Светът е в пандемия от месеци наред, много хора загубиха работата си, социалния си живот и малките си радости. Това натовари психиката на мнозина и специалисти твърдят, че сега повече отвсякога българинът е потиснат и дори депресиран. До колко е наболял проблемът и как да се справим с пандемичния стрес разказва Андрей Ганев- психолог с дългогодишен опит.
– Г-н Ганев, от близо година сме в условия на пандемия. По кои параграфи това влияе на психиката на хората?
– Да, пандемията продължи по-дълго от колкото се предполагаше в началото, като това има позитивни и негативни ефекти. От една страна продължителните рестрикции и изолация влияят негативно на общуването, усещането за сигурност, чувството за благополучие и разбира се на усещането за свобода. Първоначално се смяташе, че за няколко месеца ситуацията ще отшуми и след първоначалния период на шок се наблюдаваше мобилизация и желание за справяне с предизвикателството, но след втората вълна, която съвпадна с влошаванто на времето и скъсяването на деня все по-осезаеми станаха умората, изнервеността, тревожността. Има психологически излседвания, които проучват характерни психологически особености на различните нации и те показват, че неопределеността е особено некомфортна за нас, българите. А в момента има много неопределеност по много направления – по отншение на здравната система, икономически неясноти, глобални. Всичко това, съчетано с намалените възможности за забавление, отдих и общуване биха могли да има неблагоприятен ефект върху психиката ни. От друга страна може да се каже, че тази ситуация ни направи по-гъвкави в намирането и мобилизирането на нужните ни ресурси. Появиха се много нови начини за срещи с близки и приятели чрез различни онлайн платформи, например. Сегашната ситуация създаде и добра предпоставка за задълбочаване на отношенията с близките. Също така много от малките ежедневни стресори ги няма вече почти година – работещи от вкъщи хора са ми споделяли за облекчението, което идва от факта, че не им се налага да участват в натоварения сутрешен трафик, че не трябва да мислят за сложните отношения в офисната среда и други в този дух. Като цяло сегашната ситуация може да ни тласне в посока да станем по-зрели, да ценим повече това, което имаме, да сме по-гъвкави и адаптивни. И реалисти, да развием полезен реализъм.
– Къде е прагът на търпение?
– Прагът на търпение е много плаващ. Той зависи не само от личната ни търпимост, но и от средата, в която преживяваме пандемията, до колко професията ни е засегната от мерките, какво е здравословното състояние на близките ни. По-важно е какво ще ни помогне да сме по-устойчиви.
– Има ли лесни начини, с помощта на които можем да се сравим с негативите върху нашата психика?
-Има много начини, с които да си помогнем в този момент. “Лесно” не трябва да е водещият критерий, защото тук става дума за адаптиране на начина ни на живот. На първо място е полезно да приемем идеята, че нещата не са черно-бели и може би няма да е възможно да имаме същия начин на живот както в обикновено време. Най-вероятно ще е трудно да постигнем същото ниво на комфорт по същия начин, просто ежедневнието се промени много. Ако не можем да постигнем на сто процента същото състояние както преди пандемията, колко е възможно да постигнем? Ако станем ловци на полезност ще можем да подобрим значително начина, по който преживяваме извънредната ситуация. Спортуванто е много важно, физическата активност има огромен анти-стрес ефект. Но ако преди сме ходили на фитнес или танци, а сега залите са затворени, какво правим – адаптираме се. Можем да си направим дори 15-20 минутниа тренировка вкъщи и да подобрим настроението си. Свикнали сме поне няколко пъти през седмциата да излизаме с приятели на заведение, но сега е невъможно. Онлайн вечери с приятели и роднини, разходки сред природата или в парка. Много съществено е да работим за подобряване на качеството на общуването. Да се постараем да стигнем до такова ниво на общуване с хората около нас, че да споделим, ако не се чувстваме добре психически с хора, които ще ни подкрепят, а и ние тях. Хигиена на инфрмационния поток е слеващото нещо, което помага. Да, ситуацията е извънредна, но да четем всяка новина за жертвите от вируса или краха на икономиката само ще задълбочи собствното ни притеснение и стрес. Добре е да ангажираме съзнанието си и с други теми, да събудим стари интереси и хобита. Оползотворяването на времето е съществено. Лесно е да се почувстваме безполезни и влезли в цикъл ако ежедневието ние е сведено само до задължения или ако сме се понесли по течението на инерцията. Добър ефект ще има, ако се постараем да извършваме поне по две полезни неща на ден или да оптимизираме употребата на свободното си време. Намалено наполовина времето, което повечето от нас прекарваме в социалните мрежи, например, ще ни даде въможност да прочетем някоя от книгите, които сме си набелязали или да направим кратката домашна тренировка, която споменах преди малко. Приемането на самите себе си ще донесе голямо облекчение. Важно е да приемаме своите емоции, ситуацията ни, въжможностите ни. Не трябва да сме прекалено критични със себе си.
– Смятате ли, че ще има случаи, в които хора ще отключат психични проблеми заради случващото се?
– Да, това не е изключено. По принцип след травматични преживявания определен процент от хората имат психически последствия. Но е важно да се спомене, че това е малък процент. Повечето хора ще успеят да преодолеят психологическите последици от пандемията, а най-успешните в това отношение ще успеят и да се развият и надградят като личности. Човечеството се е изправяло пред много проблеми и предизвикателства и се е справяло. В един смисъл ние сме машини за преодоляване на предизвикателства и сме екипирани за това.
– Как децата преживяват пандемията и новините около вируса?
– Зависи от възрастта на детето и обстановката в дома. Колкото по-успешно се справят родителите, толова по-леко ще е и за децата. Нещото, което може да е източник на най-голям дискомфорт и евентуални последици е социалната изолация. При малките родителското присъствие, което сега поради работата от дома може би е по-голямо, е много благотворно и може да компенсира до някъде изолацията. За жалост това натоварва родителите допълнително и е предизвикателство за тях. За децата е важно да общуват със свои връстници, така разват важни социални умения. Затова подпомагането на родителите и осигуряването на възможности за социализация на децата са важни. Тук могат да се използват отново възможностите на технологии, както и стратегии за изграждане на “балон” от две семейства, например, които да спазват с еднаква стриктност противоепидемиологичните мерки, но да имат общуване помежду си.
При по-големите деца и тийнейджърите може да се наложи допълнителна подкрепа, защото тяхното ежедневие също е силно засегнато.
– Как се движи България спрямо другите държави по хора с проблемна психика и различни проблеми?
– Спрямо статистиките, с които съм запознат, психичните заболявания в България са малко под средното за Европейския съюз. Дали и до колко това отразява реалноста е въпрос на друг разговор. По-проблемното в България е нивото на психична подкрепа и грижа и достъпа до тях. Психиатричните заведения, в по-голямата си част са с много лоши условия, а работещите там специлисти са малко и много натоварени. Всяка форма на лечение извън медикаментозно-психиатричното трябва се случва за сметка на самите страдащи – работата с психолог или психотерапевт не се покрива от здравната каса. Това ограничава достъпа до този вид подпомагане, а то всъщност повлиява много благоприятно голяма част от психическите проблеми и би намалило броя на хора стигащи до психиатрия и медикаменти. Добрата новина е, че темата за психичното здраве и неговата важност вече е много по-посната в обществото ни. Посещаването на специалист в тази сфера не е табу и все повече хора разбират, че да се грижат за себе си в това направление е важно. Това е предпоставка за постигане на добро ниво на превенция на психически проблеми в обществото.
