СВЯТ
The Hill: Тръмп и Си не обсъдиха Тайван, руския петрол и чиповете Blackwell
Президентът Доналд Тръмп заяви, че въпросите за Тайван, руския петрол и напредналите чипове Blackwell на Nvidia не са били повдигнати по време на неговата обширна среща с китайския лидер Си Цзинпин в Южна Корея.
Разговорът между двамата държавници, който се проведе в четвъртък, беше част от по-широкия дипломатически тур на американския президент в Азия.
„Тайван изобщо не беше споменат. Реално не беше обсъждан,“ каза Тръмп пред репортери на борда на самолета Air Force One, след приключването на срещата.

Украйна — основна тема в разговора
Въпреки че темата за Тайван не е била повдигната, войната в Украйна е заела централно място в преговорите.
„Ще работим заедно, за да видим дали можем да постигнем нещо,“ заяви Тръмп. „Съгласни сме, че страните са в задънена улица, воюват, и понякога просто трябва да им позволиш да се бият. Лудост. Но той ще ни помогне и ще работим съвместно по въпроса за Украйна.“
Попитан за руския петрол и ролята на Китай като негов основен купувач, Тръмп уточни, че това не е било обект на обсъждане:
„Реално не говорихме за петрола. Фокусирахме се върху това как да сложим край на войната.“
Президентът добави, че Китай отдавна купува петрол от Русия и че това „покрива голяма част от енергийните нужди на страната“.

Тайван остава извън дневния ред
Много анализатори виждат паралели между войната в Украйна и напрежението между Китай и Тайван, като и в двата случая става дума за спорове за териториален суверенитет. Си Цзинпин разглежда Тайван като неотделима част от Китай и неведнъж е заявявал, че е готов да постигне „обединение“ дори със сила.
Съединените щати поддържат неофициални дипломатически връзки с Тайван, без да признават острова за независима държава, но и без да приемат претенциите на Пекин изцяло.
Тръмп обаче не уточни дали Тайван може да стане част от бъдещите търговски разговори с Китай:
„Не знам дали изобщо ще говорим за Тайван. Не съм сигурен – може би той ще иска да попита нещо по темата,“ коментира президентът.

Темата за чиповете Blackwell — спестена за по-късен етап
Друг чувствителен въпрос, който не е бил обсъждан, е одобрението на продажбите на напредналите чипове Blackwell на Nvidia за Китай.
„Не говорим за Blackwell. Това излезе едва вчера,“ каза Тръмп, намеквайки, че въпросът е твърде нов, за да бъде включен в дневния ред.
Той все пак потвърди, че въпросът с полупроводниците и технологичното сътрудничество е бил засегнат на общо ниво:
„Китай ще разговаря с Nvidia и други компании относно получаването на чипове,“ поясни американският президент.

Контекст: между икономическо сътрудничество и геополитическо напрежение
Срещата между Тръмп и Си Цзинпин в Южна Корея беше първата им от 2019 г. насам. Тя се проведе на фона на нови опити за намаляване на митата и рестартиране на икономическите отношения между двете най-големи световни икономики.
Докато Белият дом представя визитата като успешен дипломатически пробив, критиците отбелязват, че редица ключови теми – като Тайван, руската енергийна зависимост и технологичните ограничения – остават неразрешени и вероятно ще бъдат обект на напрежение и в следващите месеци.
Автор: Джулия Манчестър, The Hill
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








