Наскоро известният американски експерт Патрик Бюканън (бивш съветник на президента Ричард Никсън, бивш кандидат-президент, автор на няколко книги, основател и редактор на списание “Американски консерватор”) публикува статия, озаглавена „Западането на Европа“, в която за пореден път отбелязва, че бъдещето принадлежи на Азия. Позицията на Америка към Китай и Индийско-Тихоокеанския регион е постоянна величина, докато Европа е минало (няма единство, НАТО отслабва и т.н.).
И тук възникват два въпроса. Първо, наистина ли положението в Европа е толкова лошо или пациентът е по-скоро жив, отколкото мъртъв? Второ, напуска ли Америка Европа?
Когато се занимаваме с първия въпрос, веднага ми идва на ум класическото произведение на Освалд Шпенглер „Залезът на Европа“. Оттогава обаче много се е променило: Европа успява да преживее разрушителната във всеки смисъл на Втората световна война, да влезе в интеграционния цикъл под формата на Европейския съюз. Ситуацията днес е коренно различна, дори само защото става дума не за Европа на държавите, в която всеки е против всеки, а за обединено европейско цяло с единна европейска валута и наднационални институции на властта.
С други думи, ако днес Европа тръгва надолу, го прави от по-висок етаж (на Европейския съюз). Въпреки че вероятно е твърде рано да се говори за упадъка на ЕС: сегашното състояние на Съюза, което Бюканън смята за залез, може по -скоро да бъде описано като етап на голям преход с неизвестен резултат (този етап съвпада с преходния период на цялата система от международни отношения, поради което напрежението по света само се повишава). Европа може да върви както по пътя на дълбоката дезинтеграция (разпадането на ЕС и отделните държави), така и по пътя на федерализацията (пълна или частична, при която привържениците на националния суверенитет или ще се окажат извън ЕС, или ще живеят в рамките на блок според различни правила в сравнение с интегрираното ядро).
В същото време Брекзит и конфронтацията между Брюксел и Варшава и Будапеща (която се задълбочи особено след приемането в Унгария на закон, забраняващ пропагандата на ЛГБТ идеологията, и решението на Конституционния съд на Полша за съюза.) трябва да се разглеждат като тласък към приемането на окончателното решение за бъдещето на Европейския съюз.
Тогава възниква въпросът: кой сценарий е по-вероятен? Скептиците ще кажат, че първо, ЕС няма идеология за развитие и идеята за ценностна сила се изражда в разрушителна постмодернистична концепция за неограничена толерантност, която отблъсква традиционно консервативните общества. Второ, епичната епидемия на коронавируса показа, че в критична ситуация всеки в Европа е за себе си и институциите на Европейския съюз са неефективни. Трето, етническото лице на Европа се променя пред очите ни и мигрантите започват да налагат своите порядки върху него (припомнете например писмото на френските генерали).
И накрая, има остър лидерски дефицит в Стария свят. Френският президент Еманюел Макрон се опитва да вдигне знамето на обединена Европа, но той не е Наполеон. Дългогодишният германски канцлер Ангела Меркел също не беше нещо забележително по отношение на политическата харизма и тежест, а тези, които я заменят, дори не достигат и нейното ниво.
Оптимистите ще възразят: според Евростат европейската икономика се е възстановила от карантинните мерки и изолацията по-бързо от очакваното, потребителските разходи растат – хората са се върнали в магазини, хотели и места за почивка. И като цяло динамиката на БВП на ЕС, ролята на еврото като световна валута ни позволяват да говорим за сериозен резерв от икономическа сила и влиянието на блока. Европейските наднационални институции, въпреки цялата бюрокрация и сложността на вземането на решения в тях, са в състояние да намерят компромиси дори в най-трудните ситуации. Проблемът с европейските лидери съществува, но програмата за интеграция продължава да живее.
Например, наскоро отново се заговори за необходимостта от създаване на армия на ЕС. Ръководителят на Европейската комисия откровено каза: „Нуждаем се от Европейски съюз за отбрана“. И тогава е време да отговорим на втория въпрос на статията, за ролята на САЩ.
