Защо атаките от 7 октомври предизвикаха културна война на Запад? Защо част от нашата левица са антисемити, а десните ги призовават да престанат? Напълно вярно, но това е психологическо изместване: ние сме шокирани от убийството на израелци, също колкото сме разтревожени от бомбардировките в Газа, а сме неспособни да разберем един неразрешим проблем като се спотайваме в познатия език на вътрешната политика.

Марджъри Тейлър Грийн (Marjorie Taylor Greene), про-израелска републиканка, внесе в Конгреса резолюция за порицание като антисемит на Рашида Тлаиб (Rashida Tlaib), про-палестинска демократка. Ако резолюцията беше приета – но не успя да мине, демократите бяха готови да внесат контра-резолюция, дамгосвайки Грийн като расист.

Но това са дреболии като детски свади в училищен двор. Докато антивоенните активисти окупират офис сградата Cannon House на Конгреса (300 арестувани), а социопатът републиканец в Камарата на представителите Брайън Маст (Brian Mast) казва, че малко са „невинните палестински цивилни“ (дори децата могат да бъдат терористи по свой собствен наивен начин), то скърцащия Джо Байдън е оставен да решава проблемите на Близкия изток от мазето си. И той – любопитното е, че без много шум, призова за пауза на израелската военна кампания.

Дали е внимателно обмислен политически ход или възрастният човек изважда от шапката си случайно хрумнала му идея, след като го подиграха при набирането на средства? Кой знае. Но с това Америка се привежда в съответствие с европейското мнение и хвърля светлина върху задкулисните условия на американската подкрепа за Израел. Както съобщава The Times of Israel (забелязано впрочем от Sumantra Maitra – старши редактор в The American Conservative), Вашингтон е наредил на свои служители да разрешат изпращане на хуманитарна помощ за Газа: „Американците настояват“, каза министърът на отбраната. „Не сме в състояние да откажем. Разчитаме на тях за [изпращането на] самолети и военна техника.”

Байдън е подложен на натиск да измъкне палестинските американци от блокадата и да гарантира, че израелските американци няма да бъдат убити в кръстосания огън. Но щабът му също обмисля какво би се случило след това. Израелците обвиняват Биби (израелският премиер Бенямин Нетаняху, бел. пр.) за пропуските в сигурността, довели до 7 октомври. Така че администрацията на Байдън се тревожи, че има работа с куца патица в качеството ѝ на министър-председател, който – неочаквано – се оказва един от по-умерените гласове в правителството на Израел. Америка и Великобритания искат да съживят старата формула с две държави, но не могат да разчитат на сътрудничеството на израелските консерватори. Допълнителна тревога за САЩ е, че през последните дни израелските министри спорят дали да спрат събирането на данъци от Западния бряг.

Освен това, колкото по-дълго продължават бомбардировките, толкова повече се радикализира ислямското обществено мнение и толкова по-вероятна изглежда регионална война – във време, когато Америка е пренапрегната в Украйна (повече за това по-долу).

Байдън настоява Америка да води две войни едновременно. Джанет Йелън (Janet Yellen – председател на Федералния резерв, бел. пр.) казва, че парите са налице. Това е флагрантна заблуда. Да, те са от поколението, което протестираше срещу Виетнам; но те също израснаха в годините на еуфория след Деня на победата (във Втората световна война, бел. пр.), кацането на Луната и споделят убеждение в стил Кенеди, че докато всяка кауза е достатъчно справедлива, те трябва да я подкрепят. Добрите момчета винаги печелят, нали?

Уви, Америка през 2023 г. не е Америка в 1960 г. И вероятно няма материални и морални ресурси да води множество войни на различни континенти. Няма значение, че сте пропуснали поуките на историята: само преди две години Байдън нареди унизителното отстъпление от Афганистан, а политиците днес обсъждат шансовете [за война] срещу друга ислямистка армия.

Украйна и Израел заплашват да се превърнат във войни без изход: Израел, защото никой не знае какво да прави с населението на Газа; Украйна, защото линията на Запада е да се бием толкова дълго, колкото иска Зеленски, тъй като той е решил да си върне цялата земя срещу враг, който се е окопал и отказва да се предаде. Джереми Шапиро (Jeremy Shapiro) от Европейския съвет за външни отношения отбелязва, че „американските и западните запаси от определени критични видове боеприпаси и оръжия значително са изчерпани заради Украйна“ и че САЩ са били принудени да забавят доставките на оръжия за Тайван, докато Киев пести снарядите на бойно поле. „Администрацията на Байдън реши да изпрати морално укорими касетъчни боеприпаси в Украйна, до голяма степен защото нямаше достатъчно от други видове артилерийски снаряди.”

Вярно е, че някои оръжия, доставяни на Израел, ще бъдат различни от тези за Украйна. Но докато САЩ въоръжават двама съюзници, какво ще стане, ако Китай използва този момент, за да атакува Тайван?

Украйна се превърна в бездънна яма – и американските политици може да започнат да спират помощта. Новото републиканско ръководство не е приятелски настроено; след като Майк Пенс слезе от президентската надпревара, републиканката Ники Хейли е единственият сериозен кандидат, който може да наречем ястреб. По този начин съдбата на Pax America е в треперещите ръце на Джо Байдън, който влоши позицията на страната си. Той е ужасен, абсурден президент. Вижте неговата гранична политика: първоначално либерална, тя насърчи масовата миграция; след това бе принуден насилствено да се обърне, дори да възстанови тази скандална стена. По същия начин, първоначалните опити на Байдън да преговаря с Иран или да се измъкне от Афганистан възможно най-бързо, създадоха впечатлението, че новата стратегия на Америка е „тъпа и уязвима“; а сега, когато убийците вземат преднина, той трябва да управлява отново с железен юмрук.

Накратко, ситуацията е опасна. Америка загуби авторитет защото не е готова решително да се ангажира; в същото време, не е в състояние да съобрази какви конфликти може или не може да си позволи. Това е краят на империята. Имаме нация, която се опитва да защити няколко граници – Европа, Близкия изток, Източна Азия – докато е обременена с огромен дълг и отслабена вътрешно от културните войни, за които споменах в началото. В този смисъл пантомимата в Конгреса все пак има значение. Постепенната загуба на доверие в държавната машина, влошена от партизанщината и доведена от псевдоакадемичния елит до нивото на сáтира, кара човек да се чуди дали политическата класа на Америка е все по-близо до това да се оттегли и да остави светът сам да се управлява.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?