СВЯТ

Триумф на цинизма

Резултатът от парламентарните избори на 12 и 19 юни т.г. ще уточни полето на действие на президента Еманюел Макрон и очертанията на неговата програма. Немощта и очевидната липса на представителност на френската политическа система допълват атмосферата на всеобщо разочарование, в момент когато социалното недоволство нараства.

ПРЕИЗБИРАНЕТО на Еманюел Макрон бележи край на един дуел, който огромното мнозинство от избирателите се надяваше да избегне. То вещае нов петгодишен период, лишен от устрем и надежда. Президентът с изтекъл мандат запазва поста си, макар повечето французи да смятат, че резултатите от управлението му са лоши (56%); че през последния петгодишен период ситуацията в страната се е влошила (69%); че предизборната му програма е опасна (51%) и че той обслужва най-вече интересите на привилегированите среди (72%) (1). Това иде да покаже, че единствено отхвърлянето на крайната десница е накарало милиони избиратели на левицата да дадат глас за президент, срещу когото някои от тях вече са готови да излязат на улицата. Причини не липсват: спад на покупателната способност, увеличаване на възрастта за пенсиониране, застой на борбата срещу климатичните промени, ръст на лихвените проценти, наказателни мерки срещу безработните.
Преди пет години британският седмичник Икономист се възнесе до небесата, представяйки на корицата си новоизбрания френски президент, крачещ по водата в костюм, искрящ не по-малко от самодоволната му усмивка. За световната буржоазия, току-що попарена от Брексит и нахлуването на Доналд Тръмп в Белия дом, появата на г-н Макрон на световната сцена представляваше нещо като реванш. От тази победа се очакваше да доведе до отстъпление на крайно десния „популизъм“ и подем на „прогресивния“ либерализъм и глобализацията в Европа. От тази илюзия не остана почти нищо. Успоредно със санитарната криза, трудностите в енергийните доставки и войната в Украйна, в публичния дебат все по-голям дял заемат темите за суверенитета, покупателната способност, възстановяване на делокализираните дейности и екологичното планиране. До такава степен, че на 10 април т.г., след края на мандата на Макрон, антисистемната левица разшири своето влияние, а националистическата крайна десница, която напускащият президент претендираше да ограничи със своята политика, отбеляза силен подем. Тримата им кандидати събраха общо 32,3% от действителните гласове на първия тур (2), срещу 27,8% гласували за държавния глава.
Две седмици по-късно, на втория тур, Марин Льо Пен събра 2 600 000 гласа повече, отколкото през 2017 г., докато съперникът ѝ успя да я победи с 2 милиона гласа по-малко от получените на предишния вот.
Бившият министър на икономиката на Франсоа Оланд извоюва предимство, като запази подкрепата на гласоподавателите социалисти, въпреки че провеждаше политика, която съвсем не бе благосклонна към тях. Той допълни успеха си, пленявайки десните избиратели с фискални и социални отстъпки, съответстващи на техните очаквания. Можем да го похвалим за тази виртуозност. Откакто при Петата република френският президент се избира на преки всеобщи избори, на всеки втори тур участва един десен или един ляв кандидат. На 10 април тази година, провалът и на социалистите, и на десницата разби този сценарий и остави далеч назад обичайните играчи: десницата и социалистите получиха общо 6,5% от гласовете. През 2012 г. постижението им беше 55,81%…
