СВЯТ

Кратка история на украинския сепаратизъм

Преди 105 години, на 3 юли 1917 г., „депутатите“ на Централната Рада на Украйна изслушват в тържествена обстановка текста на „Втория Универсал“. Това е опит за сложна политическа игра, в която привържениците на украинския сепаратизъм се опитват да измамят временното правителство. В Киев едновременно заговарят и за автономия и дори за бъдеща независимост, но и признават централната власт в Петроград. Такава игра не може да продължи дълго и скоро приключва. Болшевишкият преврат води до възможността открито да се обяви отделяне и да се насочи курс към изграждането на националистическа украинска държава.
Украинският сепаратизъм и национализъм стават реална политическа сила веднага след Февруарската революция от 1917 г. Отслабването на централното правителство в цяла Русия много бързо води до там, че радикални политици, които преди това не са тръбели своите възгледи, получават възможност да водят открита пропаганда и да влияят на умовете на хората. Но ние ще видим произхода на сепаратизма в Украйна много по-рано, още през XIX век, когато населението на тази част от Руската империя става обект на хитроумните машинации на поляци и австрийци.
Поляци и австрийци създават “проекта Украйна”
След разделянето на Полша, при което Руската империя си връща земите на Бяла и Мала Русия, които преди векове са били част от Древна Рус, поляците се замислят. След като получават болезнен удар върху националната гордост, те решават да отмъстят на руската държава. Полският елит излиза с идеята за създаване на „украинска нация“, за да удари руската държавност с чужди ръце.
Полският йезуитски историк Валериан Калинка описва програмата за действие по този начин. „Нека Мала Русия остане самата себе си, но да бъде католимеска – тогава тя никога няма да бъде Русия и ще се върне към единство с Полша. Тогава Русия ще се върне в естествените си граници – и при Днепър, Дон и Черно море ще има нещо различно. И ако – дори това да не се сбъдне, тогава ще бъде по-добре Мала Русия ще бъде независима, нежели руска.

