СВЯТ

Западът се отчая

Ето каква тактика използва Русия за впечатляващите си успехи в Донбас и цяла Украйна!

Започна остра схватка за пренареждане на световния ред. Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към Украйна има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото. Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори значителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

Основните цели на воюващите страни на територията на Украйна са политически. Тези страни са Русия и САЩ/НАТО, като ударният елемент на последните са въоръжени сили на Украйна (ВСУ). Политическата цел на Русия е ясна и не е променена, докато след третия месец на руската специална военна операция (СВО) САЩ я трансформираха „от победа над Русия” във „война на икономическо и военно изтощаване на Русия”. Причина за това са резултатите от бойните действия, които показват, че ВСУ досега не могат да победят дори ограничения руски контингент – в СВО Русия воюва с около 15-20 % от своите възможности.

Покрай политическите цели и свързаните с тях икономическо-финансови въздействия, двете страни активно наблюдават развитието на бойните действия и анализират същността им в политическо, икономическо и военно /стратегическо, тактическо и техническо/ отношение.

Подготовката на САЩ/НАТО за предстоящата битка с Русия на полигона „ Украйна” не е прикривана.

След 2014 г. САЩ приемат стратегическо решение – подготовка на ВСУ за водене на настъпателни бойни действия отначало срещу ЛНР и ДНР, а при успех и срещу Крим. Формираните украински войскови групировки „Север” и „Юг” започват да се съсредоточават в Донбас от лятото на 2021 г. В Донбас е изградена силно укрепена отбранителна полоса, като едновременно с нея американски инструктори подготвят повече от 10 хиляди снайперисти, въоръжени през 2017 г. с тежката и неудобна, но ефективна при използване, американска 12.7 мм снайперска винтовка „Barrett M82” (маса 14 кг, прав изстрел над 2000 м) вместо леката снайперска „Драгунов” (4 кг, 600 м). Важната роля на снайперистите не е необходимо да се доказва.

В Русия знаят за решението на САЩ и приемат настъпателна стратегия за неговото неутрализиране. Изненада за ВСУ е изпреварващия руски удар в Донбас, нанесен дни преди тяхното настъпление. Втора изненада е бързият марш до Киев и завземане на територия около столицата. Целта му, както се твърди в някои медии, е насърчаване на определени сили за завземане на властта и договаряне с Русия. Тя обаче не е постигната и групировката е изтеглена от заетата територия. По всяка вероятност изтеглянето е изтълкувано и от ВСУ, и от намиращите се в главните им щабове американски съветници като слабост. Затова почти цялата кадрова армия се съсредоточава на формирания вече донбаски фронт. Това обаче само след два месеца създава сериозни стратегически проблеми за ВСУ.

Тактиката за водене на бойните действия е характерна и различна за двете страни, което е напълно естествено. ВСУ, освен укрепената полоса, изгражда опорни пунктове в населените места, включително и в социални обекти /болници, училища, детски градини, магазини и др.п./, от които хората са изведени. Целта е двояка – противникът знае, че в тях има граждани, използвани като жив щит, и затова се предполага, че ще се въздържи от обстрелването им. Първоначално това действително е така, но по-късно поразяването им става наложително.

Тогава започва изпълнение на втората цел – пропагандната.

Така целият свят, чрез подготвените материали от украински специалисти и широко разпространени от западните медии, научава за „злодеянията” на руските части,

които поразяват социални обекти, а в действителност те унищожават опорни пунктове, като преди това осигуряват коридори за извеждане на хората. По този начин, чрез многобройни такива материали, украинската пропаганда убедително набира преднина.

Руската групировка, за да не позволи създаване на превъзходство на ВСУ в личен състав на едно направление, предприема настъпление с ограничени сили на различни места, което просто разпилява украинската армия. Укрепените населени места се превземат постепенно, без щурмуване и с използване основно на спецназа, въоръжен с леко стрелково оръжие и подкрепян от бронирани машини.

С такава тактика силно укрепената промишлена зона на Мариупол, от която само завод „Азовстал” заема 11 кв.км с цял подземен град под него, е превзета за 4 месеца и 5 дни. Впрочем целият Донбас е един огромен промишлен район. Изводът е, че при превземане на следващите укрепени населени места, трябва да се започне от промишлената зона – така противникът не може да се възползва от предварително укрепените позиции в нея.