По такъв начин френският президент се превърна в избраник на десницата и „в същото време“ кандидат на лявата буржоазия, която от времето на Франсоа Митеран, през „завоя на строгите икономии“ от 1983 г., договора от Маастрихт през 1992 г., Договора за европейска конституция през 2005 г., привикна (и се задоволи) с неолибералните политики. Вместо да приеме тази очевидност, Макрон предпочете да се представи за демиург на разнородна „идеология“, чиято единствена забележима полза е, че му позволява да действа както намери за удобно. „Проектът за краен центризъм“, проповядва той два дни преди преизбирането си пред шепа приветливи журналисти, почива върху „прегрупирането на няколко политически семейства – от социалдемокрацията, като се мине през екологията, центъра и една отчасти бонапартистка (3), отчасти орлеанистка (4) проевропейска десница“ (5).
Подобни общи впрягове на социалдемократи и орлеанистка десница, европейски еколози и бонапартистка десница са теоретически безпочвени и исторически неподплатени. Но от социологическа гледна точка те позволяват да се дефинира настоящият „буржоазен блок“, „партията на реда“, „горната прослойка на Франция“ – коалицията на всички, които се ужасиха от „жълтите жилетки“ и приеха с облекчение жестокото им репресиране. Същата тази публика посрещна с овации Макрон по време на големия му парижки митинг на 2 април т.г., когато разтръби лозунга, превърнал се незабавно в клип на предизборната му кампания: „Въпреки кризите, ние изпълнихме нашите обещания. За да се противопоставим на масовата безработица – това френско зло, трябваше да атакуваме старите табута за данъчното облагане, правото на труд, осигуряването при безработица.“ Той атакува и други „табута“, като помощите за жилищно настаняване и имуществения данък.
Не бива следователно да се учудваме, че в богаташки и консервативни квартали, като Ньой, ХVІ-ти парижки район и Версай, Макрон получи два пъти повече гласове, отколкото преди пет години, и срази кандидатката на официалната десница Валери Пекрес (6). След смазването на работническото движение през юни 1848 г., последвано от разправата срещу Парижката комуна през 1871 г., монархистите също се почувстваха политически безполезни, тъй като републиканците доказаха на буржоазията, че и те могат да бъдат безпощадни към плебеите. С други думи, Макрон на власт превръща десницата в също толкова непотребна, колкото Социалистическата партия, отдавна прегърнала социаллиберализма и капиталистическата глобализация. Техният общ упадък е допълнителен сигнал за това.
В подкрепа на проекта за „екстремен центризъм“ се оформя слой от консервативни избиратели, състоятелни пенсионери и висши кадри, чийто относителен брой нараства успоредно с възрастта и доходите (7). Електоралната му мощ се подсилва и от високия процент на участието им в изборите (80% при хората от 60 до 69-годишна възраст), докато при младите и в народните среди, далеч по-предразположени към кандидати като Жан-Люк Меланшон или Льо Пен, процентът на участие рязко спада (54% от хората на възраст между 25 и 34 години са участвали тази година на първия тур, срещу 72% през 2017 г.). Лидерът на радикална левица, твърде популярен сред учащите от големите градове и младите пролетарии от непривилегированите квартали, се стреми да ги мобилизира за „третия тур“ – парламентарните избори през юни т.г. Изключително амбициозна задача, като се има предвид, че изборите за народни представители привличат само половината от електората, и то най-състоятелните и най-възрастните слоеве от населението.