Ако Украйна не може да бъде полска, то нека не е и руска, такива са плановете на поляците.
През първата половина на XIX век полската пропаганда възпитава няколко поколения местни интелектуалци, които са убедени, че не са малоруси, а истински „украинци“. Така името на полските покрайнини, граничната зона – се превръща в името на народа, построен от поляците.
През втората половина на XIX век Австрия поема полската щафета. Австрийската империя включва много славянски народи: чехи, рутени, словаци, словенци, хървати. Всички те, намирайки се под контрола на германците и унгарците, чувстваха своята малоценност. Затова през XVIII и XIX век симпатиите към Русия нарастват все повече и повече сред австрийските славяни. Австрийците се страхуват, че това рано или късно това ще вземе връх над предаността на Хабсбургската монархия.
Австрийските власти започват широко да прилагат древния принцип „разделяй и владей“, изобретен от древните римляни. Смисълът на новата политика е да се разцепят славянските народи, част от които вече да не са ориентирани към Русия, а към Австрия. И тук на помощ идва полският проект на “украинската нация”. Австрийците вземат под крилото си младото украинско национално движение. Точно същата политика започват да водят и на Балканите, където срещу сърбите се повдига нация от “бошняци”. Първоначално това са прости сръбски и хърватски селяни, които под натиска на турците приемат исляма и се самоопределят като мюсюлмани. Но с усилията на Виена босненският диалект беше обявен за отделен език (поразително сходство с това, което се прави в Украйна) и започна засилено обучение на национални босненски кадри.
От рутените в Галиция започват да се правят “украинци”. Народ, който още през XIX век се е отличавал с рядка преданост към руското единство и православната вяра. Но десетилетия масирана пропаганда, украинизация на образованието и преминаване на почти всички млади мъже през украинските полкове на австрийската армия, дават отличен резултат. До началото на ХХ век значителна част от галицийците се превръщат в убедени украински националисти (как това работи за втори път в Украйна, видяхме от собствения си опит през 30-те години, изминали след разпадането на СССР). Рутените, които не предават своя народ, са физически унищожени от австрийците още през Първата световна война в концентрационните лагери Талерхоф и Терезин.
Украински национализъм под егидата на Виена
В Галиция легално действат милитаристични сдружения на украински националисти. Спортни клубове “Сокол” и “Пласт” – украинско скаутско движение. През 1900 г. е създаден съюзът “Сич”. Тази организация е разделена на “повети”, всеки от които има свой боен отряд. Бойците са ангажирани в постоянно обучение по стрелба, ориентиране, оцеляване и прочее. През 1912 г. “Сич” е окончателно милитаризирана.
Те получават право да носят оръжие от австрийските власти, провеждат военни учения и формират бойни части (отново се налагат паралели със случилото се в Украйна след 2014 г.). Впоследствие именно „Сечовите стрелци“ стават основа за формирането на украинската армия. Виена се надява да получи непримирими врагове на Русия в лицето на украинците, готови да се бият с руснаците до последния куршум.
Междувременно започва Първата световна война. Русия воюва в нея срещу съюза на Германия и Австро-Унгария, следователно австрийците не се забавят да използват тайното си оръжие срещу руснаците – украинския сепаратизъм.
На 1 август 1914 г. в Лвов бързо е свикана така наречената Главна украинска Рада, събрание, което представлява само националистически организации, но веднага е призната от австрийците за пълномощен представител на интересите на „целия украински народ. ” Радата публикува изявление, в което се казва: „Царят на Русия, самодържецът на империята, който е исторически враг на Украйна, иска война“. Руската държава е обявена за враг на Украйна.
През 1914 г. четирима емигранти националисти, избягали от Русия с подкрепата на австрийския генерален щаб, създават Съюза на доброволците на Украйна. Осигурено му е щедро финансиране, най-добрите специалисти по журналистика и работа с масите. Съюзът издава свои пропагандни периодични издания, много националистически книги. И най-важното, той получи възможност да води пропаганда сред военнопленниците, дошли от Мала Русия. Тези, които преминават на страната на „украинизма“, получават по-добра храна и по-мек режим, онези, които остават лоялни към Русия, са жестоко преследвани. Само след няколко години бойните отряди на Семьон Петлюра ще бъдат съставени от обработените пленени “украинци”.
Украйна и революцията
Въпреки това до 1917 г. шансовете на украинските националисти за успех са близки до нула. Съюзът на Русия, Франция и Великобритания уверено шлайфа военната мощ на Централните сили. Победата на Антантата е очевидна за всеки наблюдател, но след това през февруари 1917 г. в Русия започват вълнения, водещи до революция. Започна ерата на анархията. Временното правителство се оказва твърде слабо, за да контролира събитията извън столицата. Сепаратистите веднага се възползват от това.
В Киев се появяват националистически организации като Съюза на украинските автономисти-федералисти, Украинския военен клуб “Хетман Полуботок” и много други. Националистическите политически организации възобновяват своята работа: Асоциацията на украинските прогресисти и Украинската социалдемократическа партия, където официалната идеология – още преди идването на Хитлер – е “националсоциализмът”.