Този подход донася успех в сражението за огромната агломерация Северодонецк-Лисичанск с промишлена зона от десетки крупни предприятиия. Двата града се разделят от река Северен Донецк, което налага овладяването им поотделно. Северодонецк е атакуван от няколко посоки и е превзет за около 3 седмици. ВСУ очакват атака на Лисичанск фронтално, чрез форсиране на реката, и са готови за нея. Изненадата идва от флангов удар, в резултат на който градът е превзет за няколко дни – бягащите сили на ВСУ оставят над 700 броя тежко въоръжение, включително бронирани бойни машини.

За разрушаване на укрепената полоса се прилага тактиката на „методичния бой”. Тя е френска идея от Първата световна война и оттогава носи името си „Bataille conduite”. Използването на методичния бой изисква: постигане на огнево превъзходство, устойчивост на отбраната и методичност на водене на боя. Тази тактика води до нисък оперативен темп на настъпление, но запазва личния състав и постига впечатляващи успехи.

След четири и половина месеца бойни действия резултатът е унищожаване на около 80% от украинските кадрови части, но завземането на територия изостава. Компенсирането няма да бъде особен проблем, след като ВСУ се попълва с недостатъчно подготвен личен състав от бригадите за териториална отбрана и от поредната мобилизация.

Характерно за СВО е активното използване на принципите и средствата за водене на съвременна сетецентрична война. Това особено е характерно при използване на високоточните оръжия. Силно впечаление правят ударите с крилати ракети „Калибър”, а също точността и мощтта на балистичните от комплекс „Искандер”. Демонстративно, за да имат информация за размишление настоящи и бъдещи руски противници, е нанесен точен удар от значително разстояние и с ракетен комплекс с въздушно базиране „Кинжал”.

Ожесточена е борбата между средствата за въздушно нападение на Русия и ПВО на Украйна. През първите три дни от СВО са унищожени почти всички РЛС, повече от половината зенитно-ракетни комплекси и летища. Украинската ПВО е децентрализирана и не може да функционира като единна система. Според руски източници, за да запази авиацията си, ВСУ още преди началото на СВО пребазира около 100 самолета и вертолета в България, Румъния и Полша. Освен това скрито се превозват съхраняваните с несъществени неисправности самолети в България и Полша, където се ремонтират – така са възстановени до 30 броя МиГ-29 и Су-25 и още толкова вертолети.

Към края на втория месец, установявайки превъзходството на руските ВВС и отчитайки важността на ПВО, се намесва Пентагонът.

Неговата система за контрол на въздушното пространство (самолетите АУАКС, разузнавателни спътници и тежки БЛА) е поставена в услуга на ВСУ, като получената разузнавателна информация се предава в реално време и става основа за дейността на украинската ПВО. Понесените загуби от нея налагат да се използва тактика на засадите, която е възможна само на базата на американската разузнавателна информация. Нещо повече. Започва доставка на мобилния зенитния ракетен комплекс NASAMS (Norwegian Advanced Surface to Air Missile System), разработен от норвежка и американска фирми и охраняващ Вашингтон и Белия дом. Предполага се, че ще защитава позиционните райони на РСЗО HIMARS от удари на руските крилати ракети, т.е. очертава се двубой ЗРК NASAMS-КР „Калибър” и РСЗО HIMARS-ЗРК С-300В4/С-400. Известно е, че РЛС от норвежкия комплекс са елемент от ПВО на НАТО и поради това ще могат да получават целеуказание от нея, т.е. САЩ/НАТО все повече се намесват в руско-украинския конфликт. Засега с все повече оръжие и с все повече квалифицирани инструктори.

Важно значение има контрабатарейната борба, неминуемо възникваща при огневото поразяване.

Успехът ѝ зависи и от средствата за автоматично определяне координатите на противниковите огневи позиции. За тази цел ВСУ с успех използват американските малки подвижни РЛС за контрбатарейна борба AN/TPQ-36, чийто обхват е 18-24 км с едновременно определяне координатите на 99 цели. С такива средства, преносими и на верижна база, разполага и руската артилерия, но те са по-малко в сравнение с тези на ВСУ.

