Византийският номер за Македония

Византийският номер за Македония

Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари от “Сириза” започнаха да набират от популярност, малцина вярваха, че лидерът им Алексис Ципрас е нещо повече от гръцки Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов или който там си изберете нашенски „патриот“. Оказа се обаче, че неверниците бяха много сериозно опровергани. > Ципрас, който пое премиерския пост в Гърция на само 41 години, вече доказа, че що се отнася до политиката напълно отговаря на определението “хлъзгав византиец”. Гръцкият премиер успя да договори заем от международните кредитори в замяна на реформи, за които добре знаеше, че са необходими – например в пенсионната система, неоправданите с нищо премии в администрацията, данъчната система и т.н. На всичкото отгоре, той предизвика предсрочни избори точно след това споразумение, когато в собствената му партия 40 депутати се отцепиха и успя да спечели отново, като тушира всякаква вътрешна съпротива – и е премиер и до днес, макар да трябваше да се справя с кризи като тази с телевизиите и данъчното им облагодетелстване, с вечно недоволните фермери.

Колко добре се справя Ципрас личи и от Договора за името на Македония. На пръв поглед той прилича на нашия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония, но всъщност единствената реална прилика е, че и в двата случая става въпрос за документи. А разликите – те са ключови.

Например – за разлика от нашия договор, гръцко-македонският не може да се прекрати просто ей така, с писмено уведомление от едната страна. Нещо повече – в гръцко-македонския договор е записано, че той е окончателен, при това още в чл. 1. Договореното име – Република Северна Македония, се вписва в македонската конституция! Освен това – термините “Македония” и “македонски” означават различни неща от гръцка и от (северно)македонска гледна точка. От гръцка гледна точка „Македония“ и „македонски“ се отнасят само до гръцката култура, както и до провинция Македония в Северна Гърция, това е изрично посочено. За Македония термините се отнасят само относно нейната територия и нейната история, не и гръцката. А съгласно договора македонският език е от групата на южнославянските. Има дори изрични текстове относно различни видове кодове – да речем за автомобилни номера, или абревиатури в официални документи. Освен това – според чл. 3, Гърция и (Северна) Македония се задължават да не действат или подкрепят действа в ущърб на суверенитета и териториалната цялост на другата държава. Изрично е посочено, че и в гръцката, и в македонската конституция не може да има поправки, които могат да бъдат тълкувани като предявяване на териториален иск извън настоящите международни граници. Изрично е посочено и, че нито една от двете държави не може да се меси във вътрешните работи на другата страна под каквато и да е форма, включително “защита на статут и права на които и да е хора, които не са ѝ граждани”. На английски език е изписано “persons”, но това има значение както на “хора”, така и на “народ”! Много важно що се отнася до всякакви претенции за “македонско малцинство” … Относно историята и културата – в чл. 8 е записано, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на договора, Македония трябва да “ревизира статута” на всички свои паметници, обществени сгради и инфраструктура, за да отговарят на “античната гръцка история”. В същия период от време Македония ще премахне символа “слънце” от флага си, защото напомня за Звездата от Вергина – онази звезда, която е “македонска”. А месец след влизането в сила на договора, трябва да бъде създадена постоянна съвместна комисия от експерти по исторически, археологични и образователни въпроси. Работата на комисията ще бъде надзиравана от външните министерства на двете държави. Тя ще проучи всички учебници и помагала в двете държави и в специално уточнен предварителен срок ще ги ревизира – при това така, че да се използват още от първата учебна година след влизане в сила на договора (чл. 8). И още – тази комисия ще проучва всяко ново издание на учебник и ще се събира регулярно на заседание поне два пъти годишно. За сравнение, в нашия Договор за приятелство се предвижда създаване на мултидисциплинарна експертна комисия, която веднъж годишно представя експертен доклад. Усещате ли разликите?

За финал – ако има спор между Гърция и (Северна) Македония, арбитър ще е генералният секретар на ООН. Ако и това не помогне – може да се стигне до съдебно дело пред Международния съд на ООН (чл. 19, т. 3). Цялото сравнение между нашия и гръцко-македонския договор ми напомня на споразумението между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. КНДР ще се разоръжава на ядрения фронт, но няма условие докога. Голяма победа, велики неща, тръбеше американският президент след срещата в Сингапур. И за нашия Договор за приятелство и добросъседство с Македония така се говореше …

Автор: Ивайло Ачев