Меланшон – „референт на европейската левица“

ПРИ това Жан-Люк Меланшон вече постигна няколко свои цели. В момент когато антисистемната левица е маргинализирана от левия център (Германия, Испания, Португалия), новопокръстена в либерализма (Гърция), несъществуваща (Балтийските държави, Източна Европа) или разгромена (Италия), във Франция тя спечели 21,5% от действителните гласове. И нанесе унизителен разгром на умерените еколози (4,63%) и най-вече на социалистите (1,74%!), които дълго време бяха хегемони в този лагер. Пабло Иглесиас – основател на „Подемос“, превърнал се в политически коментатор след изборния си провал в Мадрид, стигна до заключението, че Меланшон представлява вече „референт на европейската левица“. Никой не е вече в състояние да му оспори тази роля. Ето как френският политик обяснява своя успех: „Никога не отстъпихме от своите основни принципи. Не се задоволихме да отхвърлим света, в който живеем, а предложихме друг (😎.“
Вярно е обаче, че значителен успех на първия тур не гарантира победа. Ръководителят на „Непокорна Франция“ напомни, че вече не става дума да се доказва, а да се управлява. Съотношението на силите остава днес крайно неизгодно за френската левица. Меланшон бе изпреварен от двама кандидати на десницата и крайната десница (Макрон и Льо Пен), а двама други от десницата и крайната десница дишат във врата му (Ерик Земур и Валери Пекрес).
Случва се обаче динамиката да вземе превес над аритметиката. Превръщайки избирателите на Меланшон в арбитри на крайния дуел, резултатът от първия тур позволи кампанията да завърши по-добре, отколкото бе започнала. „Нито една от темите на десните избиратели не попадна в центъра на кампанията за втория тур“, отбеляза с разочарование един голям ултраконсервативен седмичник (9). И наистина, полемиките около несигурността, идентичността, исляма донякъде отстъпиха пред дебатите за покупателната способност, обществените услуги и пенсиите, които накараха Макрон да премине в отбрана, тъй като неговите проекти в тези области са изключително непопулярни.
При това, когато главната амбиция на левицата не е да разобличи политиката на своите противници, а да представя своята собствена, резултатите от първия тур, които бележат извървения път, показват също какво още остава да се свърши. Изминатият път е ясно очертан: Жан-Люк Меланшон удвои изборните резултати в извънморските територии, в сравнение с 2017 г., получавайки дори абсолютен превес в Гваделупа, Мартиника и Гвиана, отчасти поради проявяваната там омраза към Еманюел Макрон. Резултатът е не по-малко впечатляващ в бедните крайградски квартали, където живеят много французи от чуждестранен произход, често мюсюлмани. Освен това Меланшон постигна пробив в средните градски класи, често млади и дипломирани, в общини, където за кметове са избрани социалисти или еколози (Париж, Гренобъл, Монпелие, Рен и др.).
Тези електорати са твърде непостоянни, но политическата дейност и усилията на партийния актив са свършили добра работа. Меланшон имаше чести посещения в отвъдморските територии и засегна в публичните си прояви социални и екологични теми, които са важни за тези територии. Що се отнася до предградията, „Непокорна Франция“ парадоксално получи дивиденти от враждебната и агресивна кампания срещу мюсюлманите, проведена от Ерик Земур и обилно разгласена от медиите, както и от десницата и от няколко министри на Макрон. Последните днес се възмущават от възникването на „мюсюлмански“ или „капсулиран“ вот, сякаш веднъж причислили цялото население към раздухвана заплаха, те претендират да му забранят и да гласува за кандидата, който се е застъпил в негова защита.
Ако левицата, както изглежда, успя отново да превземе бившите червени предградия, макар и по един неочакван път, то нищо подобно не се очертава в крайградските зони, селските общини, бившите бастиони на минната, автомобилната и металургичната промишленост (вече деиндустриализирани) в северната и източната част на страната. Именно на тези територии, повлиявайки на живеещите там работници и служители, но също и на младото поколение, през последните двадесет години крайната десница извърши пробив и успя да пусне корени там, а същевременно бележи застой и дори спад сред ръководните кадри, градското население и пенсионерите.
Подобна ситуация не е специфично френска. Глобализацията и делокализацията (към Китай, Магреба, Мексико или Централна Европа), често покровителствани от политически сили, афиширащи се като леви (американски демократи, британски лейбъристи, европейски социалисти), доведоха до разрив между по-горе изброените и електората от низините (10). Лотарингия и Па-дьо-Кале съответстват на германска Саксония или „червената стена“ (Red Wall) в Северна Англия и Уелс. Въпреки това по тази тема не изглежда да се извличат някакви транснационални поуки. Активистите и ръководителите на левицата не поглеждат достатъчно извън националните граници, като че успехът, последван от провала на Джереми Корбин и Бърни Съндърс, не могат да служат за урок във Франция, Германия или Италия. А големите социологически и електорални промени (разширяване на влиянието на десницата или крайната десница в обществени среди, които навремето оставаха верни на левицата) се наблюдават със същата яснота във всичките тези страни.
Въпреки че остава необходимо, изтъкването на преден план на социални предложения няма да е достатъчно за задържане, възстановяване и най-вече сплотяване на трите силно разнородни групи на просветената буржоазия, градския пролетарият и простолюдието от околоградските зони или селата. С течение на времето при тях са се обособили различни политически идентичности около разнообразни теми, като имиграцията, религията, отношението към автомобила, селския живот. Във Франция, както и другаде, народните среди са разделени от „стена на ценностите“. Липсата на редовни контакти или на мощни организации, осигуряващи спойка между различните съставки, води до възникване на трайни предразсъдъци. Те се чувстват пренебрегвани, презирани, унижавани поради своите вярвания или условия на съществуване. Една предизборна кампания на всеки пет години не може трайно да разчисти недоразумения, редовно подклаждани от медиите и социалните мрежи. По време на изборната кампания канал TF1 поиска от всички кандидати на първия тур да изразят последователно позиции по три теми: сурогатното майчинство, носенето на було в университетите, регламентирането на лова. За кандидат от левицата, всеки отговор на тези въпроси рискува да шокира една от потенциалните групи на неговата коалиция. Буржоазният блок, по-еднороден и по-споен от собствените си интереси, може да преодолее тези трудности.