Съвременната война е немислима без използване на средства за радиоелектронна борба. Пример за ефективност на РЕБ е завземане на киевското летище „Гостомел” от руските десантчици в началото на СВО, за което допринася пълното блокиране на РЛС и радиосредствата на украинската система за ПВО. Смущения в радиовръзката е причина и за сваляне самолета на най-добрия украински летец-изтребител /”Призракът на Киев”/ със зенитна ракета от собствената ПВО.

В хода на СВО често се смущава или изчезва GPS-сигнала, което налага Пентагонът да активира неизвестен по-рано защитен сигнал на GPS, използван със специален военен код, избщо не предназначен за този конфликт. Прехващането му навярно е ценна находка за руското радиоелектронно разузнаване.

Същото важи и за системата за спътников интернет Starlink на Илон Маск. На ВСУ са доставени няколко хиляди терминали от нея, с които е покрита цялата украинска територия. Сигналът е нарушаван, когато е необходимо, и се използва, когато трябва. Например, в сражението за Мариопул той не се заглушава, а чрез него се извлича информация за състоянието на обкръжените.

Противникът обаче се е готвел за действие в условията на силно радиоелектронно противодействие. За тази цел Центровете за специални операции на Пентагона са подготвили 26 хиляди украински бойци за водене на бой при отсъствие на каквато и да е свръзка. Освен това в началото на СВО американците модернизират и засекретяват проводната свръзка на ВСУ, което осигурява управляемост на войските при напълно подавена радиовръзка. Това са само части от специален американски план за противодействие на руските средства за РЕБ при война с Украйна.

За американските специалисти РЕБ в хода на СВО е отлична възможност за изучаване възможностите на своя геополитически противник – това твърди известният специалист по РЕБ Томас Уелингтън. По този повод руски специалисти признават, че те не показват всичко, с което разполагат и го използват не така, както би трябвало.

В СВО масирано се използват разузнавателни и ударни БЛА, особено от ВСУ, които редовно и в значителен брой им се доставят – само унищожените към 10 юли т.г. са 1506. Отработват се както начините за използване на БЛА и се наблюдава тяхната ефективност, така и противодействието от противника. То се извършва с различни средства – голямите ударни се унищожават с наличните зенитни средства, а малките от типа квадрокоптер с ръчни електромагнитни пушки, каквато е за първи път използваната руска 5-килограмова „Ступор”.

В хода на СВО широко се използват диверсионно-разузнавателни групи.

Украинските показват висока ефективност при атака на войскови колони, но на донбаския фронт господар са руските – те са навсякъде в тила, и не само в близкия, откриват обекти от тиловата и военно-промишлена инфраструктура, определят координатите им, контролират движението на войските и подвоза на боеприпаси и продоволствие.

Постоянно се отчитат резултатите от бойното използване и на редица нови и не толкова нови оръжейни системи. Значителна част от тях за първи път участват в сражения от такъв мащаб и с такава интензивност. Изпитва се ефективността на доставените на ВСУ 7 хиляди (30% от наличния арсенал на Пентагона) противотанкови ракетни комплекси „Джавелин”, шведско-британските ПТРК NLAW, американските ПЗРК „Стингер” и английските „Старстрик”, както и бреговите противокорабни ракетни комплекси „Харпун”. Не всички обаче оправдават очакванията, например ПЗРК „Стингер”, от когото руските летци успешно се защитават. Същото се отнася и до ПТРК „Джавелин”, с който не всякога се пробива активната и пасивна защита на съвременните руски танкове.

На ВСУ се доставят и 155 мм гаубици – френски колесни CAESAR, буксируеми американски M777 и самоходни германски PzH 2000, общо 150. Украинските артилеристи обаче не са доволни от М777, тъй като при неизправност те не могат да се ремонтират в близкия тил и трябва да се транспортират в Полша. Същото важи и за ПТРК NLAW, който също изисква квалифицирано техническо обслужване. Част от доставените гаубици вече са унищожени, а две френски и една германска са руски трофеи и се изучават от съответните специалисти.