Всички тези партии и съюзи трябва да обединят усилията си, всички имат една цел – независима Украйна. За това на 4 март 1917 г. е образувана Централната Рада. Всъщност това е координационният център на обществените организации, но той веднага заявява, че ръководи цяла Украйна. Точно както в Русия болшевиките и есерите установяват двувластие чрез свикване на Съвети на работническите и войнишките депутати, в Украйна Радата се превръща в алтернативен център на властта.
Претенциите на Радата са успешно подкрепени от създаването на бойни отряди, а след това и от украинизацията на армията, когато националистите получават на свое разположение цели три корпуса на руската армия, в които командният състав е набързо сменен и активно започва промиване на мозъци на войниците според опита на отдавна функциониращия Съюз за освобождение на Украйна.
Курс към независимост
Още на 6 април националистите събират Всеукраински национален конгрес. Ръководителят на Централната Рада Михайло Грушевски (който гради кариерата си в австрийска Галиция), съставяйки правилата за избор на делегати на конгреса, специално добавя клауза, според която абсолютно всеки „съзнателен украинец“ може да се обяви за делегат, въпреки че не се изискват документи, потвърждаващи пълномощията.
На конгреса Централната Рада е преизбрана като пълномощен орган на властта. Делегатите решават да изпратят депутация в Петербург за преговори за автономия. Но преговорите с временното правителство се провалят. Един от членовете на делегацията – Винниченко по-късно си спомня обидено как Временното правителство „отприщи комисия от професори срещу делегацията, която ни нападна и започна да ни натиска от всички страни, опитвайки се да ни събори от позициите, да ни въвлече в правни дебри.”
Връщайки се у дома с празни ръце, делегатите убеждават депутатите от Централната Рада, че е дошло времето за решителни действия. На 23 юни Радата приема „Първия Универсал“, който същия ден беше прочетен пред делегатите на Втория Всеукраински военен конгрес. В документа се казва: „Народе, твоите избрани хора декларираха своята воля, както следва: нека Украйна бъде свободна. Без да се отделя от цяла Русия, без да скъсва с руската държава, нека украинският народ на собствената си земя има право да управлява собствения си живот. Единствено нашето украинско събрание има право да издава законите, които трябва да дадат този ред тук, при нас, в Украйна . Същите закони, които трябва да бъдат дадени в цялата руска държава, трябва да бъдат публикувани във Всеруския парламент.
Това все още не е декларация за независимост, но документът вече казва, че няма да има общ закон – Украйна ще има свои собствени закони, Русия ще има свои собствени. За да одобрят властта на Радата, шест дни по-късно “депутатите” съставят отделно украинско правителство.
Вторият Универсал – отстъпление
Временното правителство, което все още има власт и влияние, реагира много остро на сепаратистката атака на Централната Рада. Александър Керенски идва в Киев за преговори, като успява да убеди Радата – в замяна на официално признаване на автономията, да спре сепаратистките стремежи, да се съгласи с върховенството на временното правителство и да попълни Централната Рада с делегати от други народи на Украйна, предимно руското мнозинство. Този компромис е въплътен във „Втория Универсал“ на Централната Рада, издаден на 3 юли 1917 г.
Формулировката там е много по-гъвкава и предпазлива: „Ние, Централната Рада, винаги сме били за това да не отделяме Украйна от Русия, така че заедно с всички нейни народи да вървим към развитието и благоденствието на цяла Русия и към единството на демократичните сили“. Обявено е, че правителството на Централната Рада е само носител на висшата областна власт и е подчинено на Временното правителство.
Изследователят на украинския национализъм А. Дикий описва историята на Втория Универсал по следния начин: „Всяка страна тълкува споразумението между Централната Рада и Временното правителство по свой начин, но всеки разбира, че то е наложено за Временното правителство. В това не може да има съмнение”. А известният юрист професор Нолде пише за него така: „набързо, между два влака, трима руски министри и проф. Грушевски се съгласи да се създаде украинска държава”.
През юли 1917 г. в Украйна се провеждат наистина свободни и демократични избори за местно самоуправление. И се оказа, че националистите претърпяват съкрушителна загуба на тях, като вземат под 10% от гласовете. Става ясно, че Централната Рада представлява само себе си и няма реална подкрепа, освен мощен пропаганден апарат, създаден с австрийски пари, тълпа от агитатори и войнствени групи.
Октомврийският преврат и независима Украйна
Но вече е твърде късно. Страната върви към бездната. Накрая юлската криза от 1917 г. е разрешена чрез сформирането на ново правителство, което включва изключително министри от социалистическите партии. Това правителство бързо губи всички лостове за управление на държавата.
През октомври 1917 г. болшевиките извършват военен преврат. Неговият резултат е провъзгласяването на независимостта на Украйна на 7 ноември 1917 г. в „Третия Универсал“ на Централната Рада. Националистите са толкова ентусиазирани, че обявяват претенции към всички руски гранични губерни: Воронеж, Курск, земите на Донското казачество и Кубан. Оттук нататък само война може да разреши конфликта.
През 1918 г. в земите на бившата Руска империя избухва Гражданската война. Продължава до 1920 г. и завършва с образуването на Украинската съветска социалистическа република, контролирана от болшевиките, която през 1922 г. става част от СССР.
Случващото се днес е продължение на процес, започнал преди повече от век. По-скоро да се надяваме да е завършека му.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 315

