Австрия полудя преди локдауна, пак влачат тоалетна хартия

Лора Петрова живее във Виена от 6 години. В своя публикация във фейсбук младата дама коментира последиците от COVID ограниченията, въведени през последните дни в Австрия.

Тя описва в детайли огромния хаос в австрийската столица, настъпил в последния ден преди ограничаването на неваксинирани. И как една чисто битова ситуация може да се превърне в истински кошмар.

„Не знам как са се наредили тия звезди, луни и планети, обаче преживях няколко кризи. Наведнъж. Вчера беше последен работен ден преди прословутия локдаун.

Мили хора, от 7 сутринта всички магазини, пазари и кафенета са щурмувани. Живот кипи сякаш за последен път. Хора влачат като обезумели тоалетна хартия, джапанки, дънки, бански, саксии, пижами, банани, брашно, спагети и всичко, което се открива по магазините.

Zara, H&M, спортни магазини, молове, магазини за играчки, ресторанти, кафенета и сладкарници, зоо магазини, магазини за техника – всичко се пука по шевовете. Няма места за паркиране.

Black Friday и идващият локдаун правят жестока комбинация. Това, оказва се, е мега бомбастичен удар за търговията. За сравнение, последните три години Коледа + Нова година + зимни намаления, умножено по 5, дава ясна представа за вчерашния последен работен ден. Очите ми не можеха да повярват на това, което се случва.

Цялата консуматорска лудница и километрични опашки се сблъскват и с националния протест срещу задължителното ваксиниране.

По улиците спират да работят светофарите, стотици полицаи регулират движението. На всеки ъгъл катастрофа. Според статистиката, 100 000 човека са навън, за да протестират. Още толкова са тръгнали да пазаруват, сякаш довечера всички ще умрем.

Да пътуваш с кола точно този ден е равно на самоубийство в невиждани мъки. С две думи и обобщено, вчерашният ден излезе от контрол, изтърваха му края.

От един месец чакам четири кухненски уреда, звъня трета седмица и всеки ми казва: „Не знаем къде са ви уредите, когато дойдат, ще ви се обадим“.

Вчера, побесняла, тръгвам към магазина, за да търся справедливост за закъснението. Час и половина не мога да мина 300 метра. Изпаднах в няколко кризи. Паркирам някъде, където намирам място, а то е на 2 м от магистралата. Бясна, уморена и гладна минавам пеша 1,4 км през един забравен от Господ кър. Потна, задъхана и на предела на силите си, почти лазя в магазина, докато стигна до кухненския отдел.

Вътре е необуздан хаос. Хора влачат по два телевизора под мишница. Не виждам края на опашките. Асансьорът е спрял, защото някой го претоварил. Катеря се до третия етаж. Вече виждам звезди и ми причернява. Мисля си, че умирам.

Сядам на стола пред шефа на отдела, докато говори с друга клиентка, която иска да си купи днес, хипер спешно и неотложно, два хладилника и фризер. Показвам фактурата за чаканите уреди и питам къде са. Оказа се, след 34 позвънявания от моя страна за седмица, че са там. Без единия от тях, бил изчерпан. Ядосах се. След сума изхабени нерви се договарям в моя полза и за уреди, и за доставка.

Излизането от магазина е мисия невъзможна. Потна, зачервена, с пришки навсякъде, рошава и с откачена качулка на якето, сякаш излязла от втората световна, трябва да отида до друг магазин, за да взема поръчан от мен смесител за кухня. Не ме допускат до магазина, за да си прибера платена поръчка.

Тука добавям, че за да стигна от предишния магазин до този, съм пресякла две магистрали и вървях още 1,3 км пеш през кър и два строежа. Колата ми, ако е все още там, където си спомням, е на около 4 км в обратната посока.

С риск да ме арестуват, влизам в магазина с отрицателен тест, маска, ръкавици, противогаз, шлем, със затаен дъх, тичайки. Искам да припадна, когато виждам, че почти целият магазин е изкупен. Чудя се как така цяла Виена си сменя чучура на мивките в кухнята, че в изложба от 187 вида има само 5 налични? Казвам си, няма да страдам напразно, с цената на всичко ще изляза оттук с чучур, тръби, гайки, пирони, меки връзки, твърди връзки, сифони и каквото още може, за да не идвам до края на живота си повече.

На касата не ми дават да платя, защото не съм ваксинирана. Парите на неваксинирания явно са менте. Явно и аз съм менте.
През това време тълпи от хора продължават да влизат в магазина и никой не проверява дали имат сертификат, още повече че масово са без маски. Никой не ме пуска да вляза, никой не ми го и изнася отвън пред вратата.

В същия тоя момент практикуват избирателна пропускливост – десетима без маска влизат, без да бъдат проверени. Трима ги връщат, докато още двайсет влизат през другата врата. Значи, или – или. Или проверявай всички, или никого.
Прибирам се с такси, защото забравям, че колата е някъде там.

Или това е тотален абсурд, или аз съм неспособна да намеря логика и смисъл.“

Припомняме, че преди два дни Австрия обяви локдаун за неваксинирани, който официално влиза в сила от утре. Мярката е временна, за 20 дни, които са необходими да се организира ваксинационен коридор и всички австрийци да направят информирания избор да се ваксинират с една, втора или трета доза ваксини.

Самата Лора Петрова казва, че както досега се е случвало с въведените в Австрия мерки, срокът най-вероятно ще бъде удължен.
Следващото решение на правителството е задължителната ваксинация, която ще стартира от февруари 2022.

В събота в австрийската столица се е провел 100-хиляден протест против задължителната игла. Българката казва, че доста хора са ваксинирани, главно за да улеснят живота си и да не се подлагат на излишно тестване.

Именно затова новината за задължителност ядосва австрийците. Лора добавя също така, че немското възпитание ясно личи и е категорична, че до този момент всички, без значение националност, предпочитания и дискомфорт, спазват мерките и следват стриктно правилата.