Голями надежди ВСУ възлага на американските РСЗО HIMARS. САЩ доставиха 4 бойни машини, решили са да изпратят още 4, а Англия и Германия са обещали по 3. За Пентагона е твърде важно да наблюдава и анализира резултатите от евентуален двубой между HIMARS и руските войскови средства за ПВО. Вероятно ще имат такава възможност, независимо, че 2 бойни машини HIMARS вече са унищожени от руски крилати ракети с въздушно базиране. Същтата участ имат и две мобилни пускови установки от брегови ракетен комплекс „Харпун”, доставени от Англия и базирани близо до Одеса. Едва ли не ежедневно се унищожават и складове с ракети за HIMARS и 155 мм снаряди.

Специалистите от двете воюващи страни стриктно наблюдават бойните действия на противника.

Интересни за тях са използваната тактика, съгласуваните действия на родовете войски и бойното използване на различни оръжейни системи. Това се отнася както за своите, така и до тези на противника, като особено внимание се отделя на тактическото и огнево взаимодействие и ефективността на използваните оръжия.

От наблюденията се правят изводи както за промени в бойното използване на съответното оръжие, така и за необходимостта от модернизация. На 9 юли т.г. началник-щаба на сухопътните войски на САЩ заяви, че направените досега изводи от хода на СВО потвърждават необходимостта от въоръжаване на войските с нови високоточни ракетни и артилерийски системи и укрепване на войсковата система за ПВО-ПРО.

Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към ВСУ има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото.

Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори зачителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

За евентуалното контранастъпление на ВСУ се готви и Русия. Напоследък на доброволен принцип се формират десетки доброволчески батальони, като тези с танков профил се въоръжават със стари танкове Т-62/Т-64 – те ще се използват като вкопани огневи точки при евентуално контранастъпление на ВСУ. Предполага се, че така ще се намали почти четирикратното превъзходство на ВСУ в личен състав. Тази подготовка означава, че се подготвя нов етап на СВО, от изхода на който ще зависи бъдещето на Украйна и състоянието на отношенията Русия-Запад. Всъщност посочената дейност на двете воюващи страни се наблюдава и оценява на опитния полигон „Украйна” и във връзка със започналата остра схватка за пренареждане на световния ред.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 239

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Германия облага с нов данък потребителите на газ

Don't Miss

Индиец начело на Великобритания е нещо по-лошо за Русия от “премиер по бански”

СВЯТ

Руските ракети ще ударят по бункера и ще затворят заводите по съвет на военни кореспонденти

Белоусов се посъветва с военни кореспонденти: руските ракети ще ударят по бункера и ще затворят заводите

От трибуната на ООН Зеленски се оплака от разрушаването на енергийната система на Украйна: милиони украинци ще останат без отопление през зимата. Укренерго коректира плановете си, за да се подготви за студеното време към по-лош, минималистичен вариант. Но е очевидно, че унищожаването на електрогенерацията е само първата стъпка на Кремъл.

Украинската енергийна система е разрушена на 80%, каза Зеленски от трибуната на ООН. Милиони обикновени хора, подчерта той, ще останат без отопление през идващата зима . Укренерго променя зимните си планове към по-лошо.

Зад жалостивите речи прозират не танкове и снаряди. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейн обяви, че Киев ще получи 160 милиона евро за подкрепа на индустрията. Включително 100 милиона от доходите, получени от замразените активи на Русия.

И Зеленски натиска още повече: той обяви руските планове да удари три украински атомни електроцентрали и тяхната инфраструктура. Той се позова на данни от разузнаването: уж Кремъл е получил координатите на обекти с помощта на китайски спътници.

Най-смешното е, че всички атомни електроцентрали в Незалежната са построени през съветската епоха, координатите им очевидно са широко известни. Така че защо са нужни китайските спътници Или неспокойните потомци на изкопалите Черно море, са преместили станциите?

Две отрязани филии и дизелови локомотиви за запас

Руските ракети разбиха украинската енергийна система на поне две части:

западната и централната част на страната се захранват от Ровненската и Хмелницката АЕЦ;

Южноукраинската атомна електроцентрала доставя енергия за източната част на страната.