Нотабили без влияние

ПРЕДИ двадесет години президентът Ширак бе преизбран с гласовете на 61,1% от регистрираните гласоподаватели, срещу Жан-Мари Льо Пен. На 24 април т.г. президентът Макрон получи 38,5% от гласовете на регистрираните избиратели в надпревара срещу дъщерята Льо Пен. Пропадането не е само негово, но и на изтощената политическа система, страдаща от вече непоносима липса на представителност. Крайната десница разполага с 1% от депутатите в Националното събрание, „Непокорните“ с 3%; пет от тринадесетте региона на континентална Франция се възглавяват от социалисти, осем от официалната десница, т.е. от две партии в процес на разпадане. Техните кандидати успяха лесно да съберат петстотин подписа на лица на изборни длъжности, необходими на този, който желае да се кандидатира за президентските избори, а същевременно Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон едва успяха да се класират. Ан Идалго, кметицата на Париж, получи само 2,3% от гласовете на столичани; а общинарите социалисти на големите градове, които я подкрепяха (Монпелие, Нант, Рен, Лил, Руан, Клермон-Феран…) не предизвикаха особен ентусиазъм по тези места.
Цинизмът на Макрон между двата тура на изборите задълбочи народната неприязън към институциите и тези, които ги олицетворяват. За да елиминира кандидатката на десницата, той плагиатства нейната радикална програма в областта на пенсиите. Веднага след като Пекрес бе отстранена, той се обърна към левицата, съобщавайки, че отсрочването на възрастта за пенсиониране ще бъде предмет на преговори. След като през първия си мандат отказа увеличаване на минималната заплата, днес той защитава обратната теза, както и увеличаване на заплатите на учителите, което обеща два дни преди втория тур. Проявил голямо безразличие по въпросите на околната среда през президентството си, той внезапно обяви „Празник на природата“, подобен на Празника на музиката и обеща, че „големите бизнесмени ще бъдат зелени и екологично отговорни“. Заяви, че изпитва „привързаност към референдумите“, макар че не организира нито един, но и че „не е противник на интегралната пропорционална избирателна система“, макар че се възползва от мажоритарната, за да укрепи авторитарната си власт. Остава само да изяви учудването си, че 28% процента от избирателите, рекорден процент от повече от петдесет години, не се явиха пред урните на 24 април, вместо да подкрепят президент демократ, тъй уважителен към своите съграждани. Но може би предпочита да се чувства обиден, че смазващото мнозинство (79%) от французите предвижда социални действия по време на бъдещия му петгодишен мандат.

Post Views: 393

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Истината за икономиката на САЩ, която никой не казва

Don't Miss

Форсмажор: Украйна врътна кранчето на руския газ за Европа

СВЯТ

Западното общество е тежко болно

РИА Новости: Западът е тежко болен. Да се справи с комплексите си преди да бъде дисциплиниран отвън!

Западът е тежко болен. Това отдавна е регистрирано от западните медии. Колкото повече се развива кризата, толкова по-често и по-силно звучат тези тревожни гласове. Обикновено обаче те се ограничават до решаване на проблема – без да се опитват да го анализират в дълбочина и да определят диагнозата на болестта.

Ярък пример за това е нашумелият наскоро монументален доклад на Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка и министър-председател на Италия, за социално-икономическата криза в Европа.

Документът наистина шокира западната преса, тъй като разкри безнадеждността на настоящата ситуация за ЕС. Но той приличаше по-скоро на анамнеза на заболяване, на щателно изброяване на симптомите, показанията на температурата и налягането.

