Как сред източните германци възникнаха проруски настроения
Почти 60% от източните германци смятат, че Берлин не трябва да провокира Москва. Но дори и сред жителите на западната част на страната половината от респондентите са съгласни, че няма нужда да “се отнасяме жестоко към Русия”. Причините за това възприемане от германците на конфликта в Украйна се анализира от списание “Спектейтър”. Руските експерти не са съгласни с някои от заключенията му. Те посочват няколко причини за подобни настроения сред жителите на Източна Германия.
Повечето източни германци не възприемат Русия като враг и не са съгласни с гледната точка на Запада за случващото се в Украйна. Това пише историкът Катя Хойер в статия за британското списание “Спектейтър”. Тя припомня, че според скорошно проучване на общественото мнение в Германия само половината от западните германци са съгласни, че Берлин трябва да бъде “твърд спрямо Русия”. Сред източните германци това мнение се споделя от едва една трета от анкетираните. Мнозинството от източните германци – 58% – искат Берлин да не “провокира Русия” (сред западните германците това мнение се споделя от 40%).
Източните германци съставляват 16 милиона от 80-милионното население на Германия и именно техният регион ще бъде първият, който ще усети последиците от икономическите санкции срещу Русия (тръбопроводите „Дружба“, „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“ минават към Източна Германия, осигурявайки хиляди работни места). Както отбелязва Александър Камкин, заместник-директор на Центъра за германистика към Института за Европа на Руската академия на науките, източните провинции тъкмо са достигнали паритет със западната част на страната.
„Предприятията на бивша Източна Германия – в Саксония, Бранденбург, Мекленбург – са по-обвързани с германско-руското сътрудничество. “Северен поток-2” осигури работни места на отделен индустриален клъстър. Заводите на “Сименс” в Саксония доставяха оборудване в Русия. Спомнете си скорошната демонстрация в Бранденбург, където се рафинира нефт от петролопровода „Дружба“. Затова ефектът от разделеното общество се усеща по-остро в Източна Германия“, спомня си Камкин.
Журналистът-международник Виталий Волков, който работи в Германия от 20 години, е съгласен, че икономиката е важен фактор, влияещ върху обществените настроения в страната. „Източната част е много по-бедна и по-уязвима от западна Германия. През зимата там е по-студено, отколкото във Вестфалия и Бавария. Хората вече започнаха да получават ужасни сметки за ток и газ. Това силно влияе на настроенията“, казва Волков.
Освен това мнозина в Източна Германия са недоволни от начина, по който протече обединението на страната. „Тези хора разбират, че са били излъгани в социалната част, като капитал и индустрия, работни места. Тоест сливането като такова не се случи. Тази измама се приписва предимно на Съединените щати, така че в източната част на Германия има силен антиамериканизъм, оправдан финансово“, добави журналистът.
Според автора на статията в “Спектейтър” проруските настроения сред източните германци нямат нищо общо с носталгията по дните на Берлинската стена. Изминаха три десетилетия от обединението през 1990 г. и проучванията многократно показват, че мнозинството от бившите граждани на Германската демократична република усещат промяна към по-добро. Хойер е убеден, че отговорът трябва да се търси в по-далечното минало, когато Германия, стремейки се да доминира над своите съседи, често дори е влизала в сговор с други. Историкът очевидно има предвид Договора за ненападение от 1939 г. между Германия и Съветския съюз, известен още като Пакта “Молотов-Рибентроп” и секретния допълнителен протокол към него за разграничаване на сферите на интереси между страните.
„Така източните германци не споделят чувството за екзистенциална заплаха. Докато годините на “Щази” дълбоки психологически белези върху тях, те не доведоха до трайна преоценка на ролята на Русия в Европа. Според тях Съветите са ги освободили от нацизма. Германия е несправедлива към Русия, а не обратното“, пише Хойер.