Политикът Олег Царев подчертава: аварийното спиране дори на една атомна електроцентрала ще доведе до спиране на тока в цяла Украйна. Руските ракети ще затворят всички заводи, ще нарушат доставките на фронтовата линия и ремонтната база на военната техника ще рухне.

Царев продължава:

Необходимо е да се извадят от строя шест възлови подстанции по 750 KVA или разпределителните мрежи на изхода на украинските атомни електроцентрали. Но ударът по разпределителните мрежи ще се възприема като удар по атомните електроцентрали и Русия едва ли ще се съгласи с това, въпреки че украинските въоръжени сили редовно нанасят удари по трансформаторите и мрежите на Запорожката АЕЦ.

Планът на Кремъл е очевиден за украинците, затова Киев купува дизелови локомотиви, за да не спира движението на военни товари по железопътната мрежа.

The Economist публикува изключително песимистична статия за Украйна. Според авторите Зеленски трябва да преосмисли победата и хода на войната:

Украинските отбранителни линии може да се сринат преди военните ресурси на Русия да бъдат изчерпани. Енергийната система е разрушена, умората на Запада расте, а обществото все по-малко вярва в победата.

Не са нашите методи

Но въздушните удари по електропреносната мрежа са само първата стъпка от руския план. Съдейки по вътрешна информация, се подготвя мощен въздушен удар по стратегически цели в Киев, стига само Зеленски да даде команда за удари в дълбочина на Русия.

Между другото, отиващият си Борел открито призова ЕС да позволи на западните оръжия да ударят руски летища и стартови площадки. Не разбира ли как ще свърши това?

Според военния пилот, автор на телеграм канала Fighterbomber, за решаващите удари министърът на отбраната Белоусов се е посъветвал с военните кореспонденти на закрито съвещание:

Съдейки по нивото на секретност, темите и въпросите, те изглежда обсъждаха къде да ударят Киев.

Русия не напада гражданска инфраструктура – президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров са заявявали това неведнъж. Историята с унищожаването от израелската армия на подземния централен щаб на Хизбула в южните предградия на Бейрут показва, че Русия очевидно действа, използвайки различни методи.

Ефективните, но варварски действия на Израел, в резултат на които жертви стават хиляди цивилни, Кремъл не приема и никога няма да приеме като модел на „ефективна война“. Защото може да пострадат цивилни. Убежищата на украинското ръководство не са на открито.

Военният кореспондент Котьонок разказа за убежището, в който се крие Зеленски. Това са центрове за вземане на решения, както много хора смятат. Нелегитимният ръководител на Украйна рядко посещава Банкова. Органите за управление се намират под Киевската военна болница (построена още в СССР, болница на Киевски военен окръг, ул. Госпитальная, 18).

Под сградата с ранени военнослужещи от ВСУ има бункери. На горните етажи на многоетажната сграда, където е настанена киевската „Бърза помощ“, са настанени ранени военнопленници. А под мазето на болницата в бункера Зеленски провежда срещи.

Ние сме под прицел

Западът всъщност мълчаливо премахна ограниченията за украински удари с далекобойно оръжие на руска територия. На прицела са жилищни сгради, училища, клиники. По време на посланическа кръгла маса, посветена на разрешаването на ситуацията в Украйна, ръководителят Сергей Лавров каза:

Западните военни специалисти ръчно координират ударите с високоточно оръжие срещу чисто граждански цели. Сега се опитват да „представят” разрешението по-красиво и прилично в публичното пространство.

Какво от това?

Засуканата ескалация може да определи втория удар: ръководството на Украйна, освен в бункера, е на още много места. Включително и на линията на бойно съприкосновение. Така през август Русия нанесе ракетен удар по бункер на територията на Сумхимимпорт в Суми, където Зеленски проведе среща с командния състав на групировката на ВСУ и Сирски. Само че „главните герои“ вече бяха изчезнали по това време.