Технократът Драги не рискуваше да навлезе във вътрешните причини за кризата, като се ограничи да спомене външните, сякаш външни и независими от Европа обстоятелства, като войната в Украйна и неудържимия растеж на Китай. Всъщност Европейската комисия постави на авторите на доклада същата задача, за да избегне неудобни за себе си заключения.

Друг италианец обаче отиде по-далеч. Професор Алесандро Орсини във вестник il Fatto Quotidiano съвсем точно диагностицира Европа и Запада като цяло.

Анализирайки събитията в Украйна и Ливан, той определи, че те са причинени от „западния комплекс за превъзходство“.

Този термин е въведен отдавна от известния психолог Алфред Адлер. Той пръв описва този рефлекс и ясно посочва тясната връзка между комплекса за превъзходство и комплекса за малоценност. „Вземете например едно трудно дете с комплекс за превъзходство: нахално, арогантно и свадливо – пише Адлер в класическия си труд „Науката за живота“. – Ще открием, че то винаги иска да изглежда по-важно, отколкото е. Всеки знае как децата, склонни към внезапни промени в настроението, искат да контролират другите, като изпадат в истерия. Защо те са толкова нетърпеливи? Защото не са сигурни, че имат сили да постигнат целта си. Чувстват, че са по-нисши.“

Сега наложете тези думи върху подробния доклад на Драги и последвалата паническа реакция на западните медии – и получаваме все същите симптоми! Европа все по-остро усеща своята непълноценност, но не иска да изгуби контрол и изпада в истерия.

Всъщност Орсини пише за това в статията си, като определя, че всички неотдавнашни грешки в украинска посока Западът и особено Европа са допуснали въз основа на комплексите си за превъзходство – икономически и морални.

Професорът си спомня как западните медии, изпращайки нови оръжия в Украйна, са уверявали обществеността, че сега Русия със сигурност ще загуби. Но в крайна сметка дори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето трябва да признае, че руската военна индустрия превъзхожда тази на НАТО.

„Оказа се също така, че държавите от ЕС имат смешни – в сравнение с руските – армии и крехки икономики, защото зависят от страната, която смятат за по-слаба – Русия“ (отново, как да не си припомним доклада на Драги, който признава, че неволите на европейската икономика се дължат до голяма степен на загубата на руските енергийни ресурси).

Потвържденията на тези заключения са многобройни. Най-очевидното е безумното поведение на бившия британски министър на отбраната Бен Уолъс. В статията си за The Daily Telegraph той призовава за „безмилостен удар по врага“, т.е. по Русия. Позовавайки се на примера на Израел, британецът призовава не само за удари дълбоко в нашата страна, но и за въвеждане на британски войски в Украйна. И осъзнава, че това неизбежно ще доведе до пряк военен сблъсък между Великобритания и Русия. Но комплексът за превъзходство диктува безразсъден модел на поведение – спомнете си за Адлер: „наглост, арогантност, свадливост“.

А на следващия ден в същия вестник същият Уолъс се оплаква, че британската армия е в толкова плачевно състояние, че не е в състояние да помогне на Израел в неговата защита.

Той се оплаква от недостатъчното финансиране на въоръжените сили, от недостига на личен състав, от недостига на боеприпаси и военно оборудване! Нека повторим: първият материал – за необходимостта от включване на британската армия във войната в Украйна – беше публикуван на 2 октомври, а вторият – за плачевното състояние на британската армия – се появи на 3 октомври. Един ден разлика! И всичко това – от един човек на страниците на един и същи вестник. Ето я всъщност пряката връзка между комплекса за превъзходство, произлязъл от комплекса за малоценност, за който пише Адлер!

Орсини обръща внимание и на един втори аспект на комплекса за превъзходство: моралния. Обществеността постоянно е уверявана, че „западните демокрации морално превъзхождат диктатурите“.

Професорът си спомня как водещите медии са „задръстили мозъците на италианците с идеята за моралното превъзходство на Запада, който, за разлика от Русия, спазвал международното право“.