Related Topics:featured trending измама корупция лъжа мафия свят

Up Next

Македонците се изхрачиха на сурата на американската подлога Киро Тъпото

Don't Miss

Лавров обвини Вашингтон за изгонените дипломати от България

СВЯТ

Западното общество е тежко болно

РИА Новости: Западът е тежко болен. Да се справи с комплексите си преди да бъде дисциплиниран отвън!

Западът е тежко болен. Това отдавна е регистрирано от западните медии. Колкото повече се развива кризата, толкова по-често и по-силно звучат тези тревожни гласове. Обикновено обаче те се ограничават до решаване на проблема – без да се опитват да го анализират в дълбочина и да определят диагнозата на болестта.

Ярък пример за това е нашумелият наскоро монументален доклад на Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка и министър-председател на Италия, за социално-икономическата криза в Европа.

Документът наистина шокира западната преса, тъй като разкри безнадеждността на настоящата ситуация за ЕС. Но той приличаше по-скоро на анамнеза на заболяване, на щателно изброяване на симптомите, показанията на температурата и налягането.

Технократът Драги не рискуваше да навлезе във вътрешните причини за кризата, като се ограничи да спомене външните, сякаш външни и независими от Европа обстоятелства, като войната в Украйна и неудържимия растеж на Китай. Всъщност Европейската комисия постави на авторите на доклада същата задача, за да избегне неудобни за себе си заключения.

Друг италианец обаче отиде по-далеч. Професор Алесандро Орсини във вестник il Fatto Quotidiano съвсем точно диагностицира Европа и Запада като цяло.

Анализирайки събитията в Украйна и Ливан, той определи, че те са причинени от „западния комплекс за превъзходство“.

Този термин е въведен отдавна от известния психолог Алфред Адлер. Той пръв описва този рефлекс и ясно посочва тясната връзка между комплекса за превъзходство и комплекса за малоценност. „Вземете например едно трудно дете с комплекс за превъзходство: нахално, арогантно и свадливо – пише Адлер в класическия си труд „Науката за живота“. – Ще открием, че то винаги иска да изглежда по-важно, отколкото е. Всеки знае как децата, склонни към внезапни промени в настроението, искат да контролират другите, като изпадат в истерия. Защо те са толкова нетърпеливи? Защото не са сигурни, че имат сили да постигнат целта си. Чувстват, че са по-нисши.“

Сега наложете тези думи върху подробния доклад на Драги и последвалата паническа реакция на западните медии – и получаваме все същите симптоми! Европа все по-остро усеща своята непълноценност, но не иска да изгуби контрол и изпада в истерия.

Всъщност Орсини пише за това в статията си, като определя, че всички неотдавнашни грешки в украинска посока Западът и особено Европа са допуснали въз основа на комплексите си за превъзходство – икономически и морални.

Професорът си спомня как западните медии, изпращайки нови оръжия в Украйна, са уверявали обществеността, че сега Русия със сигурност ще загуби. Но в крайна сметка дори италианският министър на отбраната Гуидо Крозето трябва да признае, че руската военна индустрия превъзхожда тази на НАТО.

„Оказа се също така, че държавите от ЕС имат смешни – в сравнение с руските – армии и крехки икономики, защото зависят от страната, която смятат за по-слаба – Русия“ (отново, как да не си припомним доклада на Драги, който признава, че неволите на европейската икономика се дължат до голяма степен на загубата на руските енергийни ресурси).

Потвържденията на тези заключения са многобройни. Най-очевидното е безумното поведение на бившия британски министър на отбраната Бен Уолъс. В статията си за The Daily Telegraph той призовава за „безмилостен удар по врага“, т.е. по Русия. Позовавайки се на примера на Израел, британецът призовава не само за удари дълбоко в нашата страна, но и за въвеждане на британски войски в Украйна. И осъзнава, че това неизбежно ще доведе до пряк военен сблъсък между Великобритания и Русия. Но комплексът за превъзходство диктува безразсъден модел на поведение – спомнете си за Адлер: „наглост, арогантност, свадливост“.

А на следващия ден в същия вестник същият Уолъс се оплаква, че британската армия е в толкова плачевно състояние, че не е в състояние да помогне на Израел в неговата защита.

Той се оплаква от недостатъчното финансиране на въоръжените сили, от недостига на личен състав, от недостига на боеприпаси и военно оборудване! Нека повторим: първият материал – за необходимостта от включване на британската армия във войната в Украйна – беше публикуван на 2 октомври, а вторият – за плачевното състояние на британската армия – се появи на 3 октомври. Един ден разлика! И всичко това – от един човек на страниците на един и същи вестник. Ето я всъщност пряката връзка между комплекса за превъзходство, произлязъл от комплекса за малоценност, за който пише Адлер!

