ПОЛИТИКА

Зеленски се овъртоли в още по-големи скандали в САЩ. Поискаха главата на посланичката му. Майк Джонсън го отряза!

Зеленски се овъртоли в още по-големи скандали в САЩ. Този път обаче се стигна дотам, че поискаха главата на посланичката му.

Откакто е отишъл в САЩ, за да участва в заседание на ООН, украинският президент с изтекъл срок още на 20 май т.г. Владимир Зеленски не спира да провокира пряко или косвено нови и нови жестоки скандали. Както вече ви информира КритичноБГ, той успя да вбеси екипа на Доналд Тръмп, като лично синът му – Доналд Тръмп-младши написа в своя профил в социалната мрежа Х, бившата Туитър:

„Чужд лидер, получил милиарди долари финансиране от американските данъкоплатци, идва в страната ни и има дързостта да ругае кандидата на републиканците за президент? И той прави това точно след като проукраински фанатик се опита да убие баща ми? Какъв позор!“

Надали наследникът на Тръмп си е позволил да напише този остър пост, без да е бил съгласуван с бившия президент и предизборния му екип за новата надпревара за Белия дом.

Този път Зеленски успя да изкара от обувките републиканците и по конкретно председателя на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън.

Причина за това бе посещението на украинския лидер във военен завод в Пенсилвания малко след като пристигна в САЩ. Украинските медии писаха, че той искал да благодари там на работниците за произведените така необходими на страната му 155-мм. снаряди, с които стреля по руската армия.

Проблемът е, че републиканците тълкуват това, като пряка агитация за кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Камала Харис, което определят като недопустимо вмешателство във вътрешните работи на страната.

КритичноБГ припомня, че преди месец, когато руският президент Владимир Путин пусна невинната шега с усмивка, че Русия предпочита Харис за президент на САЩ, заради нейния „заразителен смях“, отколкото Доналд Тръмп, който по времето на своя мандат наложи редица санкции на страната му, отвъд океана се разрази цунами от скандали и обвинения, че се меси в изборите им.

В този случай обаче, посещението на Зеленски във военния завод в „Scranton Army Ammunition Plant“ е значително по-чутовен скандал.

Оказва се, че сред придружаващите го политически лица от американска страна в завода са били само представители на демократите и нито един от републиканците. Дали, защото имат вече информация, какво е говорил украинецът там, хората на Тръмп го обвиниха в намеса в изборния процес в страната.

Председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън призова Зеленски за отзове, т.е. да отстрани посланичката си в Америка Оксана Маркарова, която организирала воаяжа на Зеленски в завода. В писмо до украинеца той пише:

„Както Вие (Зеленски) казахте, украинците се опитаха да избягват да бъдат „завладени от американската вътрешна политика“ и да „влияят на избора на американския народ“ преди изборите през ноември,… „явно тази цел беше изоставена тази седмица, когато посланик Маркарова организира събитие, в което Вие посетихте американска производствена площадка“

Джонсън подчертава в писмото си, че посещението е било осъществено в „политически оспорван“ щат и е ръководено от „висш политически представител“ на кандидата за президент на Демократическата партия, вицепрезидента на САЩ Камала Харис.

Освен това на шефът на Камарата на представителите на САЩ изрично подчертава, че в посещението „нарочно“ не е бил включен нито един представител на Републиканската партия.

Майк Джонсън в прав текст пише, че въпросното събитие е било „предназначено да помогне на демократите“, определяйки го като „явна намеса в изборите“.

„Този недалновиден и умишлено политически ход накара републиканците да загубят доверие в способността на посланик Маркарова да служи справедливо и ефективно като дипломат в тази страна. Тя трябва незабавно да бъде отстранена от поста си“, пише той.

Не на последно място Майк Джонсън дава на Зеленски да разбере, че чуждите държави трябва да избягват намесата във вътрешната политика на САЩ.