Британците отново ни дават ясен пример. Нека си припомним неотдавнашните фрази на британския външен министър Дейвид Лами по отношение на Русия. Първо той заяви, че Русия провежда политика на „фашистки империализъм“. А след това, по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН, той дори стигна дотам, че обвърза Русия с колониализма и робското минало на тъмнокожите си предци. Руското посолство в Лондон дори трябваше да напомни на британеца за ролята на страната му в световната търговия с роби.

Но хора като Лами изглежда не виждат никакво противоречие в изявленията си. Те знаят набор от „ругатни“ и без дори да осъзнават значението им и ги сипят срещу опонента си. В края на краищата те са водени от комплекс за морално превъзходство!

С други думи, италианският професор Орсини съвсем точно е поставил диагноза на болното западно общество. По горните примери можем да се убедим колко неглижирана е тази болест. Именно тези патологични разстройства до голяма степен определят неадекватното поведение на много западни лидери. А това наистина е заплаха! Особено в условията, когато Западът постоянно отстъпва по всички показатели на на Глобалния юг, което неминуемо ще доведе до изостряне на горепосочените комплекси.

След като сме диагностицирали проблема, трябва да преминем към лечение. Съществуват много начини за овладяване на комплекса за превъзходство в рамките на разумното. Психотерапевтите съветват пациентите преди всичко да се занимават със самодисциплина.

Време е обхванатият от комплекси Запад да направи същото, преди да бъде дисциплиниран отвън.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 0

СВЯТ

Зелените терористи сбъркаха енергетиката на Европа

Западът призна досадна грешка в енергетиката

Европейци и американци залагат на декарбонизацията, но изглежда не са били готови за нея. Участниците в конференцията на ООН за климата (КОП28) в края на 2023 г. поискаха капацитетът на глобалната ядрена енергия да бъде утроен до 2050 г. В САЩ обаче има все по-малко атомни електроцентрали, а тези, които съществуват, са остарели. В Германия не остана нищо. Технологиите са загубени. Лъвският дял от новите разработки принадлежи на Русия и Китай. Какви са възможните последствия?

Вятърът се промени

На Седмицата на климата в Ню Йорк водещите банки и финансови институции в света официално одобриха амбициозната цел на КОП28.

Ядрената енергия трябва да играе ключова роля в декарбонизацията, подчертаха те. В зората на „зелената треска“ те също решиха да заменят атома с вятърни мелници и слънчеви панели. Сега атомните електроцентрали са върнати в екологичния дневен ред.

Представители на 20 държави приеха съвместна декларация. Това показва преминаване от възобновяеми източници към нисковъглеродна енергия, включително ядрена, казват анализаторите.

В разгара на скорошната енергийна криза в Европа разбраха, че не можете да стигнете далеч само с вятъра, особено когато не духа. Плюс редица технологични, финансови и инфраструктурни пречки: растящи разходи, забавяния във веригите за доставки, липса на инфраструктура. Всичко това забавя вятърните енергийни проекти. Мудната рецесия, индустриалният спад, отказът от руски енергийни ресурси и затварянето на най-голямото холандско находище “Гронинген” също не добавят оптимизъм.

В САЩ има и други трудности – недостиг на собствени компоненти за вятърна енергия, забрана за внос на китайски технологии, въпреки че алтернативи почти няма.

Проблемът става глобален. Експертите очакват перфектна буря в чистата енергия.

„За разлика от възобновяемите източници като вятъра или слънцето, атомните електроцентрали могат да работят денонощно. Това е особено важно в периоди на пиково търсене, когато слънчевите или вятърните станции не могат да се справят с натоварването, а светът се нуждае от все повече енергия за технологиите като например изкуствения интелект“, казва Павел Севостьянов, доцент от катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси на РИУ “Плеханов”.

Съмнителен експеримент

Що се отнася до атома, Европа все още не е решила. Така Франция е световен лидер по дял в енергийния баланс – 70%. Там планират да построят още шест реактора до десет години. В Германия миналата година бяха затворени последните три атомни електроцентрали:. Но през 2022 г., поради енергийната криза, германците трябваше да съживят „мръсните“ въглищни ТЕЦ .

