СВЯТ
Дизелът и петролът поскъпнаха колосално
През миналата седмица руският петрол урал за момент надминава 100 долара за барел, което е рекордна стойност за периода от август 2014 г. насам
Бензинът и дизелът в България поскъпват значително повече от повишението на цената на руския петрол, който основно използва рафинерията на Лукойл в Бургас, показват данни за котировките на петрола на международните пазари. Това означава, че цените на дизела у нас надминаха 3,50 лв. за литър не само заради поскъпването на петрола.
Цената на руския петрол урал на 22 юни миналата година е била 75 долара за барел, а сега е около 90 долара за барел. Това е увеличение само с 20%. Ако вземем средните цени на руския петрол за малко по-дълъг период от време се оказва, че увеличението е по-голямо. Преди година цената му се е движила около 70 долара за барел.
През миналата седмица руският петрол урал за момент надминава 100 долара за барел, което е рекордна стойност за периода от август 2014 г. насам.
След това цената му се понижава до 90-95 долара за барел. Това представлява поскъпване с около 35% за година. Но дори да направим изчисленията с рекордно висока цена от 100 долара за барел, се оказва, че поскъпването на руския петрол за година е с по-малко от 43%. Това е значително по-малко от повишаването на цените на горивата по бензиностанциите у нас.
Цената на най-масовия бензин А-95 нарасна до средно ниво от 3,37 лв. за литър. Точно преди година тя е била 2,13 лв., показват данни на специализирания сайт fuelo.net. Поскъпването за година е с 1,24 лв. за литър, или с 58%.
При дизела повишението на цената е още по-голямо. Средната цена на дизела по бензиностанциите достигна 3,51 лв. за литър, при положение, че преди година той струваше колкото бензина – 2,13 лв. Това представлява увеличение с 1,38 лв. за литър или с 65 на сто, което е значително повече от покачването на цената на руския петрол.
Цените на горивата по бензиностанциите не зависят само от котировките на петрола на международните пазари.
Значителна част от цената се определя от размера на акцизите и на ДДС, които през последната година не са се променили. И преди и сега акцизът за бензина е 71 ст. на литър, а за дизела е 65 ст. на литър. Ставката на ДДС също остава без промяна в размер на 20%. Влияние върху цените на горивата имат и други разходи като например за заплати. Дори през последната година заплатите в бранша да са нараснали, това едва ли е с около 60%, колкото е поскъпването на горивата.
Оказва се, че цените на бензина и дизела в страната са нараснали значително повече от покачването на разходите за производството им. През миналата година цената на руския петрол и на петрола сорт Брунт бяха много близки.
След войната в Украйна обаче това се промени. В рафинерията в Бургас използват не само руски петрол. Освен това редица търговци внасят горива, които не са произведени в бургаската рафинерия. Цената на петрола сорт Брент сега е около 104 долара за барел, а преди година беше 73 долара.
Това представлява увеличение с 42%. Ако вземем предвид рекордните цени на петрола Брент от 120 долара за барел, които бяха достигнати през миналата седмица, се оказва че поскъпването спрямо миналата година е с 64%, приблизително колкото е покачването на цената на дизела. Но дори всичките горива в страната да са произведени от Брент, отново покачването на цените им не съответства на поскъпването на петрола, защото при акциза, който е съществена част от цената, промяна няма.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








