ВОЙНА
Информационната война срещу Китай премина на ново стъпало
Какво стана със Си Цзинпин? Съвсем наскоро властта му в страната изглеждаше абсолютна, по статус той беше като Мао Дзедун, в самия Китай той се хвалеше с премахването на бедността, в чужбина – с постоянния растеж на влиянието на страната. И сега той е слаб, слаб, слаб.
Общо взето е ясно какво се е случило. Това се нарича информационна война. И тъй като става дума за наскоро публикувана статия в престижното американско издание „Форин Афеърс“, то този особен фантом на информационната война вече не е маргинална луда идея, която се разхожда из второкласни издания. Ето една задължителна за всеки западняк идеология, предназначена за изяждане и асимилиране: има криза в Китай, нещо ще се случи на предстоящия ХХ конгрес на 16 октомври. И ако няма нищо (в смисъл на бурно и неприятно), тогава ще се случи по-късно.
Ако някой помни, на 24 септември ужасяваща история с не много ясен произход се разпространи из световните медии: небето беше затворено над Пекин и цял Китай, полетите бяха отменени, никой не можеше да влезе или излезе от града, това беше преврат, военните свалиха Си Цзинпин. Тук уважаваните журналисти отидоха да разберат какво се случва с входовете и изходите, както и със стотиците самолети, летящи мирно над тях. Оказа се, че няма никакви преврати и изобщо нищо. Но вкусът остана: преди нямаше такива слухове, но те се появиха. Нещо се случва.
И се случва нещо, което днес ни е познато в информационната война, която се води срещу нас за събитията в Украйна. Не искам да изброявам всички задължителни тези, но трябва да призная, че не е за хора със слаби сърца всеки ден да следят „международните“ медии, където има непрекъснати украински победи и руски поражения на всички фронтове, особено на домашния. Най-малкото тази война се отразява зле на съзнанието на обществеността в страните, където желаят доброто на нас или на китайците. Това подкопава тяхната решителност да ни помогнат или поне да не се намесват.
Тук е нужно да си припомним гениалната книга под фалшивото заглавие „Изкуството на войната” (Сун Дзъ, VI в. пр. н. е.). Невярно е, защото всъщност книгата е за съвсем различно изкуство – изкуството да се избягва войната като такава, тоест когато серия от маневри, разузнаване и психологически операции ви позволява да я спечелите без битки. И тази книга е написана, забележете, от китаец, а не от американец.
И китайците написаха статията, с която започнахме разговора – за случилото се със Си Цзинпин. Този автор се казва Цай Си, той е дезертьор (или емигрант) от правителствените структури на Пекин и върши обичайната си емигрантска работа – плюе бившата си родина.
Плюенето не е много сложен въпрос, просто трябва да изброите всичко, което вашата родина не успява, и да направите грандиозни заключения, а след това други теоретици ще ви последват. Ето поне още един китайски американец, професор Пей Минсин. Той вече е толкова американец, че поставя фамилията си – в западен стил – на второ място: Минсин Пей. И той също описва много подробно всичко, което се обърка в Китай.
А именно: Китай се провали с борбата с корупцията, страната също се срива от търговската война, започната от Америка, и накрая, борбата с коронавируса като цяло надхвърля всякакви разумни граници. Е, освен проектът „Един пояс, един път“ – за всеки западняк няма по-лош звяр, така че лесно се вписва в линията. Защо? В Китай се оказва, че активна външна политика, като тази, провеждана от президента Си, не се приема добре.
Основното е, че управляващата класа се страхуваше от премахването на ограничението на мандата на държавния глава, защото тогава са възможни проблеми с наследника. И още повече се страхува от реформи след продължителна смяна на властта, тъй като всяка твърда система се разпада, когато се опитате да я смените.
И в края на краищата професор Пей е прав, още повече, че правилните му думи важат като цяло за всяка страна по света във всеки момент от нейната история. Няма държави, където да няма проблеми. Единственото нещо, което липсва тук, е ясно доказателство, че точно сега и точно в Китай всички тези обичайни проблеми могат да избухнат. Е, това е, има доказателства – и Пей, и Цай се кълнат в майка си, че все пак имат надеждни източници на самия връх у дома. Остава да се поддаде на техния чар и честни очи. Между другото, те наистина могат да вярват в идеите си.
Така че няма доказателство – това, което Пей има, е датата на публикацията му (в случая интервюто). Лято 2020. Какво, две години – плюс известно време преди това – Китай беше в криза, на ръба на експлозия, разрушаване и преврат? Да, само че това свидетелства за изключителната стабилност на системата.
Излишно е да казвам, че настоящата статия на Цай, точка по точка, следва логиката на неговия колега Пей. Затова повтаряме: днес това е същият формиран информационен фантом, както много други. Анонимните пълнежи в интернет за преврата също са част от картината, макар и маргинална и без експертни познания.
Нека отбележим още веднъж, че няма неуязвими държави и няма държави без проблеми, в Китай само в нашата памет са се случвали много неща. Но аз искам да получа информация за тези проблеми от прилични източници, а не от последователите на Сун Дзъ, тоест информационни саботьори. И ако медиите са се превърнали в оръжие за война, ако уж експертни ресурси се занимават със същото, а за интернет няма какво да се каже – там е легитимно местообитание за фалшификати, тогава трудно се живее в такъв свят. Един ден все пак такива бойци на информационния фронт ще кажат истината, но на никого не му хрумва да я вземе на сериозно.
И тук имаме неочакван край. В момента в ООН се води истинска битка за това кой да заеме мястото на шефа на Международния съюз по телекомуникации. Западнякът е американецът Дорийн Богдан-Мартин, или нашият Рашид Исмаилов, който е работил и в руски държавни агенции, и в китайската „Хуавей“.
И в края на краищата, някога този съюз беше незначителна, чисто техническа служба в ООН, следеше как се разпределят радиочестотите и се занимаваше с друга подобна скучна работа. И сега, когато Украйна, например, хвърля цели батальони в огъня без никакъв военен смисъл, а само в името на воденето на информационна война, сега в ООН кипят диви страсти: чий ще бъде интернет, ако позицията бъде заета от руско-китайски кандидат? Ще се противопостави ли на свободата и ще блокира подривни действия като историята с „държавния преврат в Пекин“?
Въпреки че едва ли може да се надяваме, че само ООН ще реши всички проблеми на превръщането на информационното пространство в глобално бойно поле. Но и там разговорът за това е неизбежен – и то отдавна.