Бензинът отново се повиши рязко. Германия е в рецесия – минус 0,3% през 2023 г. Локомотивът на Европа губи своята конкурентоспособност.

Трябва да се каже, че спирането на атомните електроцентрали предизвика ожесточени полемики. Дори и в управляващата коалиция (Социалдемократи, “Зелени”, Свободна демократическа партия). Победиха тези, които се смятат за еколози и борци срещу глобалното затопляне.

И ето го резултатът: Германия вече внася енергия. От френски атомни електроцентрали и полски въглищни.

В зелената енергия има повече политика, отколкото прагматизъм. Осигуряването на електричество на селска къща и голям индустриален метрополис далеч не е едно и също нещо, отбелязва Хаджимурад Белхароев, доцент в Института за международна икономика и икономика към РУДН.

Няма капацитет.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че ядрената енергия ще расте средно с три процента на година през следващите няколко години.

И според доклад на МАЕ повече от половината от новите реактори ще бъдат пуснати в Китай и Индия.

До 90% от строящите се реактори са руски или китайски.

“Росатом” изпълнява проекти в Турция, Индия, Бангладеш, Китай, Унгария, Египет – общо 34 реактора. Всъщност това са нови пазари. Около 30 държави с около 440 атомни електроцентрали внасят руски материали, посочва Мария Гирич, експерт в Центъра за енергийни изследвания към Президентската академия.

За Запада задачата за разширяване на ядрената енергетика е изключително трудна. Няма достатъчно суровини, загубени компетенции, няма финансиране. Така според оценки на Европейската комисия, обявени още през 2022 г., изграждането на нови атомни електроцентрали ще изисква 500 милиарда евро инвестиции.

Американските централи отдавна са остарели.

Оборудването, проектирано през 60-те години на миналия век и произведено през 70-те години на миналия век, е работило при тежки радиационни и температурни условия. Няма друга държава с толкова много 60-годишни реактори. В Русия само две атомни електроцентрали имат блокове от 60-те години, останалите са много по-млади. Това отбелязва екологичната организация “Приятели на земята”

Освен това Западът има големи проблеми с обогатяването на урана.

Русия като производител на уран е на шесто място с дял от малко над пет процента. Около 45% от световното производство е в Казахстан. Това е почти три пъти повече от Канада, вторият по големина доставчик. Москва обаче е лидер по обогатен уран. Миналата година те са изнесли 2,7 милиарда долара.

Според прогнозитедо 2035 г. Русия ще поеме контрола над до 30% от световния пазар в този сегмент.

Освен това значителен дял от мощностите в Казахстан, както и в Узбекистан (7,2% от световното производство) принадлежат на руски компании.

„Нашето основно предимство са услугите по обогатяване, включително производството на висококачествено нискообогатено гориво. В момента Русия е практически единственият доставчик на такива услуги в Съединените щати, въпреки че Астана и Пекин също се стремят да навлязат на този пазар. “, казва Гирич.

През 2023 г. ЕС удвои вноса на уран от Русия. По-специално, той е закупен за 19 ядрени реактора от Чехия, България, Унгария и Финландия. Вашингтон наложи санкции, но с резерви, позволяващи търговията да продължи.

Но Москва, разбира се, се фокусира върху приятелски държави.

„Африка е нова притегателна точка. На този континент явно липсват повърхностни водни пътища, което сериозно затруднява развитието на енергийния сектор и, съответно, индустрията, както и развитието на богати ресурси, скрити в дълбините, в такива условия АЕЦ са оптималното решение”, обяснява Белхароев.

Ядрените сили, способни да строят и поддържат атомни електроцентрали, вече са влезли в конкуренция там. А Русия има ясни предимства.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 5

СВЯТ

Макрон хвърли съдебната система срещу опозицията… чиста проба фашизъм!

“Отстранява конкурентите”. Как Макрон отмъщава за позора на изборите … чиста проба фашизъм!

Френският президент може да окаже натиск върху съда в процеса срещу ръководителя на парламентарната фракция на дясната партия “Национален сбор” (НС). Марин льо Пен е обвинена в присвояване на средства от Европейския парламент – това я заплашва не само със срив на политическата ѝ кариера, но и затвор. Как ще се развият нещата?

