ПОЛИТИКА
Пеевски е рецидивист
Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото
Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.
На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е
най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.
При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.
Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа
степента на зависимост на Бойко от „феномена“,
която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.
Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.
И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.
Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.
Точно страхът работи в полза на корпулентния.
Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.
Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.
Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.
Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.
А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).
Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.
Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.
Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.
И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