Политологът и икономист Владимир Гаврилов е сигурен, че Украйна пе е в позиция, позволяваща да прибегне до ядрено оръжие:

Има аналози, които са минимално по-ниски по мощност от ядрените. Цялото енергийно производство на Украйна може да бъде унищожено за няколко седмици от хиперзвук. По-добре е да похарчите в пъти повече пари, отколкото да решавате проблеми на място, жертвайки хора. Резултатът от ударите е гарантиран, защото има координати на железопътни възли, мостове и пристанища. Защо да дърпат котката за опашката?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 7

СВЯТ

Защо отиде Мишустин в Техеран

Коридор, струващ няколко войни: Защо Мишустин отиде в Техеран

Официалното посещение на Михаил Мишустин в Иран е отговор на всички, които се опасяват, че Техеран, под ръководството на новия, „умерен“ президент, ще се опита да сключи мир със Запада. Ръководителят на руското правителство посещава Техеран на фона на убийството от Израел в Бейрут, заедно с ръководството на Хизбула, на заместник-ръководителя на КСИР.

Иран няма алтернатива на максималното сближаване с Русия, тъй като Западът и Израел остават негови смъртни врагове. Следователно той ще трябва да отиде по-далеч или сам, или заедно с Русия и БРИКС. Същото важи и за нас. Появиха се най-благоприятни възможности и перспективи за развитие на руско-иранските отношения .

Руският премиер Михаил Мишустин пристигна за първи път на официално посещение в Техеран. Предвидени са срещи с президента Масуд Пезешкиян и първия вицепрезидент на Иран Мохамад Реза Ареф.

По-рано руският секретар на Съвета за сигурност Сергей Шойгу дойде в Техеран и предаде послание от Владимир Путин на Пезешкиян. През октомври ще се проведе лична среща на президентите на двете страни на срещата на БРИКС в Казан.

Защо Мишустин дойде в Техеран?

Ръководителят на руското правителство ще обсъди с иранските лидери „цялата гама от руско-иранско сътрудничество в търговско-икономическата, културната и хуманитарната област“. Говорим за изпълнението на големи съвместни проекти в областта на транспорта, индустрията, енергетиката , образованието, селското стопанство „и в други области“, на които ще бъде отделено „специално внимание“. Лесно е да се досетите , че това означава взаимодействие между военните ведомства и военно-промишления комплекс.

Вече си сътрудничим добре

Иран, който на думи се застъпва за териториалната цялост на Украйна и против войната, активно си сътрудничи с Русия, за да я спечели Москва. Русия не остава длъжна. В Иран с помощта на руски специалисти е построен енергоблок на АЕЦ Бушер и се работи по изграждането на още два енергоблока.

Москва и Техеран работят по пълното стартиране на международния транспортен коридор Север-Юг покрай Каспийско море и през Иран. Това ще даде на Русия достъп до Индийския океан по суша и ще доведе до увеличаване на взаимната търговия и международния транзит, заобикаляйки Черноморските проливи и Суецкия канал, които са уязвими за западни терористични действия.

Не по-малко важно, според руското правителство, е задълбочаването на връзките между регионите на двете страни (иранските стоки са значително по-евтини и не по-лоши по качество от турските, въпреки факта, че руско-иранската търговия не зависи от трети страни, което не може да се каже за търговските отношения с Турция).

Освен това в Иран определено нараства интересът към руската култура и език. На 17 юли иранските власти приключиха необходимите процедури за откриването на Руския културен център в Ислямската република.

Най-важната стъпка напред в двустранното сътрудничество ще бъде, на първо място, Всеобхватното споразумение за стратегическо партньорство, което ще бъде подписано на срещата на върха на БРИКС в Казан. Второ , ратифицирането на Споразумението за свободна търговия между Иран и членовете на Евразийския икономически съюз.

Това е логична стъпка, след като Техеран се присъедини към BRICS през 2024 г. и към Шанхайската организация за сътрудничество (SCO) през 2022 г. Всичко това идеално ще допълни съюза между Иран и Русия, който се заражда на базата на общи интереси.

Колко важен е фонът?

Няма да изпреварваме резултатите от преговорите на Мишустин в Техеран, чиято цел е двустранното сътрудничество да се изпълни с икономическо съдържание, което да ги циментира. Важно е да се отбележи фонът, на който се случват.