От една страна, Вашингтон не е против да се възползва от европейците (да ги подложи на ударите) в борбата си с Китай и Русия – не случайно Джо Байдън пътува в чужбина и конструира „Среща на високо равнище на демокрациите“, за да се бори с глобалното авторитарно зло. Освен това в Европейския съюз САЩ имат безкрайно верни съюзници в лицето на Полша и балтийските страни, които се борят да предотвратят прерязването (или поне прищипването) на пъпната връв на трансатлантическата зависимост на Европа от Америка. От друга страна, историите със “Северен поток-2” (когато Вашингтон отстъпи, подписвайки безпомощността си по този въпрос) и създаването на АУКУС (с публичното унижение на Франция и омаловажаването на ролята на НАТО) показват, че американците вече нямат достатъчно сили, за да принудят европейците да действат по начина, по който се нуждаят, и затова днес те вероятно са готови да позволят на Европа да се носи свободно и да действа без да се озърта към тях.
Накратко, сега ЕС е изправен пред решаващ момент: за да определи най -накрая как да живее по -нататък, Съюзът е тласкан към това както от вътрешни (например поведението на Полша), така и от външни (промяна на приоритетите на външната политика на САЩ в полза от Азия) обстоятелства. В същото време Европа има достатъчно потенциал за успешното продължаване под една или друга форма на интеграционния проект и неговото независимо развитие. Остава само да се вземе решение, което да постави точка по въпроса.
Стана ясно, кой е босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа...
Защо взеха журналистите на подбив? Както във всичко останало в живота, така и в журналистиката, трябва да можеш да отговориш...
България влиза във война, чакат ни атентати Конфликтът между Израел и Иран оформя Близкия изток в продължение на десетилетия. От...
Така одиозната мутра от Банкя смятал да приключи политическата си нарцистична кариера и да си осигури пълна неприкосновеност Простака мафиот...
Главчев подписа “споразумение” за изпращане на наши войски във бандеровска Украйна Министерският съвет прие решение (по заповед на западните служби),...
Той уточни, че има няколко задачи, които могат да бъдат постигнати Отговорността да се направи правителство е на най-голямата политическа...
Съзнавам каква огромна отговорност за мен и за новото начало е това доверие и ще я оправдая, казва той Оттук,...
И светът се пропука наполовина: длъжниците атакуват кредиторите Десетки световни лидери, представляващи най-влиятелните държави в света, хиляди журналисти, стотици събития...
Украинското нахлуване в Курск, което беше разгромено, промени правилата на играта и вероятно ще доведе до прекратяване на съществуването на...
Че той от 30 години не е вдигал нещо по-тежко от чаша, сега – мегафон! Идва ли нов 10 -ти...
„Черен лебед“ лети от Русия: САЩ са заплашени от убийствен скандал Американският истаблишмънт бие тревога, очаквайки да излезе някаква сензационна...
Евгений Михайлов: Пред хората на Доган стои много сериозен проблем! “Пред хората на Доган стои много сериозен проблем, който вече...
Димитър Николов пръв скочил на лидера си, че е издигнат за депутат Масово недоволство, което прераснало във война, цари между...
Мирчев: Пеевски се е развилнял и купува гласове чрез Цайса, Дънката, Сандокана, Шарана и Данчо Пръча 500 лева за глас!...
ГЕРБ и ДПС се опитаха присвоят парите от ПВУ, но цената е затварянето на мините и ТЕЦ-овете Как се крадат...
Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Европейският съюз ще трябва да “плати голяма цена”...
Най-големият европейски автомобилостроител “Фолксваген” (Volkswagen) планира да закрие поне три завода в Германия, с което десетки хиляди работници ще бъдат...
Франция преживява една от най-тежките си бюджетни кризи през последните години, а бюджетният дефицит може да надхвърли 6% от БВП...
През следващите пет години световната икономика ще разчита повече на страните от БРИКС, отколкото на страните от Г-7, показват данни,...
„Луфтханза“: Авиокомпаниите започват да напускат Германия Заради високите държавни такси и политиката за климата авиокомпаниите намаляват присъствието си в Германия....