Орсини обръща внимание и на един втори аспект на комплекса за превъзходство: моралния. Обществеността постоянно е уверявана, че „западните демокрации морално превъзхождат диктатурите“.

Професорът си спомня как водещите медии са „задръстили мозъците на италианците с идеята за моралното превъзходство на Запада, който, за разлика от Русия, спазвал международното право“.

Британците отново ни дават ясен пример. Нека си припомним неотдавнашните фрази на британския външен министър Дейвид Лами по отношение на Русия. Първо той заяви, че Русия провежда политика на „фашистки империализъм“. А след това, по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН, той дори стигна дотам, че обвърза Русия с колониализма и робското минало на тъмнокожите си предци. Руското посолство в Лондон дори трябваше да напомни на британеца за ролята на страната му в световната търговия с роби.

Но хора като Лами изглежда не виждат никакво противоречие в изявленията си. Те знаят набор от „ругатни“ и без дори да осъзнават значението им и ги сипят срещу опонента си. В края на краищата те са водени от комплекс за морално превъзходство!

С други думи, италианският професор Орсини съвсем точно е поставил диагноза на болното западно общество. По горните примери можем да се убедим колко неглижирана е тази болест. Именно тези патологични разстройства до голяма степен определят неадекватното поведение на много западни лидери. А това наистина е заплаха! Особено в условията, когато Западът постоянно отстъпва по всички показатели на на Глобалния юг, което неминуемо ще доведе до изостряне на горепосочените комплекси.

След като сме диагностицирали проблема, трябва да преминем към лечение. Съществуват много начини за овладяване на комплекса за превъзходство в рамките на разумното. Психотерапевтите съветват пациентите преди всичко да се занимават със самодисциплина.

Време е обхванатият от комплекси Запад да направи същото, преди да бъде дисциплиниран отвън.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 6

СВЯТ

Зелените терористи сбъркаха енергетиката на Европа

Западът призна досадна грешка в енергетиката

Европейци и американци залагат на декарбонизацията, но изглежда не са били готови за нея. Участниците в конференцията на ООН за климата (КОП28) в края на 2023 г. поискаха капацитетът на глобалната ядрена енергия да бъде утроен до 2050 г. В САЩ обаче има все по-малко атомни електроцентрали, а тези, които съществуват, са остарели. В Германия не остана нищо. Технологиите са загубени. Лъвският дял от новите разработки принадлежи на Русия и Китай. Какви са възможните последствия?

Вятърът се промени

На Седмицата на климата в Ню Йорк водещите банки и финансови институции в света официално одобриха амбициозната цел на КОП28.

Ядрената енергия трябва да играе ключова роля в декарбонизацията, подчертаха те. В зората на „зелената треска“ те също решиха да заменят атома с вятърни мелници и слънчеви панели. Сега атомните електроцентрали са върнати в екологичния дневен ред.

Представители на 20 държави приеха съвместна декларация. Това показва преминаване от възобновяеми източници към нисковъглеродна енергия, включително ядрена, казват анализаторите.

В разгара на скорошната енергийна криза в Европа разбраха, че не можете да стигнете далеч само с вятъра, особено когато не духа. Плюс редица технологични, финансови и инфраструктурни пречки: растящи разходи, забавяния във веригите за доставки, липса на инфраструктура. Всичко това забавя вятърните енергийни проекти. Мудната рецесия, индустриалният спад, отказът от руски енергийни ресурси и затварянето на най-голямото холандско находище “Гронинген” също не добавят оптимизъм.

В САЩ има и други трудности – недостиг на собствени компоненти за вятърна енергия, забрана за внос на китайски технологии, въпреки че алтернативи почти няма.

Проблемът става глобален. Експертите очакват перфектна буря в чистата енергия.

„За разлика от възобновяемите източници като вятъра или слънцето, атомните електроцентрали могат да работят денонощно. Това е особено важно в периоди на пиково търсене, когато слънчевите или вятърните станции не могат да се справят с натоварването, а светът се нуждае от все повече енергия за технологиите като например изкуствения интелект“, казва Павел Севостьянов, доцент от катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси на РИУ “Плеханов”.