Най-важното послание обаче се крие в изречението, че подкрепата за Украйна от Конгреса на САЩ е двупартийна, т.е. в нея участват и представителите на Републиканската партия, а не само на Демократическата партия и, че връзките са

„ненужно подложени на изпитание и ненужно опетнени“, след като водещи кандидати на Републиканската партия са „мишена“ в медиите на украински правителствени служители.

„Тези инциденти не могат да се повтарят“, отсича той.

Вероятно вече осъзнал, че се е овъртолил в тежък скандал, Зеленски поиска да се срещне с Майн Джонсън, вероятно да му обяснява, че не е искал… или в този порядък. Републиканецът обясни обаче, че не може да вмести украинеца в графика си, защото е „много зает“.

„И дори не мисля, че ще бъда в града утре“, добави той.

По думите му в случай че разговорът със Зеленски е можел да се състои, той е щял да обсъди с него писмото на украинския посланик Оксана Маркарова.

„Бих му казал, че АКО седнем, ще говорим за писмото на посланика, смятам, че то е много ужасно и обтяга отношенията между двете страни и то в труден момент за Украйна“, заключи Джонсън.

Народният представител от украинския парламент Александър Дубински коментира в своя профил в Телеграм, че Зеленски се е държал „грубо“ („хамоватым подходом“ може да се преведе освен като груб, но и като нагъл подход, бел. Критично), а това вместо да доведе до подкрепа от страна на САЩ може да има обратния ефект.

Пътуването на Зеленски до Съединените щати <…> вдъхва в мен все повече съмнения относно неговата адекватност. Раздразнението, което той несъмнено предизвиква с грубия си подход <…>, може да доведе до намаляване, а не до увеличаване на подкрепата“, заявява той.

Народният представител пише още в коментара си, че посещението на украинския президент Владимир Зеленски явно е било планирано, за да бъде изнудван държавният глава на САЩ Джо Байдън и неговите потенциални наследници за надпреварата в изборите, вероятно имайки предвид вицепрезидента Камала Харис, която бе излъчена от демократите за кандидат за президент на Америка.

Междувременно и Доналд Тръмп не протусна да коментира украинския президент Владимир Зеленски и то в не най-благоприятната светлина. По думите му той е бил „най-големият търговец в историята“, който се връща в Украйна с пари след всяко пътуване до Америка. Изказването си кандидатът за президент на САЩ направи в Пенсилвания и допълни, че всеки път, когато украинският лидер отиде в САЩ „си тръгва с 60 милиарда долара“.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

Related Topics:featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят

Don't Miss

Драми тресат ИТН

ПОЛИТИКА

Драми тресат ИТН

Тежките процеси на обновяване не подминаха и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ”, издаде източник от все още действащия 50-и парламент.

Такъв е случаят с Емил Димитров Трифонов, който досега стоеше в сянката на по-изявените партийци на ИТН.

Сега, обаче, палачинката се обръща – шефът му Слави Трифонов е преосмислил позициите на хаджи Тошко Йорданов, затова тепърва ще се отваря поле за изява на неговия най-доверен човек – Емил Трифонов, категоричен е наш информатор.

Симпатизанти и членове на партията твърдят, че благодарение на Емил Трифонов и добрата му комуникация със структурите на ИТН в цялата страна партията се връща на политическата сцена след като за кратко отсъства и беше изпреварена дори от партията на повратливия Стефан Янев в 48-ото Народно събрание.

Емил Трифонов от над 30 г. е плътно до Слави, отговаря за личната му охрана, но не само. Човек от системата на МВР, спецът е градил доверие с шоумена още през най-активните години на Слави покрай концертите, понеже доста голяма част от организацията по тях е била отговорност именно на Емил Трифонов.

За предстоящите избори на 27 октомври Трифонов е водач на листите в Силистра и Монтана, тъй като там са най-сериозни структурните проблеми на партията, подчерта запознатият с драмите в ИТН депутат.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

ПОЛИТИКА

ИТН и „Възраждане“ блокираха парламента и спряха закон за затварянето на въглищните ни централи

Последният ден на 50-ото Народно събрание приключи с окупирана трибуна, изключени микрофони и химна на България. Депутатите от ИТН и „Възраждане“ застанаха пред трибуната на Народното събрание и препречиха пътя до нея. Причината е, че по този начин депутатите не позволиха да бъде гласуван закон, който според народните представители би нарушил интересите на България.

„ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС искаха да приемат законопроект, с който да усвоят 2 млрд., да ги откраднат, за сметка на това да затворят ТЕЦ-овете и мините в България и жителите на Стара Загора и техните семейства да останат без работа. На мястото на ТЕЦ-овете да си построят фотоволтачини централи, да усвоят парите, които Европа дава за тази цел, и да лишат от работа 30 000 души в Стара Загора“.

Така депутатът от ИТН Станислав Балабанов обясни във Фейбук защо двете партии окупираха трибуната на Народното събрание. „Тъй като нямаме друг механизъм, с който да защитим гражданите на Стара Загора, окупирахме трибуната“, каза депутатът.

Заради блокираната трибуна Делян Добрев от ГЕРБ започна да чете от мястото си доклада на комисията по енергетика за актуализираната пътна карта за климатична неутралност, докато негови колеги успяха да изключат кабелите на озвучителната система.

След кратка почивка зам.-председателят на парламента Росица Кирова направи проверка на кворума. Само девет народни представители се регистрираха, след което заседанието беше закрито.

Решението беше посрещнато с аплодисменти от народните представители от „Възраждане“ и ИТН, които блокираха парламентарната трибуна, и от миньорите, които следиха дебатите в парламента и обявиха готовност за протести.

След края на заседанието осветлението в пленарната зала беше изгасено. Вътре останаха депутати, които светеха с фенерчета на телефоните си и пееха химна на България.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 4

ПОЛИТИКА

Пеевски е рецидивист

Пеевски е рецидивист в погазването на публичното приличие. Политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото

Ако в навечерието на всеки един от предишните предсрочни избори интригата се въртеше около въпросите ще се състави ли редовен кабинет и в какъв състав ще бъде той, сега нещата допълнително се комплицираха. Към основния въпрос се добави още един, може би и по- ключов – каква ще бъде политическата тежест на Пеевски след изборите.

На предишните избори Делян Пеевски реши да разгърне максимално политическия потенциал на ДПС, за да може да превърне партията в незаобиколим фактор при съставянето на едно бъдещо управление. Днес в основата на изборната му тактика е залегнала демонстрацията на персоналната му мощ и брутална разправа с противниците. По начин, който не трябва да остави и капка съмнение, че той е

най-влиятелната фигура в страната. Способна да разгроми Доган и да подчини Борисов.

При това по най-безцеремонен начин. Самият Върховен административен съд се превърна в творец на беззаконието, а полицията в негов инструмент. Само така може да си обясним как в рамките на часове Доган бе лишен от собствеността си върху ТЕЦ-Варна, бе изгонен от резиденциите си, отнета му бе охраната от НСО, дори се заговори, че се подготвя ареста му.

Но притискането на Доган в материален аспект не доведе до политическата му парализа. За разлика от Борисов, който предложи в миналия парламент един кабинет, натъпкан с хора на Пеевски. Което красноречиво показа

степента на зависимост на Бойко от „феномена“,

която хем го принуждава да предприема непопулярни действия, хем ограничава полето му за политическо маневриране. В което той бе толкова добър.

Буди опасение и фактът, че БСП и ИТН също възприемат поведение в полза на Пеевски. Техният вот при гласуването на оставката на шефа на КПКОНПИ може да бъде обяснено с рационални аргументи, но в в знаково отношение то бе катастрофа. Защото в крайна сметка на Пеевски бе позволено да запази в ръцете си един от най-мощните инструменти за въздействие върху своите противници.