Трагичните събития в Бейрут показаха, че мечтите на част от иранския елит и общество за мир със Запада са опасна илюзия. Високопоставени офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са убити от Израел в иранското посолство в Дамаск. Лидерът на Хамас Исмаил Хания, който дойде на встъпването в длъжност на Пезешкиян – бе убит точно в Техеран.

Най-важният съюзник на Иран в Близкия изток, лидерът на Хизбула Хасан Насрала, беше убит в Бейрут, заедно с цялото ръководство на шиитското движение и иранския генерал. Израел се измъква от всичко това. Западът не критикува публично Тел Авив, дори го аплодира, особено неофициално.

Нарастват подозренията, че бившият президент на Иран Ибрахим Раиси, антизападен консерватор , който загина в странна самолетна катастрофа заедно с шефа на външното министерство и други високопоставени ирански служители, също е бил елиминиран от израелците. Със себе си определено имаха пейджъри, които скоро започнаха да гръмват масово – има снимки.

Разбира се, ако Иран не реши да влезе във война с Израел, той никога няма да признае това публично, защото това е казус бели /за война/. Техеран не иска война, защото тя ужасно ще отслаби Иран, който печели „играта за дълго“ от Израел и само ще забави победата си.

Тъкмо затова Израел има нужда от войната. Тел Авив ще продължи с все по-дръзки провокации с пълното съгласие на Запада, който има дългогодишни сметки за разчистване с Иран, особено САЩ. Да живееш в такъв опасен свят, без Русия като най-близък приятел и съюзник, е много опасно.

Накъде без Русия?

Не е изненадващо, че „умереният“ Пезешкиан, който се надяваше някак да се разбере със Запада въпреки скептицизма на основната част от иранското ръководство, вече променя своята реторика и, изглежда, си е извлякъл правилната поука от това, което се случва:

Престъпленията на Израел няма да останат без отговор… Израел за пореден път показа, че не спазва никакви международни норми. Даването на възможности на такива престъпници ги насърчава да извършват повече престъпления.

Уверенията от САЩ и европейските страни „за постигане на споразумение за прекратяване на огъня, ако Иран не отговори на убийството на Хания в Техеран, се оказаха неверни“, призна той.

И това не е единственото правилно заключение на иранския президент, който сам е мишена за ликвидиране от израелците:

Израелската структура продължава да извършва престъпленията си и напада една след друга страните от оста на съпротивата. Арабските и ислямските страни носят голяма отговорност за тази трагедия, така че те не трябва да стоят и да гледат как Израел извършва престъпления, които заплашват сигурността на региона.

Наглата политика на Израел вече доведе до помирение между консерваторите и „умерените“ в Иран. Последните, по-специално, бяха представени в Министерството на външните работи. Ръководителят й Абас Арагчи изпрати съболезнователно писмо до ръководителя на КСИР генерал-лейтенант Хосейн Салами, чийто заместник беше убит в Бейрут. Министърът изрази увереност, че „това ужасно престъпление на агресивния ционистки режим никога няма да остане без отговор“.

Какво от това?

Русия трябва да разбере, че развивайки отношенията с Иран в тези условия, ние поемаме определени задължения и последствия. Трябва да го направим . Защото Западът и неговите васали смятат и двамата за свои врагове и действат като единен фронт. Имаме малък избор: да се поклоним и да се предадем, което е невъзможно, или да се съпротивляваме, като вземем предвид бързото и ефективно нарастване на собствените си сили и възможности, в които все още сме по-слаби от врага – и също заедно.

Илюзията, че е възможно да се постигне споразумение с врага, трябва да бъде погребана веднъж завинаги . Положението на Иран е по-сложно от това на Русия. Това означава, че Техеран ще бъде по-склонен да откликне на предложенията ни.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 10

СВЯТ

Австрийският Виктор Орбан спечели парламентарните избори

Дясната Австрийска партия на свободата печели изборите за Национален съвет (долната камара на парламента) в Австрия. Според телевизия ORF, позовавайки се на предварителни резултати, Австрийска партия на свободата печели 29,1 процента от гласовете. Това е с 13 процента повече, отколкото партията получи на изборите през 2019 г.