Съмнителен експеримент

Що се отнася до атома, Европа все още не е решила. Така Франция е световен лидер по дял в енергийния баланс – 70%. Там планират да построят още шест реактора до десет години. В Германия миналата година бяха затворени последните три атомни електроцентрали:. Но през 2022 г., поради енергийната криза, германците трябваше да съживят „мръсните“ въглищни ТЕЦ .

Бензинът отново се повиши рязко. Германия е в рецесия – минус 0,3% през 2023 г. Локомотивът на Европа губи своята конкурентоспособност.

Трябва да се каже, че спирането на атомните електроцентрали предизвика ожесточени полемики. Дори и в управляващата коалиция (Социалдемократи, “Зелени”, Свободна демократическа партия). Победиха тези, които се смятат за еколози и борци срещу глобалното затопляне.

И ето го резултатът: Германия вече внася енергия. От френски атомни електроцентрали и полски въглищни.

В зелената енергия има повече политика, отколкото прагматизъм. Осигуряването на електричество на селска къща и голям индустриален метрополис далеч не е едно и също нещо, отбелязва Хаджимурад Белхароев, доцент в Института за международна икономика и икономика към РУДН.

Няма капацитет.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че ядрената енергия ще расте средно с три процента на година през следващите няколко години.

И според доклад на МАЕ повече от половината от новите реактори ще бъдат пуснати в Китай и Индия.

До 90% от строящите се реактори са руски или китайски.

“Росатом” изпълнява проекти в Турция, Индия, Бангладеш, Китай, Унгария, Египет – общо 34 реактора. Всъщност това са нови пазари. Около 30 държави с около 440 атомни електроцентрали внасят руски материали, посочва Мария Гирич, експерт в Центъра за енергийни изследвания към Президентската академия.

За Запада задачата за разширяване на ядрената енергетика е изключително трудна. Няма достатъчно суровини, загубени компетенции, няма финансиране. Така според оценки на Европейската комисия, обявени още през 2022 г., изграждането на нови атомни електроцентрали ще изисква 500 милиарда евро инвестиции.

Американските централи отдавна са остарели.

Оборудването, проектирано през 60-те години на миналия век и произведено през 70-те години на миналия век, е работило при тежки радиационни и температурни условия. Няма друга държава с толкова много 60-годишни реактори. В Русия само две атомни електроцентрали имат блокове от 60-те години, останалите са много по-млади. Това отбелязва екологичната организация “Приятели на земята”

Освен това Западът има големи проблеми с обогатяването на урана.

Русия като производител на уран е на шесто място с дял от малко над пет процента. Около 45% от световното производство е в Казахстан. Това е почти три пъти повече от Канада, вторият по големина доставчик. Москва обаче е лидер по обогатен уран. Миналата година те са изнесли 2,7 милиарда долара.

Според прогнозитедо 2035 г. Русия ще поеме контрола над до 30% от световния пазар в този сегмент.

Освен това значителен дял от мощностите в Казахстан, както и в Узбекистан (7,2% от световното производство) принадлежат на руски компании.

„Нашето основно предимство са услугите по обогатяване, включително производството на висококачествено нискообогатено гориво. В момента Русия е практически единственият доставчик на такива услуги в Съединените щати, въпреки че Астана и Пекин също се стремят да навлязат на този пазар. “, казва Гирич.

През 2023 г. ЕС удвои вноса на уран от Русия. По-специално, той е закупен за 19 ядрени реактора от Чехия, България, Унгария и Финландия. Вашингтон наложи санкции, но с резерви, позволяващи търговията да продължи.

Но Москва, разбира се, се фокусира върху приятелски държави.

„Африка е нова притегателна точка. На този континент явно липсват повърхностни водни пътища, което сериозно затруднява развитието на енергийния сектор и, съответно, индустрията, както и развитието на богати ресурси, скрити в дълбините, в такива условия АЕЦ са оптималното решение”, обяснява Белхароев.

Ядрените сили, способни да строят и поддържат атомни електроцентрали, вече са влезли в конкуренция там. А Русия има ясни предимства.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 8

СВЯТ

Макрон хвърли съдебната система срещу опозицията… чиста проба фашизъм!

“Отстранява конкурентите”. Как Макрон отмъщава за позора на изборите … чиста проба фашизъм!

