Съединените щати на прага на ядрена криза

Повече от хиляда санкции срещу руски компании и физически лица, нов списък от 500 души е на път – Вашингтон вече плати за всичко това с ускоряване на инфлацията и скока на цените на бензина. Но едва сега Министерството на финансите на САЩ осъзна, че предстоят много по-сериозни последици: ако Русия спре доставките на обогатен уран в отговор, някои от ядрените реактори ще трябва да бъдат спрени. И тогава електричеството за американците ще стане като златото.

Инфлацията през май е 8,6 процента, най-високата от декември 1981 г. Цените на бензина се покачиха над 5 долара за галон за първи път в историята. Цените на храните също скочиха. Населението е крайно недоволно. Преди междинните избори за Конгрес повечето гласоподаватели са против антируските санкции, според Института за демокрация. А рейтингът на Джо Байдън падна до 36 процента – най-ниският за цялото време на неговото президентство.

Сега идват по-сериозни проблеми. Изследователите от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет Мат Боуен и Пол Дабар предупреждават в статия за вестник „Хил“, че ако Русия спре да доставя обогатен уран на американските енергийни компании, ядрената индустрия ще си има големи проблеми.

„Реакторите ще спрат и тъй като ядрената енергия представлява повече от 20 процента от производствения капацитет в някои части на страната, цените на електроенергията ще скочат дори по-високо от днешната инфлация“, заявяват те.

Зависимост от Русия

Нереалистично е бързо да се установи собствено производство на уран в необходимото количество: индустрията отдавна е в упадък, тъй като дълги години е почти напълно зависима от Русия.

За да се разрешите проблема, първо трябва да се рестартира инсталацията за преобразуване. Тя обаче няма да може да достигне пълния капацитет сама.

„Уранът все още трябва да бъде обогатен, което изисква частните компании да проучат стратегии за разширяване на производството и технологиите, които да заместят руските доставки“, посочват авторите на публикацията.

Преди близо 30 години Москва и Вашингтон подписаха споразумение за преработка на руския високообогатен оръжеен уран в нискообогатен за електроцентрали. Русия изнася около 15 000 тона ядрено гориво за САЩ.

Този уран беше едновременно евтин и висококачествен – местните комунални услуги (на чийто баланс се намират атомните електроцентрали) го оценяваха много. Американските електроцентрали са частни предприятия, държавата всъщност купува електроенергия от тях. Ядреното гориво, което е произведено в Съединените щати, е по-слабо от руското във всички отношения. Поради това страната изостави собствените си мощности за обогатяване на уран.

През 2010 г. САЩ са произвели около две хиляди тона уранов оксид, през 2020 г. – само 90 тона. Днес почти единственото предприятие за обогатяване на уран е заводът „Уренко“ Ню Мексико.

Конфликтът в Украйна разкри зависимостта на ядрената енергия на САЩ от Русия и създаде нови проблеми за индустрията, пише „Ню Йорк Таймс“.

Редица страни от ЕС също са 100% зависими от руските доставки.

Според Световната ядрена асоциация 85 процента от световния уран се добива в шест страни: Русия, Казахстан, Канада, Австралия, Намибия и Нигер.

Но не става въпрос само за горивото: много реактори в САЩ и ЕС са руско производство. Така Западът рискува да загуби компоненти.

През 2021 г. в света са експлоатирани 439 ядрени реактора, 38 от които в Русия, 42 са построени и още 15 се строят по руски технологии. През 2020 г. Москва притежаваше 40% от световната инфраструктура за преобразуване на уран и 46% от нейния капацитет за обогатяване, според доклад на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

В съответствие със споразумение, подписано с „Минатом“ през 1992 г., САЩ се опитаха да ограничат покупките до 20 процента от общото изискване. А след изменението на споразумението през 2020 г. беше планирано вносът да бъде намален до 15 процента до 2028 г.

Въпреки това, според Администрацията за енергийна информация на Министерството на енергетиката на САЩ, през 2020 г. Америка е получила около 16 процента уран от Русия и още 30 процента от руските съюзници Казахстан и Узбекистан. В същото време самото споразумение, с вече влезли в сила изменения, направи възможно закупуването на 24 процента от ядреното гориво от Москва през следващата година.

Застраховка

През март президентът Байдън забрани вноса на петрол, въглища и газ от Русия. Но уранът не беше в списъка.

Законодателите настояват да продължи: САЩ трябва да намалят зависимостта от вноса на уран и да инвестират в атомни електроцентрали от следващо поколение.

Според републиканския сенатор Джон Барасо отхвърлянето на руските въглеводороди е важна стъпка, която „не трябва да е последната“. „Забраната за уран допълнително ще спре руската военна машина, ще помогне за съживяването на производството на уран в САЩ и ще подобри националната ни сигурност“. През март той внесе законопроект в Сената.

Но не всичко е толкова просто. Още през 2020 г. Министерството на енергетиката на САЩ обяви планове да инвестира до 3,2 милиарда долара в усъвършенствани проекти за реактори от следващо поколение, които работят с по-обогатена версия на уран.

Местните доставчици обаче не бързат да финансират производството на такова гориво: завършването на изграждането на модерни атомни електроцентрали все още е твърде далеч. Освен това Центърът за глобална енергийна политика отбелязва, че това ще изисква огромни разходи. А инвеститорите изобщо не са сигурни, че обявените проекти в крайна сметка ще бъдат реализирани.