искал да завърша този коментар с няколко думи за маниакалното поведение на умните и красивите, които внезапно пак го припознаха за враг, само и само да отклонят вниманието от безобразието, което извършиха техните лидери, влизайки в коалиция с мафията и съставяйки конституционно мнозинство за съдебна реформа.
Това е гражданското общество, драги ми умнокрасиви смехурковци!