Камкин е сигурен, че сегашната антируска истерия, която се разпространява от управляващата политическа класа и медиите, не намира разбиране сред много жители на Германия, особено на Източна Германия, поради факта, че от 1949 до 1990 г. СССР и ГДР са естествени съюзници. „През всички тези години имаше интензивен и образователен културен обмен. Дори бившият канцлер на Германия Ангела Меркел на младини е ходила на стажове в СССР чрез Комсомола на ГДР”, спомня си експертът.
Освен това денацификацията на страната е извършена по различни начини. В Западна Германия бивши нацистки престъпници заемат държавни и други длъжности, докато в Източна тези процеси „са по-сложни и дълбоки“. „След обединението на Германия източните земи се сблъскват с феномена на подчовеците, защото огромен брой предприятия фалираха и затвориха. През 90-те години безработицата достига 25-30%. Хората тръгваха на запад. Дори мигрантите не се стремят да се установят в тези региони, предпочитайки по-проспериращата Западна Германия. Всичко това доведе до разслояване на обществото, известна социална завист на източните германците по отношение на западните “, напомня експертът.
Хойер също така посочва, че много източни германци обичат да консумират руската култура заедно със своята собствена. Те четат руска литература, учат руски и пътуват до Съветския съюз. „По време на Студената война руснаците останаха безлични врагове за Запада, а източните германци изградиха отношения с тях. Днес им е трудно да гледат на тях като на враг”, посочва историкът.
Според нея източните германци помнят, че именно СССР е освободил света от нацизма. Тя отбеляза неотдавнашните думи на депутата от левицата Сара Вагенкнехт, че изпращането на оръжия в Украйна е „политика на САЩ“, която е изиграла роля в провокирането на Русия да започне специалната операция в Украйна.
Подобни възгледи в Източна Германия са често срещани не само сред левите политици. Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”, която има повече подкрепа на изток, се противопоставя на антируските санкции и предоставянето на оръжие на Киев. И в Западна Германия също има антинатовски настроения. През февруари депутатът Севим Дагделен каза, че поведението на Украйна е „подобно на обявяване на война на Русия“ и е резултат от „военно подстрекаване“ на САЩ и НАТО. Ветеранът активист за правата на жените Алис Шварцер каза, че вярва, че руският президент Владимир Путин е получил “мотив да действа”.
Настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц също се придържа към антинатовски възгледи в зората на политическата си кариера. През 1982 г., когато беше заместник-лидер на младите социалдемократи, политикът твърди, че надпреварата във въоръжаването се подхранва от „агресивно-империалистическата стратегия“ на НАТО. Сега той призовава за увеличаване на разходите за отбрана със 100 милиарда евро и закупуване на американски изтребители F-35.
Волков добавя, че в източната част на страната все още има доста хора с образование, изградено на различни принципи от това в Западна Германия, най-вече в различните методи на преподаване на история. „Източните германци виждат събитията по различен начин, отколкото в западната част на Германия“, казва журналистът.
И в тази част на страната е по-силно влиянието на левите и десните партии и много по-слабо е влиянието на “Зелените”е които днес „са абсолютни проводници на крайната идея по отношение на Русия“. „Левите сили са много по-проруски настроени. Те разбират, че настоящият конфликт е свързан преди всичко с действията на САЩ. Десните също са по-проруски настроени, тъй като либералната среда и абсолютното снизхождение към миграцията от последните години много ядосаха германците“, обясни събеседникът.
Освен това антивоенните настроения са силни в източната част на страната. Те излязоха на преден план през февруари 2020 г. по време на най-мащабното учение на НАТО за прехвърляне на американски войски през Атлантика от 25 години насам.
Камкин заявява, че феноменът на разделеното общество може да бъде проследен от настроенията към Русия от страна на обикновените германци. Политолозите вече дадоха ярка дефиниция на дуализма на източните и западните германци: първите запазват своята национална идентичност, докато вторите са немскоезични американци.
„Делението на източни и западни германци, така наречените “оси” и “веси”, не е напълно преодоляно и до момента. Американизацията е навлязла много по-дълбоко на запад, отколкото в източната част на страната, където все още се пази привкусът и духът на времето на Бисмарк, който завещава никога да не се воюва с Русия“, подчерта политологът.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