И ако се върнем към призива на президента Радев, политическите сили да се определят по отношение на Пеевски, то равносметката не е много утешителна: ГЕРБ, в голяма степен и БСП и ИТН отчасти, се показаха като колаборационисти, а останалите изглеждат неутрални. Впрочем и поведението на самия президент не може да бъде определено като еднозначно. Точно той пресече опитите за избор на нов председател на НС и контролираната от него НСО осигурява и днес денонощната охрана на Пеевски.

Изобщо, точно решимостта на Пеевски да действа радикално, в момента го отличава от останалите политически играчи. Последните, сякаш са се притаили в очакване да настъпи някаква развръзка, в която обаче се плашат да участват. Дори ПП-ДБ не експлоатират темата, колкото и тя да им е близка и колкото и да е голям медийният им ресурс.

Точно страхът работи в полза на корпулентния.

Осигурил си контрола върху изпълнителната и съдебната власт, намесата му в изборния процес ще достигне непознати досега измерения. Циганският вот не просто ще се купува, той ще бъде изцеждан с всевъзможни похвати. От неговия размер ще зависи политическото бъдеще на Пеевски. А в условията на ниска избирателна активност, едни 200 000 – 250 000 гласа ще изглеждат доста значимо. След като се провали опитът му да участва директно във властта, след като имаше зад гърба си 47 депутати, сега Пеевски ще преследва по-ограничен кръг от цели, които ще включват прокарването на избора на нов главен прокурор и шеф на Върховния административен съд, както и запазване контрола върху Висшия съдебен съвет.

Днес нагледно се вижда, че контрола над тези три институции (плюс КПКОНПИ) предоставят най-сигурния имунитет за контролиращия ги и са смъртна опасност за неговите врагове. Едва когато консолидира сегашните си позиции, Пеевски може да се опита да ги разшири, като потърси по-директно участие в изпълнителната власт.

Проблемът е, че Пеевски показа, че не може да действа рационално. Той донякъде се оказа пленник на собствената си власт и влияние. Те са в такива мащаби, че той не разбира, защо НЕ трябва да ги материализира във видима власт. Отказва да възприеме факта, че не просто е лишен от легитимност, той е символ на анти- легитимността. До всяко нещо, до което се докосне, то се превръща във форма, изпразнена от съдържание, призвана да обслужва само личните му интереси.

Това е неговото „проклятие“. Дори само като визия и лексика, Пеевски е неприятен на обществото.

А в опита си да компенсира този дефицит посредством изграждане на задкулисни сфери на влияние, той само усилва обществената неприязън. И всеки негов успех се възприема от хората като предизвикателство спрямо тях самите, а всеки негов провал – като обществено постижение (да си спомним фиаското му като шеф на ДАНС).

Към момента, бруталното държание на Пеевски не среща сериозен обществен отпор по две причини: кавгата му с Доган се разглежда като вътрешномафиотска вендета и хората се пренаситиха от политически скандали. Но една изборна „победа“ на “Новото начало” може да предизвика политически катаклизъм. Пеевски всеки ден затвърждава образа си на рецидивист по отношение на преминаване на границите на общественото приличие. Дори и за нашите условия. А политиката допуска да си корумпиран, да си зависим, да си прост, но не и да дразниш обществото.

Отделно от това, нашата политическа координатна система и досега бе обременена от прекалено много разделителни линии. Към класическата – левица и десница, имахме още деление по отношение на управленското наследство на ГЕРБ и на войната в Украйна. Сега вероятно и “Новото начало” ще се прибави към горните три. Или пък може да се окаже по парадоксален начин хвърлен „мост“ между партиите.

Пеевски дотолкова промени правилата на играта, че вече всички политически играчи биха били доволни от политическата му елиминация.

И ако лидерите на сегашните партии се страхуват да заемат ясна позиция срещу Пеевски, те могат да бъдат сериозно подтикнати в тази посока от българските избиратели. Които не възприемат предстоящите избори (все още) като референдум за Пеевски, но следизборната реалност може да ги ужаси и радикализира. Така че по- важен от въпроса дали “Новото начало” ще спечели, е въпросът, какъв ще бъде ефектът от подобен успех.