Френският президент може да окаже натиск върху съда в процеса срещу ръководителя на парламентарната фракция на дясната партия “Национален сбор” (НС). Марин льо Пен е обвинена в присвояване на средства от Европейския парламент – това я заплашва не само със срив на политическата ѝ кариера, но и затвор. Как ще се развият нещата?

Загуба на разсъдък? Не, фашизъм!

Столът под Макрон продължава да се клати. Рейтингът му е 25%, абсолютен антирекорд за сегашния държавен глава. А опозицията печели точки.

Льо Пен има до 40%. Западните издания отбелязват, че страхът от перспективата за нейната победа през 2027 г. е лишил политическия елит от разума. Това стана особено забележимо след изборите за Европейски парламент. Успехът на десницата накара Макрон да разпусне Народното събрание с надеждата да обърне ситуацията в своя полза.

Неуспешно. “Националният сбор” увеличи присъствието си в парламента с близо 40%. Правителството беше оглавено от консерватора Мишел Барние, който беше подкрепен от Льо Пен. Тя и френската десница никога не са били толкова близо до властта, смятат анализатори.

И срещу Льо Пен започна дело. Пристигайки на срещата, тя каза пред репортери, че няма от какво да се притеснява. „Подхождам към този тест с голямо спокойствие. Имаме много аргументи, които сме разработили, за да защитим това, което според мен е парламентарната свобода, която е заложена в този случай. По никакъв начин не сме нарушили никакви политически правила или норми на Европарламент“, подчерта опозиционерката.

Семеен въпрос афера

Парижката прокуратура образува този случай още през 2016 г. въз основа на доклад на председателя на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц до френския министър на правосъдието. Според ЕП 16 европейски законодатели и 20 парламентарни сътрудници са заемали официални длъжности в НС, които не са свързани със задълженията им като служители на парламента на ЕС.

Оказа се, че някои сътрудници имат договори с други депутати в ЕП. Това доведе до идеята за схема за пренасочване на средства за плащане на членове на НС. Става дума за периода от 2004 до 2016 г. Разследващите стигнаха до извода, че организатор е партийният лидер Льо Пен.

Сега тя е изправена пред до десет години затвор и глоба до един милион евро. Освен това тя може да бъде лишена от правото да бъде избирана в националните органи за период от пет до десет години. Тоест да предотврати президентските избори през 2027 г.

Обвинен е и баща й, 96-годишният Жан-Мари Льо Пен, който ръководеше партията до 2011 г. Той няма да присъства в съда поради здравословни причини. Пенсионираният политик отрича да е провинен, сочейки с пръст дъщеря си. “Не съм избирал моите помощници. Марин льо Пен и други решиха това. Просто подписах договорите”, каза той. Сегашният ръководител на НС Джордан Бардел не е засегнат от прокуратурата.

Специална позиция

Дори Льо Пен да бъде оправдана, процесът, който ще продължи поне до края на ноември, ще отвлече вниманието на един от основните френски опозиционери от политическите битки. От друга страна, скандалът може да увеличи нейната популярност.

„В случая с Тръмп видяхме как той придоби сила и подкрепа по време на изпитанията си“, припомнят европейски анализатори.

„Марин Льо Пен и ръководството на НС като цяло се справиха с противоречия, скандали и процеси, включително много по-сериозни обвинения“, казва Филип Моро-Шевроле, професор в Парижкия институт за политически изследвания. Според него НС има печеливша позиция.

През февруари приключи седемгодишен процес срещу лидери и членове на партията Демократично движение, също обвинени в присвояване на средства на Европейския парламент. Девет обвиняеми са осъдени на затвор и глоби. Но председателят на партията Франсоа Байру беше оправдан. Имаше обаче съвсем различни обстоятелства.

Старши изследователят в ИМЕМО на РАН Арина Преображенская е уверена, че Макрон ще се възползва от ситуацията и ще окаже натиск върху съдиите. „Не директно, разбира се. Сливането на съдебната система и естаблишмънта във Франция е очевидно. Преследват не само “Националния сбор”. Може да си спомним и обиските в щаба на “Непокорна Франция” и техните съдебни дела“, посочва експертът.

Според нея срещу Льо Пен са събрани сериозни доказателства. За разлика от Байру, тя не можеше да не е знаела за ситуацията с асистентите. Невъзможно е обаче да се предвиди изходът от делото. Всичко ще стане ясно едва в деня на присъдата.