Загуба на разсъдък? Не, фашизъм!

Столът под Макрон продължава да се клати. Рейтингът му е 25%, абсолютен антирекорд за сегашния държавен глава. А опозицията печели точки.

Льо Пен има до 40%. Западните издания отбелязват, че страхът от перспективата за нейната победа през 2027 г. е лишил политическия елит от разума. Това стана особено забележимо след изборите за Европейски парламент. Успехът на десницата накара Макрон да разпусне Народното събрание с надеждата да обърне ситуацията в своя полза.

Неуспешно. “Националният сбор” увеличи присъствието си в парламента с близо 40%. Правителството беше оглавено от консерватора Мишел Барние, който беше подкрепен от Льо Пен. Тя и френската десница никога не са били толкова близо до властта, смятат анализатори.

И срещу Льо Пен започна дело. Пристигайки на срещата, тя каза пред репортери, че няма от какво да се притеснява. „Подхождам към този тест с голямо спокойствие. Имаме много аргументи, които сме разработили, за да защитим това, което според мен е парламентарната свобода, която е заложена в този случай. По никакъв начин не сме нарушили никакви политически правила или норми на Европарламент“, подчерта опозиционерката.

Семеен въпрос афера

Парижката прокуратура образува този случай още през 2016 г. въз основа на доклад на председателя на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц до френския министър на правосъдието. Според ЕП 16 европейски законодатели и 20 парламентарни сътрудници са заемали официални длъжности в НС, които не са свързани със задълженията им като служители на парламента на ЕС.

Оказа се, че някои сътрудници имат договори с други депутати в ЕП. Това доведе до идеята за схема за пренасочване на средства за плащане на членове на НС. Става дума за периода от 2004 до 2016 г. Разследващите стигнаха до извода, че организатор е партийният лидер Льо Пен.

Сега тя е изправена пред до десет години затвор и глоба до един милион евро. Освен това тя може да бъде лишена от правото да бъде избирана в националните органи за период от пет до десет години. Тоест да предотврати президентските избори през 2027 г.

Обвинен е и баща й, 96-годишният Жан-Мари Льо Пен, който ръководеше партията до 2011 г. Той няма да присъства в съда поради здравословни причини. Пенсионираният политик отрича да е провинен, сочейки с пръст дъщеря си. “Не съм избирал моите помощници. Марин льо Пен и други решиха това. Просто подписах договорите”, каза той. Сегашният ръководител на НС Джордан Бардел не е засегнат от прокуратурата.

Специална позиция

Дори Льо Пен да бъде оправдана, процесът, който ще продължи поне до края на ноември, ще отвлече вниманието на един от основните френски опозиционери от политическите битки. От друга страна, скандалът може да увеличи нейната популярност.

„В случая с Тръмп видяхме как той придоби сила и подкрепа по време на изпитанията си“, припомнят европейски анализатори.

„Марин Льо Пен и ръководството на НС като цяло се справиха с противоречия, скандали и процеси, включително много по-сериозни обвинения“, казва Филип Моро-Шевроле, професор в Парижкия институт за политически изследвания. Според него НС има печеливша позиция.

През февруари приключи седемгодишен процес срещу лидери и членове на партията Демократично движение, също обвинени в присвояване на средства на Европейския парламент. Девет обвиняеми са осъдени на затвор и глоби. Но председателят на партията Франсоа Байру беше оправдан. Имаше обаче съвсем различни обстоятелства.

Старши изследователят в ИМЕМО на РАН Арина Преображенская е уверена, че Макрон ще се възползва от ситуацията и ще окаже натиск върху съдиите. „Не директно, разбира се. Сливането на съдебната система и естаблишмънта във Франция е очевидно. Преследват не само “Националния сбор”. Може да си спомним и обиските в щаба на “Непокорна Франция” и техните съдебни дела“, посочва експертът.

Според нея срещу Льо Пен са събрани сериозни доказателства. За разлика от Байру, тя не можеше да не е знаела за ситуацията с асистентите. Невъзможно е обаче да се предвиди изходът от делото. Всичко ще стане ясно едва в деня на присъдата.