Управляващата Австрийска народна партия, към която принадлежи настоящият канцлер Карл Нехамер, е на второ място с 26,3 процента от гласовете, което е с 11,1 процентни пункта по-малко от преди пет години. Трета е Социалдемократическата партия на Австрия с 20,9 процента от гласовете, което е с 0,3 процентни пункта по-малко от предишните избори. Зелените, които сега са част от правителствената коалиция, получават само 8,7%, което е с 5,2 процентни пункта по-малко от 2019 г. Канцлерът Карл Нехамер призна поражението на своята фракция „Австрийска народна партия“ на парламентарните избори.

Австрийската партия на свободата е участвала в коалиционни правителства няколко пъти, но никога не е печелила национални избори. Нейните политически съперници отдавна я наричат „прокремълска“, а лидерът на партията, 55-годишният Херберт Кикл, е определян като „австрийския Виктор Орбан“. И това не е случайно.

„За мен Унгария е пример“, заяви многократно Кикл, който е част от коалицията на националисти и евроскептици в Европарламента „Патриоти за Европа“, чието създаване инициира унгарският премиер.

И когато това лято Херберт Кикл, унгарският премиер Виктор Орбан и председателят на чешката партия АНО Андрей Бабиш обявиха, че ще обединят сили в общ съюз, наречен „Патриотите на Европа“, наблюдателите, търсейки исторически паралели, започнаха да се питат дали в Европа не се появява модерен аналог на Австро-Унгарската империя.

Патриотичният съюз има за цел да „осигури по-добро бъдеще за Европа“, каза Кикл по време на пресконференция във Виена, обяснявайки мотивите си да участва в коалицията. Според него е необходимо да се рационализира европейското административно управление и да не му се позволи „пасивно да наблюдава появата на свръхдържава“ на континента, визирайки политиката на Брюксел. Кикъл подчерта важността на постигането на „мир, свобода и просперитет за всички граждани“ и покани други страни да се присъединят към алианса.

Хърбърт Кикъл и Виктор Орбан са наричани от традиционните медии „черните овце“ на ЕС. Причината е, че и двамата лидери обвиняват НАТО за войната в Украйна и настояват, че войната е от полза преди всичко за САЩ. Кикл се противопоставя на подкрепата за Киев и участието в антируски санкции, считайки това за нарушение на неутралитета на Австрия.

Австрия, като неутрална страна, не помага на Украйна с оръжие, но сегашните й власти предоставят финансова помощ на Киев: отпуснаха 2 милиона евро за оборудване за разминиране в Украйна и извършват плащания към т. нар. Европейски фонд за мир, който финансира доставките на оръжия за въоръжените сили на Украйна. Кикъл иска да сложи край на всичко това. Той заяви, че населението на Европа страда от антируските санкции, а подкрепата на сегашните австрийски власти за Киев е насочена към финансиране на американския военно-промишлен комплекс, отбеляза телевизионният канал OE24.at.

„Ние сме за активна политика на мир и неутралитет – плащанията към Фонда за мир на ЕС трябва да бъдат спрени. Австрия трябва да използва парите си за собствената си армия“, се казва в програмата на Австрийската партия на свободата. А на предизборния плакат на партията на Кикл, който изобразява Зеленски и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, целуващи се на фона на развалини, е написано: „Спрете лудостта на ЕС“.

По време на видеоконференцията на Зеленски в австрийския парламент през април 2023 г. депутатите от партията на Кикл демонстративно напуснаха заседателната зала, отказвайки да го слушат. И оставиха плакати на столовете си: „Места за мир“.

Кикл също така обещава да сложи край на амбициите на Украйна да се присъедини към Европейския съюз, обявявайки Киев за „заплаха за европейското селско стопанство“. Що се отнася до санкциите срещу Русия, Австрия, според Кикл, трябва да се ръководи преди всичко от националните си интереси, а те са свързани с нуждата на Виена от по-евтин газ.

Кикл обещава да превърне страната в „крепост“, непревземаема за мигранти. „Вече няма да приемаме молби за убежище“, заяви лидерът на австрийската крайна десница. Неговата партия се застъпва за така наречената реемиграция – експулсирането на имигранти от Австрия в страните им на първоначално пребиваване, включително тези, които са получили австрийско гражданство, но „не са успели да се асимилират“.